Р Е Ш Е Н И Е

Номер 393 07.11.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№728 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Й.К.Й., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 4 029,56 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 28.08.2015 г. в имот, находящ се в гр.***** бул.”******”, №**, вх.**, ап.** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 630,06 лв. обезщетение за забава за периода от 30.12.2012 г. до 16.12.2015 и разноските по ч.гр.д.№2333/2015 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Заявява, че няма договорни отношения с ищеца и не е искал предоставяне на енергия, поради което не е длъжен да я заплаща. Прави възражение за погасителна давност по отношение на всички суми, отнасящи се за периода преди 30.04.2013 г. Иска присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. На името на ответника е открита партида в счетоводството на ищеца за заплащане на сметки за апартамент в гр.*******, бул.»***», №**, вх.**, ап.**.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2333/2015 г. е издадена заповед за изпълнение №3780/23.12.2015 г. срещу Й.К.Й. ***»ЕАД за сумата 4029,56 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 28.08.2015 г. ведно със законната лихва от 22.12.2015 г. и за сумата 630,50 лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2012 г. – 16.12.2015 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./ Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

По делото са представени формулярите за отчет в жилището на ответника от 18.06.2013 г. и от 13.06.2014 г. Представено е и заверено копие от съобщението, което според свидетеля Ц. е било залепено на съобщителното табло на входа. В това съобщение е посочен деня и часовия интервал, в който следва да се осигури достъп до жилището за отчитане на показанията. На домоуправителя е бил оставен констативен протокол и телефон за уговаряне на втора дата за отчет.

Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-техническа и счетоводна експертиза, за първия процесен отоплителен сезон / 16.11.2012 г. – 19.04.2013 г./ дължимата от ответника сума е 2 347,41 лв., а лихвата за забава – 613,62 лв., за сезон 17.11.2013 г. – 23.04.2014 г. – 1094,08 лв., респ. лихва за забава 189,32 лв., за отоплителен сезон 27.10.2014 г. – 24.04.2015 г. – 2 569,61 лв. и обезщетение за забава 203,49 лв. Според вещото лице не са спазени правилата за дялово разпределение и изискванията на действащите нормативни документи и европейски директиви и за трите сезона дължимата от ответника сума е 6 052,61 лв. за топлоенергия и 1006,43 лв. обезщетение за забава.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите, вкл. и с разпоредбите, уреждащи задължението за осигуряване на достъп и с тези, регламентиращи начина, по който се заплаща топлоенергията при неосигурен достъп.За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. За този период на ответникът е начислена ползваната топлинна енергия в съответствие с показанията на измервателните уреди, а за последния процесен отоплителен сезон – по начина, предвиден за изчисляване при неосигуряване на достъп до тези уреди. Ето защо така предявения иск се явява и основателен.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

По отношение на твърдението на ответника, че не следва да заплаща непоискана от него услуга, следва да се отбележи, че тази услуга се предоставя на етажната собственост, а не на конкретния апартамент и ищецът като член на Общото събрание на етажната собственост е изразил съгласие за ползване на топлоенергия или си е закупил жилище във вече топлофицирана етажна собственост. Ето защо той не би могъл да твърди, че не е искал услугата, още повече, че за първите два от процесните отоплителни сезони е ползвал отопление с топлоенергия, за което са представени доказателства /формуляри за отчет/. За третия сезон поради неосигуряването на достъп не може да бъде установено дали е ползвал такава или не.

По отношение възражението за погасителна давност, същото е частично основателно, тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.12.2015 г. е прекъсната давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност са само вземанията, възникнали преди тази дата, а именно задълженията за заплащане на топлоенергия в размер на 169,43 лв. и мораторната лихва върху нея в размер на 50,29 лв. Това са сумите, посочени от вещото лице в заключението си за този месец. В случая началната дата, от която се начислява неустойката е в рамките на тригодишния срок от предявяване на заявлението, но в съответствие с разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

В останалата си част до размерите на 3 860,13 лв. главница и 580,21 обезщетение за забава исковете се явяват основателни и доказани, като дори според заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните дължимата сума от ответника е по-голяма от претендираната от ищеца.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, а именно 874,55 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските , направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От направените по ч.гр.д.№404/2015 г. разноски ответникът следва да заплати 88,81 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 93,20 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.К.Й., ЕГН ********** ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 3 860,13 лв. /три хиляди осемстотин и шестдесет лева и тринадесет стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. – 28.08.2015 г. ведно със законната лихва от 22.12.2015 г. и 580,21 лв. /петстотин и осемдесет лева и двадесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода 30.12.2012 г.- 06.02.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3780/23.12.2015 г. по ч.гр.д.№2333/2015 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимата сума в останалата им част, отнасяща се за м. ноември 2012 г. до първоначално предявения размер от 4 029,56 лв. главница и 630,50 лв. обезщетение за забава като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу Й.К.Й., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 93,20 лв. разноски по ч.гр.д.№2333/2015 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 874,55 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ за направените по гр.д.№728/2016 г. разноски съразмерно на уважената част от първоначално заведения иск, както и сумата 88,81 лв. /осемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2333/2015 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. 2333/2015 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: