Р Е
Ш Е Н
И Е
№397, 18.11.2016г., град
Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и осми
октомври две хиляди и шестнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар С.Р.
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 815 по
описа за 2016г. на РРС
Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗЗДискр. във
вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от С.Х.Х. против ”Балканфарма“АД гр.Разград, с която моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 16500лв. претърпени имуществени
вреди, представляващи неполучено основно месечно трудово възнаграждение за
периода 08.08.13г.-03.05.16г., мораторна лихва от 4591.94лв. за същия период,
сумата 1500лв. за периода 08.08.13г.-03.05.16г. за причинени неимуществени
вреди, произтекли от дискриминационното му третиране- изживяни притеснения,
страдания, уронване на човешкото му достойнство, социална изолация,
икономическо унижение да търпи за дълъг период от време невъзможността да
посрещне достойно финансовите си нужди,
загуба на самочувствие и самоуважение, чувство за физическа и емоционална
непълноценност и неравнопоставеност, невъзможност за пълноценна социална
реинтеграция. Ищецът претендира и лихва от 417.46лв.
Ищецът
твърди, че ответникът „Балканфарма“АД, представлявано от изп.директор Димитър
Папазов с действията си е проявил дискриминационно отношение по отношение на
ищеца на признак „увреждане“, установено с решение №120/18.03.15г. на КЗД, като
не го е наел на длъжност „машинен оператор, фармацевтични продукти“, за което е
бил насочен от ДБТ-Разград с писмо то 07.08.13г. С писмо то 08.08.13г.
ответникът е уведомил ДБТ, че към момента всички обявени свободни работни места
за хора с трайни увреждания в дружеството са заети и няма свободно работно
место, на което ищецът да бъде назначен. Недоволен от отказа ищецът се е жалвал
в ИА“ГИТ“ и КЗД. Представя насочващо писмо, писмо изх.№734/08.08.13г., писмо от
ИА“ГИП“, съобщение КЗД, решение №120 КЗД, , писма, договор за предоставяне на
социална услуга, решение на ТЕЛК. Има искане за разпит на двама свидетели
досежно претърпените неимуществени вреди и за назначаване на СИЕ, която да
установи размера на средномесечното основно трудово възнаграждение на работник,
заемащ длъжността „Машинен оператор, фармацевтични продукти“ в Балканфарма АД.
Ответникът
„Балканфарма“АД счита исковата молба за нередовна, а по същество предявеният
иск за неоснователен, като сочи подробни твърдения и в двете насоки. Относно
редовността на исковата молба и относно нейната неоснователност. С действията
си ответникът не е извършил или пропуснал да извърши някакво правно действие, с
което да увреди ищеца. Липсва и вина и причинна връзка. Отказът на ответника да
наеме ищеца на работа не е основан на обстоятелството, че ищецът е лице с
увреждане, а от липсата на свободни работни места за хора с увреждания. Според
ответника решение №120/18.08.15г. на КЗД е неправилно, като ответникът е
изпълнил предписанията по него, и което не задължава ответника да наеме ищеца
на работа. Твърдените от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от
отказа на ответника да го наеме на работа. Претенциите за присъждане на
имуществени и неимуществени вреди не намират основание за обезвреда, а отделно
от това са и необосновано завишени. Представя заявка- спецификация за свободно
работно място, протокол за извършена проверка, решение на ТЕЛК, покана за
доброволно изпълнение, писмо-отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът
е бил регистриран като безработен в БТ в началото на 2013г. Ответникът е
депозирал заявка-спецификация №72/11.02.13г. за свободно работно място за
машинен оператор, работа на три смени от 8 часа. Посочени са изисквания за
средно техническо специално образование и владеене на английски език. С
насочващо писмо от 07.08.13г. ищеца е насочен от БТ за заемане на длъжността
машинен оператор, фармацевтични продукти. С писмо от 08.08.16г. до БТ
ответникът е уведомил БТ, че към момента всички обявени работни места за хора с
трайни увреждания в дружеството са заети. Недоволен ищецът е сигнализирал
множество държавни институции, вкл. и КЗД. С решение № 120/18.03.15г. КЗД е
установила че Д. П. в качеството си на изп.директор на Балканфарма АД с
неоснователното си лишаване от възможност на С.Х. като лице с увреждане да
упражнява правото си на труд е извършил нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. във вр.
с чл.12 ал.4 ЗЗДискр, представляващо дискриминация на основата на признак
„увреждане“.
Ответникът представя справки от БТ, от които е видно, че ищецът е
насочван към двама работодатели през 2013г., двама през 2014г.1, четирима през
2015г. и един през 2016г. без същия да е нает на работа.
По
делото е назначена СМЕ в вещо лице- лекар със специалност Трудова медицина,
според заключението на която ищецът обективно не е в състояние да изпълнява
длъжността „машинен оператор“ предвид изискванията за заеманата длъжност, които
водят до натоварване на гръбначния стълб и статично напрежение на
паравертебралната мускулатура, които са противопоказани за установените
заболявания на опорно-двигателния апарат на ищеца /Наредба №3/1987г./.
По делото са приложени Експертни решения на
ТЕЛК от 05.02.16г. /за 72% трайно
намалена работоспособност/ и от 02.05.12г./за 50% трайно намалена
работоспособност/. В двете решения са посочени едни и същи противопоказни
условия на труд: тежък физически труд, динамично и статично натоварване на
гръбначния стълб и долни крайници, влага и ниски температури.
По
делото е назначена и ССЕ, според заключението нае която, основното месечно
трудово възнаграждение на длъжността машинен оператор за периода 2013г.-2015г.
е непроменено и все е 500лв. Общият му размер за периода 08.08.2013г.-03.05.16г.
е в размер на 16486.41лв., а обезщетението за забава е в размер на 2089.74лв.
По
делото е разпитан един свидетел-А. Д., позната на ищеца, която твърди че същият
е в окаяно състояние. Няма достатъчно средства да се издържа. За да го
подпомогне, без да го унижи свидетелката му поставя задачи, срещу които ми дава
пари. Ищецът жилището на своя син, няма почти никакво обзавеждане. Чувала е, че
в жилището му е идвал съдебен изпълнител, но нямало какво да опише. Много пъти
е започвал работа, вкл. и от БТ, но е издържал само 2-3дни, тъй като има
проблеми с краката и не може да стои дълго време прав. Постоянното безпаричие и
липсата на работа го депресират и влошават здравето му.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното: Ищецът е предявил иска си спрямо ЮЛ
Балканфарма АД.
Налице
е влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/, с който е
установена пряка дискриминация спрямо ищеца от страна на изп.директор на Балканфарма
АД на основата на признак „увреждане“ по повод ненаемането му на работата, за
която е бил насочен от БТ. Настоящият съдебен състав, разглеждащ иска за
обезщетение за вреди по чл.74 ЗЗДискр., е
обвързан от това решение /дори и да го намира необосновано/ по аргумент от
разпоредбата на чл.17 ал.2 изр.2 ГПК и
не следва да установява повторно осъществена ли е дискриминация от ответника по
отношение на ищеца и в какво се изразява. В производството по иска по чл.74 ал.1 ЗЗДискр.
съдът обаче трябва да формира самостоятелни изводи по въпросите дали на ищеца
са причинени твърдените в исковата молба вреди, какви са те, пряка последица ли
са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението /Решение
№192/25.06.14г.
ВКС по гр.д.№ 5663/13г., IV г.о. ГК/.
В
Решение №73/12.06.2013 г. по гр. д. №
311/2012 г., IV г. о., ГК, ВКС е изследвал въпроса за наличието на
причинно-следствената връзка, което следва съдът да съобрази. Ищецът
претендира пропуснати ползи, без реално за същия да са налице такива. Ищецът и
дружеството- ответник никога не са били в трудовоправни отношения. Нешо повече,
за ответника не е било налице задължение да приеме на работа насочено от БТ
безработно лице. От събраните гласни доказателства и изслушаната СМЕ се
установява, че ищецът обективно не би бил в състояние да упражнява длъжността
„машинен оператор“ предвид заболяването на опорно-двигателния апарат, при което
е противопоказан тежък физически труд, динамично и статично натоварване на
гръбначния стълб и долни крайници, влага и ниски температури. Следователно претендираните
имуществени вреди /пропуснати ползи/ не се намират в каквато
и да е причинно-следствена
връзка с факта на признатото
дискриминационно третиране, поради което обосновават
неоснователността на претенцията за присъждане на имуществени вреди.
По претенцията
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди: От разпита на
свидетелката се установява, че ищеца се депресирал от факта, че не може да си
намери работа и че има много задължения. Подробно говори за лишенията, на които
е подложен ищеца поради липсата на средства. Тези показания обаче не са в
състояние да установят претърпени неимуществени вреди от дискриминационните
действия на ответника. Свидетелката не споменава ищецът да се е оплаквал, че е
дискриминиран от ответника и че това му отношение е унизително за човешкото му
достойнство. Последният е правил множество опити след това да започне работа,
но без успех. Именно според свидетелката тази поредица от неуспехи депресира
ищеца. От ангажираните доказателства не може да се установи, че именно от
дискриминационното поведение на ответника, ищецът е изживял притеснения,
страдания, уронване на човешкото му достойнство, социална изолация,
икономическо унижение да търпи за дълъг период от време невъзможността да
посрещне достойно финансовите си нужди, загуба на самочувствие и самоуважение,
чувство за физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност,
невъзможност за пълноценна социална реинтеграция. Предвид на това претенцията
му се явява недоказана.
На
основание чл.78 ал.8 ГПК ищеца дължи разноски на ответника в размер на 2100лв. Съгласно
чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице – освободено от
заплащане на държавна такса и разноски, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължими държавни такси и разноски в полза на съда. Нито буквалният
смисъл, нито тълкуването на правилото на тази разпоредба не изключва
правото на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК. В понятието „разноски“ по смисъла на
чл. 78, ал. 6 ГПК се включват само тези - направени за сметка на бюджета, но не
и дължимите разноски – заплатени от насрещната страна за адв.възнаграждение
и/или юк.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Х. ***, ЕГН **********
***, ЕИК 826043828 искове за присъждане на сумата от 16486.41лв. представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 2089.74лв. обезщетение
за забава и сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, двете обезщетения вследствие на дискриминационно
нарушение, установено с влязло в сила решение № 120/18.03.15г. на Комисията за
защита от дискриминация като , ведно със законната лихва КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Х.Х. да заплати на Балканфарма АД
гр.Разград сумата от 2100лв. /две хиляди и сто лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: