Р Е Ш Е Н И Е

№ 387, 09.11.2016г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 837 по описа за 2016г.

Предявен е иск с правно основание чл.45от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.И.И., с която моли съда да осъди отв.М.К. М. да му заплати сумата 5000лв., явяваща се обезщетение за имуществени вреди от действията на му-пропуснати ползи от служебно/трудово/ възнаграждение за периода м.11.15г.-м.01.16г., сумата от 700лв. претърпени неимуществени вреди в резултат от поведението на ответника, ведно със законната лихва от предявяването на иска и направените съдебни разноски. Твърди, че при периода 06.08.15г.-14.08.15г. е бил на лечение в две русенски лечебни заведения, като впоследствие е бил на домашно лечение до 13.09.15г. /с болничен лист/. От служители на клиниките научил, че ответникът, в качеството си на Директор на ТД“НС“Разград е изискал пълната медицинска документация за проведеното му лечение. Според ищеца, ответникът е превишил служебните си правомощия, тъй като тази документация съдържа лични данни, за ползването на които същият не е имал съгласието на ищеца. След връщането му на работа отношенията му с колегите се влошили. По времето, през което ищецът бил в болнични ответникът преразпределил 90% от преписките му, като за него почти не останала работа. Отношението на колегите и липсата на работа го лишили от сън и предизвикали безпокойство у ищеца. В резултат от поведението на ответника, ищецът бил „принуден“ да напусне работа- да подаде молба за напускане, поради придобиване на право на пенсия по чл.69 ал.3 КСО /основание чл.110 ал.1 т.2 ЗДАНС/.

Ответникът М.К.М. счита иска за недопустим, тъй като ищецът е напуснал сам работа, поради придобиване на право на пенсия за натрупан стаж и възраст за съответната категория труд. Твърди, че липсва причинна връзка между уж „нанесеното му увреждане“ и настъпилите вреди. Оспорва претендираното обезщетение както по основание, така и по размер. Счита претенциите за недоказани. Не се установяват никакви виновни действия от страна на ответника, които да са увредили ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е работил в като гл.експерт в ТД“НС“ Разград при ДА“НС“ София. На 06.08.15г. ищецът постъпил за изследвания в КБ Медика Кор за изследвания-сърдечна катетеризация №20150807/1518. Изписан е на 08.08.15г. На 11.08.15г. ищецът постъпил в хирургично отделение на МБАЛ Медика Русе ООД за уточняване на диагноза и лечение. Установен е белодробен емфизем. Издаден му е болничен лист за 34 дни вр.нетрудоспособност. На 19.08.2015г. ищецът в качеството си на директор на ТД“НС“-Разград е подписал две писма до горепосочените лечебни заведения, с които е изискал пълни копия от епикризите, направените изследвания и назначеното лечение. Недоволен ищецът депозирал жалба против действията на ищеца. Била извършена проверка и със заповед №З-565/29.02.16г. на ищеца било наложено наказание „забележка“ за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, тъй като ищецът с тези си действия е извършил дисциплинарно нарушение-неизпълнение на разпоредбите на ЗДАНС, неспазване на служебните правомощия и наличие на пропуски в прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. На 01.10.2015г. ищецът е депозирал заявление за прекратяване на служебните му правоотношения на основание чл.110 ал.1 т.2 ЗДАНС. Със заповед №ЧР-з-486/15.10.15г. служебните му правоотношения са прекратени по негова молба, поради придобиване право на пенсия по чл.69 ал.3 КСО, считано то датата на връчване на заповедта. На 28.05.2015г. същата му е връчена и ищецът е сдал длъжността си.

По делото са разпитани двама свидетели: Св.Н.И., съпруга на ищеца твърди, че с оглед характера на работата му ищецът никога не е споделял с нея за работата си. Според нея година и половина преди да подаде заявление за пенсия ищецът започнал да се променя. Станал неспокоен, разконцентриран, почти спрял да спи нощем, започнал да пуши повече. На въпросите на съпругата си, ищецът отвръщал само, че има проблеми в работата, и че друго не може да й каже. Това напрежение се отразило на здравето му, когато той започнал видимо да отпада, да има бодежи в сърдечната област и да няма сила. Това наложило на два пъти да влезе в болница за изследвания. На един от контролните прегледи разбрал, че от службата му искали медицинската документация. На следващия ден отново се върнал притеснен от работа като казал на свидетелката „аз не мога да си върша работата“. Безпокойството му нараствало все повече. Притеснена свидетелката го посъветвала, след като навърши години за пенсия да се пенсионира. След като се пенсионирал ищецът и споделил, че началникът му с действията си е принудил да напусне и да се пенсионира. Нищо по-конкретно не е казвал. Свидетелката твърди, че през м.януари 2013 или 2014г. съпругът й паднал отвисоко и си ударил лошо главата, за което лежал 10 дни в болница,1 а след това още един месец вкъщи. Допреди един месец ищецът не е работил. Сега работи във фирма за пелети. Св.Н.Г., познат и бивш колега на ищеца твърди, че през м.август 2015г. ищецът го потърсил по телефона за съвет. Като дошъл ищеца бил притеснен, ръцете му треперели. Споделил, че началникът му изискал медицинската документация от лечението му, като според него това било нарушение на Закона за защита на личните данни. Свидетелят го посъветвал да подаде жалба на по-горно ниво и му обяснил да се обърне към друг негов колега-адвокат, който има нужната компетентност. След това видял ищеца в края на 2015г. от когото разбрал, че се пенсионирал. Ищецът изглеждал обиден и огорчен, дори не се поздравявали.

Въз основан на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Претенцията за причинени неимуществени вреди съдът намира за частично основателна. Събраха се по делото гласни и писмени доказателства, че с действията си, изразяващи се в изискването на медицинската документация на ищеца, ответникът е нарушил ЗЗЛД и ЗДАНС, които нарушения съставляват дисциплинарно нарушение, за което последният е наказан. Следователно тези му конкретни действия представляват по смисъла на закона виновно противоправно поведение. То от своя страна според свидетелите е причинило силно безпокойство и притеснение у ищеца. На фона на безспорно установеното противоправно и виновно поведение на ответника и наличието на причинна връзка между действията му и настъпилата увреда у ищеца, съдът следва да определи по справедливост размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди: психично страдание, уронване честта и достойнството на ищеца.

Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, състоянието на пострадалия, личността на причинителя и др.

От показанията на свидетелите се установява, че ищецът действително е приел проверката на медицинската му документация за голяма намеса в личния му живот, която е унизила неговата чест и достойнство. Ето защо съдът намира, че за обезщетяване на причиненото психическо безпокойство на ищеца се дължи сумата от 500лв.

Ищецът не ангажира доказателства за другите претърпени от него неимуществени вреди. Дали обстоятелството, че ответникът е изискал медицинската документация на ищеца обаче е станал известен на неговите колеги и е променил отношението им към него не е установено по делото. Твърди се наличието на влошени отношения. Принципно фактът, че двете страни са във влошени отношения не води автоматично до извода, че това се дължи на поведението на ответника. Ето защо в тази част претенцията е недоказана.

Претенцията за претърпени имуществени вреди в размер на 5000лв. също се явява неоснователна. Не се спори от страните, че ищецът сам е подал заявление за освобождаване, като мотивът ме у бил придобиване право на пенсия по чл.69 ал.3 КСО. Някакви действия от страна на ответника в тази насока не са установени. Напротив ответника като пряк ръководител на ищеца е имал правомощия както да го наказва, така и да го предложи за освобождаване, поради навършване на пенсионна възраст. Тези си правомощия обаче въпреки твърдените влошени отношения, ответникът не е упражнил. Липсват доказателства ответникът да е принудил по някакъв начин ищеца сам да подаде заявление за прекратяване на служебното си правоотношение. Липсата на противоправно виновно поведение от страна на ответника, го освобождава от носенето на отговорност по чл.45 ЗЗД.

На основание чл.78 ГПК и двете страни претендират за разноски, като само ищецът предоставя списък по чл.80 ГПК, поради което само неговите разноски следва да бъдат уважени съразмерно с уважената част на претенциите. Тъй като ответникът не е представил списък с разноските и съгласно т.2 на ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.

По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.К.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И. от с.гр., ЕГН ********** сумата от 500лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до първоначално предявения размер то 700лв.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.И.И. за присъждане на сумата от 5000лв., обезщетение за причинени му от М.К.М. имуществени вреди в размер на 5000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА М.К.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И. от с.гр., ЕГН ********** сумата от 56.84лв./осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ разноски по съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: