Р Е Ш Е Н И Е

Номер 409 29.11.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На втори ноември две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г. М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №542/2015 г.

Производството е с правно основание чл.32, ал.1 от Закона за собствеността и чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от Д.П.Д., с която при условията на обективно съединяване са предявени искове срещу ПК „Добруджа“ с.Райнино за заплащане на сумите 10 000 лв., частичен иск за обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на идеална част от Трансформаторен силов ТР №16, на която идеална част той твърди, че е съсобственик за периода от 19.02.2013 г. до 05.01.2016 г., за заплащане на сумата 2 925,65 лв. частичен иск за обезщетение за забава на главницата за периода 19.02.2013 г. – 05.01.2016 г., за заплащане на сумата 4 500 лв. частичен иск за обезщетение за държане на бетонни стълбове и проводници в имота на ищеца в периода 19.03.2013 г. – 04.01.2016 г. и сумата 1 281 лв. частичен иск за обезщетение за забава за периода 19.03.2013 г. – 05.01.2016 г. За сумите по първия и третия иск претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че е съсобственик на 75 % от движима вещ - силов трансформатор ТР №16, закупен от ответника, находящ се в трафопост на ответника, че от този трафопост е получавал електричество за стопанска постройка в с.Райнино, че през неговия имот преминават проводниците, чрез които се електроснабдява имота на ответника, че през м. февруари 2009 г. председателят на кооперацията-ответник е прекъснал ел. захранването от общия силов трансформатор и е отказал възстановяването му, че с покана от 05.02.2013 г. е поканил ответника да му заплаща обезщетение за това, че го е лишил от възможността да ползва общата вещ в размер на 1000 лв. месечно, както и за заплащане на обезщетение за ползване на имота на ищеца за преминаване на електропреносно съоръжение за периода от 01.02.2009 г. със законната лихва от 01.03.2009 г. Също така поискал демонтиране на съоръженията в неговия имот като определил за това срок от един месец с предупреждение, че след тази дата иска заплащане на наем от 500 лв. месечно.

Ответникът счита иска за недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът не е съсобственик на вещта, за чието ползване иска заплащане на обезщетение, че закритата разпределителна уредба е едно цяло и е включена в баланса на потребителната кооперация, че представената фактура не е документ за собственост. Твърди, че няма право да снабдява с електричество ищеца, тъй като разпоредбите на Закона за електричеството не разрешават това.

Съдът като взе предвид становищата на страните,като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищецът е собственик на имот с номер 077017 в землището на с.Райнино с площ от 4,045 дка, начин на трайно ползване – стопански двор. Този имот е придобит с договор за замяна, сключен между ищеца П. и Министъра на земеделието и горите като представител на Държавата. В този договор /л.22/ не е посочено, че върху имота, правото на собственост по отношение на който се прехвърля на ищеца има изградени електропреносни съоръжения. Според показанията на свид. Н., баща на ищеца, такива съоръжения са съществували към момента, в който синът му е получил имота.

Преди това – на 03.09.2002 г. ищецът е закупил от ответната кооперация самостоятелен обект, представляващ масивна стопанска постройка „краварник за 100 крави” със застроена площ от 1 095 кв. 1, находящ се в горепосочения парцел 17 /н.а. №189, т.3 от 2002 г. – 23/ и на 26.03.2002 г. – самостоятелен обект, представляващ масивна стопанска постройка „склад за 300 тона” в съседен парцел 19. По времето на изповядване на тези две сделки председател на ответната кооперация е бил бащата на ищеца – П. Н., разпитан като свидетел по настоящото дело.

На 01.10.2002 г. ответната потребителна кооперация е издала фактура за продадени стоки или извършени услуги, получател по която е ищецът Д.П.Д.. Във фактурата е посочено „трансформатор силов –ТР №16 -75% от стойността му” и цена 86,16. Фактурата е подписана от доставчика и получателя, но в нея не е посочен начина на плащане.

На 14.04.2004 г. ищецът е сключил с „Електроразпределение – Горна Оряховица” клон Разград договор за продажба на електроенергия.

С нотариален акт №74, т.3 от 06.03.2007 г. на нотариус Р.Александров с район на действие РС Исперих ПК „Добруджа” с.Райнино е призната за собственик на самостоятелен обект с начин на ползване Трафопост , представляващ масивна постройка със застроена площ 21 кв.м., находяща се в землището на с.Райнино, бивш Стопански двор , застроена върху държавно място - , за което е отреден парцел 16 в масив 77, съставляващ имот №077016 с площ 129 кв.м.

Не се спори между страните по делото, че през м.февруари 2009 г. председателят на ответната кооперация е прекъснал електрическото захранване на сградите на ищеца – краварник. По този повод бащата на ищеца, като негов пълномощник, подал жалба и е водено наказателно производство, което е прекратено.

В нарочно становище от 2010 г. „Е.ОН България Мрежи”АД /л.47/ посочват, че през 2003 г. е открита процедура за присъединяване на обекта на ищеца, като е получено разрешение от председателя на ПК „Добруджа” обектът да се захрани от ТП №16 и е издадено становище, но ищецът не е продължил процедурата. Поради това дружеството счита, че ищецът не е негов абонат, респ. не е потребител по смисъла на Общите условия на Договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”АД. В цитираното становище /л.49/ е посочено, че захранването ще става от трафопоста на ПК „Райнино”, като изрично се посочва служебната бележка, издадена от ответната кооперация и подписана от свид.П. Н., баща на ищеца /л.50/ , в която същият дава съгласие за подаване на напрежение от трафопост №16 за личните му нужди със инсталирани негови съоръжения.

С нотариална покана, връчена на 05.02.2013 г. ищецът поканил ответникът да му заплаща обезщетение в размер на 1000 лв. за това, че го е лишил от възможността да ползва съсобствената вещ – трансформатор според притежаваните от него идеални части, поискал заплащане на сумата 4 800 лв. за това, че в неговия имот са монтирани електропреносни съоръжения, които ищецът ползвал в периода 01.02.2009 г. до датата на връчване поканата, ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.03.2009 г. Със същата покана е поискал от ответника да демонтира тези съоръжения в срок от един месец от получаване на поканата, като го е предупредил, че в противен случай след тази дата ще дължи сумата по 500 лв. месечно и освен това е заявил, че като собственик на 75% от вещта трансформатор, той ще определя как ще се ползва същия. Поканата е връчена на ответника чрез нотариус Р. Александров.

Видно от представените протоколи от проведени Общи събрания на ответната кооперация /л.64 / член-кооператорите подкрепят решението на председателя на ответната кооперация да не се доставя електричество до имота на ищеца.

Според заключението на назначената по делото съдебна електротехническа експертиза за захранване на сградите и съоръженията в стопанския двор на с.Райнино към трафопоста в имот №077016 е присъединен един на брой въздушен петпроводен електрически извод с алуминиеви проводници. Първият стълб от тази ел. мрежа ниско напрежение се намира в имот №077017. На този стълб има монтирано стандартно електромерно табло за трифазно мерене. Следващият стълб се намира на границата на съществуващия път четвърта категория в близост до или на границата на имота на ищеца. Трафопостът, според заключението, служи за трансформиране на електроенергия от 20 киловолта на 380/220 волта и захранване чрез въздушни, кабелни или смесени електрически изводи на сгради и съоръжения. Чрез въздушната мрежа са захранени сгради, собственост на ответника, а чрез петия и нулевия проводник е захранено уличното осветление в района. В трафопоста е монтирано СТИ на ел. енергията. Трафопостът в имот №077016 се състои от самостоятелна сграда, уредба високо напрежение /20 киловолта/, трансформаторна машина и уредба ниско напрежение /380/220 волта/. Тези елементи функционират като съвкупност, която осигурява трансформиране и разпределение на електрическата енергия. В о.с.з. на 02.11.2016 г. вещото лице е обяснило, че силовия трансформатор е основната машина в трафопоста, а без него трафопостът е само сграда. Регламентиран е редът, по който трансформаторът може да се извади от сградата за ремонт или замяна.

Според заключението на съдебно-икономическата и оценъчна експертиза пазарният наем на подобен трансформатор е 300 лв. на месец, респ. 10 355,50 лв. за процесния период. Законната лихва за забава на тези суми е 1 421,64 лв. За база при определяне на тази сума вещото лице е ползвало осъдителни съдебни решения. Според вещото лице държането на стълбовете в имота на ищеца струва 64 лв. месечно или 2 149,08 лв. за процесния период. Законната лихва върху месечните плащания е 285,79 лв.

Трансформатор №16 е записан в обява за провеждане на търг на 10.09.1994 г. за първо вътрешно разпределение на кооперативно имущество за сгради и неразпределено от първи търг на правоимащи /л.72 и е прехвърлен от Ликвидационния съвет на ПК „Добруджа” с.Райнино – протокол от 10.09.1994 г. /л.32/. По това време същият е бил оценен на 7 808.00 лв.

По това време председател на кооперацията е бил свид.П.Н., баща на ищеца. Според същия трафопостът е бил обявен за общинска собственост от същия Ликвидационен съвет. На общо събрание на кооперацията, проведено на 27.11.2004 г. свид.П. Н. е заявил, че силовия трансформатор не е закупен, а има фактура /л.29/. Според показанията на свид. Н. трафомашината е придобита от ищеца по време на вътрешен търг през м.октомври 2002 г. с участници член-кооператори и работещи в кооперацията. Цените са били определени от председателя на Контролния съвет и главния счетоводител, а търгът бил обявен с обява на сградата на кооперацията. Проведен бил от назначена комисия, чиито членове към настоящия момент не са живи. В същия търг участвали и свидетелите С. и Ю. Първият участвал с дяловия капитал, наследен от баща му, а вторият работел като тракторист в кооперацията. Мотивите им да участват в търга били свързани с намерение да ползват ток в сгради от стопанския двор. И двамата свидетели си спомнят, че в комисията по търга са участвали Г. Н. и С. П. Същевременно свид.В., който твърди, че бил председател на управителния съвет, свидетелства, че вътрешен търг за трансформатора не е имало, защото нямало било решение на Общото събрание или на Управителния съвет за това. Но признава, че е имало момент, в който търговете са се организирали от свид.Н. и един адвокат, без участие на УС. Според свид.П. Г. в кооперацията има фактура от 1994 г., с която е заплатена цената на трафопоста заедно с трансформатора на Ликвидационния съвет. Същата е виждала в счетоводството екземпляр от фактурата от 11.10.2002 г. След закупуването на 75% от правото на собственост върху вещта, ищецът и ответната кооперация съвместно ползвали трансформатора до момента, в който председателя на ПК „Добруджа” прекъснал захранването на имота на ищеца. Захранването и на други обекти в стопанския двор било прекъснато, като например краварника на свид.Х.

На Общо събрание на кооперацията на 02.03.2002 г. /л.65/ е приета експертна оценка за предложените машини и сгради, които ще се предлагат за продажба на търг и е взето решение първият търг да се проведе с правоимащи, за да могат да използват своите талони за дялово участие, а следващите да се проведат и с участие на външни лица след внасяне на предварителен депозит. В експертната оценка и списъка не е посочен процесния трансформатор. Този явен търг е насрочен за 15.04.2002 г. според обявата, публикувана във в-к „Екип 7”, в която е посочено, че повторните търгове ще се провеждат всеки следващ понеделник от 10,00 часа в сградата на кооперацията. На заседание на УС и КС на кооперацията от 25.07.2002 г. /л.63/ е взето решение за намаляване с 20% на началната цена при втория търг, за който е определена дата 27.07.2002 г.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Първият от кумулативно съединените искове намира своето правно основание в разпоредбата на чл.31,ал.2 от Закона за собствеността, която предвижда, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те да дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В случая не се спори, че единствено ответникът ползва вещта и че ищецът е изпратил такова писмено поискване.

Основният въпрос в случая е дали ищецът е съсобственик на 75% от правото на собственост върху трансформатора. От събраните по делото доказателства не бе установено, че към датата на продажбата – м.октомври 2002 г. трансформаторът е бил движима вещ. Според всички доказателства от момента на изграждането на трафопоста през 50-те години, този трансформатор е вграден в него посредством специални съоръжения и заедно с уредбата високо напрежение и уредбата ниско напрежение представлява съвкупност от вещи, която разпределя и доставя електричество. Следователно тази вещ не би могла да има самостоятелен правен статут и собственост, различна от тази на останалите части на съоръжението. Обстоятелството, че трафомашината може да се извади от трафопоста и да се разкачи, за да бъде ремонтирана или подменена не води до обратен извод, тъй като до това разкачане и подмяна тя е част от тази съвкупност. Ето защо същата не е била самостоятелен предмет на правна сделка през 2002 г. и ищецът не е придобил право на собственост върху същата чрез неформален договор за покупко-продажба, както твърди.

Ето защо предявените от него главен иск за заплащане на сумата 10 000 лв., представляващи част от сумата 34 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена вещ, както и акцесорния иск за заплащане на сумата 2 925,65 лв. частично от 9 947,23 лв. са неоснователни и недоказани.

Третият от исковете намира своето правно основание в чл.59 от ЗЗД, който предвижда че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая ищецът претендира, че е обеднял от това, че електропреносни съоръжения, обслужващи имота на ответника, преминават през неговия имот. Установено е, че такива съоръжения преминават през този имот. Същите обаче са съществували в имота към момента, в който ищецът го е придобил с договора за замяна и е следвало да бъдат вписани в този договор. Въпреки че не са вписани в него, ищецът не може да претендира обезщетение за това, тъй като е знаял за същите, респ. е могъл да узнае при посещение на имота, тъй като тези съоръжения са наземни и се виждат.

Ето защо искът за заплащане на сумата 4500 лв., представляваща част от сумата 16 500 лв. обезщетение за периода 19.03.2013 г. – 04.01.2016 г. за това, че ответникът не е демонтирал бетонните стълбове, монтирани в имота на ищеца, както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 281,44 лв., представляваща част от сумата 4 698,61 лв. за периода 19.03.3013 г. – 05.01.2016 г. са неоснователни и недоказани.

С оглед неоснователността на предявените искове, ответникът има право на направените от него разноски по делото в размер на 1850 лв. на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете, предявени от Д.П.Д., ЕГН ********** *** срещу ПК „Добруджа“, с.Райнино, ул.“Ал. Стамболийски“, №1, ЕИК 826048818

за заплащане на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2016 г., представляващи част от сумата 34 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена вещ – трансформаторен силов ТР№16 за периода 19.02.2013 г. – 05.01.2016 г.,

за заплащане на сумата 2 925,65 лв. частично от 9 947,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода от 19.02.2013 г. – 05.01.2016 г.,

за заплащане на сумата 4500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2016 г., представляваща част от сумата 16 500 лв. обезщетение за периода 19.03.2013 г. – 04.01.2016 г. за това, че ответникът не е демонтирал бетонните стълбове и проводници, монтирани в имота на ищеца,

както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 281,44 лв., представляваща част от сумата 4 698,61 лв. за периода 19.03.3013 г. – 05.01.2016 г.

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ПК „Добруджа“, с.Райнино, ул.“Ал. Стамболийски“, №1, ЕИК 826048818 сумата 1 850 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 от ГПК за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: