№ 550, 07.11.2016г., град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и шести Септември 2016 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията анд № 393 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от Т. М. ЕГН ********** *** против Наказателно
постановление № НП 27-312-2/14.08.2015г. на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция “Медицински одит” гр.София, с което за нарушение на чл.81,
ал.2, т.1 от Закона за здравето и на основание чл.229, ал.1 от същия закон му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв и за нарушение на
Раздел І, “Общи положения”, Глава 3 “Транспортиране на пациент със спешно
състояние между лечебните заведения”, т.1 от Медицински стандарт “Спешна
медицина”, във вр. с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения на основание чл.116, ал.1 от
същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за отмяната
му.
В съдебното
заседание повереникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Представителят на
наказващия орган излага доводи за неоснователност на жалбата.
Разградският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като
подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
С обжалваното
Наказателно постановление №НП 27-312-2/14.08.2015г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” гр.София на
жалбоподателя д-р Т. Манойлов за
нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето и на основание чл.229, ал.1
от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв
и за нарушение на Раздел І, “Общи положения”, Глава 3 “Транспортиране на
пациент със спешно състояние между лечебните заведения”, т.1 от Медицински
стандарт “Спешна медицина”, във вр. с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения на основание
чл.116, ал.1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000лв. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № А-27-312-2/06.03.2015г., съставен на жалбоподателя от “Директор на
дирекция” към наказващия орган. В акта и НП се сочи, че в периода от
05.01.2015г. до 09.01.2015г. в
МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград била извършена проверка. Извършената проверка е във връзка със
смъртта на пациент – детето Толга Бахри Сали, настъпила в спешното отделение на
МБАЛ. Констатирани били две нарушения:
1. Детето Т. Б. С. на 7 години, било доведено от
родителите си със собствен транспорт в 17,45 на 28.12.2014г. в спешното
отделение на МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград с болки и подуване на корема,
придружени с повръщане. Оплакванията били от предната нощ, след “преяждане с
месо”. Дежурен лекар бил жалбоподателят – Ординатор в отделение по хирургия.
Същият прегледал детето в 17.45 часа, което се установило от листа за преглед.
Снета е анамнеза с отразени оплаквания. В статуса било отразено: Коремът е
подут и палапторно болезнен, перкутонният звук е тимпаничен Блумберг отр”.
Основната диагноза е: Илеус. Данните били готови в 17,55ч., а детето напуснало
отделението в 18,51 ч. и
заедно с родителите си отпътувало за гр.
Варна с транспорта на родителите си. По пътя настъпило рязко влошаване на
състоянието на детето, придружено с обилно повръщане и родителите се завърнали
в МБАЛ гр. Разград – второто постъпване в отделението е в 19,15ч. Детето било
настанено на легло, включен е кислород, поставен венозен източник и включена
инфузия с натриев хлорид. Започната е аспирация на дихателни пътища.
Осъществена е консултация с дежурния лекар-реаниматор от Отделение по анестезиология и
интензивно лечение и в консултацията е отразено: “Детето е в безсъзнание, след
обилно повръщане на застойно чревно съдържимо, с повърхностно брадипноично
дишане, студени цианотични крайници, мек филиформен пулс, трудно долавящ се
палапторно. След апликация на Атропин 0,5 мг и.в.,
Деган А амп. и.в. се интрубира. Започна се обдишване с балон АМБУ и кислород 10
л/мин, аспирира се интубационната тръба, продължи се Атропин и Адреналин
последователно интратрахеално на индиректен сърдечен масаж – общо 3 амп.
Атропин и 3 амп. Адреналин, Урбазон 125 мг и.в. кардиопулмонална реанимация –
индиректен сърдечен масаж, фракционирано апликации на Атропин и Адреналин,
еднократно. Въпреки проведената кардиопулмонална ресусцитация, детето не
възстанови сърдечната дейност, на монитора остана трайна асистолия, трайно
резширени, ареактивни зеници двустранно. В 19,50 ч. се обяви екзитус леталис”. Прието е, че д-р Т. М., като дежурен лекар, е подценил
състоянието на детето, както и данните от извършените изследвания. В НП се сочи, че не е
назначил поставяне на назогастрална сонда, която да облекчи симтомите на
повръщане. Не е включил хидратираща и спазмолитична терапия през периферен
менозен източник с оглед корекция на нарушения водно електролитен баланс. Не
било извършено и ректално туширане, което в случая би подпомогнало поставянето
на диагноза. Не била проведена консултация със специалист – хирург. Не били
предприети действия за
своевременна хоспитализация за диагностично уточняване и лечение. Консултациите не са
извършени на място в Спешно отделение. Въпреки тежкото състояние на детето то е
носено от родителите в съответните отделения на лечебното заведение. Не е
осигурено придружаване от медицинско лице. Прието е, че така жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за
здравето, а именно: “Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ”.
2. Детето е напуснало отделението след първото постъпване с частен транспорт до гр. Варна,
осигурен от родителите, а в предоставената документация нямало подписано
информирано съгласие от родителите за осъществяване на медицински транспорт до
друго лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност. Прието, че
жалбоподателят не е съобразил нуждата от специализиран медицински транспорт с
оборудвана за целта линейка, позволяваща извършване на реанимационни действия и
не е организирал осъществяването му. Няма данни родителите на детето да са дали
информирано съгласие или отказ за специализиран медицински транспорт. Прието е, че така жалбоподателят е
извършил нарушение на Раздел І, “Общи положения”, Глава 3
“Транспортиране на пациент със спешно състояние между лечебните заведения”, т.1
от Медицински стандарт “Спешна медицина”, съгласно която “При транспортиране на
пациент със спешно състояние решението за транспортиране се съобразява със /1.2./ информираното съгласие на
пациента или негов законен представител”, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, а именно
“Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента.”.
Пред РРС е разпитан
като свидетел актосъставителят К. Г.,
който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Относно първото нарушение сочи,
че предвид диагнозата «Илеус» е било необходимо спазването на съответни
процедури, отразените в НП, които жалбоподателят не изпълнил. Относно второто нарушение сочи,
че е нарушен медицинския стадарт по «Спешна медицина», изискващ при транспортиране на пациент със спешно
състояние решението за транспортиране да се съобразява със информираното съгласие на пациента
или негов законен представител -
липсвало такова съгласие в писмена форма.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: При ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на материалния закон.
Относно първото визирано нарушение, се сочи, че жалбоподателят е нарушил чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, а
именно: “ Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на
следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ”. Прието е, че тези разпоредби са нарушени понеже жалбоподателят не
извършил съответни процедури, за които в НП е посочено, че е следвало да бъдат
извършени. Съдът намира, че посочената като нарушена разпоредба има принципен
характер. Чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ изброява принципи, които следва да бъдат
основна насока, но очертаването на принципите е
бланкетно и отнасянето на тази норма към конкретните обстоятелства по делото не
води до директен извод за нарушение на изискванията за “своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ”. Жалбоподателят е предприел съответни
действия за оказване на медицинска помощ и с оглед съдържанието на НП остава
неясно защо се приема, че действията на жалбоподателя са неправилни, а вместо
това е следвало да се извършат други действия – тези които са очертани в НП. За
ангажиране отговорността на жалбоподателя е необходимо да се очертае конкретно нарушение на конкретно
нормативно установено задължение, тъй като разпоредбите с бланкетен характер не
съдържат конкретика на задълженията. В случая установената фактическа
обстановка не може да се оцени като конкретно нарушение на чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ, тъй като
изброените в тази норма принципи са основни положения, които следва да да се
свържат с конкретни
нормативни изисквания, нарушението на накое от които изисквания именно би се
явило конкретно нарушение. Съдът счита, че като нарушена е посочена разпоредба, която няма
самостоятелен характер, а от това следва, че е нарушен материалния закон поради
неточна квалификация на установеното деяние. Дали действията на жалбоподателя
са били правилни или не е отделен въпрос, но съдът намира, че е неправилно
отнасянето на поведението му към тази именно бланкетна разпоредба, без да се
изтъкне и конкретно правило, което директно
е нарушено. Затова и съдът намира, че НП следва да бъде отменено в тази своя
първа част относно първото вменено на жалбоподателя нарушение, тъй като е
незаконосъобразно в тази му част.
Съдът намира, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и относно второто вменено на
жалбоподателя нарушение - нарушение на Раздел
І, “Общи положения”, Глава 3 “Транспортиране на пациент със спешно състояние
между лечебните заведения”, т.1 от Медицински стандарт “Спешна медицина”,
съгласно която “При транспортиране на пациент със спешно състояние решението за
транспортиране се съобразява със
/1.2./ информираното съгласие на пациента или негов законен представител” във
вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, а именно “Лечебните заведения осъществяват дейността
си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска
помощ и осигуряване защита на правата на
пациента.”. Прието е, че жалбоподателят е нарушил посоченият медицински
стандарт, тъй като нямало данни на родителите на детето да са обяснени съответните
рискове при транспорта и в документацията липсвало писмено изразено съгласие от
тяхна страна, транспортът да се извърши по начина, по който е извършен.
Всъщност липсва нормативно изискване, за наличие на писмено съгласие на
пациента или законните му представители в такива случаи. Колкото до това дали
жалбоподателят е разяснил на родителите на детето възможните рискове при
превоза, то всъщност няма данни от които да следва, че не го е направил – в
случая не се изисква изрично документиране. Жалбоподателят не носи
доказателствена тежест в това отношение – наказващият орган е следвало да
ангажира доказателства, че действително информиране на родителите не е
извършено. В администативнонаказателния процес доказателствената тежест се носи
във всички случаи от наказващия орган, независимо дали става дума за
положителен или отрицателен факт. Такива доказателства обаче липсват. Затова и
съдът намира, че от данните по делото не може да се направи извод, че
действително жалбоподателят не е информирал родителите на детето за възможните
рискове. Колкото до това, че жалбоподателят не бил организирал необходимия
специализиран превоз, то този въпрос не е предмет на делото, тъй като с оглед направената правна
квалификация жалбоподателят е наказан не защото не е организирал необходимия
превоз, а защото е допуснал превоз без да е налице информирано съгласие от
родителите на детето. Последното остава недоказано по делото, поради което и
съдът намира, че и
относно второто описано нарушение жалбоподателят е санкциониран в нарушение на
материалния закон – не се
установяват обстоятелства, които да сочат на нарушение конкретно на приложената
разпоредба на Медицински стандарт “Спешна
медицина”. Поради изложеното
съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в тази му част поради допусната
незаконосъобразност. В допълнение към изложението от приобщените към делото
писмени доказателства – Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 26.07.2016г. на Зам. Окръжен Прокурор при ОП – Разград,
постановено по ДП № 1873 ЗМ 22/2014г. по преп. Вх. № 1190/2014г по описа на ОП
– Разград , водено срещу НИ за
извършено престъпление по чл. 123 от НК и от пресъздаденото в него заключение
на вещите лица от назначената и извършена в хода на разследването петорна
съдебномедицинска експертиза, с поставени допълнителни задачи, се установява,
от една страна, че срещу жалбоподателя не е образувано и водено досъдебно
производство по фактите и обстоятелствата описани в процесното НП, от друга, че
същият е извършил всички необходими и полезни действия в качеството си на деж.
Лекар – ординатор в спешно отделение на МБАЛ – Разград по отношщение на детето
Т. С., съобразно опита и квалификацията си.
Поради всичко изложено НП следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно.
Воден от изложеното
Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № НП 27-312-2/14.08.2015г. на Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” гр.София, с което на Т. М. ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.81, ал.2,
т.1 от Закона за здравето и на основание чл.229, ал.1 от същия закон му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв и за нарушение на
Раздел І, “Общи положения”, Глава 3 “Транспортиране на пациент със спешно
състояние между лечебните заведения”, т.1 от Медицински стандарт “Спешна
медицина”, във вр. с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения на основание чл.116, ал.1 от същия
закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: