Р Е Ш Е Н И Е

№ 549, 07.11.2016 година, град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и шести Септември две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 500 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Г.А. ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 37-0000232/28.04.2016г. на Началник ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл. 7, изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за краткост РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006/ , вр. чл.78, ал.1,т.1 от ЗАвПр, на основание чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, навежда доводи за нарушение на процесуалните правила при издаването му, по същество отрича да е извършил вмененото му във вина адм. нарушение.

Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2016г. около 15,00ч. в обл. Разград на паркинга до разклона за с. Бели Лом, контролните органи по ЗАПревози извършили проверка на документите на водач на товарен автомобил « Мерцедес 2541Л Актрос» с рег. № *******, от категория N3, извършващ превоз на товари за собствена сметка, с поставена табела « Превоз за собствена сметка «, със Заповед № 3 от 11.04.2016г., с отразен маршрут на движение от гр. Русе до гр. Варна и обратно до гр. Русе, с Лиценз на общонстта № 194730001и заверено копие, оборудван с дигитален тахограф « Сименс AG» 1381207 с сер. № 0000415331 и установили, че водачът А., е управлявал без прекъсване над 4,30часа на 01.04.2016г., като превишението е със 77минути /01,17ч./. Период на управление от 06,13ч. до 13,52ч. на 01.04.2016г., общо време за управление 05,17ч. – видно от регистрираните от тахографа данни в картата на водача № 0000000090725000 за дигитален тахограф. Нарушение на по чл. 7 изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 вр. чл.78, ал.1,т.1 от ЗАвПр. За констатираното нарушение, контролните органи съставили АУАН с бл. № 220443/12.04.2016г., връчен срещу подпис на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз основа на АУАН, по – късно на 28.04.2016г. било издадено и атакуваното НП, с което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по идентичен с посочения по – горе начин, квалифицирано и от административнонаказващия орган, като такова по чл. 7, изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 вр. чл.78, ал.1,т.1 от ЗАвПр и санкционирано от него с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 300,00лв. на основание чл.93б, ал.4,т.2 от ЗАвПр. НП връчено на жалбоподателя на 12.05.2016г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган по пощата с пощенско клеймо от 18.05.2016г.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприема на база анализа на доказателствата по делото – разпечатка от картата на водача; показанията на св. Хр. М.; АУАН с бл. № 220443/12.04.2016г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Съобразно наведените от жалбоподателя възражения, съдът намира за необходимо да изложи следното:

Разпоредбата на чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година, задължава водачите”... След период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка...” или „ ... Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени...”. Видно от приложената по делото детайлна разпечатка от картата на водача на жалбоподателя, през процесния период на управление от 06,13ч. до 13,52ч., жалбоподателят е управлявал МПС и работил общо 7часа и 39минути, през които е почивал общо 1час и 29минути, като само почивката в 08,07ч. покрива критерия на посочената разпоредба да е от поне 15минути, но никоя от следващите почивки не отговаря на изискванвето да е от поне 30минути и по този начин действително е осъществил вмененото му във вина нарушение. Неоснователно е възражението му, че се е възползвал от нормата на чл.7, изр.2 от Регламента.

От тази гледна точка, съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, доколкото в НП правилно е описано от фактическа страна нарушението, правилно е посочена нарушената правна разпоредба и правилно е подведено по санкционната норма на чл.93б, ал.4,т.2 от ЗАвПр, като е определено наказание в предвиденият размер, то не е нарушено правото на защита на санкционираното лице и обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000232/28.04.2016г. на Началник ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл. 7, изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за краткост РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006/ , вр. чл.78, ал.1,т.1 от ЗАвПр, на основание чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАвПр на М.Г.А. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: