Р Е Ш Е Н И Е
№ 597
гр. Разград, 11.11.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд, наказателен състав, в публичното заседание на 12.10.2016 г., в състав:
Председател: Атанас Христов
при секретаря П.Т., като разгледа докладваното от председателя АНД № 683 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Производството е
образувано по жалба на С.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** –
партер, срещу Наказателно постановление № 16-1075-000619 от 11.07.2016 г.
издадено от ВНД Началник група към ОДМВР Разград, с-р „Пътна полиция“ Разград.
В жалбата се сочи че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се
моли за неговата отмяна.
В открито съдебно
заседание при редовност в призоваването, жалбоподателят се явява лично, заедно
със защитника си адвокат Красимир Кирилов К. ***. Поддържат жалбата и излагат
подробни съображения. Акцентира се, че жалбоподателят не е извършил процесните
нарушения и не е усетил, че автомобила му е увредил другия автомобил поради и
което не е спрял при ПТП-то.
Въззиваемата страна
ОДМВР - Разград, редовно призована, не изпраща представител. В придружителното
писмо с което е изпратила преписката в съда е инкорпорирано становището й за
неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на наказателното
постановление.
Контролиращата страна
районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не изпраща
представител и не депозира становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
7 -мо дневния преклузивен срок от лице имащо право и интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна:
На 21.06.2016 г.
около 22.20 ч. в гр. Разград на паркинг до бл. 47 на ул. Княз Борис управлявал собствения си лек
автомобил Фиат Браво с рег. № *******, като извършил маневра завиване на дясно,
не оставил достатъчно странично разстояние и са странична дясна част на МПС,
блъснал и охлузил дясната част на задна броня на паркиран лек автомобил Опел
Тигра с рег. № *****, собственост на Й. П. от гр. Разград. Водачът К. напуснал
мястото на ПТП без да спре и установи какви са последиците от произшествието,
без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Увредения автомобил
се ползвал от свидетеля Р.Р.Н.. Същата се намирала в близост заедно със
свидетеля С.Д.Д.. Те чули удара и видели отдалечаващия си автомобил на
жалбоподателя от автомобила ползван от Н.. Св. Д. подал сигнал на тел. 112,
като казал и рег. № на автомобила на жалбоподателя. Дошъл полицейски екип от
полицейските служители при ОДМВР – Разград св. Б.И.Б. и св. Н. Р.Н., които
видели щетите по лекия автомобил Опел Тигра в задната му дясна част.
От направената
справка от Централна база - КАТ за собствеността върху автомобила марка "Фиат",
модел "Браво" с рег. № ********, бил установен собственикът на същия,
а именно жалбоподателят /л.10/, който бил призован и се явил пред органите на ПП
– ОДМВР – Разград на 24.06.2016 г. На същата дата вид. Б.И.Б. - мл.
автоконтрольор при сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР-Разград, в присъствието на свидетеля Н. Р.Н. и
жалбоподателя, като приел, че вината за настъпилото ПТП е на жалбоподателя,
съставил против същия акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
Т бл. № 582787 от същата дата, в който описал възприетата по горе фактическа
обстановка, за нарушение на чл.
25, ал.1 и чл.
123, ал.1, т.3, б "а" от ЗДвП, връчен на жалбоподателя и подписан
от последния без възражения /л. 7/.
Въз основа на така
съставения акт, от Началник група към
ОДМВР Разград, с-р "Пътна полиция" при ОДМВР Разград е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени
съответните административни наказания:
-
за нарушение по чл. 25, ал.1 ЗДВП - Глоба в размер на 150
лв., на осн. чл. 179, ал.2, във вр. чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП,
-
за нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на осн. чл.
175, ал.1, т.5 ЗДвП,
-
за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 б. „А“ – глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право на упрвалвя МПС за срок от 1 месец., на
осн. по чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените към
делото писмени и гласни доказателства - АУАН
/Нормата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП придава доказателствена сила на редовно съставения акт
относно отразените в него констатации до оборването им със съответните
доказателствени средства – така и Решение № 23 от 03.02.2016 г. по КАН дело №
5/2016 г. по описа на Разградски административен съд/, справка от Централна
база - КАТ, справка за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП на
жалбоподателя, както и показанията на свидетелите Н., Д., Б., Н. и др. док.
Съдът кредитира с
доверие показанията на горецитираните свидетели, като пълно логични,
последователни и съвпадащи в детайлите.
Съдът не кредитира с
доверие обясненията на жалбоподателя,
като изолирани от събрания доказателствен материал.
По възражението на жалбоподателя и защитника, че
уврежданията по автомобила Опел Тигра с рег. № ****** не са причинени от
жалбоподателя, а ако са причинени от жалбоподателя, то същият не е усетил това,
поради и което не е спрял.
Както свидетеля Н.,
така и незаинтересования свидетел Д., сочат в своите показания, че преди
процесния удар въпросния автомобил Опел Тигра не е имало увреждания. И двамата
свидетели сочат че щетите не са се ограничили само до драскотини и др.
увреждания. Същите сочат, че непосредствено след чулия се удар видели
автомобила на жалбоподателя в непосредствена близост до увредения автомобил,
като автомобила на жалбоподателя се е отдалечавал. По даденото описание на
отдалечаващия се автомобил органите на КАТ установили жалбоподателя. Самият
жалбоподател твърди, че е минал с автомобила си в процесното место и време, като
разстоянието било много тясно. След като и двамата свидетели сочат че чули „удар от кола“ /св. Д./ и „трясък“ /св. Н./, е житейски нелогично
жалбоподателя да не е усетил въпросния удар в автомобила си, независимо от
музиката която е слушал и увредения му слух. Следва да се изтъкне, че видно от
преписа на СУМПС на жалбоподателя, в графа № 12 в същото липсват ограничения
предвидени в чл. 7, ал.3, 02 от Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Ето защо, съдът намира че увреждането
на слуха на жалбоподателя не е съществено, респективно не го е възпрепятствало
да чуе силния удар описан от свидетелите, а и удар в автомобил не само се чува,
а и се усеща.
Съставомерните факти
са намерили отражение както в акта, така и в наказателното постановление. В
него изрично е описано настъпването на ПТП, механизма му (удар при извършване
на маневра завой надясно), настъпили щети по гореописания автомобил Опел Тигра.
Свидетелските показания относно наличието на удар и последвалите щети
потвърждават описаната фактическа обстановка и не са оборени по никакъв начин
от жалбоподателя.
От ПРАВНА страна, съдът намира,
на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.
Всяко едно посоченото като
извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява
фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и
е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност
съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание
наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение,
като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното производство
безспорно се установи, че всяко едно констатирано в АУАН нарушение е
консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на
законодателството, съгласно ЗДвП.
Според § 6,
т.30 от ДП на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" /ПТП/ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети".
Съгласно чл.
25, ал.1, от ЗДвП при предприемане на маневра водачът на пътно превозно
средство следва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението преди да започне маневрата и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение. Събраните по делото гласни доказателства сочат,
че жалбоподателят не е съобразил местоположението на другия автомобил преди да
започне маневрата и именно поради това е последвал и ударът между двете
превозни средства.
Чл.
123, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС, участник в ПТП, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Тази разпоредба касае всички пътнотранспортни
произшествия, а не само тези, при които има пострадали хора.
В случая
безспорно е установено наличие на ПТП, като този факт се потвърждава от
свидетелските показания, които конкретизират и причинените щети по двете МПС.
Поради това жалбоподателят е бил длъжен да спре и да установи последиците от
произшествието. Като не е сторил това, той е нарушил цитираното по-горе правило
и деянието му правилно е подведено под санкционната норма на чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл вж. и Решение № 19 от 02.02.2016 г.
по КАН дело № 146/2015 г. по описа са Разградският административен съд.
След ПТП – то
жалбоподателят, не е оказал и съдействие за установяване на вредите от ПТП,
съгл. чл. 123, ал.1, т.3, б А ЗДвП.
Доказателствата,
събрани по делото потвърждават описаната фактическа обстановка и установяват
нарушенията за което жалбоподателят е наказан.
По възражението, че съставения от органите на МВР
Протокол за ПТП не е бил връчен на жалбоподателя.
Полицейският
служител св. Н. Н. в своите показания, сочи че когато е съставен процесния АУАН
– на 24.06.2016г., е бил съставен и Протокол за ПТП от органите на МВР. Самият
жалбоподател изрично, твърди, че Протокол за ПТП е бил съставен от органите на
МВР, но препис от същия не му е бил даден.
След като между
страните няма спор, че органите на КАТ са съставили протокол за ПТП, съдът
приема, че евентуалното невръчване на препис от същия на жалбоподателя, не
представлява съществено порцесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.
По възражението, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянато на АУАН, тъй като в същия не са посочени
всички лица участвали при проверката и при съставянето на акта.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
никъде не е посочено, че АУАН се съставя в присъствието на всички присъствали свидетели, още по-малко пък в
акта да се посочват всички лица, участвали и присъствали в проверката при
установяване на административното нарушение. Така и Решение № 37 от 28.02.2013 г. КНАХ дело № 7/2013
год. по описа на Разградският административен съд.
Съставянето
на акта само в присъствието на един свидетел не е процесуално нарушение,
аргумент за което е и разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, която допуска актът
да бъде подписан само от един от свидетелите. Така и Решение от 28.06.2010г., по к.адм.д.№ 332/2010 г. по описа на
Добричкият административен съд.
По възражението, че АНО не е изложил мотиви в НП относно
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28
ЗАНН. Само когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, само тогава това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Така и Решение
№ 23 от 03.02.2016 г. по КАН дело № 5/2016 г.
по описа на Разградски административен съд.
Действително, АНО не е изложил
съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в
разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28
ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила.
В този смисъл е налице константна
съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по
к.а.д. № 62/2010 год.; Решение № 244 от 28.12.
По възражението, нарушенията представляват маловажен
случай, поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, и отмени НП.
В случая не е налице
"маловажен случай" на административно нарушение. За да е нарушението
маловажно, то следва да е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед данните за личността на
извършителя (жалбоподателя и преди е санкционирана за нарушения на ЗДвП),
начинът на извършване на нарушението, общественоопасните последици и всички
други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства (напуснал е мястото
на ПТП, без да установи последиците), процесните нарушения не може да се
преценят като маловажни, тъй като те не се различават с нищо от обикновените
случаи на такъв вид нарушения. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че
не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
По размера на наказанията.
За нарушението по чл.
25, ал.1 ЗДвП, при предвидена в чл. 179, ал.2 ЗДвП Глоба
в размер от 100 до 200
лв, на жалбоподателя
е наложена 150 лв. /т.е. в средния размер/
За нарушението по чл.
123, ал.1, т.1 ЗДвП, при предвидени в чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв., на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство в абослютния законов минимум - за срок от 1 месец, и глоба в размер на 100 лв. /при среден
размер 125 лв./
За нарушението по чл.
123, ал.1, т.3, б. А ЗДвП, при предвидени в чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв., на жалбоподателя е отново е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство в абослютния законов минимум - за срок от 1 месец, и глоба в размер на 100 лв. /при среден размер
125 лв./
Съдът намира, че при
определяне на наложените наказания АНО е проявил излишна снизходителност, в
разрез с изискванията на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН, поради което възражението на
защитата че наказанията са прекомерно завишени се явява неоснователно. Обстоятелството, че общият размер
на глобите възлиза на сумата от 350 лв., се дължи на многото на брой нарушения
от жалбоподателя – 3 бр.
Мотивиран от горното
и на основание чл.
63, ал.1, ЗАНН съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 16-1075-000619 от 11.07.2016 г. издадено от ВНД Началник група
към ОДМВР Разград, с-р „Пътна полиция“ Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - Разград, на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.