Р Е Ш Е Н И Е

№ 598

гр. Разград, 10.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, наказателен състав, в публичното заседание на 12.10.2016 г., в състав:

Председател: Атанас Христов

при секретаря П.Т., като разгледа докладваното от председателя АНД № 714 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 587 от 08.08.2016г. издадена от Директор на Регионална Дирекция по горите – Русе, с което за нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от Закон за горите му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева, на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ.

Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП. Сочи, че процесните дърва е придобил през 2015г. при почистване на горски масив от орехи в присъствието на горски служители отговарящи за землището на Цар Калоян. Излага подробни съображения.

В съдебно заседание при редовност в призоваването жалбоподателят се явява лично, заедно със защитника си адвокат М. Й. от АК – Разград. Поддържат жалбата и излагат допълнителни съображения.

За въззиваемата страна – Регионална Дирекция по горите – Русе, при редовност в призоваването се явява проц. представител – Ростислав Христов Димов – старши юрисконсулт. Същият оспорва жалбата и излага подробни съображения.

Контролираща страна РП – Разград, при редовност в призоваването не изпращат процесуален представител и не депозират становище.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от Д.Й.Й. - главен специалист „Горски инспектор“ при РДГ - Русе на 10.06.2016 г. в 11,20 ч. в дворно място на адрес: обл. Разград, общ. *******, гр. ******, ул. **** № **, същият установил, че жалбоподателя съхранява 2.4 пространствени куб. метра дърва за огрев от дървесни видове слива, череша, благун, нарязани на шайби, немаркирани с контролна горска марка.

За констатираното нарушение Д.Й.Й., в присъствие на св. А.И.К., С. Т. Н. и нарушителя съставил АУАН, в който описал нарушението по посочения начин, квалифицирал го по чл. 213, ал.1, т.1 ЗГ. Нарушителят вписал възражения в АУАН. Подписал акта и препис от акта му бил връчен срещу подпис.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, в което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, квалифицирано по чл. 213, ал.1, т.1 ЗГ и адм. наказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева, основание чл. 266, ал.1 ЗГ.

Видно от отбелязването върху НП е, че същото е връчено на жалбоподателя на 10.08.2016г.

Жалбата срещу НП е постъпила при адм. наказващия орган на 15.08.2016 г., т.е. в седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Във връзка със законосъобразността на административнонаказателното производство следва да бъде посочено, че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица, което се потвърждава от приобщените по делото писмени материали. Не са налице доказателства, поставящи под съмнение редовното протичане на административнонаказателното производство и поради това Съдът приема, че е налице законосъобразно издадено наказателно постановление.

Досежно неговата правилност, бяха събрани както писмени , така и гласни доказателства и доказателствени средства - показания на свидетелите Д.Й., А.К. и М. П. Първите двама свидетели – очевидци, изнасят данни в една насока, а именно - че жалбоподателят е съхранявал процесните дърва, които били за огрев, а не представляват сочената от жалбоподателя вършина. В своите показания свидетеля М.М. – горски надзирател, отрича твърденията на жалбоподателя, че го е виждал как си товари дървата, но не му е казал нищо против.

Така от свидетелските показания по делото пряко се установява фактическата обстановка, възприета както в съставения АУАН, така и в издаденото НП. Като пълни, логични, последователни и съвпадащи в детайлите, съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът не кредитира с доверие обясненията на обвиняемия, в частта в която сочи, че е събирал процесните дърва които представлявали вършина, въз основа на устно разрешение на горските, тъй като същите са изолирани от доказателствения материал.

Съобразно чл. 213, ал.1, т.1 ЗГ: "Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка...".

В процесния случай е установено по безспорен начин, че се касае за дървесина и в частност дърва за огрев, а не за сочената от жалбоподателя и защитника т.нар. вършина по смисъла на чл. 48 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, която съгласно посочената разпоредба следва да бъде почистена от сечищата.

Съобразявайки приетите доказателствени материали и фактите, които се установяват от тях Съдът намира за доказано по несъмнен начин извършеното от жалбоподателя нарушение на законовата забрана за съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска марка. Ето защо Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя, като е подвел извършеното от него нарушение под санкционната норма на чл. 266, ал.1 ЗГ, според която се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Съдът счита, че случаят правилно не е преценен като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Практиката по прилагане на ЗГ идва да покаже, че нарушенията от разглеждания вид обичайно имат за предмет именно неголеми количества дървесен материал. В този смисъл, обществената опасност на деянието не е по - ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ, съответно - случаят не е маловажен.

На следващо място, размерът на наложеното административно наказание - глоба в размер на 100 лева е съобразен, съгл. чл. 27 ЗАНН с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване смекчаващите /в т.ч. тежкото здравословно положение на жалбоподатела/ и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Ето защо, размера е правилно определен, поради което не са налице основания за неговото изменение.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 587 от 08.08.2016г. издадена от Директор на Регионална Дирекция по горите – Русе.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

районен съдия: