№ 680 22.11.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №778 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Н.Л.Т. *** срещу Наказателно
постановление №37-0000425/29.07.2016г.
на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с
което на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е
наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1, от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ. В
жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №37-0000425/29.07.2016г.
на Началник на ОО «АА» гр. Разград на
основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя Н.Т. е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8,
ал.1, от Наредба №36 от 15.05.2006г. на
МТ. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №237317/11.07.2016г. съставен на
жалбоподателя от инспектор към наказващия орган за това, че на 11.07.2015г.
около 10,00 часа в област Разград, на
път I -2 км.79+391,
срещу заведение „Момин рид“ в посока от гр. Шумен за гр. Разград, жалбоподателят
като водач на товарен автомобил “Мерцедес 2353“ с рег. №*** категория ППС “№3”, извършвал обществен превоз
на товари със заверено копие №159530006
към Лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение, с
Пътен лист №739598/10.07.2016г. по отразен маршрут гр.
София–Стгражица-Шумен–Разград с Товарителница №0000007681/10.07.2016г., с отразен
товар /хранителни стоки, оборудван с аналогов тахограф „Кienzle“1319.27 , като при проверката било установено, че водачът работи без
удостоверение за “Психологическа годност”. Извършена била справка в база данни,
отдел “Психологически изследвания” към ИА “АА” гр. София и било установено, че
водачът няма налично удостоверение за психологическа годност. Посочено е, че
така водачът /жалбоподателят/ е нарушил чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г. М., инспектор към
наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта
и НП. Сочи, че на процесната дата била извършена проверка на жалбоподателя,
като било установено, че жалбоподателят управлявал като водач товарен автомобил
по отразения в акта маршрут. Водачът нямал валидно удостоверение за психологическа
годност. Било установено, че последното удостоверение за психологическа
годност, което водачът е имал било валидно до 22.08.2014г. и към момента на
проверката същият вече не притежавал валидно удостоверение – копие от справка
от регистъра за психологически изследвания на водачите на л.9 от делото. От справката от база данни към ИА “АА” гр.
София се установило също, че към момента
водачът нямал валидно удостоверение за психологическа годност. Съдът намира за
несъмнен факта, че водачът е извършвал превоз на товари по посочения маршрут–
това обстоятелство не е спорно и се установява и от приложеното копие от пътен
лист. Приложено е копие от удостоверение за психологическа годност на името на Н.Л.Т.,
на което е посочено, че е издадено на 26.08.2014. По думите на актосъставителя този
документ бил представен впоследствие – след съставяне на акта. Факт е, че в
приложеното копие от справка от регистъра за психологически изследвания на
водачите е отразено, че последното удостоверение за психологическа годност на
водача е с изтекъл срок на валидност на 22.08.2014г. По този повод
актосъставителят сочи, че са сезирали ОД на МВР и е образувано досъдебно
производство за използване на документ с невярно съдържание. Последното се
установява и от копие от писмо на ОД на МВР
/л. 17 от делото/. В този смисъл, като изхожда от приложеното копие от справка
от регистъра за психологически изследвания на водачите, в което е отразено, че
последното удостоверение за психологическа годност на водача е с изтекъл срок
на валидност на 22.08.2014г., съдът приема, че към момента на проверката
водачът не е имал валидно удостоверение за психологическа годност. Съдът
намира, че следва да кредитира именно данните от тази справка, а не от
представеното след съставяне на акта копие на удостоверение на водача, който
документ е предмет на наказателно разследване в друго производство. С оглед
изложеното съдът намира за установена по несъмнен начин изложената в акта и НП
фактическа обстановка.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно – съставено е от
компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Не са допуснати
нарушения в административнонаказателното производство. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му нарушение. Същият не се е съобразил с разпоредбата
на чл.8, ал.1 от посочената Наредба, който текст изисква водачите на
автомобили, извършващи обществен превоз, при самата си дейност да представят
такъв документ. Такова удостоверение на жалбопродателя е било издадено на
22.08.2011г. По силата на чл.8, ал.2 от Наредбата тези удостоверения са валидни
за срок от три години от датата на издаване. Това означава, че срокът на
валидност на удостоверението на жалбоподателя е изтекъл на 22.08.2014г. Към
датата на проверката – 11.07.2016г. – това удостоверение вече не е било валидно
и следва да се приеме, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. При това
жалбоподателят не е имал право да
извършва превоз без да има такъв документ. С тези изисквания обаче
жалбоподателят не се е съобразил – предприел е превоза и основателно е
санкциониран на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. От субективна страна жалбоподателят
е действал според съда небрежно – не е проявил необходимото внимание за да
следи изтичането на съответния срок на
валидност, за да се предприемат и действия за своевременно издаване на ново
удостоверение. Това в крайна сметка не го оневинява. Наложеното му наказание в
случая е в абсолютно определения от закона размер. Поради всичко изложено съдът
намира, че наказателното постановление е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №37-0000425/29.07.2016г. на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание
чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя Н.Л.Т. *** наложено наказание
глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,
от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: