Мотиви към
Присъда № 671
от 10.11.2016 г., постановена по
НЧХД № 218/2016 г. по описа на Разградския районен съд
Постъпила е тъжба от Н.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** , с която е повдигнато обвинение
срещу
Х.А.Х. – роден на *** ***,
ЕГН **********, с адрес ***, български гражданин, образование средно, осъждан,
женен, безработен,
за това че на 09.02.2016 г., около 15.00 часа, в
обл. Разград, общ. Лозница, с. Бели лом, е причинил на тъжителя разстройство на
здравето, извън случаите по чл. 128
и 129
НК, като му причинил следните травматични увреждания: кръвонасядания в
дясната челно-слепоочна област на главата, под лявата мишнична ямка и под
лявата лопатка; сътресение на мозъка, които в своята съвкупност са причинили на
тъжителя временно разстройство на здравето без опасност за живота -
престъпление по чл.
130, ал.1 от НК.
Тъжителят е предявил и граждански
иск срещу подсъдимия за сумата от 6 000 лв, ведно със законната лихва от датата
на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени
вреди от престъплението.
В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си адвокат М.Й.
***, поддържа тъжбата и гражданския иск.
Защитникът адвокат Р.М. ***, намира обвинението за недоказано и моли за
оправдателна присъда.
Подсъдимият се присъдединява към изложеното от защитника си. Твърди, че
сам бил бит от тъжителя и че ако го е наранил е действал при самозащита.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:
Подсъдимият и тъжителят имали съседни имоти в с. Бели Лом, обл. Разград.
Двамата били в лоши отношения и периодично отправяли жалби един срещу друг до различни институции.
На 09.02.2016г. по сигнал на тъжителя Х.Х. около обяд в имота на
подсъдимия била извършена проверка от РИОСВ Русе. След като проверяващите си
тръгнали, следобед около 14,40 ч. на същия ден /09.02.2016г./ Н.Р. излязъл на
поляната зад двора си. Там били овцете на Х. Х., които влезли в място,
собственост на друг съсед на подсъдимия и тъжителя. Н. Р. тръгнал към овцете, за да ги подкара
към двора на Х. Х. /в съседство/. Подсъдимят Х.Х. също излязъл на поляната,
като в ръцете си носел пръчка. Виждайки тъжителят, който се опитвал да
подгони овцете той се ядосал и викайки
му да не ги гони отишъл при тъжителят и
го ударил няколко пъти с пръчка по гърба, удряйки го основно в областта на
гърба и около раменете. Тъжителя Н. Р.
първоначално паднал на земята от ударите, но успял да се изправи, изтръгнал
пръчката от ръцете на подсъдимия Х. Х. и на свой ред започнал да го удря с нея
по тялото. Тъй като наблизо били съпругата и синът на подсъдимия, които
привлечени от скандала дошли на мястото, скандалът бил преустановен и тъжителят
се прибрал в двора си, а подсъдимия заедно с близките си влязъл в своя
двор. Впоследствие и тъжителя и
подсъдимия били откарани в болница.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя, която установява, че в резултат на
инцидента са му причинени кръвонасядане на меките тъкани в дясна
челно-слепоочна област, кръвонасядания с характерен вид – очертани линейни
контури и просветлявания между тях под лява мишнична ямка, изместено към гръбно
и под лявата лопатка, клинични данни за сътресение на мозъка /от епикриза/. По
своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Кръвонасядането в
дясната челно-слепоочна област е причинено от удар с/върху твърд тъп предмет.
Характерните ивицести кръвонасядания под лява мишница и лопатка – от твърд тъп
предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение. Същите добре
отговарят да са получени от три самостоятелни удара с дървена сопа /тояга/.
Оздравителният период за видимите травматични увреждания е около две седмици.
По делото е назначена и комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, която установява, че в
резултат на описания инцидент подсъдимия Х.Х.
е получил насиняване на кожата 9/4 см, косо разположено, с лек оток на
меките тъкани и болезненост при опипване по задно външната страна на дясната
предмишница, над гривнената става, бледомораво насиняване на кожата 5/3 см в
горната трета на предната страна на дясното бедро, палапторна болезненост по
задногорната страна на лявото рамо и по горната трета на външната страна на
лявото бедро – видимо в същите области. По своята медико-биологична
характеристика описаните видими травматични увреждания обуславят болка и
страдание. Те са получени по общия механизъм на удари/и с върху твърд/и тъп/и
предмети. Възможно е да са налице два самостоятелни удара в описаните области,
но да не са налични характерните „марки“ или ударите да не са толкова силни.
Локализацията на травмата на дясната предмишница добре отговаря да е резултат
на т.нар. защитно увреждане, при което ръката заема предно анатомично положение
за предпазване. Оздравителният процес е до две седмици. Посочено е, че Х.Х.
страда от Рекурентно депресивно разстройство. Не е диспансеризиран. Лекуван е
многократно в амбулаторни условия. Цитираното разстройство спада към
Афективните разстройства, при които
основното нарушение е промяна на настроението или афекта, обикновено към
потиснатост и по-рядко към приповдигнатост. Заболяването се характеризира с
повтарящи се депресивни епизоди. Последната хоспитализация в психиатрично
отделение е от 17.02.2016г. до 11.03.2016г.
по повод регистрирано поредно влошаване на състоянието с
тревожно-депресивна симтоматика, провокирано от психотравмена ситуация –
преживян побой от съселянин. Станал по-напрегнат, потиснат, безсилен,
безинициативен, с тръпнене и мравучкане по крайниците, чести оригвания, тикове,
главоболие. Не можел да спи нощно време, имал страхове за живота и здравето си,
мислел само за лоши неща. В резултат на проведена терапия е постигната редукция
на тревожността и субективните оплаквания.
По делото са събрани две основни групи гласни доказателствени средства.
В първата са показанията на водените от тъжителя свидетели – Ск. Р. Р. /брат на тъжителя/ и Ерд. Б. Ф. /подсъдимия е осъждан за нанесена средна
телесна повреда на този свидетел, закана за убийство на същия и съпругата му/. Двамата
свидетели сочат, че на процесната дата са видели тъжителя в двора на къщата му,
не бил добре, повръщал и им разказал че подсъдимият го е пребил.
Втората група гласни доказателствени средства са показанията на
свидетелите Г.Х.А. /син на подсъдимия/
и Г.А.Х. /съпруга на подсъдимия/. Същите
сочат, че били очевидци на случилото се и подсъдимия безпричинно бил пребит от
тъжителя.
По делото са разпитани в качеството им на свидетели и полицейските
служители – С. Ш. С. и П. Ив. П., работили по оплакванията на тъжителя и
подсъдимия. Същите заявяват, че и двете страни им са се оплаквали една от
друга.
На първо място следва да се каже, че свидетелите Г. А. и Г. Х. като близки на тъжителя са явно заинтересовани
и обяснимо поддържат тезата на подсъдимия. Паказанията им противоречат на
събрания доказателствен материал. Така тези свидетели обаче изобщо не
споменават, че и подсъдимия е нанесъл удари на тъжителя, а последното според
съда се доказва по един несъмнен начин, както от заключението на СМЕ така и от
показанията на св. Р. и Ф.
Съдът намира, че именно подсъдимият пръв е нападнал и е ударил
тъжителя с пръчката неколкократно. Твърденията на тъжителя в този смисъл
се потвърждават от заключенията на медицинските експертизи, видно от
заключенията на които, физическите увреждания, причинени на тъжителя, са явно
по-тежки от тези които са причинени от самия тъжител на подсъдимия. Конкретно експертизата сочи за поне три
удара нанесени под лява мишница и
лопатка на тъжителя, които удари добре отговарят да са нанесени с дървена сопа.
Сочат се и данни за сътресение на мозъка. При това съдът намира, че тъжителят е казал истината на св. Р. и Ф., че
именно подсъдимият го е нападнал и започнал да го удря със сопата.
Съдът приема, че именно подсъдимият Х. Х. е предизвикал сбиването и е
бил с основна роля в него. Последното, според съда, намира потвърждение и в
показанията на св. А. Ф. /съсед и на
подсъдимия и на тъжителя/, който не е непосредсвен свидетел на сбиването,
но сочи, че чул викове и след това видял тъжителя Н. Р., който бил много зле, паднал на
земята, а впоследствие бил откаран в болница. Известно време след инцидента,
при спор на свидетеля с подсъдимия Х. Х., последният му заявил „Не ти ли стига. Колко сопи изяде и оня
циганин и той много знаеше, но и той изяде сопите“, като по думите на
свидетеля е имал предвид тъжителя.
Всичко това потвърждава извода на съда, че именно подсъдимият е инициирал
сбиването, както твърди и тъжителя, а това е в синхрон и с останалите
доказателства, а именно с факта, че на подсъдимия са причинени по-тежки
физически увреждания, които дори се изразяват в разстройство на здравето. В
този смисъл съдът приема, че първо подсъдимият е нанесъл на тъжителя телесна повреда, нападайки го, а впоследствие самият тъжител е нанесъл
телесна повреда на подсъдимия. В писмени обяснения по преписка вх.№315/2016г.
по описа на РП- Разград /л.106-107 от делото/, тъжителят е посочил също, че
първо подсъдимият го е ударил, а
впоследствие тъжителят успял да вземе сопата от ръцете му и сам го ударил с
нея. Според експертизата, назначена по отношение на подсъдимия, може да се
говори за два самостоятелни удара нанесени на подсъдимия, като се сочи, че травмата
на дясната предмишница на подсъдимия
добре отговаря да е резултат на т.нар. защитно увреждане, при което
ръката заема предно анатомично положение за предпазване. С оглед на това, съдът намира за установен факта, че тъжителят на свой ред е нанесъл телесна
повреда на подсъдимия, вземайки пръчката от ръцете му и удряйки го на свой
ред.
Съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
130, ал.1 НК, тъй като на 09.02.2016г. в с. Бели Лом, общ. Лозница, разстройство на здравето, извън случаите по
чл.
128 и 129
НК, като му причинил следните травматични увреждания: кръвонасядания в
дясната челно-слепоочна област на главата, под лявата мишнична ямка и под
лявата лопатка; сътресение на мозъка, които в своята съвкупност са причинили на
тъжителя временно разстройство на здравето без опасност за живота.
Подсъдимият е действал напълно съзнателно – с пряк умисъл. С оглед
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен по посочения състав на
чл.130, ал.1 НК.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете обременено съдебно
минало на дееца.
С присъда № 353/05.10.2009г., по НОХД № 480/2009г. по описа на РРС,
влязла в сила на 04.01.2010г., подсъдимият е признат за виновен за причинена средна телесна повреда – престъпление
по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1, за което му е наложена наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, като на осн. чл. 66, ал.1 НК, е отложено
изтърпяването му за срок от 4 години.
В този изпитателен срок обаче подсъдимият, на 27.02.2012г.:
-
се заканил с убийство по Ерд. Б. Ф. – престъпление
по чл. 144, ал.3 НК, за което му е наложена наказание Пробация.
-
се заканил с убийство по Г. Ахм. Ф. – престъпление по чл. 144, ал.3
НК, за което му е наложена наказание Пробация.
-
се заканил с убийство по Н.Р. Р.
– престъпление по чл. 144, ал.3 НК, за което му е наложена наказание Пробация.
-
Причинил
лека телесна повреда по хулигански подбуди на Г. Ахм. Ф. - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във
вр. с чл. 130, ал.2 НК за което му е наложена наказание Пробация.
За горното с одобрено споразумение № 323/12.06.2013г. по НОХД №
202/2013г. по описа на РРС, му е
определено, на осн. чл. 23, ал.1 НК, едно общо наказание Пробация,
включваща следните мерки:
А. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, с
периодичност 2 пъти седмично.
Б. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2
години.
В. 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2 години.
Освен горицитираните престъпления, на съда е и служебно известно, че подсъдимият
е и нарушител по УБДХ. Така с Решение от 04.07. по АНД № 514/2012г. по описа на
РРС, потвърдено с решение № 68 от 06.07.2016г. по КАНД № 216/2012г. по описа на
РОС, му е налагано административно наказание за извършено нарушение по УБДХ.
Същото сочи че подсъдимият е личност с трайно установени
престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост и системно незачитащ
обществения ред. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват и лошите му
характеристични данни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете влошеното
здравословно състояние и тежкото материално състояние на подсъдимия, както и др. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото
материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и
нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
За
процесното престъпление чл. 130, ал.1 НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.
Съдът намери, че
измежду двете наказания по- подходящо е по – лекото, а именно пробацията, която
му наложи, като съдържа следните пробациони мерки:
-
"ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩИЯ АДРЕС" с продължителност от СЕДЕМ МЕСЕЦА - с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;
- "ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ" с продължителност от ШЕСТ МЕСЕЦА;
- "БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО" с
продължителност от 320 часа годишно за срок от
ТРИ поредни ГОДИНИ.
Първите
две пробационни мерки, съдът намира че е достатъчно да са около законовия
минимум, с оглед събраните по делото смекчаващи обстоятелства. Относно третата,
съдът отчете че при предходното осъждане дори 200 часа годишно за срок от 2
години, не са били достатъчни за да постигнат индивидуалната превенция. Ето
защо, съдът намира че третата пробациона мярка следва да бъде в законовия
максимум.
Така наложеното наказание се явява съответно на
процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно
намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.
По гражданския иск:
След
като противоправното поведение на подсъдимия е безспорно доказано, то съдът
приема, че са налице и твърдените от ГИ вреди. В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека в
Страсбург, с Решение от 2 февруари 2006г. по делото Георги Й. срещу България. Така
и Решение № 80 от 01.11.2011г.
на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по ВНОХД
№ 199 по описа за 2011г.
Гражданската
отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава
не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди
другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което
е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Съгласно чл.
45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
настоящия случай чрез процесното деяние подсъдимият е нанесъл вреда на
гражданския ищец. Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че
основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,
предмет на обвинението.
Става въпрос за
деликтна отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение,
което виновният причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва
от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това
означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на
причиняване на непозволеното увреждане. Вредите, претърпени от пострадалия в
резултат на престъпление, представляват парично задължение от непозволено
увреждане, което виновният причинител дължи.
По делото е
установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с
извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице
основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на
неговата отговорност по отношение настъпилите неимуществени вреди изразяващи се
в болки и страдания.
Съдът намери, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 2 700
лв., което съдът присъди на ГИ да бъде изплатено от подсъдимия, ведно със
законната лихва считано от датата на деликта – 09.02.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
Размерът на
присъденото обезщетение е съобразено и със съдебната практика. Така например в Решение №
176 от 24.11.2008г. в. гр.д. № 351/2008г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, за причинена средна
телесна повреда, е прието за справедливо обезщетение в размер на 12 000 лева. Ето защо, за
процесната лека телесна повреда, се явява справедливо обезщетение от
2 700 лв, което по-малко и четвъртината от обезщетенито за горецитираната
средна телесна повреда.
По разноските.
С
оглед изхода от делото и на осн. чл.189 ал.3 във вр. с ал.1 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати на тъжителя
направените по делото разноски по 362 лв. представляващи направени разноски за
заплащане възнаграждение на повереник и държавна такса за образуване на делото.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по смета на
РРС сумата от 108 лева представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и сумата 409.12 лв. представляваща направени по делото
деловодни разноски.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Атанас
Христов/