Мотиви към Присъда №630/01.11.2016г., постановена по НЧХД №298/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Х.А.Х. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Н.Р. *** за това, че на 09.02.2016г. в гр. Разград е нанесъл на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания –престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича вината си. Твърди, че сам бил бит от тъжителя и че ако го е наранил е действал при самозащита. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Н.Р.Р. е роден на ***г. в с. К. Живее в с. Бели Лом. Същият е женен, неосъждан.

Подсъдимият и тъжителят имали съседни имоти в с. Бели Лом. Двамата били в лоши отношения и периодично отправяли жалби един срещу друг до различни институции. На 09.02.2016г. по сигнал на тъжителя Х.Х. около обяд в имота на подсъдимия била извършена проверка от РИОСВ Русе. След като проверяващите си тръгнали, следобед около 14,40 ч. на същия ден /09.02.2016г./ подсъдимият Н.Р. излязъл на поляната зад двора си. Там били овцете на тъжителя Х. Х., които влезли в място, собственост на друг съсед на подсъдимия и тъжителя. Подсъдимият Н. Р. тръгнал към овцете, за да ги подкара към двора на тъжителя Х. Х. /в съседство/. Тъжителят Х.Х. също излязъл на поляната, като в ръцете си носел пръчка. Виждайки подсъдимия, който се опитвал да подгони овцете той се ядосал и викайки му да не ги гони отишъл при подсъдимия и го ударил няколко пъти с пръчка по гърба, удряйки го основно в областта на гърба и около раменете. Подсъдимият Н. Р. първоначално паднал на земята от ударите, но успял да се изправи, изтръгнал пръчката от ръцете на тъжителя Х. Х. и на свой ред започнал да го удря с нея по тялото. Тъй като наблизо били съпругата и синът на тъжителя, които привлечени от скандала дошли на мястото, скандалът бил преустановен и подсъдимият се прибрал в двора си, а тъжителят заедно с близките си влязъл в своя двор. Впоследствие и тъжителя и подсъдимия били откарани в болница.

По делото е назначена комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, която установява, че в резултат на описания инцидент тъжителят Х.Х. е получил насиняване на кожата 9/4 см, косо разположено, с лек оток на меките тъкани и болезненост при опипване по задно външната страна на дясната предмишница, над гривнената става, бледомораво насиняване на кожата 5/3 см в горната трета на предната страна на дясното бедро, палапторна болезненост по задногорната страна на лявото рамо и по горната трета на външната страна на лявото бедро – видимо в същите области. По своята медико-биологична характеристика описаните видими травматични увреждания обуславят болка и страдание. Те са получени по общия механизъм на удари/и с върху твърд/и тъп/и предмети. Възможно е да са налице два самостоятелни удара в описаните области, но да не са налични характерните „марки“ или ударите да не са толкова силни. Локализацията на травмата на дясната предмишница добре отговаря да е резултат на т.нар. защитно увреждане, при което ръката заема предно анатомично положение за предпазване. Оздравителният процес е до две седмици. Посочено е, че Х.Х. страда от Рекурентно депресивно разстройство. Не е диспансеризиран. Лекуван е многократно в амбулаторни условия. Цитираното разстройство спада към Афективните разстройства, при които основното нарушение е промяна на настроението или афекта, обикновено към потиснатост и по-рядко към приповдигнатост. Заболяването се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди. Последната хоспитализация в психиатрично отделение е от 17.02.2016г. до 11.03.2016г. по повод регистрирано поредно влошаване на състоянието с тревожно-депресивна симтоматика, провокирано от психотравмена ситуация – преживян побой от съселянин. Станал по-напрегнат, потиснат, безсилен, безинициативен, с тръпнене и мравучкане по крайниците, чести оригвания, тикове, главоболие. Не можел да спи нощно време, имал страхове за живота и здравето си, мислел само за лоши неща. В резултат на проведена терапия е постигната редукция на тревожността и субективните оплаквания.

Назначена е и съдебномедицинска експертиза по отношение на подсъдимия Н.Р., която установява, че в резултат на инцидента на подсъдимия са причинени кръвонасядане на меките тъкани в дясна челно-слепоочна област, кръвонасядания с характерен вид – очертани линейни контури и просветлявания между тях под лява мишнична ямка, изместено към гръбно и под лявата лопатка, клинични данни за сътресение на мозъка /от епикриза/. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Кръвонасядането в дясната челно-слепоочна област е причинено от удар с/върху твърд тъп предмет. Характерните ивицести кръвонасядания под лява мишница и лопатка – от твърд тъп предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение. Същите добре отговарят да са получени от три самостоятелни удара с дървена сопа /тояга/. Оздравителният период за видимите травматични увреждания е около две седмици.

Така описаната фактическа обстановка в немалка степен се отличава от описаната от тъжителя в тъжбата, но съдът намира, че именно тези описани обстоятелства се установяват по делото. Тъжителят Х. Х. твърди в тъжбата, че бил нападнат ненадейно от подсъдимия, който му нанесъл побой. Твърденията му се подкрепят показанията на свидетелите Г. А. /съпруга на тъжителя/ и Г. Х. /син на тъжителя/, които твърдят, че били очевидци на случилото се и тъжителят безпричинно бил пребит от подсъдимият. С оглед събраните доказателства обаче съдът намира, че обстоятелствата са по-различни. На първо място следва да се каже, че свидетелите Г. А. и Г. Х. като близки на тъжителя са явно заинтересовани и обяснимо поддържат тезата на тъжителя. Тези свидетели обаче изобщо не споменават, че и тъжителят е нанесъл удари на подсъдимия, а последното според съда се доказва по един несъмнен начин. Подсъдимият Н. Р. твърди, че бил нападнат от тъжителя, заради това, че се опитал да пропъди овцете му. Твърди, че бил удрян от него и ако е направил нещо на тъжителя, то това е станало при самозащита. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която сочи, че именно тъжителят пръв го е нападнал и го е ударил с пръчката неколкократно. Твърденията на подсъдимия в този смисъл се потвърждават от заключенията на медицинските експертизи, видно от заключенията на които, физическите увреждания, причинени на подсъдимия, са явно по-тежки от тези които са причинени от самия подсъдим на тъжителя. Конкретно експертизата сочи за поне три удара нанесени под лява мишница и лопатка на подсъдимия, които удари добре отговарят да са нанесени с дървена сопа. Сочат се и данни за сътресение на мозъка. При това съдът намира, че подсъдимият казва истината, като сочи, че именно тъжителят го е нападнал и започнал да го удря със сопата. Съдът приема, че именно тъжителят Х. Х. е предизвикал сбиването и е бил с основна роля в него. Последното, според съда, намира потвърждение и в показанията на св. А. Ф. /съсед и на подсъдимия и на тъжителя/, който не е непосредсвен свидетел на сбиването, но сочи, че чул викове и след това видял подсъдимия Н. Р., който се държал за кръста и паднал на земята, а впоследствие бил откаран в болница. Известно време след инцидента, при спор на свидетеля с тъжителя Х. Х., последният му заявил „Онзи много знаеше, но едва изкачи баира“, като по думите на свидетеля е имал предвид подсъдимия Н. Р.. Всичко това потвърждава извода на съда, че именно тъжителят Х. Х. е инициирал сбиването, както твърди и подсъдимият, а това е в синхрон и с останалите данни, а именно с факта, че на подсъдимия са причинени по-тежки физически увреждания, които дори се изразяват в разстройство на здравето. В този смисъл съдът приема, че първо тъжителят е нанесъл на подсъдимия телесна повреда, нападайки го, а впоследствие самият подсъдим е нанесъл телесна повреда на тъжителя. В писмени обяснения по преписка вх.№315/2016г. по описа на РП- Разград /копие на л.138-139 от делото/, подсъдимият е посочил също, че първо тъжителят го е ударил, а впоследствие подсъдимият успял да вземе сопата от ръцете му и сам го ударил с нея. Според експертизата, назначена по отношение на тъжителя, може да се говори за два самостоятелни удара нанесени на тъжителя, като се сочи, че травмата на дясната предмишница на тъжителя добре отговаря да е резултат на т.нар. защитно увреждане, при което ръката заема предно анатомично положение за предпазване. С оглед на това, съдът намира за установен факта, че подсъдимият на свой ред е нанесъл телесна повреда на тъжителя, вземайки пръчката от ръцете му и удряйки го на свой ред. При това съдът намира, че при тази си проява подсъдимият Н. Р. не е действал в положение на неизбежна отбрана, макар и да е бил провокиран от тъжителя. Вземайки пръчката от ръцете на тъжителя, той е прекратил нападението му и от този момент вече не е било налице непосредствено нападение от страна на тъжителя.Няма данни от които да се приеме, че и след като му била отнета пръчката, тъжителят е продължил да налита да бие подсъдимия. Не може да се говори и за превишени предели на неизбежна отбрана, защото преустановяването на нападението на тъжителя изобщо изключва ситуация на неизбежна отбрана. Удряйки на свой ред тъжителя подсъдимият вече не е отбивал нападение, а е дал израз на собствения си гняв, не е съумял да се контролира, което в крайна сметка не оправдава това му поведение. Тази ситуация обаче дава основание на съда да приеме, че подсъдимият, нанасяйки телесна повреда на тъжителя, е действал в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от тъжителя с първоначалната негова насилническа проява.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Н.Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 132, ал.1, т.4 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 09.02.2016г. в с. Бели Лом, общ. Лозница, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие е причинил на Х.А.Х. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. Подсъдимият е нанесъл на тъжителя удари, като така му е причинил телесни увреждания. Тъжителят обаче пръв е нанесъл удари на подсъдимия. Очевидно подсъдимият е бил силно раздразнен /афектиран/ и не е сдържал нервите си. Все пак подсъдимият е следвало да се въздържи и да не прибягва сам до агресивна проява, въпреки, че сам е бил обект на такава проява. Подсъдимият не е бил в такова състояние, което да осуетява възможността му да контролира постъпките си. Именно в тази невъздържаност се състои виновното му поведение. Подсъдимият е действал напълно съзнателно – с пряк умисъл. С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен по посочения привилегирован състав на чл. 132, ал.1, т.4 във връзка с чл.130, ал.2 от НК. Деянието му не може да се квалифицира по основния състав на чл.130, ал.2 от НК, сочен в тъжбата, поради което и подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначалната квалификация, изложена в тъжбата.

В случая не може да бъде приложен институтът на реторсията по чл.130, ал.3 от НК, тъй като причинените насрещни телесни повреди не са еднакви - причинената на тъжителя се изразява в болка и страдание, а тази причинена на подсъдимия се изразява във във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Индивидуализирайки наказанието подсъдимия Н.Р. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание пробация или глоба, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Наказанието на подсъдимия следва да се определи именно в тези рамки, тъй като чл.78а, ал.5 от НК в случая не може да се приложи, понеже в специалната част на НК за престъплението се предвижда не само глоба, а и по-тежко наказание, каквото е пробацията. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата му е явно инцидентна, свързана с недопустима провокация от страна на пострадалия, намира, че следва да му бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от тъжителя граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на тъжителя са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания. Колкото до твърдяното в тъжбата депресивно разстройство, което се сочи, че било причинено на тъжителя от действията на подсъдимия, съдът намира, че такава последица не следва да се свързва в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия. Както се посочи, съдът приема, че именно тъжителят е инициирал скандала и с оглед на тази цялостна ситуация следва да се разглежда и констатираното от експертизата регистрирано поредно влошаване на състоянието на тъжителя Х. Х. с тревожно-депресивна симтоматика. Неуместно е според съда да се прявят изводи, че именно подсъдимият бил причинил тази депресивна симтоматика на тъжителя, след като цялостната ситуация всъщност е била провокирана от тъжителя и същият е имал по-съществена роля в сбиването. При това съдът намира, че с оглед причинените на тъжителя болки и страдания подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 600 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Доколкото размерът на обезщетението се определя по справедливост, то справедливостта изисква да се вземе предвид и поведението на тъжителя, който също е действал неправомерно и е провокирал подсъдимия. Затова и определяне на обезщетение в по-голям размер не би било справедливо. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва както се претендира, считано от датата на деянието до окончателното плащане. В останалата му част /в частта му над 600 лв до 5000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя и направените от последния разноски по делото в размер на 612 лв

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 100 лв за разноски по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: