Мотиви към Присъда №678/15.11.2016г., постановена по НЧХД №373/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от С.М.М. ***, с която е повдигнато обвинение срещу И.Ц.Р. *** за това, че на 14.04.2016г. в гр. Разград е нанесла на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 4000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимата дава обяснения, в които фактически признава в основни линии обстоятелствата в тъжбата, но в крайна сметка чрез защитника си оспорва съставомерността на деянието. Защитника й моли за оправдателна присъда.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимата И.Ц.Р. е родена на ***г. Същата е вдовица, неосъждана.

Тъжителят и подсъдимата живеят в съседство на ул. *** в гр. Л. В последно време отношенията им били влошени. На 14.04.2016г. тъжителят С.М. вързал магарето си на поляна в близост до дома на подсъдимата. Около 17.30 часа негов съсед му съобщил, че магарето се е отвързало и тъжителят отишъл да го прибере. Намерил го на поляната и водейки го за повода през ул. *** го отвел до имот №**, който се намирал срещу имота на подсъдимата. По това време подсъдимата И.Р. била на улицата пред дома си. Тъжителят вързал магарето си на бетонов стълб на оградата на имот №**, тъй като там била израсла обилна трева и го оставил там, след което продължил пътя си по улицата към дома си. Подсъдимата отишла до магарето и отвързала повода му от бетоновия стълб и го хвърлила на земята. Тези й действия били видени от тъжителя, който все още не се бил отдалечил. Подсъдимата му извикала да не пасе магарето си на това място. Тъжителят се върнал при магарето си. Подсъдимата И. Р. носела в ръката си дървена пръчка с дължина около 60 -70 см. /представена като веществено доказателство/ и ударила с нея магарето. Тъжителят се навел за да вземе от земята поводът на магарето и в този момент подсъдимата му нанесла два силни удара с пръчката по главата в теменната област. Свидетел на това станала съпругата на тъжителя – св. Н. М., която също била на улицата. След ударите тъжителят успял да се изправи, а подсъдимата се обърнала и влязла в съседна къща. Тъжителят успял да се прибере в дома си, отвеждайки и магарето, което вързал в двора. Тогава изпитал силна болка в главата, където бил ударен, почувствал световъртеж. По-късно същия ден синът му – св. Р.М.- го откарал в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград, където тъжителят бил хоспитализиран и бил изписан на 18.04.2016г. В дните след случая не си спомнял редица обстоятелства.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 14.04.2016г. на С.М. е причинена травма на главата /окосмената част/: охлузване на кожата, високо в теменната област, изместено към дясно; кръвонасядане на меките тъкани високо над горния полюс на лява ушна мида; клинични данни за сътресение на мозъка с ретроградна амнезия. По своята медико–биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Травмата на главата е получена от удар с твърд тъп предмет и може да е причинена от дървена пръчка. Локализацията на видимите травматични увреждания отговаря да са нанесени два удара с пръчка, ако нападателя си служи с дясна ръка и се е намирал в лице с пострадалия. Тъй като уврежданията са разположени високо в теменната област на главата и над горния полюс на лява ушна мида не е изключено пострадалия да се е намирал в приведено/наведено положение на тялото. Установените видими травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за срок около две седмици, а за претърпяното мозъчно сътресение е необходимо продължително проследяване от специалист-невролог.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на свидетелите Н. М. /съпруга на тъжителя/, Р. М. /син на тъжителя/, М. К. и М. Ст., заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. Обясненията на подсъдимата също допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Св. Н. М. е очевидец на случката и макар и съдът да взема предвид възможната й заинтересованост, като съпруга на тъжителя, то в крайна сметка съдът приема, че тази свидетелка дава правдиви показания, доколкото и самата подсъдима признава, че е ударила тъжителя с пръчката по главата. С оглед показанията на св. Н. М. се изяснява и че именно пръчката представена като веществено доказателство е тази, с която подсъдимата е ударила два пъти съпруга на свидетелката. Св. Р. М. дава показания относно състоянието на тъжителя след инцидента. Подсъдимата признава, че е ударила тъжителя, но твърди, че той я обиждал, била ядосана от това, че той връзва магарето си близо до къщата й, а то правело боклуци. Всъщност твърденията на подсъдимата, че пострадалият я обиждал не се потвърждават от други данни, поради което съдът намира тези й твърдения за недостоверни. Подсъдимата очевидно наистина е била раздразнена от това, че тъжителят връзва магарето си близо до къщата й, но именно тя е тази, която е проявила едно недопустимо агресивно поведение, което с нищо не може да бъде оправдано.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: С деянието си подс. И.Р. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 14.04.2016г. в гр. Лозница е нанесла лека телесна повреда на С.М.М., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съдът формира този осъдителен диспозитив съобразявайки задължението си да извърши точна квалификация на очертаното в тъжбата деяние. Изводът за причинено разстройство на здравето се свързва основно с констатациите за претърпяно сътресение на мозъка. Подсъдимата е нанесла два удара на пострадалия с пръчка в теменната част на главата, а последиците от тези й действия се установяват от експертизата. Очевидно е налице явна причинна връзка между нанесените на пострадалия удари и констатираните от медицинската експертиза увреждания и доводи в обратния смисъл са лишени от основание. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл –целенасочено. Характерът на разглеждания случай е такъв, че не дава на съда основание да приеме, че подсъдимата е действала в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.132 от НК, което да е предизвикано от пострадалия - очевидно пострадалият не е извършил някакво реално противозаконно действие, от което да са могли да настъпят тежки последици, поради което и съдът не приема за основателни доводите на защитата в този смисъл.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимата очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата й е явно инцидентна, поради което намира, че следва да й бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимата.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимата на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки, страдания, а и разбира се следва да се отчете, че е причинено временно разстройство на здравето свързано с цялата тежест на оздравителния период. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди, подсъдимата следва да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 1200 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Присъждане на обезщетение в по- голям размер не би било справедливо с оглед характера на конкретния случай. Поради изложеното в останалата му част /в частта му над 1200 лв до 4000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Сумата от 1200 лв следва да бъде присъдена на пострадалия ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалия извършените от последния разноски, а също така следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС сумата 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: