Мотиви към Присъда №686/17.11.2016г., постановена по НОХД №485/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.З.А. *** за това, че на 18.08.2015г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с Б.З.А. ***, е влязъл в чуждо жилище – на И.А.И. ***, находящо се в гр. Цар Калоян на ул. К.М.**, като употребил за това ловкост и деянието е било извършено нощем от две лица, след употреба на сила - престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1, пр.1, пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение и срещу Б.З.А. *** за това, че на 18.08.2015г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с И.З.А. ***, е влязъл в чуждо жилище – на И.А.И. ***, находящо се в гр. Цар Калоян на ул. К.М.**, като употребил за това ловкост и деянието е било извършено нощем от две лица, след употреба на сила - престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1, пр.1, пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението.

Като частен обвинител е конституирана Р.И.К., която чрез поверениците си поддържа обвинението.

Подсъдимите дават обяснения. Подсъдимият И.А. признава частично обстоятелствата в обвинителния акт, но заявява, че не се счита за виновен. Подсъдимият Б.А. отрича да е влизал в чуждо жилище. Лично и чрез защитника си подсъдимите молят да бъдат оправдани.

Подсъдимият И.З.А. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, безработен, неженен. Към момента на деянието е бил неосъждан. Осъден е впоследствие.

Подсъдимият Б.З.А. е роден на ***г***. Същият е с висше образование, безработен, неженен, не е осъждан.

Свидетелят А.А. ***. В същата къща живеел и баща му – св. И.И.. През 2014г. св. А. работел в Република Германия, където се запознал с подс. И.А.. Двамата работели заедно и се сприятелили. И след завръщането си в България двамата поддържали контакти и често си гостували. Случвало се подсъдимият И. А. да посещава дома на А.А. ***. При това подсъдимият И. А. се запознал с бащата на А. – св. И.И., както и със сестрата на А. – св. Р.К.. Също и А. А. се запознал с подсъдимия Б.А. – брат на И.А..

Около средата на 2015г. отношенията между А. А. и подсъдимия И. А. се влошили, понеже И. А. обвинявал А., че му дължи пари, което последният отричал. И. А. твърдял, че е дал в заем на А. сума от 5000 лв и настоявал тази сума да му бъде върната. Понеже А. отричал да има подобно задължение той преустановил контактите си с И. А..

В средата на месец август 2015г. сестрата на св. А. А. – св.Р.К.,***, пристигнала в гр. Цар Калоян за да гостува на баща си св. И. И.. Тя се настанила на втория етаж на къщата, заедно с малолетното си дете. Къщата била триетажна с дворно място.

Подсъдимите И. А. и Б. А. познавали обстановката в дома, поради гостуванията си в предходни периоди.

Вечерта на 18.08.2015г. двамата подсъдими пристигнали в гр. Цар Калоян с лек автомобил с намерение да се срещнат с А. А., тъй като И. А. смятал отново да изисква от него връщане на твърдяния дълг. С двамата подсъдими имало и трето лице, неустановено по делото. След като се стъмнило те отишли до къщата на св. И. И., където паркирали автомобила. Около 23.20ч. двамата подсъдими откачили телената оградна мрежа на имота и влезли в двора на имота. Третото лице останало в автомобила. Влизайки в двора И. А. и Б.А. видели, че в една от стаите на втория етаж свети. В същата стая пребивавала св. Р. К. с детето си /малолетната й дъщеря/. Подсъдимите предположили, че там бил св. А. А. /същият не бил в дома си същата вечер/. Стаята на св. Р. К. имала малка тераса без парапет. Козирката на самата тераса била на височина около 2,5 метра от земята. Двамата подсъдими отишли под козирката. Като Б. А. повдигнал брат си и така И. А. се качил на козирката на терасата, след което издърпал и Б. А. на терасата. Двамата подсъдими опитали да влязат в стаята откъм терасата, но вратата била заключена отвътре. Поради това И. А. блъснал силно вратата, при което металната планка на райбера, с която била заключена вратата се скъсала и вратата се отворила и двамата подсъдими застанали на прага на вратата, а след това И. А. дори прекрачил прага, влизайки в самата стая. Стресната от шума и виждайки двамата подсъдими на вратата свидетелката Р. К., която била в стаята, се уплашила и започнала да вика. Тя разпознала И. А. и видяла и другия подсъдим, стоящ до него. Стреснати от реакцията й, а и от самото й присъствие в стаята, двамата подсъдими скочили от терасата на двора. В това време св. И. И., който бил чул виковете на дъщеря си, погледнал през прозореца, намиращ се точно под терасата. Той видял двамата подсъдими в момента в който скочили от терасата /видял ги в гръб/. Свидетелят И. бързо се качил в стаята на дъщеря си и погледнал през отворената врата на терасата. Тогава той видял двамата подсъдими, излизащи от двора през свалената ограда и тогава могъл да ги види по-добре и ги разпознал. Двамата подсъдими се качили в автомобила и потеглили. Св. И. И. забелязал, че в автомобила има и трето лице.

След случилото се св. Р. К. се обадила на телефон 112 и уведомила полицейските органи за случилото се. Обадила се и на брат си А. А., който бил в гр. Русе, но след обаждането потеглил с автомобил за гр. Цар Калоян. На излизане от гр. Русе той бил засечен от два автомобила, в единия от които били двамата подсъдими. Тогава И. А. отново настоял А. да му върне парите и му отправил заплахи. След това всеки продължил по пътя си.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите И. И., А. А. /прочетените му показания от досъдебното производство/, Р. К. и Н. Н.. За изясняване на фактическите обстоятелства съдът се позовава частично и на обясненията на подсъдимите, макар че същите признават само част от изложените обстоятелства и отричат други обстоятелства. Б. А. изобщо отрича да е влизал в имота и сочи, че чакал брат си извън имота. Твърденията му се подкрепят от обясненията на неговия брат /подсъдимия И. А./. Съдът обаче намира за доказано, че и двамата подсъдими са влезли в имота и са се качили на терасата на стаята, а след като са блъснали вратата са застанали на прага на терасата, а И. А. дори е влязъл в стаята. За това съдът се позовава на показанията на св. Р. К., която е разпознала И. А. и сочи, че на прага на стаята е имало още едно лице, което не разпознала. Св. И. И. обаче е разпознал и двамата подсъдими, а също така е видял и трето лице в колата, с която са потеглили. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в частта им в която отричат тези обстоятелства. С оглед изложеното съдът намира, че фактическата обстановка изложена в обвинителния акт е доказана по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият И.З.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1, пр.1, пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 18.08.2015г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с Б.З.А. ***, е влязъл в чуждо жилище – на И.А.И. ***, находящо се в гр. Цар Калоян на ул. К.М.**, като употребил за това ловкост и деянието е било извършено нощем от две лица, след употреба на сила.

С деянието си подсъдимият Б.З.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1, пр.1, пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй на 18.08.2015г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с И.З.А. ***, е влязъл в чуждо жилище – на И.А.И. ***, находящо се в гр. Цар Калоян на ул. К.М.**, като употребил за това ловкост и деянието е било извършено нощем от две лица, след употреба на сила.

Двамата подсъдими са действали като съизвършители, като помагайки си са се качили на терасата и блъскайки вратата й са застанали на прага й. Това само по себе си осъществява състава на влизане в чуждо жилище и по отношение на двамата подсъдими – терасата е неотделима част от жилището, а подсъдимите са били и на прага на самата стая, като И. А. дори е прекрачил в стаята. Фактът, че подсъдимите в предходни периоди са гостували в този дом, а И. А. е оставал и по-продължително в същия не навежда на други изводи. Същото жилище си остава „чуждо“ спрямо двамата подсъдими и те не са имали съгласието на собственика да проникват в него, още повече по начина по който са го направили. Деянието е извършено нощем. Подсъдимите са употребили ловкост при изкачване на терасата, а също и сила /блъскане/ за отваряне на вратата на терасата. От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл – напълно са съзнавали какво вършат и са действали целенасочено. Деянието е извършено от две лица.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия И.А. съдът отчита като смекчаващи обстоятелства сравнително младата му възраст, фактът, че признава в определена степен своето участие в престъплението, макар и да отрича редица обстоятелства. Като отегчаващо обстоятелство се отчита, че подсъдимият, макар и след извършване на деянието по настоящото дело, е осъждан - НОХД №1884/2015г. на РС Русе. Все пак като отчита и изразеното от подсъдимия съжаление съдът намира, че на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния законов размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което съдът намира за справедливо. Посоченото осъждане на този подсъдим по НОХД №1884/2015г. на РС Русе, макар и на лишаване от свобода /условно/, не е било налице към момента на извършване на настоящото деяние – подсъдимият е осъден по посоченото дело след извършване на деянието предмет на настоящото дело. При това и относно настоящото деяние съдът намира, че следва да бъде приложен институтът на условното осъждане - подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършването му, наложеното му наказание е под три години и следва да се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание. При това изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК. По-дългият изпитателен срок се налага, с това, че характеристиката на този подсъдим не е добра, с оглед факта и на посоченото осъждане по друго НОХД, което макар и да не препятства приложението на условно осъждане, все пак се отчита като факт в тежест на подсъдимия при преценка на личността му.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Б.А. съдът отчита като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, добрата му характеристика. При това съдът намира, че на този подсъдим следва да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния законов размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година което съдът намира за справедливо. Съдът намира, че следва да бъде приложен институтът на условното осъждане - подсъдимият Б. А. не е осъждан, наложеното му наказание е под три години и следва да се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание. При това изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалата Р. К. направените от последната деловодни разноски.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: