МОТИВИ към Присъда № 673/10.11.2016г. по НОХД № 503/2016г. на РС - Разград

Повдигнато и внесено в съда e обвинение срещу И.Б.И. ЕГН **********, за това на 09.01.2016 г. в с. Осенец, обл. Разград, на публично място – сладкарница, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, и изразяващи явно неуважение към обществото – държал се агресивно към Д.М.Д. ***, отправял обиди, ругатни и висок тон и закани за саморазправа спрямо него, като го е залял и с безалкохолна напитка – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК,

И за това, че на 09.01.2016 г. в с. Осенец, обл. Разград се е заканил с убийство спрямо Д.М.Д. *** с думите „Ще те убия“, и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните доказателства по делото по двата пункта то е доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия И. за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от една година и „ обществено порицание”, а за престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три години, като на основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът да определи едно общо наказание в размер на най-тежкото – „ лишаване от свобода „ за срок от три години, да бъде присъединено наказанието „ обществено порицание „, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпавянето бъде отложено за изпитателен срок от 5 години. Алтернативно Прокурорът на основание чл.287, ал.5 от НПК, иска, при положение, че съдът установи, че подс. И. не е осъществил деянието по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК, то да го счете за виновен в извършване на престъпление по см. на чл.144, ал.1 от НК и му наложи съответното наказание.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск от Д.М.Д. ЕГН ********** против подс. И.Б.И. ЕГН ********** за сумата от 500,00лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от -9.01.2016г. до окончателното й изплащане. Д. е конституиран в качеството си на граждански ищец и частен обвинител.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа предложението на Прокурора, считайки обвинението за доказано по двата пункта, алтернативно при положение, че съдът намери подс. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, то да се произнесе за това с присъдата си и му наложи съответното наказание. Счита също така, гражданският иск за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен изцяло, претендира за разноски по водене на делото.

Защитата на подс. И. – адв. К., счита обвинението за недоказано както от обективна, така и от субективна страна и предлага на съда да се произнесе с оправдателна присъда и по двата пункта на обвинението.

Подсъдимият И.Б.И., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен в извършване на каквото и да е престъпление, по същество оспорва фактическата обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на обвинителният акт, иска от съда да бъде оправдан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.Б.И. е роден на *** ***, бълг. гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

На 09.01.2016г. малко след 17,00ч. свидетелите Д. Д., К. Н., Т. Н., А. Н. и Т. Д. след ловен излет през деня, посетили „ сладкарницата „ в с. Осенец, където си поръчали кафе и безалкохолно. Седнали около маса в заведението, като в същото време там били и свидетелите Ив. К., и Й. Н.. По късно след 18,00ч. в „ сладкарницата „ влязъл и подс. И., който явно бил употребил алкохол. Седнал до срещуположна на ловната дружинка маса. Малко след това на висок тон подс. И. се обърнал към св. Д Д. с думите „ ... Кмете за какво се имаш, какво си се разпасал, аз те направих кмет, аз ще те сменя...”. Тези думи били чути от св. Д. Д. и св. Т. Д.. Между подс. И. и св. Д. Д. възникнал спор, който обаче не бил чут от присъстващите свидетели. На финала подс. И. плиснал върху св. Д. Д. шише с безалкохолно. Св. Д. Д. веднага разпоредил на подс. И. да напусне заведението, но което последният не се подчинил. Св. Д. Д. силно афектиран се обадил по телефона си първоначално на местния полицай, но след като той не отговорил на обаждането, подал сигнал на национален телефон за спешни повиквания 112. На място пристигнали полицейските служители – свидетелите Ст. С. и И. И.. Двамата също констатират, че подс. И. е употребил алкохол. Приемат жалба подписана от св. Д. Д. и с известни трудности успяват да снемат обяснения по случая от свидетели очевидци. Съставили на подс. И. Протокол за предупреждение, който той отказал да подпише, за което свидетелства и подписа на св. Хр. Н.. На следващият ден св. Т. И., след като разбрал за инцидента, по телефон се свързал със св. Д. Д. ***. Св. Т. И. много добре познавал подс. И. и поискал да разбере от св. Д. Д., какво точно е станало. Св. Д. Д. заявил, че иска подс. И. да му се извини чрез вестника. По късно в изясняването на случая по постъпила жалба от св. Д. Д. ***, св. Пл. Г. извършил проверка и съставил Протокол за предупреждение на подс. И..

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП СПЕ по отношение на подс. И., изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че не страда от психично заболяване. Към момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен, което не е пречка за разбиране и ръководене на действията.

При тази степен на алкохолно опиване няма пречки освидетелставният да възприема и адекватно да отразява заобикалящата го действителност. Няма психични, психологични и поведенчески разстройства, които пречат на осв. да дава достоверни показания за фактите, имащи значение за делото. Освидетелстаният има изградена защитна теза, която отстоява.

От заключението на вещите лица по назначената и извършена СППЕ по отношение на св. Д. Д. в хода на ДП, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че осв. страда от Биполярно афективно разстройство. Сега в ремисия. Изследваното лице е общително, преживява се като ценен, доказал се в работата, лесно печелещ симпатиите на околните, с доза ..пробивност" и възможност да отстоява интересите си. Активен и незадълбочен, предимно с екстровертна насоченост на характера. Обича срещите е хсра, комуникациите, шумните компании. Без проблеми с адаптацията. С изразен стремеж към самостоятелност. Понякога е мнителен, което става предпоставка за конфликти. Трудно отстъпва от позицията си, дори и да не е прав. Със завишена самооценка. Често става прекалено взискателен към околните, упорит, горд, много честолюбив. Настроението му често е борбено, стреми се към първенство и лидерство. С доминантно присъствие във взаимоотношенията и агресивно отношение към социалното обкръжение. Злопаметен, проявява нагласа на недоверие към света и околните. Изпитва трудност да изразява близки чувства, не е склонен към емпатия, цени само информираността. Анамнезните данни съдържат информация за отправени обиди, закани за физическо посегателство, уронване престижа и достойнството и противоречиви данни за закани за убийство.

Подсъдимият И. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Д., К. Н., Т. Н., А. Н., Т. Д., Ив. К., Й. Н. /приобщени и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК/, Цв. П., Т. И., И. И., Пл. Г., М. М., Ст. С., Д. Д. и Хр. Н., от заключението на вещите лица по назначените и извършени в хода на досъдебното производство СПЕ и СППЕ, изслушано и прието от съда в хода на съдебното следствие, както и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 1873 Зм 161/2016г. по описа на РУМВР - Разград, Докладна записка, Жалби, Докладна записка, Протоколи за предупреждение, Характеристика, Справка за съдимост на подсъдимия и Декларация.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От показанията на свидетелите очевидци и заключението на вещото лице по СПЕ на подс. И., категорично и безспорно се установява, че по време на инцидента подс. И. е бил употребил алкохол, инцидента се развива на обществено място и се изразява в отправяне на думите „ ... Кмете за какво се имаш, какво си се разпасал, аз те направих кмет, аз ще те сменя...” и последващо заливане на св. Д. Д. с безалкохолна напитка. Св. Д. Д. категорично заявява, че подс. И. не го е псувал /каквито думи е чул единствено св. К. Н./ и не го е обиждал. Никой от присъствалите свидетели не е чул подс. И. да отправя закана за убийство към св. Д. Д., това твърди единствено и само последният. Не са събрани достатъчно и категорични или косвени гласни доказателства подс. И. да се е заканил с престъпление против личността на св. Д. Д. или негов имот. В този ред на мисли, приобщената по делото застрахователна полица на имот на св. Д. Д.,***, сключена месец и половина след деянието, няма как косвено да обоснове извършено от подс. И. деяние по чл.144, ал.1 или ал.3 от НК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът счете, че подс. И. не е осъществил престъпление по см. на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът намери същото за недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Обвинението се базира единствено и само на показанията на св. Д. Д., което в случая е недостатъчно. Неподкрепено е това обвинение с каквито и да било косвени доказателства. Поради изложеното съдът призна за невиновен подс. И. по този пункт на обвинението.

При така установената фактическа обстановка, обаче следва да се прецени доколко общественоопасно е деянието извършено от подс. И. и в каква степен е засегнало обществените отношения, свързани със спазването на реда на общестено място. Дали засягането на обществените отношения е такова, че обосновава извършване на престъпление от общ характер – чл.325 от НК /в случая/.

За да отговори на тези въпроси, съдът съобрази посоченото от Прокурора Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС / което не е загубило действие и не е отменено/. Съгласно него „... Разграничението/ чежду хулиганството по чл.325 от НК и това по чл.1, ал.2 от УБДХ/ се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според чл. 1, ал. 2 УБДХ дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. От определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи. Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази, залегнали в текстовете. Така например текстът за дребното хулиганство си служи с понятието "непристойни прояви", а в чл. 325, ал. 1 НК е употребено понятието "непристойни действия". В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава установеният ред и се изразява явно неуважението към обществото. Разграничението трябва да се извършва и на основата на конкретна оценка на всяко деяние чрез обсъждане на обективните му признаци и степента на неговата обществена опасност...”. В противовес с твърденията на Прокурора, които от една страна навеждат доводи, че св. Д. Д. по време на инцидента не е бил в качеството си на кмет на населено място, а от друга точно обратното, за да обосноват деяние по чл. 325, ал.1 от НК, съдът намира за необходимо да посочи личносните и характерови черти на св. Д. Д.. Безспорно от заключението на вещите лица по извършената на св. Д. Д. СППЕ, се установява, че той е с изключително високо мнение за собствената си персона в обществен план и една такава проява, не само на подс. И., но и на всяко друго лице, би предизвикала, също такава ответна реякция у св. Д. Д., за да възстанови наранената си гордост и самочувствие.

Съобразно това, съдът намира, че деянието осъществено от подс. И. не е дотолкова обществено опасно и не е засегнало обществените отношения свързани с поведение на обществено място, че да обоснове престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Налице е една типична проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, извършена от подс. И., поради което съдът намери, че не е налице престъпление по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, извършено, както от обективна, така и от субективна страна от подс. И. и го оправда по повдигнатото обвинение.

С оглед произнесената присъда съдът отхвърли изцяло и предявения граждански иск, като намери същият за неоснователен. За прецизност следва да се посочи, че правното основание на гр. иск е обезщетение за неимуществени вреди, следствие от извършено срещу гражданския ищец престъпление по смисъла на чл.144, ал.3 от НК. Да действително съдът намира, че подс. И. извършвайки проява на дребно хулиганство е нанесъл обида на св. Д. Д., заливайки го с безалкохолна напитка, но не това е основанието посочено в гр. иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: