Мотиви към Присъда № 638/02.11.2016г., постановена по НОХД №743/2016г. по описа на Разградския районен съд.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.П.П., за това, че на 24.08.2016г. в гр. Разград управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ситроен Берлинго” с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.07 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи наказанието предвидено в закона към средния размер, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години.

Подсъдимият и неговия защитник, молят за оправдателна присъда, тъй като твърдят, че концентрацията на алкохол не е установена по надлежния ред в Наредба №30, относно съхранението, вземането и изследването на кръвната проба. Подсъдимият не отрича, че е употребил алкохол, като твърди, че изпил две бири.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.П.П. е роден на *** г., живущ в гр.Рзград. Същият е с висше образование, кмет на с.Гецово, женен, неосъждан.

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, категория В от 1999г.

На 24.08.2016г. около 01 часа, свидетелите Ц. и Б. – служители на сектор ПП при ОД на МВР Разград, били на работа - назначени в наряд. Спрели за проверка подс. П., който управлявал л.а. Ситроен Берлинго” с рег. № ********* в гр.Разград на ул.“Странджа“ до №26. Същият преди това в дома си гледалфутболния мач между „Лудогорец“ и „Виктория Пилзен“, имал гости – свидетелите С.С. и С.С. и употребил алкохол, като пил бира. Понеже подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол, св.Б. извършил проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с №ARBA-0169, като скалата на уреда отчела концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,57 на хиляда. Съставен му бил АУАН бл. № 593731/24.08.2016г. с който били иззети СУМПС и контролния талон на автомобила. В акта било отразено, че подсъдимият управлява автомобила след употреба на алкохол, като според водачът е употребил 2 бири от по 500мл. Нямал възражения по акта. Подс. П. заявил желание да даде кръвна проба, като му бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № 0010277/24.08.2016г., връчен му в 01,25ч. на 24.08.2016г., след което бил съпроводен от свидетелите Ц. и Б. до ЦСМП при МБАЛ “Св.Ив.Рилски”, където дал кръвна проба за изследване, в тяхно присъствие. Св. д-р К., била дежурна заедно с медицинските сестри – св.О. и св.И.. Св.О. взела венозно кръвната проба от подсъдимия със стерилна спринцовка с вместимост 10мл., стерилна игла и сух тампон, която сложила в стерилно шишенце с вместимост 6мл., след което описала данните в журнала за алкохолни проби и часа на вземане - 01,45ч. Св.И. записала трите имена на подсъдимия на лейкопласт, който залепила на шишенцето, парафинирала го и сложила в прозрачен плик и с протокола, който попълнила св.К., го предали на св.Ц.. След което бил попълнен и лист за преглед №15018 от 24.08.2016г. 01,50 часа, в който било вписано, че е взета кръвна проба от подсъдимия както и обективното му здравословно състояние, описан в амбулаторен дневник. След което подсъдимият заедно със св.Б. и подс. П. с автомобил отишли до ОД на МВР, където кръвната проба с протокола за медицинско изследване била предадена на дежурния за съхранение в хладилник и описана в дневника на 24.08.2016г. в 02,20часа. Същият ден преди обяд кръвната проба била занесена от полицейски служител с хладилна чанта до ОД на МВР Русе и предадена на вещото лице А., която извършила химически газхроматографски анализ. Резултата бил вписан в дневника за експертни изследвания в химическата лаборатория на БНТЛ-ОД на МВР Русе/л.67-69/

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство химическа експертиза, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,97 промила.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, към момента на управление на автомобила, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е бил в размер на 2,07 на хиляда.

От заключението на вещото лице по повторното химическо изследване на кръвната проба на подсъдимия, извършено съобразно заявеното от него искане по чл.20 ал.3 от Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба №30/, в срока на чл.19 от същия нормативен акт, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,96 промила. В с.з. вещото лице пояснява, че количеството е било достатъчно за изследване, от същото се взема около 2мл. за изследването, което се извършва в газхроматографа. Използва се вътрешен стандарт, който е единен стандарт за страната, методика спусната от НИКК София и се използва в системата на МВР

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава от показанията на свидетелите Ц., Б., С., С., О., И., К., протокол от химическа експертиза, приобщени по реда на чл.283 от НПК, заключение на вещите лица по съдебно-медицинската и химически експертизи, обясненията на подсъдимия, справка за съдимост, декларация, характеристика, справка за нарушител, протокол за медицинско изследване, журнал за алкохолни проби, дневник, дневник за експертни изследвания. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са логични, незаинтересовани, непротиворечиви, преценени в съвкупност с писмените доказателства, както и с експертните заключения.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по назначените химическа и съдебно медицинска експертизи, като изготвени от квалифицирани специалисти, отговорили пълно и обосновано на поставените въпроси.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимият П., е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2016г. в гр. Разград управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ситроен Берлинго” с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.07 на хиляда, установено по надлежния ред.

Безспорен се явява фактът, че подсъдимият е управлявал автомобила – моторното превозно средство е било приведено в движение от него, той е бил водач на л.а. „Ситроен Берлинго” с рег. № ******. За това е бил съставен и акта за установяване на административно нарушение, в който е отбелязано горното обстоятелство и който е подписан от подсъдимия без възражения. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия видно от събраните доказателства, е била установена по съответния ред - с техническо средство "Алкотест 7510“, след което е дал кръвна проба. Посочения ред е регламентиран с разпоредбите на Наредба № 30. Кръвната проба на подсъдимия е била взета съобразно чл.8, чл.9 и чл.10 и чл.11 и чл.13 от Наредба №30, взето по надлежния ред необходимото количество кръв от 10мл. със спринцовка, което е поставенно в чисто дезинфекцирано шишенце. Тук съдът намира за неоснователно възражението на защитата, относно реда и количеството на взетата кръвна проба. Количеството кръв е съобразено с чл.11 ал.2 от Наредбата, поставено е в сухо стерилизирано шишенце напълнено догоре, видно от показанията на разпитаните медицински лица. Дали шишенцето е с вместимост 10мл. или 6-7мл. не е от значение за извършеното химическо изследване, тъй като и вещото лице заявява, че е било напълно достатъчно за изследването, при което е необходимо количество около 2мл./По подобни възражения на защитата, не е било уважено искане на възобновяване на дело - Р-е №215 от 29.09.2011г. по н.д.№1274/11г. на ВКС III н.о./ Опаковката на пробата е отговаряла на изискванията, констатирано и от вещото лице извършило химическия анализ. Не е налице нарушение на чл.13 ал.1 от Наредба №30, тъй като от посоченото в текста, че кръвните проби се поставят в шишенца, не следва да се тълкува, че кръвната пробата се поставя в повече от едно шишенце. Законодателят е използвал множествено число, тъй като сочи „кръвни проби“ и съответно „шишенца“, от което е ясно, че всяка кръвна проба се поставя в шишенце. Ако е имал предвид две шишенца, следва изрично да е посочено в разпоредбата. Поради което възражението на защита в този смисъл е неоснователно. След предаването на вещото лице в специализираната лаборатория, кръвната проба на подсъдимия е изследвана по Газхроматографския метод съгласно чл.16 ал.1 от Наредба №30 и резултатите от него са отразени в протокол за химическа експертиза. Като анализа е извършен двукратно съобразно чл.16 ал.2 от наредба №30, което е видно от приложения дневник за експертни изследвания, предвиждащ двукратно извършване на анализите, чиито резултати не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда /л.67/. След което кръвната проба е останала на съхранение в химическата лаборатория по реда на чл.19 от Наредба №30, при съответната температура от 4 градуса. Същата кръвна проба е била обект и на повторното изследване, назначено поради оспорване от подсъдимия на резултатите от химическото изследване, за което е предвидена процедура съгласно чл. 20 ал.3 от Наредба №30 в срока на чл.19 от Наредбата. Вещото лице е установило концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,96 промила. Изследването е извършено по посочения метод, съобразно утвърден стандарт за цялата система на МВР в страната. Поради което съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че е нарушен начина на изследване на пробата. Доказателства за опорочаване на изследването, което да доведе до негодна проба в какъвто смисъл са възраженията, не са събрани. Концентрацията на алкохол при повторното изследване е установено, че е в размер на 1,96 промила, като същото не променя резултата от установената от вещото лице в съдебно медицинската експертиза 2,07 на хиляда, тъй като при заместване с 1,96 в посочената формула /л.25 от ДП/ концентрацията на алкохол в кръвта е в същия размер. Установената безспорно концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 2,07 на хиляда, е над предвидения минимален съставомерен размер в закона, а именно 1,2 на хиляда. Т.е. от събраните доказателства по делото е видно, че е спазен надлежния ред и начинът на установяване на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – както изисква нормата на чл.343б ал.1 от НК, налице са всички обективните признаци на състава на вмененото на подсъдимия престъпление.

От субективна страна подсъдимият, е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавал е, че е употребил алкохол, знаел е, че не следва да привежда в движение автомобил след такава употреба, но не се е съобразил с разпоредбите на закона. По този начин е осъществил и от субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото.

Индивидуализирайки наказаниeто на подс. П., съдът определи наказанието му при хипотезата на чл.54 от НК. Като смекчаващи обстоятелства взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и липсата на други образувани досъдебни производства, а като отегчаващи по-високата концентрация на алкохол, наличия на наказания на водача по ЗДвП. В случая, предвиденото наказание за извършеното деяние, е лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200лв. до 1000лв. При съобразяване на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира за съразмерно на извършеното престъпление наказание лишаване от свобода към средния предвиден в закона размер, а именно една година и четири месеца. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, поради което изтърпяването на така наложеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години и което намира за справедливо, съобразено с целите на наказанието визирани в чл.36 НК. Наказанието глоба съответно следва да е към средния размер – 600лв.

На основание чл.343г от НК на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. И при неговото определяне съдът съобрази концентрацията на алкохол в кръвта, която е относително висока над съставомерния размер от 1,2 на хиляда, следва също да се има предвид, високата обществената опасност на този вид престъпления – шофиране след употреба на алкохол, които деяния в страната са в особено завишени размери през последните години. Предвид и наложените наказания по ЗДвП, видно от справката за нарушения, последните от тях макар и не тежки, сочат на недостатъчно съобразяване с разпоредбите на ЗДвП, намира, че това наказание следва да бъде в по-висок размер от наказанието лишаване от свобода, а именно една година и осем месеца. Следва да бъде приспаднато времето през което е бил лишен от това право по административен ред - от 24.08.2016г. като в този размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС настоящия състав намира съобразено целите на наказанието предвидени в закона.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъдат осъден да заплати разноските в производството, съответно в полза на ОД на МВР Разград - 88,50лв. и в полза на РС-Разград в размер на 146,15 лв. от съдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: