Мотиви към Присъда №666/10.11.2016г., постановена по НОХД №784/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата А.Е.Б. ***, за това, че в периода от 28.04.2010 г. до 31.12.2015г. включително в гр. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0677/13.04.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложен към Заявление с вх. №МП-9709/28.04.2010г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. №МП-9711/28.04.2010г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, подадени пред служител на Районно управление „Сциално осигуряване“ –гр. Разград до Директора на РУ„Социално осигуряване“ гр. Разград / сега ТП на НОИ-гр. Разград/, както и към молба декларация №1635/04.10.2010г. за отпускане на социални добавки по чл.25 от ППЗИХУ и заявления - декларации №860/04.01.2012г., №177/11.12.2012г., №532/18.12.2013г., №189/08.12.2014г. и №87/04.12.2015г. за отпускане на безплатни винетни стикери, представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ -гр.Разград до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -гр.Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, на обща стойност 5231,59 лева, собственост на Национален осигурителен институт – гр. София, парични средства, представляващи изплатени месечни добавки за транспорт на обща стойност 546,00 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и винетни стикери на обща стойност 365,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, или общо пари в размер на 6142,59 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. А.Е.Б. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Подсъдимата и защитника й, с оглед признаването на вината от първата, молят за определяне на наказание в минимален размер.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 5231,59 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 546,00 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 335,00 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата А.Е.Б. е родена на ***г. вгр. Исперих, живее в гр. Разград. Същата е с начално образование, омъжена, безработна, неосъждана.

Подсъдимата А.Б. ***. През 2010г. по неустановен начин подсъдимата се снабдила с Експертно решение №0677/13.04.2010г. , на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. В експертното решение било посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“, била и с 74% трайно намалена работоспособност. Снабдила се и с медицинска документация – епикриза и протокол на ЛКК на Отделение по хирургия при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград, макар че към посочените в тези документи дати тя не била лекувана в отделението по хирургия, което се установява от писмо на МБАЛ-Разград №ЛД-3677/01.07.2016г. и следователно такава медицинска документация не й е издавана.

На 28.04.2010г. подсъдимата Б. се явила в РУ„Социално осигуряване“ гр. Разград / сега ТП на НОИ-гр. Разград/ и подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-9709/28.04.2010г. и заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – 9711/28.04.2010г., като се подписала в тези заявления като заявител и приложила неистинското експертно решение №0677/13.04.2010г. Тези документи били приети от св. Е. А. – специалист в ТП на НОИ гр. Разград. С оглед представената документация било преценено, че подсъдимата има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Така на подсъдимата била отпусната лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в общ размер 170,62 лв месечно, считано от 11.02.2010г., като от м. март 2010г. сумата била увеличена на 196,36 лв месечно. Така за периода от 11.02.2010г. до 30.04.2012г. подсъдимата получила от ТП на НОИ – Разград сума от 5231,59 лв, изплатена й като пенсии за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност.

С разпореждане № Ра-284/21.04.2012г. на ТП – Разград при НОИ –гр. София изплащането на пенсиите е спряно на основание чл.95, ал.2 от КСО.

На 04.10.2010г. подсъдимата А.Б. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград молба-декларация вх. №ЦК 1635/04.10.2010г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл.25 от ППЗИХУ. Към това заявление също приложила неистинското експертно решение, за да удостовери наличието на заболяване, което й дава право на тези добавки. Въз основа на представената от подсъдимата документация на същата била отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспорт в размер на 9,75 лв месечно. Така за периода от 11.02.2010г. до 31.05.2015г. подсъдимата получила от Агенция “Социално подпомагане” – гр. Разград парична сума в размер на 546,00 лв, представляваща изплатени интеграционни добавки по реда на Закона за интеграция на хора с увреждания и правилника за прилагането му.

На 04.01.2012г. подс. А.Б. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград заявление-декларация №860/04.01.2012г. за отпускане на безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2012г., съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за отпускане на безплатни винетни стикери за хора с трайни увреждания. Към това заявление също приложила неистинското експертно решение, за да удостовери наличието на заболяване, даващо право на получаване на винетен стикер. Въз основа на представената от подсъдимата документация и бил предоставен безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2012г. на стойност 67 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На 11.12.2012г. подс. А. Б. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград заявление-декларация №177/11.12.2012г. за отпускане на безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2013г., като отново приложила неистинското експертно решение. Въз основа на представената от подсъдимата документация й бил предоставен безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2013г. на стойност 67 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На 18.12.2013г. подс. А. Б. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград заявление-декларация №532/18.12.2013г. за отпускане на безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2014г., като отново приложила неистинското експертно решение. Въз основа на представената от подсъдимата документация й бил предоставен безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2014г. на стойност 67 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На 08.12.2014г. подс. А. Б. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград заявление-декларация №189/08.12.2014г. за отпускане на безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2015г., като отново приложила неистинското експертно решение. Въз основа на представената от подсъдимата документация и бил предоставен безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2015г. на стойност 67 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На 04.12.2015г. подс. А. Б. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград заявление-декларация №87/04.11.2015г. за отпускане на безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2016г., като отново приложила неистинското експертно решение. Въз основа на представената от подсъдимата документация й бил предоставен безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2015г. на стойност 97 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Така за периода от 04.01.2012г. до 31.12.2015г. подсъдимата получила пет винетни стикера на обща стойност 365 лв, собственост на о Агенция “Пътна инфраструктура“.

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза, е видно че:

1.Саморъчните подписи за „председател” и „членове” в ЕР № 0677/13.04.2010г. не са изпълнени съответно от Р.Д.Д., М.К.М. и П.Д.Г..

2 .Отпечатькът от печат в ЕР№0677/13.04.2010г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр.Разград.

3. Саморъчният подпис за „Получил решението“ в ЕР№0677/13.04.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр.Разград не е изпълнен от А.Б..

3.1 Саморъчните подписи от името на А.Е.Б. в заявления №№ 9709/10г., 9711/10г. и декларации №№ 1635/10г., 860/12г., 87/15г., 532/13г. 177/12г. и 189/14г. са изпълнени от А.Е.Б..

Назначената съдебно-икономическа експертиза установява размера на получените от подсъдимата суми като пенсии и социални добавки за процесния период, а също и общата стойност на получените от подсъдимата винетни стикери.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс.А. Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 28.04.2010 г. до 31.12.2015г. включително в гр. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0677/13.04.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложен към Заявление с вх. №МП-9709/28.04.2010г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. №МП-9711/28.04.2010г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, подадени пред служител на Районно управление „Сциално осигуряване“ –гр. Разград до Директора на РУ„Социално осигуряване“ гр. Разград / сега ТП на НОИ-гр. Разград/, както и към молба декларация №1635/04.10.2010г. за отпускане на социални добавки по чл.25 от ППЗИХУ и заявления - декларации №860/04.01.2012г., №177/11.12.2012г., №532/18.12.2013г., №189/08.12.2014г. и №87/04.12.2015г. за отпускане на безплатни винетни стикери, представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ -гр.Разград до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -гр.Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, на обща стойност 5231,59 лева, собственост на Национален осигурителен институт – гр. София, парични средства, представляващи изплатени месечни добавки за транспорт на обща стойност 546,00 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и винетни стикери на обща стойност 365,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, или общо пари в размер на 6142,59 лв., с намерение да го присвои. Подсъдимата е използвала неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане” . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, добавки за социална интеграция, а също така са й предоставени безплатни винетни стикери. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства и са й предоставени винетни стикери без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. Б. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата А. Б., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана, а също се отчитат и направените от нея признания. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в минималния законов размер, а именно две години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София сумата от 5231,59 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъдена да заплати сумата от 546 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати сумата от 335 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: