Мотиви към Присъда №693/21.11.2016г., постановена по НОХД №807/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс. Н.Б.Н. *** за това, че:

На 04.03.2016 г. на път II-51 /гр. Разград-гр. Исперих/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Шевролет Авео“ с рег. № ** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 5, ал. 1 т.1 от закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. и чл. 3, т. 1, 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/: „Участниците в движението са длъжни: т. 1. Да спазват правилата за движение; т.3. да не създават опасности или пречки за движението; и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 6 205,70 лева на лек автомобил, марка „Шевролет Авео“ с рег. № **, собственост на И.Г.М. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК;

На 04.03.2016 г. на път II-51 /гр. Разград-гр. Исперих/, е управлявал МПС – лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,20 на хиляда установено по надлежния ред, след като е осъден с протоколно определение но НОХД № 695/2011 г. на РС- Разград за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответни наказания.

Като гр. ищец е конституиран пострадалия И.Г.М., който претендира осъждането на подсъдимия за заплащане на сумата от 6205,70 лв за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Б.Н. е роден на ***г***, общ. И.. Същият е със средно образование, неженен, безработен, осъждан.

С протоколно определение от 26.07.201 1 г. по НОХД № 695/2011г. на РС- Разград е било одобрено споразумение,съгласно което подс. Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“, включваща следните пробационни мерки: A/Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност ДВА пъти седмично и Б/Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца.

Подсъдимият Н.Б.Н. е правоспособен водач на МПС, категории В, М, АМ, В1 от 2003г. Свидетелят И.М. бил собственик и управител на „****“ ЕООД-гр.Разград. Той наел на работа подс. Н. като таксиметров шофьор във фирмата. Св. М. бил закупил като физическо лице лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ **. В края на м.февруари 2016г. св. М. дал лекия автомобил на подс.Н., за да ползва автомобила като таксиметров и да превозва пътници с него.

На 03/04.03.2016г. през ноща подс. Н. употребил значително количество алкохол в заведение в гр.Разград. Около 03,30ч. на 04.03.2016г., въпреки употребения алкохол той се качил в лекия автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ **, собственост на св.М., привел го в движение и тръгнал да се прибира от гр.Разград за с. Йонково, общ.Исперих, където живеел. Движейки се по път II-51 гр.Разград-гр.Исперих, при километър 11 - 300 метра, в посока от гр.Разград към гр.Исперих, на около 2 км. след с.Ясеновец, на прав участък от пътя с низходящ надлъжен наклон, подсъдимият загубил контрол над управлявания от него лек автомобил „Шевролет Авео“, след което автомобилът навлязъл в лявата лента на платно за движение, ударил се в лявата крайпътна канавка с предната си част спрямо посоката на движение, след което отново се върнал на пътното платно, преобърнал се през покрив, като се придвижил до дясната канавка и се установил в спряно положение върху покрив, с предната част, насочена към гр.Исперих и полуналяво. После подсъдимият успял да излезе от лекия автомобил, напуснал местопроизшестието и тръгнал да се прибира пеша към с.Йонково. През това време бил подаден сигнал до дежурния служител в ОДМВР-Разград за настъпило пътно-транспортно произшествие от случайно преминали по пътя граждани по този участък от пътя.

Около 04,00ч. на 04.03.2016г. на местопроизшествието отишъл полицейски патрул, в състав свидетеля Р. Е. и колегата му К.К., които констатирали настъпилото ПТП и след като огледали лекия автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ ** установили, че вътре нямало никой. Установили,че автомобила се използвал като таксиметров и се управлявал от подс.Н.Н.,***. Полицейските служители тръгнали с полицейския автомобил към с.Йонково. На около 1 километър от местопроизшествието в посока към с.Йонково,общ.Исперих, полицейските служители видели подсъдимия, който вървял пеша по банкета до пътното платно. Те го спрели и установили самоличността му. Направило им впечатление, че подсъдимият силно лъхал на алкохол и имал видими наранявания по устата, главата и тялото, което възпрепятствало извършването на проверка за алкохол на същия с техническо средство Алкотест Дрегер. Междувременно пристигнал и автомобил на спешна медицинска помощ, който откарал подсъдимия в МБАЛ-Разград, където му била оказана медицинска помощ и му била взета кръвна проба за изследване.

Видно от заключението на назначената по делото химическата експертиза концентрацията на алкохол в кръвната проба, взета от подсъдимия Н. , е в размер на 2,05 на хиляда.

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Н. на 04.03.2016г., около 04,00ч., по време на настъпване на ПТП, е била в размер на 2,20 на хиляда, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване.

При такова алкохолно опиянение е намалена самокритичността, нарушена е координацията на движенията, значително са намалени вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето.

Съгласно заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че:

1.Мястото на сблъсъка на л.а.“Шевролет Авео“ с рег.№ **е в левия бряг на лявата крайпътна канавка, считано спрямо посоката гр.Разград- гр.Исперих и спрямо дължината на път II1-205 отстои на 42,Ом. след ориентир № 1.

2. Скоростта на л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ ** непосредствено преди ПТП е била V=73,3 км/ч.

3. На 04.03.2016г., около 04,00ч., по път III-205, по посока от гр.Разград към гр.Исперих се е движил л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ ** управляван от Н.Б.Н.. При км.11-300м., т.е. на около 2 км. след с.Ясеновец, автомобилът преминава през ляв завой с относително голям радиус на кривата /плавен завой/, след което продължава движението си по прав пътен участък с низходящ надлъжен наклон - 5 %. На около 100 м. след горепосочения завой, автомобилът напуска пътното платно от лявата му страна, пресича крайпътния банкет и навлиза в лявата крайпътна канавка, където се удря, челно в нейния ляв бряг. След този удар автомобилът навлиза отново върху пътното платно и преобръщайки се през покрив се придвижва до дясната канавка, където се установява в спряно положение върху покрив с предната част насочена към гр.Исперих и полуналяво.

4. В автоекспертната теория, под техническа възможност за избягване на ПТП се разбира възможността водачът на съответното МПС да спре преди мястото където върху пътното платно пред него има неподвижно препятствие или преди мястото върху пътното платно където траекторията му на движение се пресича с траекторията на движение на подвижно препятствие, което може да бъде ППС, пешеходец или др. Този алгоритъм се основава на чл.20 от ЗДвП.

В конкретния случай не би могло да се говори за предотвратяване на автопроизшествието чрез аварийно спиране, тъй като такова не е било необходимо. Напълно достатъчно е било водачът Н.Б.Н. да контролира движението на л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ ** в рамките на пътното платно, което той не е сторил поради недостатъчните внимание и концентрация, с които е управлявал процесното МПС.

5.Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП от техническа гледна точка е, че при движение в условията на намалена видимост поради настъпилия нощен мрак и по пътен участък, който не предполага сам по себе си опасности за движението на МПС, водачът Н.Б.Н. е загубил контрол върху управлението на л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ **, който е напуснал пътното платно първоначално от лявата му страна, където навлиза в крайпътната канавка и след като се блъска в нейния ляв бряг, преобръщайки се през покрив пресича пътното платно, този път отляво- надясно към дясната крайпътна канавка, където се установява в спряно положение върху покрив с предната част насочена към гр.Исперих и полуналяво.

От своя страна, причината за това неправилно от техническа гледна точка поведение на водача Н. е състоянието му на алкохолно опиянение средна степен към горната граница /съдържание на алкохол в кръвта - 2,20 %о/, характеризираща се с нарушения в мисловната дейност, координацията на движенията, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, силно забавени реакции, сънливост и др., поради което същият е управлявал процесния автомобил без необходимите внимание и концентрация.

От заключението на назначената автотехническа оценителна експертиза на щети по МПС е видно, че общата стойност на щетите нанесени по л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ **, към 04.03.2016г., възлиза на 6205,70 лева.Тази стойност надвишава 14 пъти размера на минималната работна заплата за страната - 420 лв. към момента на деянието,поради което причинените имуществени вреди са значителни.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от признанията на подсъдимия, показанията от досъдебното производство на свидетеля Р. Е., назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Относно изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства не съществува спорен момент, поради което и съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК категорично се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което и счита, че от фактическа страна обвинението е доказано изцяло и по несъмнен начин.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: Подсъдимият Н.Б.Н. е осъществил от обективна и субективна страна на първо място състава на престъпление по чл.343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 04.03.2016 г. на път II-51 /гр. Разград-гр. Исперих/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Шевролет Авео“ с рег. № ** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 5, ал. 1 т.1 от закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. и чл. 3, т. 1, 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/: „Участниците в движението са длъжни: т. 1. Да спазват правилата за движение; т.3. да не създават опасности или пречки за движението; и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 6 205,70 лева на лек автомобил, марка „Шевролет Авео“ с рег. № **, собственост на И.Г.М. ***. Подсъдимият не се е съобразил с изброените нормативни правила, с поведението си е създал опасност за движението и е предизвикал настъпване на пътно произшествие, при което управляваният от него автомобил е бил повреден, като щетите са значителни. От субективна страна подсъдимият е действал непредпазливо и конкретно небрежно при извършване на деянието.

Подсъдимият Н.Б.Н. е осъществил от обективна и субективна страна на второ място състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, тъй като на 04.03.2016 г. на път II-51 /гр. Разград-гр. Исперих/, е управлявал МПС – лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,20 на хиляда установено по надлежния ред, след като е осъден с протоколно определение но НОХД № 695/2011 г. на РС- Разград за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Употребата на алкохол и количеството алкохол в кръвта на подсъдимия в случая е установено по надлежния ред. Подсъдимият е извършил деянието след осъждане за деяние по чл.343б, ал.1 от НК. Това деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия Н. съдът отчита като смекчаващи обстоятелства признанията на подсъдимия и изразеното съжаление. Като отегчаващи обстоятелства се отчитат предишни негови осъждания. За престъплението по чл.343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца. Доколкото в случая делото се е разгледало по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца. Също така следва да му бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. За престъплението по чл.343б, ал.2 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на една година. Доколкото в случая делото се е разгледало по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. Следва също така за това престъпление следва да му бъде наложено и наказание глоба, чийто размер съдът с оглед критерия за справедливост определя на 600 лв, а освен това следва да му се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. В случая с оглед правилото на чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание в размер на най тежкото, а именно наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. Съдът намира, че в случая по отношение на определеното общо наказание лишаване от свобода би следвало да се приложи институтът на условното осъждане. Подсъдимият се счита неосъждан на лишаване от свобода – такова наказание му е наложено по предходно осъждане, но за същото осъждане подсъдимият е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1,т.1 от НК. Определеното му общо наказание лишаване от свобода по настоящото дело е в размер под три години и съдът намира, че подсъдимият би се поправил и без ефективно изтърпяване на наказанието. Затова и изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание следва да се присъедини и наказанието лишаване от права с най-дълъг срок, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Към общото наказание следва да се присъедини и наказанието глоба в размер на 600 лв.

Основателен е предявеният граждански иск от св. И.М. срещу подсъдимия. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на свидетеля са причинени имуществени вреди в размер на 6205,70 лв – това е стойността на щетите причинени по автомобила му. В този размер гражданският иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното плащане.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, а също и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: