Мотиви към Решение № 692 от 17.11.2016 г., постановено по АНД № 881/2016 г. по описа на Районен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 375 НПК.

Разградска районна прокуратура е направила предложение на основание чл.78а от НК, да освободи от наказателна отговорност А.Х.А., ЕГН ********** *** за това, че на 25.10.2015г. в гр.Цар Калоян, обл.Разград, е упражнила активното си избирателно право – гласувала е в избирателна секция № 176300009, при проведените на 25.10.2015г. избори за избиране на общински съветници и кметове, без да има такова право – престъпление по чл.168, ал.1 от НК.

РРП в о.с.з. поддържа предложението.

Обвиняемият редовно призован /л.14/ не се явява и не изпраща представител, поради което делото бе разгледано с оглед нормата на чл. 378, ал.1, изр. 2 НПК /“Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото“/.

В обясненията си дадени на ДП /л. 59-60/, сочи че действително на 25.10.2015г. е гласувала на изборите в гр. Цар Калоян, но не е знаела че няма право на това. Твърди, че ако е знаела че няма такова право, нямало да гласува. Твърди, че от 22.09.2014г. се е върнала от Р Турция и от тогава живее в гр. Цар Калоян. Изразява съжаление за стореното.

РРС прие от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемата А.Х.А. е български гражданин, но живеела в Р Турция от 1989г.Обвиняемата периодично посещавала гр.Цар Калоян, обл.Разград, където живеела преди да замине за Р Турция,а също така и където живеели нейните близки и роднини.

На 14.07.2005г. обвиняемата А.Х.А. променила настоящият си адрес от гр.Цар Калоян, РБългария в такъв, в Република Турция, тъй като живеела преимуществено там /л. 85 ДП/. Постоянния й адрес от същата дата е : обл. Р**, общ. Ц**, ул. ***/л. 86 ДП/.

На 22.12.2014г., обвиняемата дошла от Р Турция в Р България /л. 46ДП/. Тя обаче не променила настоящият си адрес и останала регистрирана по настоящ адрес в Р Турция /л.17 съд. дело/.

На 25.10.2015г. в РБългария били проведени местни избори за избиране на кметове и общински съветници в съответните населени места и общини.

Въпреки, че не е била адресно регистрирана по настоящ адрес ***, обвиняемата А.Х.А. отишла на 25.10.2015г. в избирателна секция № 176300009 в гр.Цар Калоян и заявила пред членовете на секционната избирателна комисия, че желае да упражни активното си избирателно право на глас при провеждане на местните избори за избиране на кметове и общински съветници. Членовете на секционната избирателна комисия проверили в списъка гласоподавателите, но не открили името на обвиняемата. След това поискали личната карта на обвиняемата и след като последната я представила, видели, че обвиняемата е адресно регистрирана по постоянен адрес ***. В документите за самоличност, обаче, липсва посочване на настоящия адрес на лицето. Поради това членовете на секционната избирателна комисия в гр.Цар Калоян решили, че обвиняемата А. притежава активно избирателно право на глас, след което същата била дописана в избирателния списък и упражнила активното си избирателно право на тези избори, като гласувала със съответни бюлетини за избор на кмет и общински съветници на Община Цар Калоян, след което положила подпис в списъка с гласоподаватели срещу името си. След това обвиняемата напуснала секционната избирателна комисия.

По доказателствата.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите, графическа експертиза, избирателни списъци, справка за съдимост, както и от другите писмени материали, приобщени по делото.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите, като обективно и безпристрастно и всички писмени материали по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

От заключението на назначената по делото графическа експертиза е видно, че саморъчният подпис срещу името на А.Х.А. под № 779 в списък от избирателна секция № 173600009 от 25.10.2015г. е изпълнен от същото лице.

От правна страна.

В конкретния случай, предмет на обсъждане е деяние, накърняващо политическите права на гражданите, което макар и не тежко по смисъла на НК, се характеризира с висока степен на обществена опасност – вкл. като се отразява по незаконосъобразен начин на изборните резултати и поставя под съмнение легитимността на проведения избор. Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.168, ал.1 НК, изпълнителното деяние, визирано в този текст се изразява в упражняване на избирателно право без лицето да има право на това. Основните характеристики на избирателното право като субективно право на гражданите са посочени в Конституцията на Република България (чл.10) и са доразвити в приетото изборно законодателство. Съдържанието на понятието „избирателно право”, употребено в ал.1 на чл.168 НК, доколкото обуславя наказателната отговорност на гражданите, подлежи на стриктно тълкуване и включва единствено конкретно визираните в чл. 396, ал.1 ИК – предпоставки при наличието на които едно лице има право да упражни активно избирателно право. Всяко друго разширяване на понятието за „избирателно право” би довело до недопустимо „дописване” на съдържанието на едно субективно право, очертано по категоричен и недвусмислен начин от Конституцията и действащото в Република България законодателство.

Допусната грешка от членовете на избирателната комисия изразяваща се в дописването на обвиняемия в избирателния списък в секцията е ирелевантна за съставомерността на деянието. В този смисъл и Решение по ВНОХД 795/2014г. по описа на Варненския ОКРЪЖЕН съд и Решение по НАХД N 3532/2014 год. на Варненския районен съд тринадесети наказателен състав.

Фактът, че обвиняемият е бил допуснат от членовете на комисията да гласува, въпреки че е нямал такова право не води до друг извод различен от този за извършено деяние по чл.168, ал.1 от НК. Самата разпоредба на чл.168, ал.1 от НК, регламентираща отговорността за този, който упражни избирателно право, без да има такова право, изначално предполага упражняващия гласа си да пусне бюлетина и да положи подпис в избирателния списък. Тези действия фактически и обективно обаче неминуемо могат да се извършват и се извършват, след като лицето бъде допуснато от комисията да направи това, както е и в настоящия случай. Обстоятелството, че комисията е вписала имената на обвиняемия на основание постоянния му адрес по лична карта, не води до отпадане съставомерността на извършеното от него деяние. Това е така, тъй като обв. безусловно е знаел, че няма адресна регистрация по настоящ адрес на територията на РБ, и поради тази причина съгласно закона не е имал право да гласува. Въпреки това, в нарушение на закона - който всеки гражданин знае - той е упражнил избирателно право без обективно да е имал такова право. Именно този факт, признат и от подсъдимия, води до наличие на пряк умисъл при извършването на инкриминираните действия. Независимо дали подсъдимият е бил длъжен по закон или не да уведоми членовете на избирателната комисия, че е променен настоящия му адрес и същият не е на територията на страната, за настоящата инстанция е повече от очевидно, че всеки български гражданин може да упражни правото си на глас само ако са налице предвидените в закона предпоставки за това. Това право на гражданите е установено в Конституцията и последователно проведено в разпоредбите на изборното законодателство. В настоящият случай той не е сторил нужното и не ги е уведомил за това. Именно с тези си действия той е осъществил престъпния състав на чл. 168 ал.1 от НК.

Квалификацията на деянието по чл.168, ал.1 от НК пряко произтича от обстоятелството, че обвиняемият не е имал право да упражни избирателното си право на 25.10.2015 г., тъй като не е имал регистран настоящ адрес в РБ.

Съгласно чл.396, ал.1 ИК: „Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.“

Съгласно параграф 1, т.4 от допълнителните разпоредби на ИК:

"Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по смисъла на чл. 396 е:

а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство;

б) български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република България;

в) гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на съответната община или кметство, към дата 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите, като променилите адресната си регистрация след тази дата имат право да гласуват по предишната си адресна регистрация, където са включени в избирателните списъци.“

Видно от така посочените хипотези, обвинеяемият не попада в нито една от тях, тъй като той е имал само регистрация по постоянен адрес ***, като обаче регистрацията му по настоящ адрес е в чужбина считано от 2005 г. Поради това от обективна страна обвиняемото лице през последните шест месеца, преди датата на избора, не живял в гр. Цар Калоян по смисъла на параграф 1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ИК.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 168 ал.1 от НК, тъй като на 25.10.2015г., в град Цар Калоян е упражнил в избирателна секция №176300009, избирателно право при втори тур на проведения избор за избори за избиране на общински съветници и кметове, без да е имал такова право.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.

Касае се за престъпление, насочено против политическите права на гражданите.

Изпълнителното деяние се изразява в упражняване на избирателно право- гласуване за избори за избиране на общински съветници и кметове в гр. Цар Калоян, без деецът да има това право, тъй като съобразно чл. 396, ал.1 от Изборния кодекс „Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.“, а обвиняемия не е живял през последните 6 месеца в съответното населено място – гр. Цар Калоян, съгласно легалната дефиниция за това дадена в параграф 1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ИК, предвид липсата на регистриран настоящ адрес.

От субективна страна - деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че гласува за избиране на общински съветници и кмет, знаел е, че не имал регистриран настоящ адрес *** през последните шест месеца и въпреки това е гласувал, като непознаването на закона, не води до извод за субективна несъставомерност на деянието.

По възражението на обвиняемия, че не е знаел че извършва престъпление, тъй като не е знаел че по закон няма право да гласува на тези избори.

Както е посочено и в Решение № 44 от 19.02.2013 г. по к.н.д. № 2161/2012 г. на ВКС, І н.о., НК: Незнанието на закона не оневинява.

В тази насока следва да се посочи и известният още от римското право принцип – „незнанието на закона не оправдава” ( ignorantia juris nocet, ignoratio facts non nocet), което по своята същност съставяла необорима презумпция. Налице е необорима презумпция, която не може да бъде правно атакувана от подсъдимата с подобно твърдение, тъй като поради достъпността на информацията касаеща избирателните права на гражданите (обнародване в ДВ на съответните нормативни актове), незнанието на закона не е извинително.

Такава е и константната съдебна практика:

- Решение № 158 от 12.10.2016 г. на РС - Момчилград по а. н. д. № 315/2016 г.,

- Решение по НАХД N 3532/2014 год. на Варненския районен съд тринадесети наказателен състав,

- Решение № 82/08.07.2013 г. по НАХД № 61/2013 г. по описа на районен съд – Златоград,

- Решение от 14.03.2016 г. по ВНАХД № 28/ 2016 г. по описа на Кюстендилският окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 373/21.12.2015 г. по НАХД № 1384/2015 г. по описа Кюстендилския РС,

- Решение № 64 от 11.09.2014 г. по НАХД № 90/2014г. по описа на Районен съд – Трън, 2-и състав,

- Решение по ВНАХД №119/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение на Решение от 13.01.2015г. по НАХД 5788/14г. по описа на Варненски районен съд, 15-ти състав.

Относно приложението на чл. 9, ал.2 НК.

Съдът намира, че деянието не е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК. В конкретния случай, предмет на обсъждане е деяние, накърняващо политическите права на гражданите, което макар и не тежко по смисъла на НК, се характеризира с висока степен на обществена опасност – вкл. като се отразява по незаконосъобразен начин на изборните резултати и поставя под съмнение легитимността на проведения избор. В този смисъл, обществената опасност на инкриминираното деяние не може да бъде преценявана като явно незначителна. В този смисъл и Решение по ВНОХД 795/2014г. по описа на Варненския ОКРЪЖЕН съд.

Съдът като взе предвид, че за посоченото престъплението се предвижда наказание "пробация" до 6 месеца или "глоба" от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и че от престъплението няма причинени имуществени вреди намира, че са налице условията за приложение на чл. 78а от НК, поради което следва обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.78А, ал.5 от НК е визирано в кои хипотези следва да бъде прилагана. Касае за случаи, в които за извършеното престъпление е предвидено само Глоба или Глоба и друго по-леко наказание. В конкретния случай обаче за престъплението по чл.168 от НК е предвидено наказание Пробация, което се явява по-тежко от наказанието Глоба, като по този начин се изключва приложението на чл.78А, ал.5 от НК.

По размера на наказанието.

Като взе предвид дадените обяснения на ДП, с които е съдействал за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, тъй като обвиняемият не е осъждан не само за престъпления от общ характер, но и от частен характер, липсата на данни за други противообществени прояви, добрите характеристични данни, изразена самокритичност и съжаление за извършеното, тежкото здравословно състояние и тежкото материално положение на обвиняемия, възрастта, наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи размера на административното наказание “Глоба” на 1000 /хиляда/ лева. Съдът определи наказанието в минималния, предвиден от правната норма размер, приемайки, че се касае за инцидентна проява на противоправно поведение, обявено за наказуемо от НК. Съдът намира, че в конкретния случай глоба в минимално предвидения размер би изпълнила целите на чл.36 от НК и ведно с проведеното досъдебно производство спрямо обвиняемия, ще го мотивира да преосмисли отношението си към правилата за упражняване на избирателен глас.

По разноските:

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи направените по делото разноски на обвиняемия.

Водим от изложеното съдът постанови решението си.

Съдия :

/Атанас Христов /