МОТИВИ към решение № 698 постановено по АНД № 896/ 2016г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл. 313, ал. 1 от НК срещу Г.Х.И., ЕГН ********** за това, че на 10.09.2015 г. в гр. Разград, е потвърдил неистина в писмена декларация пред служител от Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград, която по силата на закон – чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи и във връзка с чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност се дава пред орган на властта – Директора на ОД на МВР – Разград за удостоверяване на истинността на обстоятелството, а именно, че СУМПС № 280030375, издадено на негово име му е било откраднато в Италия.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят И., редовно призован се явява лично. Признава вината си и фактите описани в обстоятелствената част на Постановлението, моли за минимално наказание.

Защитата на обвиняемия, намира обвинението за доказано по несъмнен начин, моли съда да определи на наказанието в минимален размер.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор У., която поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, чистото съдебно минало на обвиняемия и да определи наказание „ глоба „ към минимума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Обв. Г.Х.И. ***. Същият бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС с № 280030375, издадено на 30.10.2010 г. от МВР-Разград. През месец септември 2015г. обв. И. *** в Република Италия, където управлявал МПС. Там бил спрян от органите на италианската полиция и санкциониран за нарушение по смисъла на чл.126 от Пътния кодекс на Република Италия. От органите на италианската полиция му било отнето _и издаденото на името на обвиняемия СУМПС. Въпреки че бил наясно за това, че СУМПС му е отнето от властите в Р Италия, на 10.09.2015г. обв. И. *** в сградата на „Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград . Там той подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин заведено под № 5307- 10.09.2015г., както и декларация по реда на чл.8, ал.2 от ЗБДС във вр. с чл.17, ал.1 от ППЗБДС. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗБДС ” При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина”. В тази декларация той саморъчно вписал, че издаденото на негово име СУМПС № 280030375 му е било откраднато на 05.09.2015г. в Италия. Текста, който саморъчно вписал в тази декларация обв.И. бил: “ откраднато в Италия на 05.09.2015г. свидетелството ми за управление на МПС.“

С подаденото заявление съпътствано от горепосочената декларация Обв. И. поискал да му бъде издаден дубликат на СУМПС на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 8, ал.2 от Закона за българските лични документи. Заявлението и попълнената от обв. И. декларация били приети и обработени от св. Й. И. А. - служител от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр. Разград. Обв. И. попълнил и подписал лично „Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на Български лични документи” /загл. ост. и отм./, която представил пред свидетелката Й. И. А. и съответно приложил към заявлението си.

Така статусът на СУМПС бил променен в невалиден с причина „изгубен/откраднат“, а на обв. И. било издадено ново СУМПС № 282760237/12.09.2015 г., със срок за валидност до 12.09.2025г.

На 28.12.2015 г. в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград с писмо от Главна дирекция „Национална полиция” - София с per рег.№ 328бр- 24886/16.12.2015г. било получено българско национално свидетелство за управление на МПС № 280030375, издадено от МВР-Разград. Така ставало ясно, че обстоятелствата, които обв. И. е посочил в своята декларация на 10.09.2015г. не отговарят на истината.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза ръкописният текст и саморъчният подпис за „Декларатор“ в декларация от 10.09.2015 г. по чл.17, ал.1 от Правилник за издаване на БДС от името на Г.Х.И. е изпълнен от самия него.

Обв. И. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК. На 10.09.2015г. в гр. Разград обв. И. е потвърдил неистина – че му е откраднато свидетелството за управление на МПС, в писмена декларация от 10.09.2015г. подадена по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелството за управление на МПС и контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателя подписва декларация“ и чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи: При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатически или консулските представителства на република България в чужбина“ пред органа на властта – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че му е откраднато свидетелството за управление на МПС.

От субективна страна обв. И. е действал при условията на пряк умисъл, защото е съзнавал, че СУМПС не е откраднато, а отнето от италианските власти. Като е потвърдил неистина в писмена декларация, която се изисква по Закон, същият е осъществил процесното престъпление.

В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 126/2016г. по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемия, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. И. и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Г.Х.И., ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: