Мотиви към Присъда № 705 от 24.11.2016 г., постановена по НОХД № 918/2016 г. по описа на Разградския районен съд

Районна прокуратура е повдигнала обвинение против:

Й.К.М. – роден на *** г. в гр.Исперих, с постоянен адрес:***, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

за това, че :

за времето от 08.01.2016г. в гр.Разград е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „Onetouch Pop Star Color“ на стойност 200.00 лева, ведно с 1 бр. СИМ-карта на стойност 6.00 лв., всичко на обща стойност 206.00 лв., собственост на В.Й.В. *** и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на властта или на този който я е загубил– престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителя на РРП намира обвинението за доказано и моли за осъдителна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен. Признава че е намерил телефона, но не е съобщил за това, тъй като не е знаел че върши престъпление. Изразява съжаление за стореното. Разкайва се и моли за снизходителност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Св.В.Й.В. ***. Същата била учител в ПГТС“Хр.Смирненски“ гр.Разград. Същата притежавала мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „Onetouch Pop Star Color“. На 08.01.2016 г. св. В.В. била работа. След обяд, около 13,00 часа на същия ден, свидетелката тръгнала да се прибира от училището към дома си в гр.Разград. По пътя, в района на ПГТС „Хр.Смиренски“, в гр.Разград свидетелката изгубила мобилния си телефон марка „Alcatel“, модел „Onetouch Pop Star Color“, ведно със СИМ –картата, като същият изпаднал от джоба на връхната ѝ дреха на земята, без свидетелката да забележи това. Малко по-късно, на същия ден 08.01.2016г., покрай посоченото по-горе училище минал обв.Й.К.М.. Докато вървял по пътя, същият видял падналия на земята мобилен телефон „Alcatel“, модел „Onetouch Pop Star Color“, собственост на св.В.В., след което го взел и го прибрал в себе си.

После обв. Й.М. ***, поставил в телефона своя сим-карта, като намиращата се от преди това СИМ карта изхвърлил в печката, влючил го и го дал на своята фактическа съжителница – св. Г.Д., която го използвала.

В законоустановения 7-дневен срок от намирането на процесния мобилен телефон със СИМ-картата, обв.Й.М. не съобщил на органите на МВР или на собственика – св.В.В. за това, че е намерил мобилния ѝ телефон.

След разкриване на деянието, с протокол от 25.02.2016г. процесния мобилен телефон е бил предаден на служител на РУ на МВР-Исперих от Г.С.Д., живуща на съпружески начала с обв.Й.М., тъй като последният бил заминал да работи в чужбина.

С разписка от 29.02.2016г. същият е върнат на пострадалата В.Й.В., но не е върната СИМ картата, като стойността й в размер на 6 лв. не е възстановена и до момента.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия, показанията на св. В. и св. Д., заключението на съдебно-оценителната експертиза, справка за съдимост и другите писмени доказателства по делото.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че крайната стойността на мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „Onetouch Pop Star Color“ , ведно със СИМ-карта, всичко на обща стойност 206.00 лв.

Възстановените щети са в размер на 200 лв., а невъзстановените – 6 лв., представляващи стойността на СИМ-картата.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намери, че въз основа на така събрания доказателствен материал, който изяснява по възможно най-пълен начин обективната истина по делото, може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление, който е осъществил от правна страна деянието на чл. 207, ал.1 от НК, като на 08.01.2016г. в гр.Разград е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „Onetouch Pop Star Color“ на стойност 200.00 лева, ведно с 1 бр. СИМ-карта на стойност 6.00 лв., всичко на обща стойност 206.00 лв., собственост на В.Й.В. *** и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на властта или на този който я е загубил.

Подсъдимият е годен субект на престъплението, тъй като е пълнолетно физическо лице, което е извършило деянието в състояние на вменяемост. Обект на процесното престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движимите вещи.

От обективна страна: Предмет на горепосоченото престъпно деяние е чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „Onetouch Pop Star Color“ на стойност 200.00 лева, ведно с 1 бр. СИМ-карта на стойност 6.00 лв., всичко на обща стойност 206.00 лв., която е преминала във фактическата власт - владение, на подсъдимия на 08.01.2016 г., когато е била намерена от него.

Формата на изпълнителното деяние е бездействие - подсъдимият е бил длъжен в продължение на една седмица да съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил. Видно от събраните в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство доказателства подсъдимият не е сторил това. По този начин със своето противозаконното бездействие, той е осъществил престъпния състав на вмененото му престъпление.

От субективна страна: Подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено-опасния характер на извършеното, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, която владее поради намирането й. Тези обстоятелства мотивираха настоящия състав да приеме, че подсъдимият е осъществил действия извън знанието и съгласието на собственика на вещта.

С оглед на изложеното подсъдимият беше признат за виновен в извършено престъпление по чл. 207, ал.1 от НК.

По възражението на подсъдимия, че не е знаел че върши престъпление.

Както е посочено и в Решение № 44 от 19.02.2013 г. по к.н.д. № 2161/2012 г. на ВКС, І н.о., НК: Незнанието на закона не оневинява.

В тази насока следва да се посочи и известният още от римското право принцип – „незнанието на закона не оправдава” ( ignorantia juris nocet, ignoratio facts non nocet), което по своята същност съставяла необорима презумпция.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 207, ал.1 от НК законът предвижда наказание "Глоба" в размер от 100 лв. до 300 лв.

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, макар и не многобройни, а именно направеното самопризнание още на ДП с което е съдействал за разкриване на обективната истина, възстановяването на по-голямата част от стойността на намерените вещи, изразеното съжаление и разкаяние, самокритичността, чистото съдебно минало, младата възраст, тежкото имотно положение.

Предвид на това съдът намери, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в абсолютния законов минимум – Глоба в размер на 100 лв.. Така определеното наказание настоящият съдебен състав приема, че отговаря на степента на обществена опасност на деянието и най-вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната и специалната превенции, което е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал.1 от НК. Определеното по този начин наказание съдът прецени, че ще има превъзпитателно - поправително въздействие върху подсъдимия, както и превантивно - възпиращо въздействие върху обществото.

По разноските:

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът прецени, че подсъдимият следва да понесе и направените по делото разноски, поради което бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 38,64 /тридесет и осем лв. и 64 ст./ лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 50,00 /петдесет/, представляваща разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

районен съдия: