Р Е Ш Е Н И Е

Номер 395                                            14.11.2016 г.                                    гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и шест октомври                                  две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

Секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1310 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

                Депозирана е искова молба от  Н.А.Н., с която е предявен иск срещу Г.К.К. за разваляне на договор, сключен между двамата за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт от 06.06.1994 г.  Твърди, че след сключването на договора с ответницата живеели на семейни начала и си поделяли разноските. От две години между двамата имало проблеми и от началото на м.юли 2015 г. ответницата напуснала семейното жилище. Съответно здравословното му състояние било влошено, средствата му били недостатъчни, но ответницата не изпълнявала своите задължения по договора. Счита, че искането за трансформиране на задължението по договора за издръжка и гледане в парично е неоснователно, тъй като до м.декември ответницата не е полагала дължимите грижи, както и поради това, че невъзможността за полагане на непосредствени грижи не е временна, а трайна.

            Ответницата в писмения отговор счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес от завеждане на иска. Заявява, че според договора не е длъжна да живее в едно домакинство с ищеца, че той не е запазил право на ползване върху имота и че не е изрично уговорено, че грижите за прехвърлителя следва да се полагат лично. Сочи, че ищецът е неизправната страна по договора, тъй като отказва да приема предлаганите му грижи и средства за издръжка, че в продължение на 21 години договорът е изпълняван, че за този период от време имотът е бил даван под наем и ищецът е получавал наемната цена в размер на 150 лв. Твърди, че е осигурила отлични битови условия за живот на ищеца, поставила и алуминиева дограма в жилището, в което живеел ищеца, подменила покрива, поставила ламинат, прекарала газ, че тя е изпълнявала домакинските задължения в семейния им дом, вкл. и закупуването на храна, заплащала консумативните разноски, за периода от 1886 до 2006 г. ищецът бил безработен и тя го издържала, за периода 2006-2008 г. работел и получавал минимална работна заплата, а от 2008 г. бил пенсионер към настоящия момент с пенсия в размер на 228,32 лв., че предоставяла парични средства и на близки на ищеца, организирала почивки и празнуване на рождените дни на ищеца със свои средства, купувала му дрехи, храна, водила го по лекари, закупила му лек автомобил че е напуснала семейното жилище след проява на психически и физическо насилие от страна на ищеца. След раздялата им пращала храна и дрехи, но ищецът отказвал да ги приеме, няколко пъти му изпратила и пари. Счита, че предявеният иск е неоснователен и претендира за присъждане на направените от нея разноски по делото.

            Ответницата признава, че към момента на сключването на договора и до средата на м.юли 2015 г. тя и ищецът са живели заедно на семейни начала в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“Ангел Кънчев“, ***. Твърди, че той е упражнявал насилие спрямо нея, че я е изгонил от общото жилище, като след това тя е изпращала по хора храна и дрехи, които той е отказвал да получи, че сменил патрона на външната врата на жилището и задържал нейни лични документи, както и автомобила й. Счита, че с парите, получавани като наем на процесния имот в размер на 150 лв. ищецът замества дължимата от ответницата  издръжка.

            В срока за отговор ответницата е поискала трансформиране на натуралното й задължение по договора за издръжка и гледане в паричния му еквивалент, считано от 17.07.2015 г. Твърди, че ищецът неоправдано не приемал предложеното от длъжника изпълнение и не давал необходимото съдействие, поради което като кредитор бил изпаднал в забава, което освобождавало ответника от последиците свързани с неизпълнение на задължението му. Сочи, че е  изпращала пощенски записи на ищеца.

            В отговор на искането за трансформиране на задължението по договора за издръжка и гледане в парично  ищецът счита, че той е неоснователен. Сочи, че ответницата сама е напуснала общото жилище, че се криела от него и пуснала жалба, защото не искала да отиде да си вземе лично вещите. Твърди, че по време на съвместното им живеене двамата си поделяли приходите и разходите. Той имал имоти, като освен процесното жилище й прехвърлил и ½ от къщата на ул.“А.Кънчев“, където двамата живеели. През този период ответницата успяла да си открие банков влог и да задели средства за издръжка на децата си. Твърди, че след раздялата им се влошило здравословното му състояние, наложило се няколко пъти да потърси медицинска помощ и помощ от дъщеря си, която единствена полагала грижи за него по това време. Върнал получените от ответницата пощенски записи, с изключение на първия, който удържал срещу даден преди това заем. По отношение на наема от жилището, твърди че го получавал, за да прихване извършени за негова сметка ремонтни работи в апартамента.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:  С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №96, т.4, дело***/1994 г. на нотариуса при РС Разград ищецът  Н.А. Н. е прехвърлил на ответницата Г.К.К. правото на собственост върху собствения си недвижим имот апартамент, находящ се в гр.Разград, общ.Разград,ул.“В.Търново“, ППП-4, вх.А, ет.7, ***, състоящ се от една спалня и дневна с кухненски бокс с полезна площ 52,43 кв.м. с принадлежащите му таванско помещение №5 и избено помещение *** и 2,69% идеални части от общите части на сградата, 2,69 идеални части от правото на строеж срещу задължението ответницата да поеме издръжката и гледането на ищеца, като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега до края на дните му /л.4/. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград към настоящия момент този имот е с идентификатор 61710.505.712.1.111/л.5/.

            Процесният имот е бил отдаден под наем, като за м.юни, юли и август наемът от 450 лв. е получен на 30.09.2015 г. от  свид.Н.

            На 11.04.1996 г. ответницата Г.К.К. и Н.А.Н. *** /л.198/ с дворно място и в нея са живяли на съпружески начала.

            В о.с.з. на 18.05.2016 г. /л.464/ в обясненията си страните съобщават, че са разделени от 17.07.2015 г., като ищецът е останал в общото жилище, което след тази дата ползва единствено той. Ответницата е взела личните си вещи, като за целта отишла в имота с полицейски служители и тогава ищецът е предупредил да вземе това, което има да взема, тъй като ще смени ключа. Същият дал обява във в-к „Екип 7“ за продажба на процесния апартамент, като според него причината за това е било желанието му да изгони квартирантите поради проблеми с плащането на сметките за консумативните разноски. Признава, че постоянно е отдавал под наем този апартамент и през 2015 г. е получил сумата 1200 лв. за това. Той извършвал необходимите ремонти, правел подобрения в този имот и комуникирал с квартирантите. Обяснява, че в продължение на две години и половина живял в имота на ответницата в с.Балкански, където имал свои вещи, които след раздялата изгорил. Признава, че обрал гроздето и направил вино, както и че всяка година е посещавал Република Турция по покана на свои приятели, на които гостува и сам си поемал разходите за подаръците, които носел. Не отрича, че всяка година са ходели на почивка с ответницата, но двамата плащали за това. Признава, че в част от времето, в което е живял с ответницата е бил безработен, а от 2008 г. бил пенсионер, получавал два наема по 150 лв. и 50 лв. наем от гараж.  Автомобила го закупили двамата от неговия племенник, но бил записан на името на ответницата, а го ползвал предимно той. Твърди, че не му у известен служебния адрес, мобилния телефон и адреса в с.Балкански на ответницата и признава, че докато се разделят са имали разправии. Признава, че през м.януари 2016 г. са му носели храна от патронажа, която той не бил поръчвал и не приемал, от същия месец ответницата му изпращала и дрехи по хора, които не бил виждал. Изпратените от нея пощенски записи връщал, а от м.януари 2016 г. ответницата получавала наема от процесния апартамент. В същото съдебно заседание в своите обяснение ответницата сочи, че  не е напуснала общото жилище по свое желание, а защото ищецът я изгонил. Не го е уведомила за адреса си, тъй като  не е знаяла къде да отиде. Твърди, че няма банков влог, тъй като тя е дала парите за автомобила, издържала ищеца и две деца, поддържала четири имота и две коли. Децата й вече били големи и се справяли сами с издръжката си, а докато били непълнолетни, тя плащала само присъдената от съда издръжка. Обяснява, че още на 19.07.2015 г. заедно с брат си отишла в общото им жилище, за да занесат храна и да вземе свои вещи, но ищецът не й отворил, а ключът му бил отвътре. След това ходила с шофьора на фирмата, в която работи, но ключалката вече била сменена. По отношение на закупуването на имота на ул.“Ангел Кънчев“ сочи, че е превела по-голяма част от продажната цена, като парите имала от имот, който преди това продали с брат си и банков влог от делбата с бившия си съпруг. Признава, че ищецът е правил ремонт в процесното жилище, но същият се изразявал в ликвидиране на щети, които сам бил нанесъл. Потвърждава казаното от ищеца, че парите от пощенския запис от м.август е задържал, а останалите върнал на ответницата. Според думите й ищецът не е давал пари на заем на брат й, но тя е давала такива. Операцията й през 2004 г. е била платена от здравната каса, а през 2010 г. си направила корекция на зрението, за която платила с пари от заплатата си. Отглеждането на животните според нея било само за осигуряване на занимание на ищеца, тъй като не носело никаква печалба, въпреки че тя осигурявала смеските на символична цена от своя работодател. Твърди, че е оставила къщата в отлично състояние, приготвила и храна за 2-3 дни.

            По делото са разпитани свидетелите А. С.С., М.Д., А. Н., К.Х., Н.Н., Н.К., Д.Х.  Н.Х..  Свид. С., племенница на ищеца в показанията си съобщава, че на 17.07.2015 г. вечерта в телефонен разговор той й съобщил, че сутринта ответницата излязла от дома им, като взела и дебитната му карта, по сметката на която получавал пенсията си и не се върнала. След това той се обадил на дъщеря си, и тя поела грижите за него, като свидетелката също помагала. Къщата била оставена в занемарено състояние. Здравословното състояние на ищеца рязко се влошило, тъй като психически се чувствал зле – получавал кризи, високо кръвно налягане. За времето преди раздялата й е известно, че в продължение на около две години в периода 2010-2012 г.ищецът живеел в с. Балкански, където през уикенда ходела и ответницата. Времето от понеделник до петък ищецът прекарвал сам и сам се грижел за себе си, вкл. си готвел и перял. И според свид. Н., дъщеря на ищеца на 21.07.2015 г., когато тя посетила дома на баща си, къщата била много мръсна – плах, паяжини, скъсано перде. При това посещение, което било по покана на баща й, той й споделил, че ответницата на 17.07.2015 г. сутринта отишла на работа и повече не се върнала, като дебитната му карта била у нея. Той я търсил и след като не я намерил, се обадил на дъщеря си. Според тази свидетелка в хладилника нямало хранителни продукти, в гардероба имало само 3-4 закачалки с дрехи на ищеца, а дрехите за пране били в мазата на пода. Очилата на ищеца не били съобразени с неговия диоптър, нямал рецептурна книжка, а бил хипертоник. Бил разстроен психически и тя, съпруга й и свид.С. го посещавали и му помагали, носели му храна, разсейвали го и му търсели занимания. Един път го водили в „Спешна помощ“, а при личния лекар отишъл сам, след като свидетелката му казала времето и мястото. От м.декември 2015 г. ответницата носела или пращала храна чрез познати и непознати един или два пъти седмично, но ищецът отказвал да я приеме. За това той споделил в телефонен разговор със свид.С.. Към 21.07. ищецът отглеждал 6-7 кози в двора на къщата си.За пашата на тези кози е публикувана статия във в-к“Екип7“ /л.616 и 617/  Свид.Д., наемател на процесния обект съобщава, че посетил имота през м.юли, установил липса на плочки в банята и коридора, счупено стъкло в кухнята разкъртена мазилка в коридора. За два –три ремонта бил извършен и свидетелят и семейството му се нанесли на 01.09.2015 г. Наема за м.септември и октомври Д. платил на ищеца, а той му опростил тези за ноември и декември. От м. януари 2016 г. плащал на ответницата. Свид. Х. съобщава, че внучка й била наемател на процесния апартамент до лятото на 2015 г. и заплащала наема на ищеца, като считали че той е собственик на имота. Пет пъти ищецът я нападал в магазина, бил мъжа й, а по време на първия си брак редовно биел жена си. До лятото на 2015 г. ищеца и дъщеря му свид.Н. не поддържали контакти. Няколко пъти ищецът давал парични суми на  внучка си, но това не подобрило отношенията между двамата. Свидетелите К., Х. и Х. са били семейни приятели със страните по делото. Имат отлични впечатления от грижите за домакинството, които ответницата полагала. Когато гостували, винаги било чисто и подредено, ответницата сервирала вкусна храна. Ищецът бил спретнат и добре облечен, но си позволявал пред свидетелите да заявява, че вече е време да смени ответницата, обиждал я, правел й забележки. Свид. Н. разказва, че през м.януари 2015 г. ищецът взел ключовете на ответницата, служебните телефони. През м. юни 2015 г. свид. К. и ответницата били на санаториум в Банкя. От там ответницата звъняла по два пъти на ден на ищеца и когато не се обаждал, пращал общи познати да проверят дали е добре. От пазара на Илиянци му купила дрехи. Според тези свидетели ищецът не оставал цяла седмица в с.Балкански и често идвал до гр.Разград, вкл. и за вестник. На 16.07.2015 г. свид.Н. бил в дома на страните, за да помогне в разглобяването на един гардероб. Отношението на ищеца към свидетеля и ответницата не било добро – разправии, обиди. На 17.07.2015 г. същият свидетел, който работел като шофьор при работодателя на ответницата, минал да я вземе с автомобила, тъй като това било част от служебните му задължения /управлението на дружеството било извън града/. В колата забелязал, че ответницата е плакала. Казала му, че ще се махне и не издържа повече и споделила, че  ищецът я събудил вечерта да подрежда багажа. След този ден ищецът звънял на свидетеля и поръчал ответницата да се върне, като заплашил, че ще изгори три къщи. На 20.07.2015 г. ищецът посетил свид.К., уведомил я че ответницата си тръгнала, признал, че за това е виновен той и й казал, че иска ответницата да се върне до 16 часа при него. С тази свидетелката ответницата по-късно споделила, че вечерта на 16.07.2015 г. ищецът започнал да й крещи, посегнал да счупи компютъра, тъй като си била взела работа от службата вкъщи, но въпреки всичко тя била готова да продължи да се грижи за него, но той не позволявал това. След раздялата между двамата пред свид.Х. ищецът казал, че с ответницата се скарали, той много й се карал, според свид. Х. казал „Аз че съм си виновен, съм си виновен…“ и поискал съдействие, за да я открие. След това ги водил в къщата в гр.Разград и на с.Балкански и им показвал гардеробите и те видели, че в къщата било подредено. Свид.Н. няколко пъти возел ответницата до къщата след раздялата, за да занесе храна, но било заключено и ключалката била сменена. През есента същият свидетел заедно с ответницата посетил имота й в с.Балкански и видял, че прозорците са изпочупени, 70-80 цигли на покрива също били изпочупени, жиците за тока били срязани, а покъщнината – изгорена. Според свид.Н. ищецът избухва много бързо и иска всичко да е „по неговото“.  Около месец след раздялата свид.Х. занесъл храна на ищеца, както и дебитната карта, която е била у ответницата. свид.Х. един път ищецът върнал изпратена от ответницата храна. Един ден, вече след раздялата ищецът повикал свид.Х., тъй като не се чувствал добре. Свидетелят го завел в „Бърза помощ“ заедно със съпруга на свид.К. При това си посещение в дома на ищеца забелязал, че било разхвърляно.

            С писмо от 12.10.2015 г./л.124/ ответницата е уведомена от РУ на МВР Разград за това, че нейна жалба е заведена и на ищеца е съставен протокол за предупреждение. Протокол за предупреждение е съставен на ищеца и на 16.05.2016 г. да не упражнява насилие по отношение на ответницата, да не й се заканва с убийство и всички проблеми помежду си да решават по законоустановения ред /л.456/.

            В о.с.з. на 27.04.2016 г. ищецът признава, че е сменил патрона на общото жилище. Пояснява, че след като ответницата дошла с полиция да си вземе вещите, той й казал да си вземе вещите и я предупредил,че ще го смени /л.360/.

            По делото са представени многобройни документи за платени разходи за съвместно обитавания от страните имот, които са на името на титуляра на партидата – съответно за електричество, вода и газ  – на ищцата, както и за заплащане на дължимите данъци /л.115-122/.

            За периода 2007 – 2014 г. според представеното  удостоверение /л.311/ ищецът шест пъти е ходил в чужбина и се е завръщал на територията на страната.

            Ответницата има син и дъщеря, родени на *** г. и на 15.12.19*** г. /л.293/.  След раздялата на родителите децата са живели при баща си. Ответницата е имала задължения за издръжка към тях. По същото време е работила като главен счетоводител в „Корн Бейс“АД. Според информация от НАП /л.421/ за периода 01.1998 г. – 02.1998 г. ищецът е бил осигуряван за сметка на „Охрана и банков сервиз“ООД, , за периода 10.2005 г. – 12.2006 г. – за сметка на „Междуучилищен център по труд и техника“ за длъжност „пазач-невъоръжена охрана“

            На 11.03.2016 г. общопрактикуващ лекар е издал съдебномедицинско удостоверение на ищеца за ползване на услуга от Домашния социален патронаж, в което е посочил, че общото му физическо състояние е задоволително, като е поставил водеща диагноза и съпътстващи заболявания. По делото са приложени и други формуляри за ползване на услугата, които не са попълнени /л.304 и сл./. В друго удостоверение /л.444/ д-р Н. Р. е посочила, че  ищецът няма  необходимост към момента от постоянни грижи, не е правил постъпки и не е изисквал документи за предоставяне на храна и болногледачка,  подвижен е и се обслужва сам, през м.март 2010 г. е консултиран с кардиолог и са му препоръчани лекарства, които той си закупува, здравословното му състояние е добро и към 09.05.2016 г. няма издадена рецептурна книжка от ЗОК

            На 20.07.2015 г. на ищеца е издаден фиш за спешна медицинска помощ с работна диагноза“хистеричен припадък“/л.343/. Издаден е и друг фиш от 11.09.2015 г. в който е вписана друга диагноза.

                Към настоящия момент ищецът е пенсионер от 01.09.2007 г., и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 228,32 лв./л.107/, която е пожизнена. Същият от години отглежда кози и ярета. Ответницата работи по трудово правоотношение и за последните две години е получавала средно месечно  нетно трудово възнаграждение от 800 лв./л.114/. Преди това същата е работила в „Микро 67“АД и е получавала месечно трудово възнаграждение 550 лв. за периода 1993 г. октомври 1995 г. и 1 200 лв. след това. /л.312/. Същата периодично си и откривала депозитни сметки /л.542/, които е закривала по-късно и към настоящия момент има само една такава сметка. Същата има и една разплащателна сметка, като втората е закрита на 30.09.2015 г.

            След фактическата раздяла. ответницата изпратила на ищеца с пощенски запис сумата 120 лв. на 15.08.2016 г., 60 лв. на 21.12.2015 г. , 100 лв. на 14.01.2016 г., 150 лв. на 19.01.2016 г., 100 лв. на 20.01.2016 г. /л.116 и сл./. Същата е внесла по сметка на ищеца сумата 310 лв. за издръжка на 25.01.2016 г. /л.625/ , 150 лв. на 01.02.2016 г., , сумата 150 лв. на 27.02.2016 г., 150 лв. на 22.03.2016 г., 150 лв. на 13.04.2016 г., на 25.05.2016 г., на 25.10.2016 г. /л.625 и сл./ на 28.07.2016 г. /л.643/, 29.08.2016 г. /л.644/, 29,09.2016 г. /л.645/.

            С решение на РС Разград по гр.д.№934/2016 г. е наложена мярка за защита на ответницата за извършена проява на домашно насилие от ищеца, като същият е задължен да не извършва домашно насилие и му е забранено да приближава жилищата на ответницата, местоработата й и местата за социални контакти за срок от 18 месеца.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза  сумата, необходима за месечната издръжка на ищеца е 341,65 лв. /преизчислена в о.с.з. на 26.10.2016 г.  Сумата е получена като са взети предвид обичайните разходи за човек на неговата възраст. Същевременно вещото лице е посочила, че според Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ нужната месечна издръжка за нормален живот на четиричленно семейство е 2 254 лв., т.е. по 563 лв. на човек.

                Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Съдържанието на насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане като ненаименован договор  са определя от постигнатото между страните съгласие. Тъй като по процесния договор страните не са уговорили ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, следва, че се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи – т.е. храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя, но без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.

Предявеният иск за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен и доказан. До 17.07.2015 г. страните са живели на съпружески начала и полаганите усилия на ответницата за поддържане на домакинството, за осигуряване на психически комфорт на ищеца са били елемент от съдържанието на това именно фактическо отношение. Всички свидетели, които са преки свидетели и не са заинтересовани от изхода на делото сочат, че тези грижи са били на едно високо ниво и ищецът е бил доволен от тях. Свид.С. и Н. в показанията си съобщават друго, но тъй като те освен, че са заинтересовани от изхода на делото /особено последната като дъщеря на ищеца/, но впечатленията за дома на страните са от времето след раздялата им, а за времето на съвместното им съжителство акцентират върху влошените отношения между тях и ответницата, поради което съдът счита, че следва да даде вяра на свидетелите К., Х., Х. и Н. досежно съвместния живот на страните.

            Поведението на ищеца непосредствено преди и след 17.07.2015 г. следва да бъде квалифицирано като неоснователен отказ да приеме издръжка и грижи в натура. Дълго време преди това той си е позволявал критични и обидни забележки по отношение на ответницата, а според свид.Н. вечерта преди раздялата им, това отношение е ескалирало. Ето защо съдът не счита, че напускането на общото жилище от ответницата би могло да бъде квалифицирано като неизпълнение на договора.

Следователно поведението на ищеца като кредитор към 17.07.2015 г. го е поставило в забава. Но неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като същата може да бъде осигурявана според обстоятелствата – в натура или в пари. Ето защо ответницата като длъжник по договора е следвало да продължи изпълнението на задължението за издръжка в пари, без да чака завеждане на дело за разваляне на договора, за да предяви насрещно искане за трансформация на задължението. По отношение на задължението за полагане на грижи, тъй като същото може да бъде изпълнявано само в натура, при забава на кредитора то се погасява.

До момента, в който ответницата е узнала за настоящото дело / 15.12.2015 г. – датата, на която чрез процесуален представител е поискала връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея/, същата не е осигурявала заместваща престация в размер на около 350 лв., каквато сума според заключението на вещото лице е била необходима за покриване на нуждите на ищеца. След тази дата тя е започнала да превежда суми, първоначално с пощенски запис, а след това по банкова сметка. ***в. на 15.08.2015 г., за които не е посочено, че са за издръжка. Обстоятелството, че ищецът е получавал наем в размер на 150 лв. по договор за наем на процесния апартамент, който е нейна собственост, не я освобождава от това задължение, тъй като чистия доход в случая е доста по-малък, тъй като той се е грижил и за поддържането на имота, което по дефиниция изисква разходи, а този доход е и облагаем. Обстоятелството, че е получавал пенсия и наем от други имоти е без значение в случая, тъй като издръжката по договора се дължи независимо дали лицето има свои доходи.

Така неизпълнението на задължението за осигуряване на издръжка е продължило пет месеца, който период се явява значителен с оглед интереса на кредитора. Предвид така установените обстоятелства, искът следва да бъде уважен и договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане да бъде развален.

С оглед гореизложеното неоснователно се явява искането на ответницата за трансформиране на задължението по договора за издръжка и гледане от натурално в парично такова.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 428,38 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          РАЗВАЛЯ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Н.А.Н., ЕГН ********** е прехвърлил на Г.К.К., ЕГН ********** правото на собственост  върху самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 61710.505.712.1.111 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед №РД -18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК  с административен адрес на имота  гр.Разград, ул.»Велико Търново», №1, вх.Г, ет.7, ап.27, който се намира в сграда с идентификатор 61710.505.712 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от една спалня, дневна с кухненски бокс със застроена площ от 52,43 кв.м., с прилежаща към нея изба *** и таванско помещение №5 ведно с 2,69 % идеални части от общите части на сградата  и от отстъпеното право на строеж върху мястото при граници на жилището: на същия етажимоти с идентификатори 61710.505.712.1.110 и 61710.505.712.1.112 и под обекта имот с идентификатор 61710.505.712.1.107, над обектаняма,  срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №96, т.IV, рег.№936 дело № ***/1994 г. на нотариуса при РС Разград.

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Г.К.К., ЕГН ********** срещу Н.А.Н., ЕГН ********** за трансформиране на задължението за издръжка  по договора, сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №96, т.IV, рег.№936 дело № ***/1994 г. на нотариуса при РС Разград от натурално в парично.

          ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Н., ЕГН ********** сумата 1 428,38 лв. /хиляда четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: