Р Е Ш Е Н И Е

№309/30.11.2016 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на дванадесети септември, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : С.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1385 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

            Ищецът-„Ултима Ф”ЕООД, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 2 000 евро по запис на заповед с дата на издаване 25.10.2013г., по която той е поръчител на издателя, подписал заповедта като обезпечение на сключен договор за потребителски кредит от същата дата, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК-20.05.2015г. и разноски по делото.

            Ответникът оспорва иска като неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че не дължи изпълнение по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№894/2015г. по описа на РРС, тъй като кредополучателката по договора за потребителски кредит и издател на записа на заповед вече е била починала към датата на подаване на заявлението по чл.417 т.9 от ГПК и отговорност от поръчителя е недопустимо да се търси. Позовава се още на разпоредбата на чл.147 ал.2 от ЗЗД, като твърди, че отговорността му като поръчител е отпаднала тъй като кредитора не е предявил иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок. Заявява, че на процесната запис на заповед липсва джиро по смисъла на чл.468 от ТЗ, записът е издаден в полза на „Ултима”ЕООД и ищецът, който не е универсален правоприемник, а отделило се новоучредено дружество не е легитимиран да търси суми по записа на заповед, поради липса на прехвърляне.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 т.9 във връзка с чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№894/2015г. по описа на РРС, ищецът-„Ултима Ф”ЕООД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 2 000 евро, ведно със законна лихва, считано от 19.05.2015г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане, въз основа на записи на заповед за

2000 евро с дата на издаване 25.10.2013г. и падеж-при предявяване- 25.11.2013г. По заповедното производство е представен оригинала на така посочената запис на заповед.

            Издател на записа на заповед е М.И.Б., а С.С.С. и ответникът Д.Н.С. са поръчители/авалисти/ по издадената в полза на „Ултима „ЕООД-гр.Шумен ценна книга. По заповедното производство и тримата са осъдени солидарно да заплатят на „Ултима Ф”ЕООД посочената в заповедта сума-2000 евро.

            По настоящото производство се установи: М.И.Б. е починала на 18.08.2014г., втората не е открита на посочения в исковата молба адрес , по делото не е представена справка за адресната й регистрация от ищеца, заради което с влязло в сила на 04.02.2016г. определение-л.72 от делото, производството по отношение на двете е прекратено и продължило само в лицето на Д.Н.С.-третия ответник по исковата молба.

            Няма спор, а видно и от представените: договор за потребителски кредит под формата на заем №1699/25.10.2013г. М.И.Б. е сключила договор за кредит с „Ултима”ЕООД-Шумен и е получила в заем 2 000 лева пари, като се е задължила да ги върне по погасителен план-л.45 от делото до 25.04.2015г. Неин поръчител по договора за кредит е настоящия ответник. На същия ден 25.10.2013г. Б. е подписала като издател и запис на заповед за сумата 2000 евро, а ответникът С. е подписал ценната книга като авалист. Записът на заповед е издаден в полза на „Ултима”ЕООД-Шумен.  На същия няма извършени записвания , отбелязвания или прикрепен лист. В чл.10 ал.7 от Договора за кредит е предвидена възможност, а така се твърди и в исковата молба, че записът на заповед е издаден като „обезпечаващ и компенсиращ всички вреди, вследствие неизпълнение на поетите договорни задължения”.

            Съгласно заключението на вещото лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза-л.190 от делото, по договора за кредит М.Б. е останала задължена със сумите: 1256,39 лева-главница; 408,08 лева договорена лихва и 46,62 лева обезщетение при просрочие по чл.15 от Договора. Последната платена от кредитополучателката вноска е на 12.08.2014г., а първа неплатена просрочена вноска по погасителния план е с падеж 25.08.2014г.

            Посочи се вече, че М.Б. е починала на 18.08.2014г. През м.10.2014г. ищецът е уведомил нейните наследници: Т. Б. Т.-син и И. Б. П.-дъщеря за дълга й към дружеството по договора за кредит и двамата са поканени да извършат плащане-л.57, л.58 и л.172 от делото.

            Видно от представената заповед-л.138 от делото,на БНБ на 19.01.2015г. „Ултима”ЕООД-Шумен е заличено от регистъра на финансовите институции, а на 01.04.2015г. в този регистър е вписано „Ултима Ф”ЕООД-настоящия ищец. Съгласно представените от л.112 до л.136 от делото, доклад на управителя на ТД”Ултима”ЕООД и план за преобразуване новото дружество „Ултима Ф”ЕООД не е универсален правоприемник на „Ултима”ЕООД, а е учредено чрез отделяне, като на л.134 от делото са изброени прехвърлените дейности към новообразуваното дружество, една от който е придобиване на вземания по кредити. Тези дейности са отбелязани и като предмет на дейност в ТР на новоучреденото дружество-„Ултима Ф”ЕОООД-Шумен.

            Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното:

            Предявеният иск за съществуване на вземане е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

            По същество се иска ангажиране на отговорността на ответника като авалист/поръчител/ по запис на заповед, издаден като обезпечаващ задължения по договор за кредит. Не се спори, че отговорността на ответника по договора за кредит, по който той също е поръчител е отпаднала пред вид разпоредбата на чл.147 ал.1 изр.1 от ЗЗД- поради неспазен шест месечен срок за предявяване на иск срещу кредитополучателя. Но известно е, че разпоредбите на договорното поръчителство не намират приложение менителничното поръчителство. В този смисъл възражението на ответника,че не дължи търсената сума на основание посочената разпоредба от ЗЗД е неоснователно.

            Второто възражение, обаче, относно процесуалната легитимация на ищеца, съдът намира за основателно. Чл.537 от ТЗ гласи, че за записа на заповед се прилагат разпоредбите на менителницата, а съгласно чл.466 ал.1 от ТЗ всяка менителница може да се прехвърля с джиро. Процесната запис на заповед не е прехвърлена с джиро, чиято форма чл.468 от ТЗ изрично урежда и настоящия ищец-„Ултима Ф”ЕООД няма права по същата. Към новоучреденото дружество чрез отделяне от „Ултима”ЕООД са прехвърлени дейности като придобиване на вземания по кредити, но не и права по менителницата, в случая запис на заповед. Посочените разпоредби от ТЗ относно формата на джирото са с императивен характер и са задължителни за всяка ценна книга.

            Пред вид изхода на делото, на основание чл.422 ал.3 от ГПК образуваното изпълнително производство при ЧСИ Д.Драганов по изп.д.№20157620400495 следва да се прекрати-в този смисъл и т.13 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, а по отношение на първите двама ответници по исковата молба, по отношение на които настоящото производство е прекратено, издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№894/2015г. следва да се обезсилят..

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 100 лева.

Ето защо съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от  ТД”Ултима Ф”ЕООД с ЕИК-203227238 със седалище и адрес на управление: гр.Шумен-9700, ул.”Васил Друмев” №17Б с представител Светла Димитрова С. против Д.Н.С. с ЕГНІ********** *** иск за съществуване на вземане по реда на чл.422 от ГПК в размер на 2000 евро, ведно със законна лихва, считано от 19.10.2015г. до окончателното плащане, по запис на заповед с дата на издаване 25.10.2013г. с издател М.И.Б., като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА ТД”Ултима Ф”ЕООД с ЕИК-203227238 със седалище и адрес на управление: гр.Шумен-9700, ул.”Васил Друмев” №17Б с представител Светла Димитрова С. да заплати на Д.Н.С. с ЕГНІ********** *** сумата от 100 лева разноски по делото.

            ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№894/2015г. по описа на РРС по отношение на М.Б.С. с ЕГН-********** ***, починала на 18.08.2014г. и по отношение на С.С.С. с ЕГН-********** ***, поради прекратяване на настоящото производство по отношение на същите.

            ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното изпълнително дело №20157620400405 при ЧСИ Д. *** действие ОС-Разград по отношение на Д.Н. С.   

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :