Р Е Ш Е Н И Е

Номер 410 21.11.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На втори ноември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1047 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Г.В.П., с която е предявен иск срещу кооперация“Екип 7“ –за заплащане на сумата 20 000 лв. ведно със законната лихва от 09.03.2015 г. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания поради нарушаване на правото й на чест, достойнство, добро име, неприкосновеността на личния и семейния й живот чрез публикуване на статии във вестника на 05.05.2013 г. и 09.03.2015 г. Сочи, че в две статии на вестника със заглавия „Измамница ще плати 200 000 крони на норвежец“ и „Съдят жена, че не декларирала парите от гаджето си“ са посочени нейните имена и е дадена грешна информация за граждански дела, водени между нея и поданик на Кралство Норвегия, с който е съжителствала на семейни начала. По този начин била охарактеризирана като измамница и й е било приписано извършването на престъплението измама, въпреки че с постановление на прокуратурата е било прекратено досъдебното производство срещу нея. Сочи, че са посочени двете й имена, което дава възможност да бъде разпозната, както и имената и националността на бившия й приятел и факта, че са били в близки отношения, както и това, че двете статии са публикувани в електронното издание на вестника, с което са станали достояние на познатите й в цяла България. Твърди, че като издател на вестника ответникът определя съдържанието на материалите и е възложител на работата на журналиста М.К.. и носи отговорност за виновното и противоправно поведение на журналиста, изразяващо се в публикуване на горепосочените статии, както и за причинените от тях вреди. Счита, че в съдържанието на прокламираната от чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на словото и печата не се включва възможност за разпространяване нае неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен контекст, като обръща внимание на това, че ищцата не е публична личност. Твърди, че в случая не е спазен баланса между правото на свобода на изразяване и правото на добро име. В о.с.з. на 21.09.2016 г. процесуалния представител на ищцата уточнява, че за неимуществените вреди, причинени от всяка от двете статии искат заплащане на по 10 000 лв.

Ответникът счита иска за неоснователен. Счита, че в статиите е изнесена информация, която съответства на посоченото в съдебното решение, което е публикувано на електронната страница на ОС Разград. Сочи, че в статията не се твърди, че ищцата е извършила престъпление, че същата информация е публикувана и в електронното издание на Агенция „ПИК“ и в електронното издание на „Стандарт“. Счита, че поведението на автора не е противоправно и не съставлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Твърди, че с присъда, постановена по НОХД №252/2015 г. по описа на ОС ищцата е призната за виновна и осъдена за извършването на престъпление по члц255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК за това, че е избегнала установяването и плащането на местен данък в размер на 5 576,49 лв. Счита, че законосъобразно са упражнени правото на обществото да знае и правото на журналиста да търси и разпространява информация и това не е довело до непозволено увреждане за ищцата, тъй като в случая е възпроизведено постановеното съдебно решение. Претендира за заплащане на сторените по делото разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответната кооперация е издател на в-к „Екип 7“, който се разпространява на територията на област. Разград. Този вестник има и електронно издание, което възпроизвежда статиите, публикувани в печатното такова.

На 05.06.2013 г. във в-к „Екип 7“ е публикувана статия със заглавие „Измамница ще плати 200 000 крони на норвежец“ с подзаглавие „А. Р. й превел парите да му купи жилище, тя ги похарчила“. В статията се описва съдебното решение по гражданскоправен казус за неизпълнен договор, по който изправната страна е поискала своята престация. В статията са посочени имената на двете страни – на ищеца А. Р. и на ответницата Г.В. и е посочено, че от 2004 г. двамата имали връзка помежду си. Тази статия е публикувана на л.7 от вестника, а на първа страница е представено само заглавие с изображения на норвежки крони. Видно от решението от 23.05.2013 г. по гр.д.№40/2013 г. по описа на ОС Разград фактите, посочени в текста на статията, действително са възпроизведени от него.

В друг брой на в-к“Екип 7“ вече от 2015 г. е публикувана друга статия със заглавие „Съдят жена, че не декларирала парите от гаджето си“, която е поставена в рубриката „Любов необяснима“. В тази статия авторът М. К. съобщава за наказателно дело, образувано срещу ищцата /тук с имената г.П./ за това, че не е заплатила данък върху изпратени й от А. Р. парични средства. По отношение на фактите, в тази статия са възпроизведели мотивите на ОС Разград към протоколно определение от 06.03.2015 г. по НОХД №35/2015 г.

Гр.д.№40/2013 г. и НОХД №35/2015 г. по описа на ОС Разград са разгледани в публични съдебни заседания.

С постановление от 06.08.2012 г. прокурор в РП Разград е отказал образуване на наказателно производство срещу ищцата за това, че не е върнала сумата 200 000 крони на норвежкия гражданин Р.

За образуваното срещу ищцата гражданско дело има публикация и на Интернет страницата на Агенция “Пик“, в-к „Стандарт“, а за НОХД №35/2015 г. – в „Дарик Разград“. И в трите публикация са изписани по две имена на ищцата и на норвежкия й приятел.

С присъда от 15.09.2015 г. на ОС Разград ищцата е призната за виновна в това, че през периода 28.01.2008 г. -10.02.2013 г. в гр.Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на данъчно задължено лице по силата на чл.45, ал.1 от Закона за местните данъци и такси , като не подала данъчни декларации за облагаемо с данък парично имущество на стойност 157 928 лв., придобито по дарение от лице от Кралство Норвегия , избегнала установяването и плащането на данъчни задължения върху дарения, като такива в големи размери – 5 576,49 лв., поради което и на основание чл.255, ал.1, предл. 1 и 2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъжда на една година лишаване от свобода, което наказание намалява при условията на чл.58А, ал.1 от НК с една трета и налага окончателно наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели Хр. и Д. ищцата узнала и за двете публикации във в-к“Екип 7“. Първият свидетел е баща на ищцата и познавал Р., с който дъщеря му имала връзка. Той знаял за разследването срещу Г.П., но бил изненадан от публикацията във вестника и от начина, по който била поднесена информацията. Същия ден сестрата на ищцата се обадила от Румъния, тъй като прочела статията в интернет изданията на местните вестници. Вечерта П. била разстроена и психически срината, притеснявала се как ще гледа приятелите си в очите, затворила се в себе си, дори не искала да се качва на автобуса. Роднини я питали дали написаното е вярно. Лекувала се с валериан и чайове. След втората статия имало коментари за ищцата, че е „алоджийка“. Според свид. Хр. след двете публикации дъщеря му вече не е амбициозна и жезнерадостна като преди, станала по-затворена, занимавала се предимно с градината и цветята, чувствала се унижена и нямала желание дори да прави елементарни неща. Според същия свидетел дъщеря му била подтисната от това, че са я викали на разпити. Свид.Д., който е от приятелския кръг на П. я познавал като добро, весело и забавно момиче. Когато прочел първата статия във в-к“Екип 7“ той веднага разбрал, че става дума за ищцата. При първата му среща с нея след статията тя плачела и очите й били подпухнали. Знае, че след това е вземала успокоително, но опитите на двамата свидетели да я убедят да се срещне с психолог не дали резултат. Други общи приятели били учудени, че във вестника нарекли ищцата „измамница“, тъй като според тях тя била добро момиче. И този свидетел разказва, че след публикуването на втората статия ищцата е била разстроена. По времето, в което били публикувани статиите, ищцата не е работела, полагала грижи за майка си, която била болна. Баща й я издържал.

По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, според което ищцата е преживяла силно огорчение, обида и безпокойство от създалата се ситуация след публикуването на статиите, възприемани като уронващи авторитета и личното достойнство най-вече сред близкото обкръжение.Информацията в статиите е възприела като дискредитираща, създаваща съмнения за аморалност и безпринципност, което е в противовес с водещите принципи и ценности на личността. Според заключението акцент в профила на ищцата има цененото от освидетелстваната собствено пространство. Вмешателствата в него по различни поводи правят реакциите, с които личността отреагира по-интензивни на емоционално и поведенческо ниво. Чувството за срам и обида се преживяват по-интензивно и формират поредица от негативни преживявания, докосващи вътрешно-значими ценности за личността. Била е налице емоционална ситуация за психичен срив, особено касаеща социалното ниво на функциониране на личността на ищцата. Вещото лице обяснява това като своеобразна стресова ситуация, водеща до редица психологични онговори:депресия, тревожност, нарушение на дейността, тъга, нервност, наличие на страх /т.нар. „Социален страх“/. Силата на стресогенната реакция е индивидуален акт, т.нар. „ситуативен страх“, който нарушава временно емоционалния дисбаланс на личността, върху който допълнително влияние оказват поредицата от негативни житейски събития, свързани със смъртта на майка й и водените срещу нея съдебни дела. Ситуацията е възприета от ищцата като застрашаваща, намаляваща нейното достойнство, престиж, самочувствие и авторитет като личност. Ищцата е мобилизирала силите си и е формирала ответна защитна реакция. В о.с.з. на 02.11.2016 г. вещото лице Т.К. е обяснила, че депресията, наблюдавана при ищцата е в лека форма, предизвикала е остри реакции, но няма трайно отражение на психиката в дългосрочен житейски план. Тези депресивни състояния обаче могат да се задълбочат и от останалите неблагоприятни събития- болестта и смъртта на майка й.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на лицето, което е възложило на другиго определена работа. За вредите, причинени от този, на когото е възложена работата, отговаря възложителя.

В случая ответникът като издател на печатното произведение и електронния му вариант носи отговорност за верността на изнесената информация, вкл. и за това същата да е проверена чрез добросъвестно журналистическо разследване. Именно той, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Дали авторът на публикацията се намира н трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл.49 от ЗЗД.

Тъй като се касае за отговорност, претендирана от непозволено увреждане, за да възникна същата следва да бъде осъществен предвидения в закона фактически състав: да е налице деяние, същото да е противоправно и виновно, от него да са причинени вреди, респ. да има причинна връзка между деянието и вредите.

Тъй като ищцата сочи две деяния – две статии с период между тях от две години и в тях са посочени различни факти, предмет на различни съдебни решения, съдът счита, че в случая се касае за два обективно съединени иска.

Ответникът признава, а е и доказано по делото, че двете статии са били публикувани в печатното издание. Общоизвестно за жителите на областта е обстоятелството, че всички статии от печатното издание, ден или два след това се публикуват в електронното издание на вестника.

И двете статии визират ищцата и водените срещу нея гражданско и наказателно дело по различни текстове на Закона за задълженията и договорите и по Наказателно-процесуалния кодекс. Въпреки че в някои от конкретно посочените от ищцата реплики нейното име не е изрично посочено, то е споменато в предходно или следващо изречение и еднозначно се установява от цялостния смисъл на двете статии, че касаят ищцата.

Основните въпроси в случая са дали тези деяния са противоправни и дали са извършени виновно.

С разпоредбите на чл.39-41 на Конституцията на Република България се уреждат основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест като останалите и подлежи на защита. Възможната колизия между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга, е уредена в чл.39, ал.2 чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България. В тези разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се простира до там, докъдето не засяга други конституционно защитени ценности, и по-специално правата и доброто име на гражданите

Свободата на печата и другите средства за масова информация, прокламирана в чл.40, ал.1 от Конституцията е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, представляващи обществен интерес. Съдържанието на тази свобода не включва възможност за разпространяване на неверни данни, както и на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.

Въпросът за баланса на тези конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата във всеки конкретен случай.

За да е обидно или клеветническо дадено изявление /или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого/, респ. за да бъде същото противоправно деяние по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, изявлението следва да визира определено физическо лице. Обидният /унизяващият/ израз трябва да е насочен към това определено лице, разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него. Увреденото лице трябва да бъде посочено от автора по такъв начин, че да не оставя никакво съмнение относно неговата личност. В случая ищцата е била посочена с две имена, първото от които рядко срещано и допълнително индивидуализирана чрез името на човека, с когото е имала връзка.

Разпоредбата на чл.10, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.

Съгласно трайно установената съдебна практика ищецът следва да посочи от кои конкретни изрази и действия на ответника е засегнат. Съответно в мотивите към съдебния акт, съдът следва да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на журналиста ако са неверни и позорят адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярносттъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника – издател, само ако представляват обида.

В случая по отношение на първата статия ищцата твърди, че информацията, публикувана във вестника е грешна, че е наречена измамница и че й е приписано престъпление, което не е извършила, както и че в същата не й е зачетено правото на личен и семеен живот, като е огласена връзката й с норвежкия гражданин.

За втората статия ищцата е посочила, че се е почувствала увредена от това, че бил поставен акцент върху личния и семейния й живот, че са обявени имената й, както и тези на приятеля й, че е била правена аналогия с делата срещу т.нар. „алжоджийки“ и по този начин на читателите се внушавало негативно отношения към нейната личност, от рубриката „любов необяснима“ и от заглавието „Съдят жена, че не декларирала парите от гаджето си“.

Всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й.

За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатното произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни. В настоящия случай конкретните факти, посочени в двете публикации възпроизвеждат съдебни актове – съдебно решение и определение, с което е прекратено наказателното дело и е върнато на прокуратурата. Ето защо за изнасянето на тези факти не може да се търси отговорност на ответника. Същите се приемат за верни, тъй като решението по гражданското дело е потвърдено, а определението по наказателното не подлежи на обжалване. Въпреки че към датата на публикуване на първата статия съдебното решение не е било влязло в сила, възпроизвеждането на съдебен акт опровергава презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД за наличие на виновно поведение.

От посочените от ищцата изрази употребата в заглавието на първата статия по отношение на ищцата на израза «измамница» и изразите «любов необяснима» и «т.нар. алоджийки» във втората са оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност, тъй като такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Т.напр. изразът «любов необяснима», поставен преди заглавието на статията е именно такова съждение, при което са употребени изразни средства, но същото не е обидно, въпреки че е наситено с отрицателно съдържание. Аналогията с «алоджийките « е направена и в мотивите на определението за прекратяване на НОХД №35/2015 г., но там е употребен юридически издържанитя израз «дела …относно необявени доходи от чужбина, които са получени посредством системите за експресни парични преводи». И в това определение случая на ищцата е посочен като по-различен, както е въпроизведено това и в статията, но в нея този сложен юридически израз е заменен с разговорния израз «алоджийки». Ако някой от читателите не е прочел внимателно статията и не могъл да разбере разликата между различие и подобие, то за това издателят не може да носи отговорност.

По отношение на употребата в първата статия на думата «измамница», съдът счита, че същата е обидна. В случая не става дума за клевета, тъй като не се приписва на ищцата извършването на конкретно престъпление, но този израз е унизителен за честта и достойнството на ищцата и същата е достигнала до ищцата чрез печатното произведение и е възприета негативно от нея.

И първата публикация, както и втората, направена две години по-късно и по повод друго, вече наказателно дело срещу ищцата са се отразили негативно на нейното психическо здраве, поставили са я в състояние на стрес и фрустрация. Тя е изпитвала негативни душевни изживявания, които съставляват неимуществени вреди. Не всички негативни изживявания на ищцата към 2013 г. и към 2015 г. са били в причинна връзка със статията. Водените срещу нея наказателно дело за недеклариране и неплащане на данъци и гражданското дело за заплащане на 200 000 норвежки крони, безспорно са допринесли в значителна част за тези негативни изживявания.

Освен това не всички вреди, които са в причинна връзка с едната, респ. с другата статия подлежат на обезщетяване. Част от тях са причинени с правомерни деяния, тъй като с цялото си съдържание тези две статии възпроизвеждат мотивите и диспозитива съответно на съдебното решение и на присъдата на ОС Разград.

Това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне размерът на обезщетението, което се претендира за неимуществени вреди от статията, публикувана в броя от 05.06.2013 г., за което съдът счита, че следва да уважи до размера на 2000 лв. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен, тъй като по-голяма част от негативните изживявания на ищцата са в резултат на факти, които са верни. Присъдената сума следва да бъде заплатена ведно със законната лихва от датата на подаване на исоквата молба – 26.05.2016 г.

Вторият от двата иска – за заплащане на обезщетение за публикуването на статията на 09.03.2015 г. също следва да бъде отхвърлен, по съображенията, посочени по-горе.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 223 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 630 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Кооперация „Екип-7“, ЕИК 826006776 със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“Бели лом“, №15 ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН ********** *** сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на публикуване на статия със заглавие „Измамница ще плати 200 000 крони на норвежец“ в брой 62 на 05.06.2013 г. на в-к „Екип 7“, ведно със законната лихва от 26.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 10 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.В.П., ЕГН ********** *** срещу Кооперация „Екип-7“, ЕИК 826006776 със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“Бели лом“, №15 за заплащане на сумата 10 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на публикуване на статия със заглавие „Съдят жена, че не декларирала парите от гаджето си“ в брой 27 на 09.03.2015 г. на в-к „Екип 7“ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Кооперация „Екип-7“, ЕИК 826006776 със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“Бели лом“, №15 ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН ********** *** сумата 223 лв. /двеста двадесет и три лева/ за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА Г.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация „Екип-7“, ЕИК 826006776 със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“Бели лом“, №15 на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: