Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                             №384, 14.11.2016г., гр.Разград

 

                                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                           състав

На двадесет и първи октомври                                    две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1208 по описа за 2016г.:

 

            Предявени са обективно съединени искове по чл.124 ГПК.

            Депозирана е молба от В.В.М. и Г. Г.М., с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.Община-Разград, че са собственици въз основа на изтекла придобивна давност на имот с идентификатор № 61710.609.2548-нива с площ от 916кв.м., съотв. 998кв.м. след изм. на КК, при съседи: №№ 61710.609.2546, 61710.609.2552,  61710.609.2551, 61710.609.2550, 61710.609.2549,  61710.609.9502, 61710.609.2547, ведно с построената в имота еднофамилна вилна сграда с идентификатор № 617010.609.2548.1  с площ от 22кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 617010.609.2548.2 с площ от 5 кв.м.. Ищците твърдят, че през 1979г. Р.М., П.Б. И Б.П. са признати за собственици на нива в м.Арменски лозя с площ от 1.3дка-1, при граници: път, Й.Я. и Л.Д.. Този имот е разделен на две части от по 625кв.м. и продаден от собствениците. През 1971г. едната половина се продава на И.И.И. а втората на Г.Ц.И.. Ищците представят разписка, издадена от лице на име П.Г.Ц., с което последния удостоверява, че е получил сумата от 1000лв./, като отдолу с червен химикал е добавено „За лозето“. Ищците предоставят удостоверение №52/1986г. от ОНС, с което за селскостопански цели им е предоставено право на ползване по ПМС №11/82г. върху 650кв.м. в м.Арменски лозя./бившето на С.И. И.-н.а.№9/71г. том 1 д.806/71г.-съпруга на Г.Ц.И./. През 1993г. с наследниците на П.И. са разделили на две, неговите 650кв.м., като са получили половината и имотът им е станал общо от 975кв.м.. Същите са го упълномощили да продаден на себе си процесната част от имота, както и че същият им е заплатил процесната цена. Твърдят, е от 1986г .владеят имота необезпокоявано, декларирали са го и плащат данъци  до началото на 2016г., когато имота е актуван като частна общинска собственост. 

           Ответникът Община-Разград счита иска за неоснователен, по следните съображения: 1.Имот с идентификатор 61710.609.2548 е с площ от 916кв.м., поради което не може да се установи, че ищците са владели имота. 2.Според ответника ищците твърдят, че имота и с номер 92546, а в действителност е 92548; 3. Съгл. чл.25 ал.1 изр.1 ЗСПЗЗ имота е общинска собственост и е актуван като такъв. Имота не попада и в хипотезата на имотите по чл.19 ЗСПЗЗ, поради което не може да бъде придобит по давност, както и че 4. липсват писмени доказателства, които да удостоверяват идентичността на претендирания имот с идентификатор 61710.06.2548 и реално владения от ищците имот.

           Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 12.07.1971г. Р.М., П.Б. И Б.П. са признати за собственици на нива в м.Арменски лозя с площ от 1.3дка, при граници: път, Й.Я. и Л.Д.. На същата дата собствениците продават на П.И. И. 625кв.м./нот.акт №8 т.3 д.805/71г. на РРС/ и на Г.Ц.И. останалите 625кв.м. от имота /нот.акт.№9 т.3 н.д.№806/71г. на РРС/. Ищците представят разписка, издадена от лице на име П.Г.Ц., с което последния удостоверява, че е получил сумата от 1000лв., в която отдолу с червен химикал е добавено „За лозето“. Ищците предоставят удостоверение №52/1986г. от ОНС, с което за селскостопански цели им е предоставено право на ползване по ПМС №11/82г. върху 650кв.м. в м.Арменски лозя /бившето на С.И. И.-н.а.№9/71г. том 1 д.806/71г.-съпруга на Г.Ц.И./. През 1993г. с наследниците на П.И. са разделили на две, неговите 650кв.м., като са получили половината и имотът им е станал общо от 975кв.м..

           По делото са разпитани двама свидетели: Т.м. и П.Й., съседи на имота. Първият свидетел твърди, че с ищеца са съседи по место /през едно/ от 1986г. Купил си го, построил вола, прекарал ток и вода. Първоначално то било от 650кв.м., но после когато съседът И.му започнал да си продава местото с другия съсед решили да му купят мястото и да си го поделят. Това според свидетеля е било преди 2000г.Като разделили местото на две сложили ограда, като си уголемили имотите. Съседи на местото на В. са от едната страна П.Й., от другата страна Н. Р., а от трета страна има резервоар.

            Св.П.Й. твърди, че с ищеца имат съседни имоти в м.Арменски лозя, като ги дели една ограда. Преди това между тях имало друг имот, който си поделили. Платили на собственика, но нотариално не са оформяли нищо.Сега имота е около 900кв.м. В имота има посадени овошки, лози, сезонни насаждения. Има и вола с ток и вода. В. редовно плаща данъците на вилата си. Според свидетелката двамата са закупили имота, който са си поделили през 1993г. или 1994г. Оттогава е сложена телена ограда с бетонни стълбчета.

              По делото е назначена СТЕ според която процесният имот е с идентификатор 61710.609.2548 и е с площ от 1002кв.м. Неговите граници и съседи са 61710.801.9502-полски път, 61710.609.2549-водоем,61710.609.2550-Р.Р., 61710.609.2551-Ц.П., 61710.609.2552 насл. на М.М., 61710.609.2547 на П.Й.. Предвид липсата на планове и карти, които да отразяват границите на имотите  вещото лице,  не може да посочи как е образуван процесния имот 61710.069.2548. Промяната в местоположението на северозападната граница с 282кв.м. дава основание на вещото лице да счита, че имотът е променян в периода 1988г.-2016г. На место същият е ограден с бетонови колони и оградна мрежа  и е застроен.              

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Установи се по делото, че през 1986г. ОНС е предоставил на ищеца право на ползване на 650кв.м. по силата на ПМС №11/82г. за селскостопански нужди, към което впоследствие ищецът е прибавил още земя, която е закупил от съсед.  Установено е по делото, че ищците са упражнявали непрекъснато и несмутено фактическо владение върху имота в неговата цялост от 1994г. и до началото на 2016г. когато ответника е актувал имота като частна общинска собственост. Установи се също така и, че ищецът не се е възползвал от предоставената в пар.4а ЗСПЗЗ възможност за  придобиване на собствеността върху имота, поради което се позовава на давността като придобивен способ.

            За да се придобие имот по давност следва да се обсъди хронологично нормативната уредба относно давността и отношението й към държавната, респ. в последствие общинската собственост.   

            Съгласно чл.2 ЗС, в редакцията от 1951г. - държавната собственост е част от социалистическата собственост и предвид чл.86 ЗС давност върху нея не тече. С промяната на редакцията на ЗС от 1990г., социалистическата собственост е разделена на държавна и общинска, като придобивна давност отново не е текла и за двата вида собственост до 1996 година. С влизане в сила на ЗДС и ЗОС през 1996г. забраната за придобиване по давност е ограничена само за имоти публична държавна или общинска собственост. Разпоредбата на чл.24 ал.7 ЗСПЗЗ (ДВ, бр.88/1998г.) въвеждала забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд. Следователно давност е могла да тече от 01.06.1996г. само върху имоти частна държавна или общинска собственост, но с въвеждане текста на §1 от ЗД на ЗС давността е спряна, считано от 31.05.2006г. до 31.12.2017г. 

            Давност според закона е текла в само периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., като за да бъдат признати ищците за собственици въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност не достига 1 ден. Причината за това е законодателят, който е създал §1 от ЗД на ЗС по силата на който давността е спряна, считано от 31.05.2006г. до 31.12.2017г. 

          Предвид неоснователността на иска, на ответника се следват разноски по чл.78 ал.8 ГПК в размер на 300лв.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И :

                 ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.В.М. и Г. Г.М. *** установителен иск за собственост на имот с идентификатор 61710.609.2548 по КККР на гр.Разград КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                 ОСЪЖДА В.В.М. и Г. Г.М. *** сумата от 300лв./триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.

                 Решението подлежи на обжалване н двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: