Р Е Ш Е Н И Е

Номер 404 07.11.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На първи ноември две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1222/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от А.И.Д. срещу М.А.Р., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 9800лв., както и законната лихва от подаване на заявление по чл.417 от ГПК по гр.д. №377/2016г. на РРС. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по гр.д. №377/16г. РРС е издал заповед за незабавно изпълнение, като в срок ответникът е възразил. Твърди, че на 10.05.2014г. е подписал в негова полза запис на заповед, по който поел задължението на падежа 20.09.2014г. да му заплати сумата от 9800лв. Тъй като на падежа отказал доброволно да изпълни задължението си, се наложила да предяви записа на заповед - обратна разписка 10.11.2015г., но отново без резултат.

В предоставения срок ответникът депозира отговор, като счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че процесния запис на заповед е нищожен, тъй като положения подпис срещу издател не е негов. На следващо място с ЕТ “******” чиито собственик е ищецът, бил в трудово правни отношения в периода 05.03.2014г. – 15.05.2014г., работел като шофьор, като реално последният му трудов ден бил на 09.05.2014г. На 09.05.2014г. изпълнявал курс за гр.Варна, където доставил сирене, за което получил в брой сумата 9800лв. На връщане на кръстовището до с.Игнатиево спукал гума, докато я сменял, дошъл непознат мъж, след което като сменил гумата установил, че 9800лв. липсват. За кражбата било образувано досъдебно производство. Като се върнал ищецът му предложил да продължи да работи, като му прави месечни удръжки в размер на половината заплата заради кражбата, на което той не се съгласил. Тогава ищецът го накарал да подпише документ, който подписал без да чете. В последствие разбрал, че е подписал запис на заповед. Твърди, че трите имена са изписани от него, но подписът на издател и под имената му, не е негов. След 09.05.2014г. не е подписвал други документи. Седмица две след това с друг автомобил на фирмата също бил направен опит за кражба на кръстовището за с.Игнатиево общ.Аксаково, като за честите практики да се пукат гуми там и да се обират автомобилите, били известни на ищеца.

Предявеният иск е допустим, предвид направеното възражение от страна на длъжника - ответник за дължимостта на сумата по заповедното производство. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 10.05.2014г.г. ответникът издал и подписал запис на заповед, като поел задължение, да заплати на ищеца сумата 9800лв. с падеж 20.09.2014г. В с.з. ответникът обяснява, че на 09.05.2014г. е получил от търговците сумата 9800лв., която следвало да предаде на ищеца. Ищецът заявява, че ответникът работел при него, процесния ден товарил стока, получил сумата 9800лв. и не ги донесъл. Подписал запис на заповед.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно графологична експертиза, подписа положен в запис на заповед от 10.05.2014г. са изпълнени от М.А.Р.. Ръкописният текст в същия документ е изписан от М.А.Р..

По делото е приложено писмо от РУ на МВР Аксаково, че е заведено ДП №147/14г. за извършена на 09.05.2014г. до отбивката на гр.Игнатиево кражба от т.а. „Мерцедес Атеко“ рег. №********* на сумата 9800лв. от владението на М.А.Р.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Предмет на изследване в случая е записът на заповед, който по същността си представлява абстрактна сделка - редовен ли е от външна страна и дали е действителен съгласно изискванията на закона. От приложения запис на заповед се установява, че това е така, тъй като съдържа изискуемите по чл.535 от ТЗ реквизити, а именно наименование запис на заповед, безусловно обещание за заплащане на сумата 9800лв, падеж, дата и място на издаване, подпис на издателя. Същият е автентичен и носи подписа от ответника. Поради което е неоснователно възражението на ответника, че е нищожен. Записът на заповед с определен падеж, който не е предявен за плащане е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя съгласно и задължителната практика на ВКС. Предвид т.17 от ТР №4/13г. на ОСГТК, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Такъв е настоящият случай, тъй като не се твърди от ищеца, нито от ответника за наличието на конкретно каузално правоотношение по повод, или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, поради което е неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е посочил основанието на едностранната сделка. Това той следва да направи, само ако са въведени твърдения от него, или възражения от издателя за наличието на такова каузално правоотношение, в който случай ще подлежи на изследване и последното. В т.см. е и Р-е №122 от 6.10.2015г. ВКС т.д. №1941/14г. I т.о. В случая ответникът твърди, че сумата от 98000лв, която следвало да предаде на ищеца била открадната, поради което следвало да я възстанови и за това явно е подписал и процесния запис на заповед. Същият е бил наясно какво подписва и задължението, което поема, не сочи на други пороци на абстрактната сделка, поради което, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, включващи 196лв. заплатена държавна такса, 200лв. адвокатско възнаграждение, или общо размер на 396лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 396.лв. за разноски по ч.гр.д. №377/2016г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Р., ЕГН ********** адрес *** дължи на А.И.Д., ЕГН ********** адрес ***, сумата 9800лв. /девет хиляди и осемстотин лева/, ведно със законната лихва от 22.02.2016г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№377/2016г. по описа на Районен съд Разград.

ОСЪЖДА М.А.Р., ЕГН ********** адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Д., ЕГН ********** адрес *** сумата 396лв. /триста деветдесет и шест лева/ за разноски в съдебното производство както и 396лв./../ разноски по ч.гр. д. 377/2016г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: