Р Е
Ш Е Н
И Е
№411, 17.11.2016г., град
Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
състав
На четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Д.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 1356 по
описа за 2016г. на РРС
Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗЗДискр. във
вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Д.Х.Н. против ”БТК“ЕАД гр.София, с която моли съда да осъди
ответника да й заплати сумата от 4000лв. претърпени неимуществени вреди-психически
стрес, морални болки и страдания, изпитване на „вътрешна болка“, постоянно
безпокойство, страх от следващия работен ден и предстоящи неприятности, чувство
на срам и неудобство, накърняване на човешкото достойнство, трудовите и
гражданските й права, чувство на унижение, поради извършена пряка дискриминация
при упражняване правото на труд по признака „възраст“ по смисъла на чл.4 ал.3 и
чл.26 ЗЗДискр. , като е била третирана от страна на работодателя, чрез
упълномощения от него ръководител на Административни региони Изток, Запад,
Север и Юг. Твърди, че е работила при ответника на длъжност „управител на
магазин“ към Дирекция „Частни клиенти“, направление „Продажби БТК Мрежа“ при АР
Изток. При изпълнение на трудовите си задължения е била подложена на неравностойно
и дискриминационно отношение на работното място от страна на работодателя си,
представляван от тогавашния ръководител на АР Изток М. К.. Със Заповед
№1733/03.06.09г. на основание чл.331 КТ трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено по инициатива на работодателя-АР Изток, със седалище в гр.Варна. При
подписването на споразуменията по чл.331 КТ работодателят е целял
освобождаването на работници над 40 годишна възраст и назначаване на по-млади
хора. С решение №257/2013г. по д.№ 206/2009г.
КЗД е установила пряка дискриминация въз основа упражняване правото на
труд, на основата на признака „възраст“, изразяваща се в серия от действия по
прекратяване на трудовото й правоотношение. Установено е, че извършеното
нарушение е осъществено от ответника, представлявано от Управителя на АР Изток,
Запад, Север и Юг. Това решение е обжалвано пред ВАС, като с решение
№14200/23.12.15г. жалбата на работодателя е отхвърлена като неоснователна.
Ищцата
претендира и лихва от завеждането на иска и съдебните разноски.
Ответникът „БТК“ЕАД счита иска за недопустим като погасен по давност /пет
годишна/ и като предявен срещу ненадлежна страна /не е установено БТК ЕАД да е
осъществило дискриминационно отношение спрямо ищцата/. По същество оспорва иска
както по основание, така и по размер. Трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.331 КТ, а не поради осъществена дискриминация. На предложението на
работодателя ищцата е отговорила доброволно, като е приела офертата.
Доброволното напускане според ответника изключва хипотезата за осъществена
дискриминация при прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на
претендираните неимуществени вреди също е и необосновано завишен. Представя доказателства за изплатеното
обезщетение по банков път.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата
е била в трудови правоотношения с ответника от 1992г. Със заповед №1733/03.06. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.331 ал.1 КТ по инициатива на
работодателя срещу предложено обезщетение. По делото са разпитани две
свидетелки: Н. и Д., които установяват идентични факти, а именно, че ищцата е
била „принудена“ да напусне, защото компанията не желае в нея да работят лица
над 40 годишна възраст. Д. била началник отдел „Маркетинг и продажби“. Винаги
съвестно и отговорно си е изпълнявала служебните задължения. Офисът, в който е
работела е бил един от най-добрите в страната. Предвид качествата си Д. е била
ползвана от ответника на множество тренинги като обучител, тренер. Последният
мениджърски екип наложил нова политика.
През м.март 2009г. служителите в офисите започнали да се информират помежду си,
че започват уволнения с цел подмладяване на персонала. Според свидетелките Д. е
приела тази ситуация много тежко, тъй като е полагала неимоверни усилия и
отдаденост в работата си, а се е наложило да напусне, за да не бъде съкратена
от работа. От весел и общителен човек, тя станала затворена, резервирана, с
никого не общувала. Тъй като п постоянно плачела се наложило да посети лекар и да мине на
успокоителни. Повече от година Д. останала без работа, като се вълнувала
единствено от делото за дискриминация и от изхода му. Това и струвало много психически
усилия с финансови средства, като всеки акт й напомнял за преживяното унижение
и оскърбление.
По
колективна жалба, по която ищцата също е жалбоподател КЗД е образувала преписка
№206/2009г. С решение №257/28.10.13г. КЗД е установила, че М. Х. К., в
качеството си на ръководител и представляващ неперсонифицирания работодател
Административен регион Изток, с предприетите действия по прекратяване на
трудовите правоотношения на основание чл.331 КТ е извършила пряка дискриминация
на основата на признака „възраст“ по отношение на засегнатото лице Д.Х.Н..
Установено е и че Б. Ж.Л.М., гл.изп.директор и упражняващ властта на БТК АД
като работодател, като е допуснал съзнателно ръководителят на
неперсонифицираните работодатели Адм.регион Изток, Адм.регион Север и
Адм.регион Юг М. Х. К. да не изпълни задълженията си, произтичащи от ЗЗДискр. И
КТ и да извърши нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. и чл.8 ал.3 КТ във вр. с чл.26
ЗЗДискр., представляващо пряка дискричинация на основата на признака „възраст“
по отношение на голяма грепа работници е извършил нарушение на чл.8 ЗЗДискр.
Това решение е обжалвано пред ВАС, като финалният съдебен акт по жалбата е
решение № 14200:23.12.2015г., с което жалбите на М. К. и Б. Ж. Л.М. са
отхвърлени като неоснователни.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Ищцата е предявила иска си против ЮЛ БТК
ЕАД, което е било нейн работодател. Законодателят е предоставил възможност на
избор на увреденото от дискриминационно отношение лице да реши спрямо кого да
насочи претенцията си. В този смисъл предявеният иск не е недопустим.
Ответникът прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност,
тъй като давността е започнала да тече от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение-01.07.09г. и е изтекла в средата на 2014г. Съдът не споделя тези
доводи на ответника и счита, че погасителната давност не е изтекла. Давността
за вземането от непозволено увреждане започва да тече от момента на откриване
на дееца по аргумент от чл.114 ал.3 ЗЗД.
Предвид сходния характер на отговорността за вреди от дискриминационно
отношение и деликтната отговорност, тази разпоредба следва да намери приложение
и в конкретния случай. Откриването на дееца е еквивалентно на момента на
установяване на лицата, които са осъществили дискриминация спрямо ищцата. Това
е станало посредством решение на Комисия за защита от дискриминация. Тъй като
то е обжалвано пред ВАС, моментът на влизането в сила на решение
№14200/23.12.15г. по адм.д.№8671/14г. е моментът, от който започва да тече
общата 5 годишна давност. Тъй като решението е окончателно от 23.12.15г. е
започнала да тече давността, а исковата молба е предявена в РРС на 08.07.2016г.
Това налага извода, че давността за реализиране на обезщетението по повод
установената дискриминация не е изтекла.
Налице
е влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/, с който е
установена пряка дискриминация спрямо ищцата от страна на ръководител и
представляващ неперсонифицирания работодател Адм.регион Изток и Гл.изп.директор
и упражняващ властта на БТК АД като работодател, като е допуснал съзнателно
ръководителят на неперсонифицираните работодатели Адм.регион Изток, Адм.регион
Север и Адм.регион Юг да не изпълни задълженията си, произтичащи от ЗЗДискр. на
основата на признак „възраст“ по повод прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата. Настоящият съдебен състав, разглеждащ иска за
обезщетение за вреди по чл.74 ЗЗДискр., е
обвързан от това решение по аргумент от разпоредбата на чл.17 ал.2 изр.2 ГПК и
не следва да установява повторно осъществена ли е дискриминация от ответника по
отношение на ищеца и в какво се изразява. В производството по иска по чл.74 ал.1 ЗЗДискр.
съдът обаче трябва да формира самостоятелни изводи по въпросите дали на ищеца
са причинени твърдените в исковата молба вреди, какви са те, пряка последица ли
са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице,
изразява се в търпенето на негативни преживявания от негова страна, стрес, уронване
на човешкото му достойнство, социална изолация и икономическо унижение да търпи
за дълъг период от време невъзможността да посрещне финансовите си нужди,
загуба на самочувствие и самоуважение, чувство на физическа и емоционална
непълноценност и неровнопоставеност. Съобразявайки конкретно личността на
ищцата и нейната всеотдайност към работата й /служител еталон, тренер/ от една
страна, установената дискриминация по признака "възраст" и последвалия
психическия срив и тотална изолация от друга страна, при съобразяване на разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, съдът
намира, че справедливото обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди е 3000лв. Така
определената парична сума според съда в най-пълна степен следва да компенсира нанесените
й вреди.
Предвид
частичната основателност на иска, частично основателна е и претенцията за разноски
до размера на 330лв.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА БТК ЕАД гр.София, ЕИК 831642181 да
заплати нае Д.Х.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 3000лв./три хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на проявено дискриминационно
отношение по признака „възраст“, установено с влязло в сила решение №257/28.10.13г.
на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва считано от
08.07.3016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 330лв./триста и
тридесет лева/ разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществени вреди в останалата й част като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: