В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 13.10.2016 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1626 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искане на ищеца Ш.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат С.Д. ***.

С искова молба ищеца е предявил против ответника Р.А.Х., ЕГН ***********,***; гр.Разград, бул. Априлско въстание ***, ап. 16; обл. Разград, общ. Разград, с. Черковна, ул. Девети Септември № ***, иск по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Ищецът моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1600 лева /хиляда и шестотин/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за деянията за които ответника е осъден за престъпления по чл. 144, ал.3 НК с Присъда ***9 от 19.05.2016г. по нох дело № 280/2016 год. на Районен съд Разград, влязла в законна сила на 06.06.2016г. ведно със законната лихва от деня на деликта – 10.07.2015г. Излага подробни съображения. Представя писмени доказателства. Претендира разноски разноски.

В открито съдебно при редовност в призоваването ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си адвокат С.Д. ***. Поддържат исковата молба и излагат допълнителни съображения.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат А. М. К. Н. *** депозира отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за допустима, а по същество частично основателна. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно при редовност в призоваването ответникът се явява лично, заедно с пълномощника си адвокат А. М. К. Н. ***. Поддържат отговора на исковата молба и излагат допълнителни съображения. Адвокат А. М. К. Н. депозира и подробна писмена защита.

Съдът, като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Присъда ***9 от 19.05.2016г. по нох дело № 280/2016 год. на Районен съд Разград, влязла в законна сила на 06.06.2016г. /л.8-10, 29/, съдът е присъдил следното:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.А.Х., роден на *** ***, бълг. гражданин, с основно образование, неосъждан, неженен, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

- На 10 срещу 11.07.2015 г. в с. Ясеновец, се е заканил с убийство спрямо Ш.М. ***, с думите „Ще ви изколя всичките, ще Ви убия. Ще взема ножа и ще започна с най-големия и ще свърша с най-малкия“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА.

- На 10 срещу 11.07.2015 г. в с. Ясеновец се е заканил с убийство спрямо С. А.Х. ***, с думите „Ще Ви изколя всичките, ще Ви убия. Ще взема ножа и ще започна с най-големия и ще свърша с най-малкия“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА.

- На 10 срещу 11.07.2015 г. в с. Ясеновец се е заканил с убийство спрямо С. С. А. от с. Ясеновец, с думите „Ще Ви изколя всичките, ще Ви убия. Ще взема ножа и ще започна с най-големия и ще свърша с най-малкия“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 23, ал. 1 от НК определя на подсъдимия Р.А.Х. едно общо наказание в размер на най-тежко наложените му с настоящата присъда, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.“

Не се спори по делото, че Ш.М.М. е във фактическо съжителство със С. А.Х., като техни деца са С. С. А. и С. С. А.

Безспорно се установява, че заканата на подсъдимия е отправена към четиримата пострадали едновременно и те са я възприели.

Единственият спорен въпрос по делото е какъв да бъде размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде реализирана деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно да е налице виновно противоправно поведение от страна на ответника, вследствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването й, същата да е причинена виновно. Вредата, която е настъпила следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съобразно презумцията съдържаща се в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК : „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ Т.е. изключена е преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда.

В случая, спрямо ответника е постановена присъда, с която ответникът е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 144, ал.3 НК, извършени срещу ищеца, двете му деца и фактическия му съжителник.

Установено е по безспорен начин, че поведението на ответника е виновно, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди. В настоящото производство по безспорен начин се установи и причинна връзка между деянието и претърпените от ищците неимуществени вреди, поради което, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт и предявените искове срещу ответника, за обезщетяването им по справедливост, са основателни.

След като противоправното поведение на ответника е безспорно доказано, то съдът приема, че са налице и твърдените от ищеца вреди. В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека в Страсбург, с Решение от 2 февруари 2006 г. по делото Г. Й. срещу България.

По размера на претендираното обезщетение.

Съдът с оглед доказателствения материал, намира, че претендираните от ищеца суми представляват справедливо обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди.

За да стигне до този извод съдът отчете обстоятелството, че заканите за убийство са били отправени не само към ищеца, но и към двете му деца и фактическия му съжителник, като всички тези закани са били възприети от ищеца.

Съдът намира, че претърпените от ищеца страдания и неудобства от изживяната уплаха биха се компенсирали с претендираното обезщетение в размер на 1 600 лв.

По възражението на ответника за съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Правоизключващото възражение за съпричиняване (позоваване на обстоятелство, което изключва правото на пострадалия да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди), не бе въведено от ответника в срока по чл. 131 ГПК. Ето защо, позоваването на това възражение едва след приключване на съдебното дирене, се явява преклудирано. В този смисъл са и постановените в производство по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 179 от 17.06. 2013г. по гражданско дело № 228/2012 година на ВКС ІV г.о., Решение № 112 от 14.06.2011 г. гр.д. № 372 по описа за 2010 година на ВКС ІV г.о. и Решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012г., I т.о.,ТК.

На основание чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с оглед основателността на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ответникът дължи обезщетението ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 10.07.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

По държавната такса.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 64 лв. за държавни такси за разглеждане на делото.

По разноските.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 345 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Относно възражението на ответника, че на ищеца не следва да се присъждат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като Договорът между ищеца и адвокат С.Д. не е от действащ образец адвокатски кочат.

Няма изискване нито в законов, нито в подзаконов нормативен акт договорът за правна защита и съдействие, с който се договаря адвокатското възнаграждение, да е от т.нар."адвокатски кочан". Това е само възможност за адвоката с оглед улеснение в практиката му, а не негово задължение. Разпоредбата на чл.36 от ЗА вр. чл.78 от ГПК не поставя някакви конкретни изисквания договорът за правна защита да съдържа точно определени реквизити.

Съгласно практиката на ВКС, за да се приеме, че е платено адвокатското възнаграждение и че следва същото да се присъди на страната, е достатъчно в самия договор за правна защита да е записано извършеното плащане. Актовете на ВКС през годините са последователни в това отношение.

Дори да се приеме, че не е представен договор за правна защита и съдействие от кочан, с отбелязване на серия и номер, не съставлява основание да се приеме, че с разписката не се доказва плащането на сумата за адвокатско възнаграждение по делото - в този смисъл вж. Определение № 16 от 04.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 443/2009 г., II г. о., ГК.

Разноските се присъждат, ако по делото са представени доказателства за реалното им извършване, без да е от значение формата на документа, удостоверяващ тяхното разходване - така и определение № 535 от 09.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 388/2010 г., II т. о., ТК.

Ищецът е поискал своевременно присъждане на направените разноски. Видно от представения договор за правна услуга от 15.08.2016 г., уговореното между ищеца и пълномощника възнаграждение в размер на 330 лв. е платено в брой при подписване на договора. Въпросите дали полученото възнаграждение е фактурирано и осчетоводено, дали предоставената адвокатска услуга е регистрирана и дали възнаграждението е отчетено като доход, са относими към установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания. Доказването на извършеното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение може да се извърши по различни начини - с документ за банков превод, разписка, която може да е изрична или инкорпорирана в договора за правна помощ, и други. В конкретния случай разписката е инкорпорирана в договора за правна услуга. Обстоятелството, дали договорът е оформен на бланка от адвокатски кочан, е ирелевантно относно правото на вземане за разноски, предвид формалното му значение на разписка за получени суми и отсъствието на императивна обвързаност на начина на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение с разпоредбите на ЗА - така и определение № 192 от 21.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 838/2010 г., II т. о., ТК.

В практиката единно и непротиворечиво се приема, че се дължат реално заплатените разноски. Реалното извършване на разноските се установява с надлежни доказателствени средства, годни да установят кога, какво, на какво основание и между кого е извършено плащане. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие от кочан не е пречка да се присъди адвокатско възнаграждение при положение, че се представят пълномощно и разписка, установяващи реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение – така и определение № 49 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК.

Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, вписването в договора за правна помощ е достатъчно за доказване на плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка. Обстоятелството, че договорът не е оформен на бланка от адвокатски кочан, е ирелевантно относно вземането за разноски, предвид формалното значение договора на разписка за получени суми и отсъствието на императивна обвързаност на начина на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение с разпоредбите на Закона за адвокатурата – така и определение № 484 от 24.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1492/2014 г., I т. о., ТК.

Процесуалният закон предвижда писмена форма за доказване на упълномощителната сделка (чл. 33 ГПК), не и на договора за правна защита и съдействие по висящото дело, респ. на адвокатското възнаграждение, което страните по договора уговарят съответно на етапите, през които делото преминава. Следователно съдът е длъжен да приеме за осъществени фактите, удостоверени в разписката от съответния адвокат - така и определение № 477 от 19.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3528/2014 г., I г. о., ГК.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.А.Х., ЕГН ***********,***; гр.Разград, бул. Априлско въстание ***, ап. 16; обл. Разград, общ. Разград, с. Черковна, ул. Девети Септември № *** ДА ЗАПЛАТИ на Ш.М.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 600 лева /хиляди и шестстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени му с деянията по НОХД № 280/2016г. по описа на районен съд Разград.

ОСЪЖДА Р.А.Х., ЕГН ***********,***; гр.Разград, бул. Априлско въстание ***, ап. 16; обл. Разград, общ. Разград, с. Черковна, ул. Девети Септември № *** ДА ЗАПЛАТИ на Ш.М.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 345 лева /триста четиридесет и пет лева/, представляваща сторените по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Р.А.Х., ЕГН ***********,***; гр.Разград, бул. Априлско въстание ***, ап. 16; обл. Разград, общ. Разград, с. Черковна, ул. Девети Септември № ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разград сумата от 64 лв. /шестдесет и четири лева/ за държавни такси за разглеждане на делото, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: