Р Е Ш Е Н И Е

Номер 403 11.11.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На първи ноември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1636 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.С.А., с която са предявен иск срещу Р.А.Х. за заплащане на сумата 1600 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди – психически болки, страх и страдания от деяние от ответника, представляващо престъпление по чл.144 ал.3 от НК, претендира ведно със законната лихва от деня на деликта и разноските по делото. Сочи, че на 10/11.07.15г. ответникът се заканил с убийство, с думите „Ще изколя всичките, ще Ви убия. Ще взема ножа и и ще започна с най-големия и ще свърша с най малкия“, отправил такава закана и спрямо баща и С. Х., сестра и С. А. и майка и Ш. М. От това претърпяла изключителни психични болки, страх и страдания, които не са отзвучали и няма да отзвучат. Опасността за живота и, както и този на близките и била реална.

Ответникът депозира отговор. Оспорва размера на претендираното обезщетение.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: С присъда по н.о.х.д. №280/2016 г. на РРС ответникът е признат за виновен в това, че на 10/11.07.2015г. в с. Ясеновец, се е заканил с убийство на С.С.А., с думите „Ще Ви изколя всичките, ще Ви убия. Ще взема ножа и ще започна с най големия и ще свърша с най-малкия“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено за изпитателен срок от три години

По искане на ищеца са разпитани като свидетели Ш. М. и С. Х.. Св.М. майка на ищцата сочи, че ответникът по делото и брат на мъжа и, на 3-4 пъти идвал до вратата им, напивал се и идвал като крещял, че ще ги убие, че ще ги заколи, през нощта след 12 часа било. Викал на мъжа и да излезе да се бият, щял да нареже всички вътре. След като излязъл мъжът и и тя след него, видяла го как паднал. Дъщерите и които били на горния етаж чули заканите и слезли от горния етаж при тях. Малката и дъщеря С. припаднала, С. останала без сили. Викала „недейте“, не била никакъв добре, Прибрала ги и им дала вода. Извикала полиция, но те дошли чак сутринта С. се изплашила, след два дни отишли да и леят куршум. Не иска да види ответника, до магазина не искала да ходи сама, не искала никой от тях да вижда. Лошо и станало, продължавала да се страхува от тях. Не ходила след това на училище, оставала с баба си. Св. Х. – баща на ищцата и брат на ответника сочи, че живеели в една къща, дъщерите му спели на горния етаж. Брат му дошъл една нощ започнал да хлопа по вратата, викал го да излезе както и „Ще ви заколя вътре всички, ще ви убия“. Децата чули думите му и слезли долу. Той бил блъснат от ответника и паднал, бил в кръв коляното. С. започнала да вика, видяла това, много се уплашила. Започнала да вика „недейте, недейте“ Още била изплашена, не искала да ги види вече изобщо. Страхувала се от ответника, не излизала на улицата, докато ответника не се преместил от с.Ясеновец от около 4-5 месеца се преместил, от тази година не живеел на село. След инцидента С. не ходела с тях на сватби, само, когато са на техни роднини. Не излизала с приятелки на кафе, когато излизала била съпровождана от него. Била изплашена, тъй като видяла ножа.

По искане на ответника е разпитан като свидетел Е. Е.-фактическа съпружеска съжителница. Същата сочи, че на 10.07.2015г.двамата братя били почерпени вечерта, тя била в къщи с детето и чула С. да удря Р. и да го събаря на земята. Гледала от двора, къщите им били слепени. Сезгин на нея се заканвал. С. била щастливо момиче, не се плашела от чичо си, виждала я да ходи до магазина. Първо сестра и се оженила, после през август и правили сватба.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответникът, което е установено с влязла в сила присъда. Налице са неимуществени вреди - страдания, които са причинени от престъплението. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални страдания. От гласните доказателства, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, като безпротиворечиви, преценени съвкупно с писмените доказателства, се установява, че вследствие на деянието на ответника, ищцата се уплашила и била стресирана от заканите, които той отправял. Видяла и ножа. Известно време се притеснявала да излиза сама, до началото на 2016г., когато ответникът вече не живеел в селото според показанията на св.С. Х.. За репариране на причинените неимуществени вреди, които не надхвърлят рамките на обичайното негативно преживяване, предвид посочените критерии относими в случая, младата възраст на пострадалата, периода през който ищцата е продължила да изпитва страх, съдът намира, че обезщетение в размер на 1000лв., се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. До предявения размер от 1600лв. тази претенция следва да се отхвърли като недоказана, тъй като не се установява по-интензивен, продължителен периода на възстановяване от стреса с оглед обичайните случаи от този вид.

Сумата представляващи обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта – 11.07.2015г., както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 207 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС сумата 50лв. за държавна такса върху уважената претенция.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.А.Х., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А., ЕГН********** адрес *** сумата 1000 лв. /хиляда лева/ за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 11.07.2015г. до окончателното им изплащане, както и сумата 207лв. /двеста и седем лева/ за направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до първоначално предявения размер

ОСЪЖДА Р.А.Х., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 50лв./петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: