Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 396                                          17.11.2015 г.                                       гр.Разград                              

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На  двадесет и шести октомври                                           две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1645 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

 

            Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от С.С.А., действаща със съгласието на своя баща С.А.Х., с която е предявен иск срещу Р.А.Х. за заплащане на сумата 2000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от 11.07.2015 г. и разноските по делото. Сочи, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №280/2016 г. по описа на РРС за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, пострадал от което е ищецът. Сочи, че на заплахата с убийство от страна на ответника е предизвикало у нея изключителни психични болки, страх и страдания, които не са отзвучали и че опасността за нейния живот, както и за този на нейните близки е била реална. Твърди, че при извършването на престъплението е припаднала.

            Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва размера на претендираното обезщетение.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

            С присъда  от 19.05.2016 г. ответникът по настоящото дело Р.А.Х. е признат за виновен в това, че на 10 срещу 11.07.2015 г. в с.Ясеновец, се е заканил с убийство спрямо С.С.А. *** с думите „Ще ви изколя всичките, ще ви убия. Ще взема ножа и ще започна с най-големия и ще свърша с най-малкия“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.36 и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

            Във връзка с твърденията на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди са разпитани свидетелите М., Х. и М.  Първите двама са родители на ищцата и съобщават, че в процесната нощ С. излязла пред вратата на къщата, много се уплашила, не се чувствала добре и това наложило да наплискат лицето й с вода. Според свид.М. не била на себе си и гласа й треперел, повтаряла „Недейте, недейте“. След два три дни се пооправила, след това се „омъжила“ и вече била майка на двама близнаци. Тя все още имала страх и не искала да вижда ответника и семейството му, но се случвало да ги сънува и да споделя това с родителите си. Семейството не е търсило лечение за преодоляване на стреса. Използвали са традиционни методи /леене на куршум/. Бащата на ищцата и ответника са братя.   Между тях отношенията са влошени, като ответникът към настоящия момент е обвиняем за кражба от дома на родителите на ищцата. В показанията си родителите на ищцата говорят и за други инциденти с участие на ответника. Според свид. М., фактическа съжителница на ответника, между тях двамата и С. съществувала силна емоционална връзка. Според същата в деня след инцидента С. излязла да играе на пейката и отишла до магазина. В социалните мрежи имало публикувани снимки от рождени дни и сватби, на които С. изглеждала весела.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди  е основателен и  доказан. Правото на обезщетение възниква  поради наличието и на петте предпоставки  за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено с влязла в сила присъда по НОХД №280/2016 г. на РС Разград, което е задължителна за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност  виновността на дееца. В случая се касае за закана с убийство, което предполага като последица неимуществени вреди –  страх и притеснение.

            Размерът на обезщетенията за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на уврежданията, начина и обстоятелствата, при които са получени, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредената, причинените морални страдания,. За заканата с убийство, съдът по НОХД №280/2016 г. е приел, че същата е била от такова естество, че е възбудила основателен страх от осъществяването й. Този основателен страх е елемент от състава на престъплението и настоящият съдебен състав следва да приеме, че и по отношение на съществуването на този страх постановената присъда има задължителна сила. В случая е нормално детето да е било уплашено, който страх би трябвало да бъде преодолян с помощта на родителите, които би следвало да я успокояват, както са и направили в случая. За обезщетяване на тези негативни изживявания на ищците съдът счита, че ответникът следва да заплати обезщетение на ищцата в размер на по 1 000 лв.

            В останалата му част искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като не бяха представени доказателства за трайни страхови изживявания. Ищцата се развива нормално според представите на семейството й, изградила е вече семейство и има деца, което означава, че към настоящия момент е преодоляла случилото се. Тъй като между двете семейства има вражда, за която процесното престъпление се явява не причина, а последица, нормално е и ищцата все още да има негативни чувства към ответника и семейството му, но не може да се говори за страх, последиците от който ще бъдат за цял живот.

            Ответникът следва да заплати на ищците направените от последните разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 175 лв.

            Ответникът също има право на разноски  по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, следователно ищцата следва да му заплати сумата 50 лв.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса по 4% върху уважената част на иска, но не по-малко от 50 лв,. т.е.  в случая дължимата сума е 50 лв.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

            ОСЪЖДА Р.А.Х., ЕГН ********** с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ  С.С.А., ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на своя баща С.А.Х., ЕГН ********** сумата 1 000 лв. / хиляда  лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, осъществено на 11.07.2015 г. ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от по 2000 лв.

ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на своя баща С.А.Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Х., ЕГН ********** с адрес ***  сумата 50 лв. /петдесет лева/ разноски по делото.

            ОСЪЖДА Р.А.Х., ЕГН ********** с адрес ***   ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС  сумата 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: