В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 24.11.2016 г. в публично заседание в състав:

председател: Атанас Христов

Секретар: Г.М.

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2009 по описа за 2016 г.,

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на В.М.И., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН **********, и двете с постоянен и настоящ адрес ***,

срещу С.А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***,

за осъществено от последния домашно насилие на 23.09.2016 г.,

като:

ЗАДЪЛЖАВА С.А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.М.И., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН **********, и двете с постоянен и настоящ адрес ***.

ЗАБРАНЯВА, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, на С.А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, да приближава на разстояние по - малко от 100 м. /сто метра/ до:

- В.М.И., ЕГН **********,

- А.О.А., ЕГН **********,

- жилището в което живеят В.М.И., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** ***.

- местоработата и местата за социални контакти и отдих на В.М.И., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН **********.

ЗАДЪЛЖАВА С.А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** да посещава специализирана програма към Консултативен център по проблемите на домашното насилие към Център на НПО в Разград, ж.к.“Освобождение“, №34.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С.А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, за последиците от неизпълнението на заповедта - на основание чл.21, ал.2 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Да се издаде заповед за съдебна защита.

ОСЪЖДА С.А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград държавна такса 25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл. 11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК и на РУ на МВР Разград, на осн. чл. 16, ал.3 ЗЗДН.

След влизане в сила на решението, препис от същото и заповедта да се изпратят на НПО – Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в седем дневен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение № 440 от 24.11.2016 г. постановено по гр.д. № 2009/2016 г. по описа на Районен съд – Разград.

Производството е реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от В.М.И., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН **********, и двете с постоянен и настоящ адрес *** и двете действащи чрез пълномощника си адвокат И.И. ***,

срещу С.А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***,

за осъществено от последния домашно насилие на 23.09.2016 г..

Моли се да бъдат постановени мерки по ЗЗДН.

Излагат се подробни съображения. Представят се Декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.

В съдебно заседание, за двамата молителя се явява пълномощникът им адвокат И.И. ***, който поддържа молбата и излага допълнителни съображения.

Ответникът, в открито съдебно заседание при редовност в призоваването се явява лично. Намира молбата по ЗЗДН за неоснователна и недоказана, поради което моли за отхвърляне исканията на молителите. Излага подробни съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.12 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От съвкупния анализ на приобщените към делото доказателства, се установява, че молителя А.А. е майка на молителя В.И.. Последната сключила граждански брак с ответника на 09.11.2011г. с Акт за граждански брак № *** от 09.11.2011г. в гр. ***, когато ответникът изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в Белене, за извършено престъпление по чл. 115 НК. След освобождаването му през 2013г. съпрузите заживели при А.А. ***. От около месец преди сезирането на съда, ответникът ги напуснал и заживял на адрес гр. Р******.

На 23.09.2016г. през деня, двете молителки били на гости в село С. на сестрата на В. и дъщеря на А.. Вечерта двете се прибрали в дома си в с. К.. След около 15 минути дошъл пред дома им ответника и вдигнал скандал. Крещял, че молителите са курви и заплашвал да ги убие.

В хода на делото с оглед установяване на твърденията на молителите, са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Към молбата е приложена и декларации от молителите по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от Закона, с които същите декларират, че спрямо тях е осъществявен акт на домашно насилие, на 23.09.2016г. /л.7-8/.

Свидетелите Н. Х. /сестра на молитял В.И. и дъщеря на молителя А.А./, в своите показания сочи, че на 23.09.2016г. молителите били при свидетеля на гости при нея в с. С.. Късно вечерта се прибрали у дома си в с. К.. В последствие й се обадили по телефона и и заявили, че ответника е дошъл до оградата на домът им и започнал да вика “излез на вън курво“, заплашвал, че ще ги убие. Свидетеля З. З. /дъщеря на В.И. и внучка на А.А./ сочи, че на 23.09.2016г. около 23.00 часа майка й се обадила по телефона, плачела и и казала че у дома й дошъл ответника, който заплашвал да ги убие и че са курви. След обаждане на тел. 112 от страна на молителите, дошъл полицейски екип, като на ответника бил съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР /л.49/.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода, личния живот и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящия случай безспорно по делото се установи, че ответника и В. И. са съпрузи, а А.О. е майка на В.И., поради което и молбата се явява предявена от и срещу легитимирани по закон лица, а с оглед установените по делото действия на ответника, то съдът счита, че същите се квалифицират като акт на насилие.

Всичко това е безспорно установено не само от приложената от молителките декларации, но и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо съдът намира, че с поведението си ответникът застрашава нормалното физическо и психическа здраве на молителите.

Всичко това налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от него противоправно поведение.

Съдът намира, че предвидените в чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т. 5 ЗЗДН мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителите в това производство, имайки предвид тежестта на извършеното спрямо тях домашно насилие. Предвид необходимостта от извършване от страна на ответника на преоценка на отношението му към молителите, съдът намира, че на ответника да му бъде забранено за да приближава жилището, обитавано от молителите на адрес находящо се на адрес обл. Р., общ. Р., с. К., ул. **, както и местоработата и местата за социални контакти и отдих на В.М.И..

Тъй като е безспорно, че ответника още преди образуване на настоящото дело е напуснал горицитираното жилище още преди проявеното домашно насилие и страните са във фактическа раздяла, то съдът не наложи мярката по чл. 5, ал.1, т.2 ЗЗДН – „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище“.

С тяхното налагане съдът счита, че молителите ще бъдат защитени лично, като ще бъде обезпечено и спокойствието им и ще им се даде възможност да възстановят психичното и емоционалното си равновесие.

При определяне тежестта на нарушението, съдът отчете и че деянието е извършено в тъмната част от денонощието, деянието е осъществено на публично место, като така е било нарушено спокойствието и на другите хора живущи наоколо.

По отношение на срока, за който следва да бъдат определени тези мерки, с оглед тежестта на деянието, съдът счита, че следва да бъде определен срок от осемнадесет месеца, който счита, че се явява подходящ с оглед отношенията между страните.

С оглед личността на ответника с оглед събраните по делото доказателства в това число и съдебното му минало видно от справката за съдимост - осъден за умишлено убийство по чл. 115 НК, и с оглед превенция на евентуални други актове на насилие, съдът го задължи да посещава специализирана програма към Консултативен център по проблемите на домашното насилие към Център на НПО в Разград, ж.к.“Освобождение“, №34, на осн. чл. 5, ал.1, т.5 ЗЗДН

На осн. чл. 5, ал.4 ЗЗДН, отчитайки тежестта на деянието, съдът осъди ответника да заплати и глоба в размер на 1 000 лв.

Ответникът бе осъден ответникът да заплати в РРС, държавна такса за водене на делото в размер на 25 лв, на основание чл. 11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/