В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тридесет и първи октомври, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №701 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 3 802,65 лева, цена на доставена и консумирана ел.енергия по пет броя фактури за периода от 17.09.2015г. до 18.12.2015г., както и сумата 88,78 лева обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 18.01.2016г. Претендира законна лихва върху главницата, считано от 26.01.2016г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№159/2016г. до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с които настоява иска да се отхвърли, като неоснователен и недоказан с присъждане на разноски по делото. Твърди, че почивна база „Абритус”-с.Шкорпиловци, не се използва от 2014г., тъй като е негодна за обитаване след кражба на имущество, включително на ел.проводници от бунгалата, за което има образувано досъдебно производство. Заявява още, че през м.февруари на 2016г. е констатирал в присъствието на служители от полицейски участък-Долен чифлик, прекъсване на захранващия ел. кабел към почивната станция и на негово място подвързан друг, положен и засипан с трасе от 150 метра към съседна почивна станция, собственост на ЕТ”МеталикИнтеркомерсиал-Стефан Ангелов”-гр.Варна. В заповедното производство длъжникът е възразил по реда на чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№159/2016г. по описа на РРС, като е заявил, че дружеството не е ползвало фактурираната ел.енергия.

Третото лице помагач-ЕТ”Маталик Интеркомерсиал-Ст. Анг.”-гр.Варна депозира молба-възражение-л.157 от делото, с която заявява, че няма никакви правоотношения с двете страни по делото, че той е черпил ток за бунгала „Протекс”-гр.Провадия по предложение на управителя на бунгала, собственост на „Огоста”-Монтана, когото си е уредил взаимоотношенията във връзка с консумирана ел.енергия. Представя протокол с дата 02.08.2015г., фактура и два фискални бона за заплащане на ел.енергия с дати:31.08.2015г. и 11.09.2015г. на обща стойност 2 471,54 лева.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№159/2016г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 83 802,65 лева-цена на доставена и консумирана ел. енергия по пет броя фактури за периода от 17.09.2015г. до 18.12.2015г. и за сумата 88,78 лева лихва за забава, считано от падежа на всяка фактура до 18.01.2016г. и 444,03 лева разноски по заповедното производството, представляващи 77,83 лева платената държавна такса и 366,20 лева юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор, че ответното дружество-„Химик”АД-Разград стопанисва почивна база „Абритус”-с.Шкорпиловци, обл.Варна и има сключен договор с ищеца за доставка на ел.енергия за обекта с абонатен №1651044.

Към исковата молба ищецът е представител: справка за консумирана ел.енергия от ответника за периода от 31.10.2013г. до 23.01.2016г.; извлечение от сметка към 18.01.2016г.; справка за платени и неплатени фактури и заверени копия от пет броя фактури, издадени в периода от 17.09.2015г. до 18.01.2016г., на обща стойност 3 891,43 лева, от които 3 802,65 лева главница и 88,78 лева лихва за забава.

Видно от материалите по изисканите и представени копия от ПП №3330/2016г. по описа на РП-Варна и копия от ДП№3035/2016г. по описа на УП-Долни чифлик ІV РУ ОД МВР-Варна-л.73-до л.114 от делото, материалите от копие на ДП3414/2012г. на ІVРУП на ОДМВР-гр.Варна-бяла папка към делото, както и от показанията на разпитаните по настоящото дело двама свидетели, за времето от 2012-2014г. почивна станция „Абритус” на няколко пъти е била ограбена с кражба на различни движими вещи от бунгалата, включително на кабели от вътрешната и външна ел.инсталация и електромер. В резултат кражбите от м.март 2014г. станцията се превърнала в необитаема и негодна за ползване. Установи се, че след поредна кражба през пролетна на 2013 по искане на ответното дружество е монтиран нов електромер на 21.06.2013г., който е бил подменен на 21.01.2015г., според представителя на ищеца”по инициатива на „Енерго-про Мрежи”-л.194 от делото.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесните пет броя данъчни фактури на обща стойност 3 802,78 лева са издадени от ищеца, но не са осчетоводени при ответника. Вещото лице уточнява в съдебно заседание ,че издадени 30 броя фактури, описани в представената към исковата молба справка за периода 31.10.2013г. до м.07.2015г. са платени, но не е в състояние да посочи от кого.

Назначена е и съдебно електротехническа експертиза, вещото лице по която след посощение на място, дава заключение, че не съществува вътрешна ел. мрежа на територията на почивна база „Абритус”, че шестте бунгала са необитаеми, няма ток, вода и никакво оборудване, територията е обрасла с трева, трева има и в бунгалата, част от които са с паднали стени и покриви. Според вещото лице, съдейки по бурените и тревата, това състояние на базата е от поне две години, ел. таблото е монтирано на южната граница на имота на външната стена, монтирания електромер няма как да захранва почивната станция, при посещението електромера не е работил/нищо не отчитал/, захранващия кабел се насочва в северна посока и влиза в трансформатор, който е извън станцията на 100-150 метра.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Няма спор, че ответника е потребител на електрическа енергия и съгласно чл.17 т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия е задължен да заплаща стойността на използваната в имота си електрическа енергия и то в сроковете и по начина, определен в тези Общи условия. По делото обаче, ищецът не доказа, че е доставял и ответника консумирал ел.енергия за процесния период. Доказателствената тежест за това носи ищецът, за което той изрично е предупреден с доклада на съда по делото и с определението по чл.140 от ГПК. Съставянето на петте процесни фактури и извлечението от сметка са едностранни действия на ищеца, от които не може да се направи извод,че до обекта на дружеството на ответника е доставяна ел енергия, напротив и от гласните и от писмените доказателства налагащия се извод е че за периода след м.юли 2015г. на обект почивна станция „Абритус” не е доставена ел.енергия.

Затова съдът приема, че няма основание да се ангажира отговорността на ответника. Предявения иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Ответникът има право на разноски по делото съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, но такива той не е поискал само за платения депозит за вещо лице в размер на 500 лева, и толкова следва да му се присъди.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби АД с ЕИК-103533691 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 иск по реда на чл.422 от ГПК против „ХИМИК” АД с ЕИК-826043835, представлявано от Я. Г. К., със седалище и адрес на управление: гр.Разград, Източна промишлена зона за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№159/2016г. по описа на РРС за сумата от 3 802,65 лева –цена на доставена и консумирана ел.енергия по пет броя фактури за периода от 17.09.2015г. до 18.12.2015г. и сумата от 88,78 лева обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 18.01.2016г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби АД с ЕИК-103533691 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 да заплати на „ХИМИК” АД с ЕИК-826043835, представлявано от Я. Г. К., със седалище и адрес на управление: гр.Разград, Източна промишлена зона 500 лева разноски по делото, представляващи платен депозит за вещо лице.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: