Р Е Ш Е Н И Е

№434/30.12.2016 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

На двадесет и първи ноември, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №787 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Искът е за обявяване на недействителността на допълнително споразумение към трудов договор и е предявен на основание чл.74 от КТ.

            Ищцата настоява съдът да постанови решение, с което да „отмени като недопустимо или нищожно” допълнително споразумение №026/21.01.2013г. към трудов договор №2/06.04.2010г., сключено между нея и ответника тъй като: е сключено в условията на липса на действителна воя и съгласие от нейна страна; в нарушение на ЗЗДискр.; и ппри заобикаляне на общото законодателство и на чл.51 ал.3 от КРБ и при накърняване на добрите нрави.

            Ответникът-Детска ясла”Слънчево детство”-Разград в писмения си отговор заявява, че иска е недопустим, тъй като недостатъка в споразумението е отстранен, а от м.януари 2016г. не е в трудовоправни отношения с детската ясла и няма интерес за обявяване на допълнителното споразумение за недействително. Заявява още, че с изтичане на тригодишния срок по чл.358 ал.1 т.3 от КТ искът е погасен по давност и ищцата е загубила правото да иска обявяване на споразумението за недействително. В съдебно заседание поддържа, че иска е неоснователен и недоказан и настоява за отхвърлянето му, с присъждане на разноски.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Не се спори, че ищцата е работила по трудов договор №2/06.04.2010г., а от средата на м.януари 2016г. е пенсионер, поради навършване на осигурителен стаж и възраст.

            С допълнително споразумение №26 от 21.01.2013г. трудовото й правоотношение е променено от пълно работно време с продължителност на работния ден 8 часа в непълно с продължителност на работния ден 4 часа с месечно трудово възнаграждение  от 160 лева, считано от 22.01.2013г.

            С друго допълнително споразумение от 22.07.2014г., считано от 23.07.2014г. продължителността на работното време е променена от 4 на 8 часа и възстановено месечното трудово възнаграждение в размер на 340 лева.

            По жалба на ищцата и други работници Комисията за защита от дискриминация с решение №137 от 25.03.2015г.  по преписка №201/2013г. е установила, че при сключване на допълнителното споразумение по трудовия договор спрямо ищцата е осъществена пряка  дискриминация чрез прилагане на принуда с използване на властова позиция и  създаване на основателен страх от по-сериозни негативни последици при упражняване правото на труд.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, възразява, че иска е погасен по давност-чл.358 ал.1 т.3 от КТ; че ищцата няма интерес от иска, тъй като дори да е съществувал някакъв недостатък при сключване на споразумението той вече е отпаднал със сключване на второто споразумение и пенсионирането на ищцата, позовавайки се на чл.74 ал.6 от КТ. Твърди още, че установеното дискриминационно отношение в решението на КЗД не е в пряка причинна връзка с твърдяната недействителност на допълнителното споразумение.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

            На първо място, съдът приема, че иска на ищцата не е погасен по давност. Дискриминационото отношение спрямо ищцата е установено от КЗД с влязло в сила решение на 25.03.2015г. и давността по чл.358 ал.1 т.3 от КТ започва да тече от посочената дата т.е. от дата на установяване на нарушението.

            На второ място, неоснователно ответникът се позовава на разпоредбата на чл.74 ал.6 от КТ. Посочената разпоредба има пред вид случаите когато е отстранен или отпадне недостатъка в самия договор, а не отстраняването му да стане със сключване на втори договор, в случая, второ допълнително споразумение и то година и половина по-късно.

            На трето място, след като дискриминационното действие е установено от КЗД, съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого. Настоящия случай е точно такъв, с решението си административния орган-КЗД е установила нарушение при сключване на допълнителното споразумение, с което е променена продължителността на работния ден от осем на четири часа и намалено трудовото възнаграждение на ищцата и е явно, че то е сключено в противоречие на закона. В този смисъл възражението на ответника, че липсва причинна връзка между установеното от Комисията дискриминационно отношение и сключеното допълнително споразумение е неоснователно.

            За това съдът приема предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи.

            Пред вид изложеното съдът

                                                   Р Е Ш И :

            ОБЯВЯВА на основание чл.74 от КТ, че сключеното между В.Ц.Т. с ЕГН-********** *** и  Детска ясла „Слънчево детство” Разград с адрес: гр.Разград, ж.к.”Орел”, представлявана от директора Юл. Хр. допълнително споразумение №26 от 21.01.2013г. към трудов договор №2/06.04.2010г., с което е променена продължителността на работния ден от 8 часа на 4 часа с месечно възнаграждение от 160 лева ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, поради противоречието му на закона.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: