№
681 15.12.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ганка
Атанасова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №630 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Т.Ц.В. *** срещу Наказателно
постановление №37-0000342/01.07.2016г. на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което
на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е
наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1, от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ и на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 20 лв за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска
районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество е само частично основателна.
С обжалваното Наказателно
постановление №37-0000342/01.07.2016г. на Началник на ОО
«АА» гр. Разград на основание чл.178в, ал.5 от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на
чл.8, ал.1, от Наредба №36 от
15.05.2006г. на МТ и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба
от 20 лв за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №225807/02.06.2016г. съставен на жалбоподателя от инспектор към
наказващия орган. В акта и НП се сочи, че на 02.06.2016г. около 11,00 часа в област Разград, на пътя Разград
– ЖП Гара –Разград, срещу разклона за с. Стражец била извършена проверка на управляван
от жалбоподателя състав от ППС с влекач „ДАФ ХФ 95.430“ с рег. № от категория
ППС „№3“ и прикачено полуремарке с рег. №С7847ЕК от категория ППС „О4“. Водачът
извършвал обществен превоз на товари със заверено копие към Лиценз на
Общността, с товарителница по отразен маршрут Латвия – България, с монтиран в
автомобила аналогов тахограф „Siemens VDO“ 1324.71 , като при проверката било установено, че водачът работи без
удостоверение за “Психологическа годност”. Извършена била справка в регистър
“Психологическа годност” към ИА “АА” гр. София и било установено, че водачът няма
налично удостоверение за психологическа годност. Посочено е, че така водачът
/жалбоподателят/ е нарушил чл.8, ал.1
от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания /първо нарушение/. Освен това е констатирано, че водачът представил АУАН №400439/23.03.2016г., вместо
Контролен талон към СУМПС, от който е видно, че е изтекъл повече от един месец
от удължаването, което е до 26.05.2016г. Прието е, че така жалбоподателят
нарушил чл.157, ал.6 от ЗДвП /второ нарушение/.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя
М. И., инспектор към наказващия орган. Същият потвърждава фактическите
обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи, че на процесната дата била извършена
проверка на жалбоподателя, като било установено, че жалбоподателят управлявал
като водач товарен автомобил по отразения в акта маршрут. Водачът нямал валидно удостоверение за психологическа
годност. Било установено, че последното удостоверение за психологическа
годност, което водачът е имал било валидно до 05.01.2016г. и към момента на
проверката същият вече не притежавал валидно удостоверение – копие от справка
от регистъра за психологически изследвания на водачите на л.8 от делото. От справката от база данни към ИА “АА” гр.
София се установило, че към момента
водачът нямал валидно удостоверение за психологическа годност. Представил
такова впоследствие, но същото е издадено на 06.06.2016г. /копие е приложено
към жалбата/, т.е. след проверката. Актосъставителят
също така потвърждава факта, че при проверката вместо контролен талон
жалбоподателят представил съставен акт от който било видно, че е изтекъл повече
от месец от удължаването, което било до
26.05.2016г.
Съдът намира за несъмнен факта, че водачът е
извършвал превоз на товари по посочения маршрут– това обстоятелство не е
спорно. Издаденото му удостоверение за психологическа годност в предходен
период е с изтекъл срок на валидност на 05.01.2016г., видно от приложеното копие от справка от регистъра за
психологически изследвания на водачите. Следващото удостоверение за психологическа годност на жалбоподателя
е издадено на 06.06.2016. С оглед на това е видно, че към момента на извършване на превоза
жалбоподателят не е имал валидно удостоверение за психологическа годност.
Изложените фактически обстоятелства
обуславят от правна страна следното: Наказателното
постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно
в своята първа част – относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Относно тази част на НП не са допуснати
нарушения в административнонаказателното производство. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Същият не се
е съобразил с разпоредбата на чл.8, ал.1 от посочената Наредба, който текст
изисква водачите на автомобили, извършващи обществен превоз, при самата си
дейност да представят такъв документ. Такова валидно удостоверение
жалбоподателят не е имал към момента на проверката. Предходното удостоверение,
което му било издадено, е било издадено на 05.01.2013г. По силата на чл.8, ал.2
от Наредбата тези удостоверения са валидни за срок от три години от датата на
издаване. Това означава, че срокът на валидност на удостоверението на
жалбоподателя е изтекъл на 05.01.2016г., както е отразено в цитираната справка
от регистъра. Към датата на проверката –
02.06.2016г. – това удостоверение вече не е било валидно и следва да се приеме,
че жалбоподателят е извършвал превоз на товари без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като следващото такова
удостоверение му е издадено вече след проверката – на 06.06.2016г.. При това
жалбоподателят не е имал право да
извършва превоз без да има такъв
документ. С тези изисквания обаче жалбоподателят не се е съобразил – предприел
е превоза и основателно е санкциониран на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. От
субективна страна жалбоподателят е действал според съда небрежно – не е проявил
необходимото внимание за да следи изтичането на съответния срок на валидност, за да се
предприемат и действия за своевременно издаване на ново удостоверение. Това в
крайна сметка не го оневинява. Наложеното му наказание в случая е в абсолютно
определения от закона размер. Поради всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление в тази му част е превилно и следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Наказателното постановление е
незаконосъобразно в неговата втора част -
частта в която на основание чл.185
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 20 лв за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП. На първо място съдът намира, че в тази част на НП е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като наказващият
орган не е описал ясно от фактическа страна какво е конкретното деяние на
жалбоподателя, което е квалифицирано по този състав – посочено е, че
жалбоподателят вместо контролен талон
представил АУАН, чието удължаване било изтекло. Кое обаче е действието или
бездействието на жалбоподателя, което е окачествено като нарушение остава
неясно. Освен това съдът намира, че неправилно е приложен и материалният закон.
Като нарушен е посочен чл.157, ал.6 от ЗДвП. По силата на същия текст „При
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му“. Този текст урежда действително
срока в който контролния талон бива заместван от съставения акт за нарушение.
Този текст обаче сам по себе си не съдържа изискване за конкретно действие или
бездействие на водача, поради което и съдът намира, че неправилно на
жалбоподателя е наложено наказание на основание общата разпоредба на чл.185 от
ЗДвП. Поради изложеното НП следва да бъде отменено в тази му част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №37-0000342/01.07.2016г. на Началник на ОО «АА» гр. Разград, само в частта, с която на Т.Ц.В. *** на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл157, ал.6 от същия
закон му е наложено административно наказание
глоба от 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№37-0000342/01.07.2016г. на Началник на ОО «АА» гр. Разград в останалата му част, с която на Т.Ц.В. *** на основание чл.178в, ал.5 от
Закона за движението по пътищата му е наложено
наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1, от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: