№ 688 20.12.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: Ж.Р.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 817 по
описа за 2016 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Х.Б.
***, против Наказателно постановление № 16 -1075-000732 от 10.08.2016 г. на Началник
Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер
на 20 лв, за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП на основание същия текст й е наложено наказание глоба в размер на 2000
лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер
на 10 лв и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са й
отнети 12 контролни точки. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание на
РРС жалбоподателката лично и чрез защитника си поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е само частично основателна.
С обжалваното Наказателно постановление № 16 -1075-000732 от 10.08.2016 г.
на Началник Сектор към ОДМВР
Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателката С.Х.Б. *** й е
наложено наказание глоба в размер на 20 лв,
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст й е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са й отнети 12 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №Т704497/14.07.2016г. съставен
от мл. автоконтрольор към ОДМВР гр.
Разград. В акта и НП се сочи, че на 14.07.2016г. около 23,50 ч. в гр. Разград по ул. Княз Борис до ОУ «В.
Левски», посока ул. Л. Каравелов жалбоподателката управлявала лек автомобил «Мерцедес
Б180 ЦДИ» с рег. №***, собственост на **
ЕООД гр. Р., като движейки се безпричинно навлиза в лентата за насрещно
движение и създава реална предпоставка за ПТП с лек автомобил «Опел Астра» с
рег. №** с водач К. Х. С. от гр. Р., който се движи по ул. Княз Борис, посока
ул. В. Левски /първо нарушение на Б./. Водачът К. С. завил и се качил на десния
тротоар, за да избегне ПТП. Водачът С. впоследствие застига и спира Б.. Б.
отказала да бъде изпробвана с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за установяване
на алкохол /второ нарушение/. Посочено е, че водачът не носи талон към СУМПС
/трето нарушение/.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Х. Х.,
който потвърждава отразените в акта обстоятелства. Сочи, че бил изпратен на
мястото по сигнал. Там разговаряли и с водача на другия автомобил /К.Х.С./,
който посочил създадената опасност за движението от жалбоподателката. Съдът се
позовава и на писмените обяснения на лицата
К.С. и И.Г.И. /л.10 и л.11 от делото/. Полицейските служители на самото място поискали да изпробват жалбоподателката за употреба на
алкохол с техническо средство- дрегер, като й обяснили цялата процедура.
Жалбоподателката отказала да бъде тествана. Била отведена в РУП, където също
отказала да бъде тествана за употреба на алкохол На жалбоподателката е издаден
талон за медицинско изследване /л.9 от делото/, който тя взела, но не се явила
за медицинско изследване. Жалбоподателката също дава обяснения, като отрича
виновността си. Твърди, че не и било обяснено, че се извършва проверка за
употреба на алкохол, а полицейските служители само и били казали, че има право
да даде проба, поради което и тя не разбрала, че всъщност е задължена да бъде изпробвана. По думите й дори й казали,
че в момента спрямо нея не се извършва такава проверка. Твърди също така, че
употребила алкохол, но вече след като
приключила управлението на автомобила /преди на мястото да дойдат полицейските
органи/, поради което и защитата й изтъква, че една проба за алкохол не би
отразила обективно именно дали жалбоподателката е управлявала автомобила след
употреба на алкохол. Съдът намира обясненията на жалбоподателката за защитна
теза и не ги кредитира. Крайно нелогично е да се приеме, че полицейските органи
не са били ясни и категорични в указанията си към жалбоподателката, че тя
следва да бъде тествана за употреба на алкохол. Очевидно на жалбоподателката й
е било ясно каква процедура се осъществява и тя напълно съзнателно е отказала
да бъде тествана за употреба на алкохол. Съдът
не кредитира и твърденията, че
жалбоподателката била употребила алкохол едва след като приключила управлението
на автомобила. Всъщност при всички случаи водачът на автомобил е длъжен да се
подчини на искането на контролните органи да бъде изпробван за употреба на
алкохол и не може да откаже това по съобръжения, каквито жалбоподателката
изтъква. По искане на жалбоподателката е разпитан и свидетелят И. К. И., но
неговите показания не допринасят за изясняване на спорните моменти. Жалбоподателката
не е носила със себе си контролния талон към свидетелството за управление на
МПС. С оглед изложеното, като се съобразява и с нормативната доказателствена
сила на съставения акт /която в случая не е оборена/, съдът намира обстоятелства по акта и НП за
доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Наказателното
постановление е незаконосъобразно само в частта относно първото вменено на
жалбоподателката нарушение, а именно нарушението на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП за което на основание чл.185 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер
на 20 лв. В НП се сочи, че същото нарушение се изразява в това,
че жалбоподателката „…движейки се безпричинно навлиза
в лентата за насрещно движение и създава реална предпоставка за ПТП с лек
автомобил…“. Това нарушение обаче покрива състава на чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Този текст предвижда наказание за водач, „който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“. В случая се визира именно нарушение на правилата за разминаване, при
което е създадена опасност за движението. Това нарушение обаче не може да се
санкционира на основание общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, тъй като е
налице специален състав – чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Като не е приложил
приложимия материален закон наказващият орган е нарушил правата на
жалбоподателката, а това води до незаконосъобразност на НП в тази му част и
налага отмяната му в тази част.
В останалата му част
наказателното постановление е законосъобрасно – частта относно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на основание същия текст на
жалбоподателката е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца и частта относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са й отнети 12 контролни точки. Съдът намира, че АУАН и НП в тези им
части покриват нормативните изисквания и не страдат от пороци в тези им части,
които да са от естество, че да се приемат за съществени и да налагат отмяна на
НП в тази част. Макар и от фактическа страна нарушенията на жалбоподателката да
не са описани по възможно най-прецизния начин, то все пак са очертани по начин,
че да е ясно какви деяния й се вменяват и не е допусната неяснота относно
нарушенията по пунктове 2 и 3 от НП. Съдът не приема и доводът, че в акта
е посочена невярна дата на съставянето му. В акта се сочи, че е съставен на
14.07.2016г., но доколкото нарушенията
все пак са констатирани около 23,50 ч. на тази дата, то
защитата на жалбоподателката счита, че актът е съставен вече на 15.07.2016г., с
оглед малкото време до започване на следващото денонощие. Съдът не намира тези
доводи за основателни. В крайна сметка не е невъзможно актът да се състави
преди изтичане на денонощието, въпреки, че са изтичали последните минути на
същото, поради което и съдът не намира, че са налице реални основания да се
мисли, че посочената в акта дата на съставянето му е невярна. Отделно от това и
в този случай съдът се съобразява с нормативната доказателствена сила на акта и
приема именно посочената в самия акт дата 14.07.2016г. като действителна.
Отделен е въпросът, че самият талон за
медицинско изследване е връчен на жалбоподателката вече на 15.07.2016г., но
това е последващо действие. Вменените на
жалбоподателката нарушения по тези два пункта се доказват. Жалбоподателката е имала
качеството на водач на МПС. Същата е отказала да бъде
тествана за употреба на алкохол с техническо средство и сам по себе си този
отказ е съставомерен. Водачът на МПС не
може да откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване
с техническо средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по
себе си отказът за изпробване с уред е съставомерен. При това жалбоподателката
е извършила това нарушение умишлено. Наложените й
наказания за това нарушение са в абсолютния законов размер. Освен това
жалбоподателката не е носила със себе си при управлението на автомобила
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС и така е нарушила чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за което и правилно
е санкционирана на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като
наложеното й наказание и в този случай е в абсолютния законов размер. Според
съда това нарушение е извършено от жалбоподателката непредпазливо. С оглед
всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление в тези две части
/по пункт 2 и пункт 3/е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено в тези му части.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 16 -1075-000732 от 10.08.2016 г. на Началник
Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ само в частта, с която на С.Х.Б. *** за нарушение на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер
на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16 -1075-000732 от 10.08.2016
г. на
Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ в останалата му
част, с която на С.Х.Б. *** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание
същия текст й е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са й отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: