Р Е Ш Е Н И Е

 

691

 

гр. Разград, 16.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Разградският  районен  съд, наказателен  състав,  в  публичното заседание на 17.11.2016 г., в състав:

председател: Атанас Христов

 

при секретаря П.Т., като разгледа докладваното от председателя АНД № 894 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на "ДИД-С. Д." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. Бели лом No ***, вх. А, ап. 6, тел.: 084 ***, факс: 084 ***, Електронна поща: S.@MAIL.BG,  законен представител: управителя Т. Д. Х., срещу Наказателно постановление №  17-000364 от 15.09.2016 г. издадено от  Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Разград.

 

 

 

 

В жалбата се сочи че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна.

 

 

 

 

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, за жалбоподателя се явява защитника му адвокат Б.И.Б. ***. Поддържа жалбата и излага подробни съображения.

За в 

 

 

 

ъззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Разград, се явява упълномощен юрисконсулт, който намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

  Контролиращата страна районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

 

 

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 

 

 

Жалбата е подадена в 7 - мо дневния преклузивен срок от лице имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима.

 

 

 

 

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

 

 

 

От фактическа страна:

При извършена проверка на 04.08.2016г.по работни места в обект метанстанция в с. Пороище, общ. Разград, местност Боаза стопанисвана и експлоатирана от „Д и Д С. Д.“ ЕООД гр. Разград по повод станала на 03.08.2016г. на обекта авария,  и проверка на документите по организация и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в контролирания  обект, извършена  в офиса на Д ИТ със седалище Разград, е установено от актосъставителя, че на 03.08.2016г., за извършване на газоопасни работи на обект метанстанция в с. Пороище, общ. Разград, местност Боаза – изпитване под налягане с природен газ /метан/ при въвеждане в експлоатация на газово съоръжение тронспортируеми съдове под налягане за превоз за превоз на природен газ /метан/, работодателят не е издал наряд по образец съгласно приложение № 3 към чл. 261, ал.1 на Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталацииите и уредите на природен газ.

 

Въз основан на горното актосъставителя, на 15.08.2016г. съставил против жалбоподателя АУАН № 17-000364, като квалифицирал нарушението по чл. 204, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Управителя на жалбоподателя вписал в акта възражение, че ще представи възражения, но такива не представил.

Въз основа на така съставения акт, Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Разград издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на  чл. 204, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 261, ал.1 и чл. 259, ал.2,т.3 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е наложена Имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 КТ.

 

 

 

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените към делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и съставения АУАН, който има доказателствена сила, на осн. чл. 416, ал.1, изр.2 КТ.

 

 

 

 

От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.

В обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Нарушението е описани, посочена е датата и мястото на извършването  и установените обстоятелства, при които е извършено.

Посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, което обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

От обективна и субективна страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на законодателството.

Съгласно чл. 204, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:

Проектирането, изработването, вносът, монтажът, техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове.

Съгласно чл. 261, ал.1 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ :

За извършване на газоопасни работи се издават наряди по образеца в приложение № 3. Лицата, които имат право да издават наряди, се определят със заповед на ръководителя на преносното, разпределителното или експлоатационното предприятие.

Съгласно чл. 259, същата Наредба:

ал.1 Газоопасни са тези работи, които се извършват в загазена среда или при които е възможно да изтече газ от газопроводи и от други газови съоръжения и инсталации.

ал.2 Към газоопасните работи се отнасят:

т.3 въвеждането в експлоатация на нови и ремонтирани газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ, бутилкови инсталации и горивни уредби;

 

 

Процесното оборудване от  20 бр. тубуси, безспорно попада в определението по горепосочената т. 3 – съоръжение за природен газ.

 

По възражението, че Наряд не е необходим, тъй като Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ  не намира приложение относно процесното оборудване.

Съгласно чл. 1 от цитираната наредба, съдът намира че нормативните й изисквания са относими в настоящия случай.

 

По възражението, че Наряда е трябвало да се изготви от собственика на съоръжението, а жалбоподателя не е негов собственик.

Тъй като в стопанисвания от жалбоподателя обект – метанстанция е било извършвано процесното пробно изпитване, което изрично е било разрешено от управителя на жалбоподателя /л.20/, то същият е следвало да издаде процесния Наряд, независимо че не е собственик, тъй като се явява експлоатационно предприятие по смисъла на 261, ал.1 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.

По възражението, че са издадени два АУАН № 17-000364/15.08.2016г. / л. 8-10/ и № 17-000365/15.08.2016г. / л. 58-49/, а в НП не е посочено въз основа на кой № АУАН е издадено.

Няма нормативно изискване НП да съдържа № на АУАН въз основа на който е издаден. Видно от съдържанието на двата АУАН е че същета касаят различни нарушения, поради и което възражението за допуснато нарушение се явява неоснователно.

 

По размера на наказанието.

 

Съгласно, чл. 413, ал.2 КТ: Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

 

Съдът намира, че при определяне на наложеното наказание /в абсолютния законов минимум, независимо от констатираната авария при която само по чиста случайност няма човешки жертви/, АНО е проявил излишна и необоснована снизходителност, в разрез с изискванията на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН.

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1, ЗАНН съдът,

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000364 от 15.09.2016 г. издадено от  Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Разград, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

 

                                                           

 

 

 

районен съдия: