Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
гр. Разград, 16.12.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
районен съд, наказателен състав,
в публичното заседание на 01.12.2016
г., в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Ж.Р.,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 962 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.М.Р.К.Е.
гражданин на Кралство Испания, с продължително пребиваване в РБ, с Л№ **********,
роден на ***г., притежаващ Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***** издадено от МВР –
Шумен на 04.09.2014г., с адрес гр. Шумен, ул. ******* и съдебен адрес *** против
Наказателно постановление № 37 - 0000616/30.09.2016 г.
на началник Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград, с което за нарушение на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент 165/2014 г., на
основание чл. 93в, ал.17 т.4 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание при редовност в призоваването
жалбоподателят се явява лично. Явява се и защитникът му адвокат А. А от АК-
Шумен, който поддържа жалбата и излага подробни съображения. Представя
Удостоверение за дейности от което е видно, че за процесния период
жалбоподателят е бил в отпуск или почивка.
Административнонаказващият
орган, при редовност в призоваването не изпраща представител.В придружителното
писмо, с което е изпратил в съда административно наказателната преписка и жалбата,
излага становището си че атакуваното НП е съобразено с материалните и процесуалните
правила при издаването му.
Контролиращата страна
– районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не изпраща
представител и не депозира становище.
Разградският районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 31.08.2016 г.
служители на ОО “АА” гр. Разград, по път I-2, км.61 КТП Стария кладенец, спрели за
проверка жалбоподателя,
който управлявал товарен автомобил влекач Волво ФХ42БЗ480СН с рег.№ *****,
което ППС е от категория N3 и прикачено полуремарке към влекача с рег.№ ***** от категория ППС О4. Проверяващите установили, че с
превозното средство, което било оборудвано с
дигитален тахограф, се извършва обществен превоз на товари, с пътен лист № 0036148 от 30.08.16г. по
отразен маршрут Шумен - Русе -
Шумен, като в момента на
проверката състава ППС се движи посока
за гр.Шумен, без товар.
При проверка
на изискуемите документи по Регламент 165/14 г., водачът -
жалбоподателят, представил карта № Е0723*****, на
водач за дигитален тахограф в която
липсват данни за периодите за време на управление, прекъсвания и почивки за периода от 18.40 ч. на
19.08.16г. до 18.58 ч. на 22.08.16г. За посочения период водачът не
представил и удостоверение за дейности по образец.
Ето защо,
като счел, че с превозното средство се осъществява превоз, попадащ в
обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г., актосъставителят, приел че
жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 36, §2, т. (ii) от Регламент 165/2014 г., за което съставил АУАН с бл. № 229676.
По време на
проверката и съставянето на акта, присъствала фактическата съжителница на
жалбоподателя – свидетеля И. С. М. Същата извършвала превод от български език
на испански и обратно на думите, които жалбоподателя не разбирал. Свидетеля
написал в процесния АУАН относно възраженията : «Да нямам възражения».
Жалбоподателят
подписал акта, след което препис от акта му бил връчен срещу подпис. Срещу акта
не са подавани възражения.
Въз основана
АУАН, било издадено и атакуваното наказателно постановление
на началник Областен отдел “АА” гр. Разград, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение описано по идентичен начин с начина по който то е описано в акта.
Изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства се установяват от показанията на
разпитания в хода на производството актосъставител и свидетел по акта.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок
от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна.
Що се отнася до това
извършено ли е административното нарушение от жалбоподателя и осъществено ли е
то от него виновно, съдът намира следното:
Наказаното лице е
водач на товарен автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари,
попадащ в обхвата на действие на
Регламент (ЕО) № 561/06, който е длъжен да използва и представя при проверка
карта на водача, както и записите от нея, установяващи времето на управление на
МПС, прекъсвания и почивки за текущия ден и предходните 28 дни или
Удостоверение за дейности по образец, в случаите когато е бил в отпуск по
болест, годишен отпуск, почивка, управлявал е МПС извън обхвата на Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. или АЕТR или е извършвал друга работа. При неизпълнение на
това задължение с противоправното си поведение формално, от обективна и
субективна страна той е осъществил вмененото в негова отговорност
административно нарушение по чл.36, §2, т. (ii) от Регламент 165/2014 г. За това нарушение
правилно административният орган е ангажирал неговата отговорност на основание
чл. 93в, ал.17, т.4 от ЗАвтП, която предвижда, че са наказва с глоба 1500 лв.
водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които
са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:
1. тахографски листа,
и/или
2. карта на водача
(ако притежава такава), както и записите от нея, и/или
3. ръчни записи и
разпечатки, и/или
4. удостоверение по
чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
Представеното в
съдебното производство Удостоверение по чл.10, ал.1 не променя извода
относно съставомерността на деянието,
което изисква това удостоверение да се представи в момента на проверката. След като не е представил това
удостоверение в момента на проверката,
водачът е осъществил нарушението по чл.93в, ал.17 от ЗАвтП. Такава е и
съдебната практика – вж. Решение № 126 от 31.10.
2016г. по КАН дело № 116 /2016 год. по описа на Разградски административен съд.
Съобразно
разпоредбата на чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., когато в резултат на
отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, периодите на друга работа, на разположение и почивки по
време на работа или почивки, се вписват
в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на
данни, осигурено за тахографа.
Предпоставките и основанията, които определят и индивидуализират
административното нарушение и обуславят отговорността на нарушителя са посочени
конкретно от фактическа и правна страна. Деянието е правилно квалифицирано като
са приложени и съответстващите му законови разпоредби. Наложеното наказание е в
абсолютния размер, предвиден от закона и е недопустимо то да бъде изменено.
По възражението на жалбоподателя, че тъй като
не разбира български език, то е следвало в момента на проверката да му бъде
назначен преводач, тъй като съжителницата му св. Ирина Минчева, която е
превеждала не е лицензиран преводач.
Назначаването на преводач е задължително
само ако участникът в
административнонаказателното производство не владее говоримия български език.
Тази преценка се прави свободно, без да е регламентирана от изрични императивни законови правила. Владеенето на
българския език в степен, достатъчна за пълноценно участие в процеса, се
установява не чрез презумпции (например дали е налице или не българско
гражданство), а при словесния контакт със съответния държавен орган.
Така и Решение № 6 от 05.02.2009 год. кнахд № 110/2008г. по описа на Разградският
административен съд
Събраните по делото гласни доказателства
опровергават тезата,
че жалбоподателя не е разбрал за какво е проверяван. По делото безспорно се установява в т.ч. и от водения от защитата св. М. –
фактически съжителник на жалбоподателя, че този свидетел е присъствал
при извършването на проверката и съставянето на акта и тя е извършвала превод думите от български език, които жалбоподателят не е разбирал. Действително той е чужд гражданин, но той пребивава
в страната от две години- картата му на
постоянно пребиваващ в страната чужденец е издадена на 04.09.2014г. В хода на процеса се
установява, че той е осъществил в максимална
степен правото си на защита, предоставено му от закона. Възражението, че
лицето, извършило превода не притежава необходимата компетентност за това, не намира опора в разпоредбите на ЗАНН и НПК. Процесуалните
закони не изискват някаква специална компетентност от преводача. Необходимо и
достатъчно е той да може да контактува с лицето, на което превежда. Самият свидетел М., извършила
превода твърди че от 3 години живее на семейни начала с жалбоподателя, поради
което е нелогично същата да не може да извърши превод от български език на
езика владян от жалбоподателя, в степен да разбере в осъществяването на какво нарушение се обвинява. Впоследствие
е реализирал и правото си да обжалва издаденото наказателно постановление. Нищо
от изложеното дотук не сочи на непълноценно участие в производството. Чуждото гражданство не
предпоставя ползването на
преводач. Така и
Решение № 5 от 28.01.2009г. по КНАХ дело
№ 109/2008 г. по описа на Разградският административен съд.
Следва да се изтъкне и че по делото
са приложени и пълномощно и и Договор за правна защита и съдействие подписани
от жалбоподателя, които са на български език. Така и Решение № 6 от 05.02.2009 год. кнахд № 110/2008г. по описа на Разградският
административен съд.
Ето защо и
като законосъобразно, счита че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № Наказателно постановление № 37 - 0000616/30.09.2016 г.
на началник Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - Разград, на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.