Мотиви по Наказателно дело 652/2016г.

Мотиви към Присъда №730/07.12.2016г., постановена по НОХД №652/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата М.Д.Д. *** за в това, че в периода от 08.11.2010 г. до 30.01.2016 г. включително в гр. Разград, в с. Езерче и в гр. Цар Калоян, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0653 от 04.10.2010 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представен на 08.11.2010 г. в гр. Разград пред Н.Д.В. – служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/ и на 27.01.2011 г. в гр. Цар Калоян, пред Й.И.Й. – служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:

– пари, на обща стойност 4023,33 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София и

- пари, на обща стойност 1189,50 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане – гр. София, всичко на обща стойност 5212,83 лв., с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимата дава обяснения в които отрича виновността си. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 4023,33, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1189,50 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата М.Д.Д. е родена на *** ***. Същата е с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана.

Подсъдимата М.Д. ***. През 2010 г. по неустановен начин подсъдимата се снабдила с неистинско експертно решение №0653/04.10.2010г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. В действителност решението не било подписано от посочените в него лица съответно като председател и членове - Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М. и Б.Г.Б. - но му бил придаден вид, че е подписано от тях. В експертното решение било посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“, а също и че е с 74% трайно намалена работоспособност, считано от 14.05.2010 г.

На 08.11.2010 г. подсъдимата М.Д. се явила в РУ„Социално осигуряване“ гр. Разград /сега ТП на НОИ-гр. Разград/ и подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-20353/08.11.2010г. и заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – 20354/08.11.2010г., като се подписала в тези заявления като заявител и приложила неистинското експертно решение №0653/04.10.2010г. Тези документи били приети от св. Н. В. –служител в Районно управление „Сциално осигуряване“ –гр. Разград. Самите заявления били отправени до Директора на РУ„Социално осигуряване“. С оглед представената документация било преценено, че подсъдимата има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Така с разпореждане №**********/10.12.2010г. на Директора на РУ„Социално осигуряване“ на подсъдимата била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 14.05.2010г. в размер на 142,88 лв и социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност по чл.90, ал.1 от КСО, считано от 14.05.2010г. в размер на 27,74 лв./25% от 110,95лв/. Общият месечен размер на пенсиите, получавани от подсъдимата по силата на това разпореждане бил 170,62 лв. Тази месечна сума била изплащана на подсъдимата чрез пощенската станция в с. Езерче. Пенсиите в посочения размер били получавани от подсъдимата в периода 14.05.2010г. до 30. 04.2012г., като в този период й били изплатени от НОИ гр. София пенсии в общ размер от 4023,33 лв.

С разпореждане № Ра-207/21.04.2012г. на ТП – Разград при НОИ –гр. София изплащането на пенсиите е спряно, считано от 01.05.2012г. на основание чл.95, ал.2 от КСО.

Св. Й.Й. работел като социален работник в отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ към дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград с изнесено работно място в гр. Цар Калоян. На 27.11.2011г. подсъдимата М. Д. се явила пред св. Й.Й. на работното му място и представила пред свидетеля адресирана до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград молба-декларация с вх. №ЦК 9/27.01.2011г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл.25 от ППЗИХУ. Към това заявление също приложила неистинското експертно решение, за да удостовери наличието на заболяване, което й дава право на тези добавки. Въз основа на представената от подсъдимата документация на същата била отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспорт в размер на 9,75 лв месечно и месечна добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лв. Общият месечен размер на добавките бил 19,50 лв. Тези добавки били получавани от подсъдимата в периода 01.01.2011г. -31.01.2016г. Паричните средства й били изплащани от Агенция „Социално подпомагане“ гр. София чрез пощенската станция в с. Езерче. В посочения период на подсъдимата били изплатени по този ред месечни добавки за социална интеграция в общ размер от 1189,50 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, е видно че:

1.Подписите положени в графа „председател” и графа „членове” в ЕР № 0653/04.10.2010г. не са изпълнени съответно от Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М. и Б.Г.Б..

2. Подписът положен в графа „получих решението“ в ЕР №0653/04.10.2010г. не е изпълнен от М.Д.Д.

3. Отпечатькът от печат в ЕР 0653/04.10.2010г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр.Разград.

4. Подписите в графа „подпис на заявителя“ положени в Заявление №МП 20353/08.11.2010г. и в Заявление с вх. №20354/08.11.2010г. са изпълнени от М.Д.Д..

5. Подписът в графа „подпис“ в молба –декларация с вх. №9/27.01.2011г. не е изпълнен от М.Д.Д..

Назначената съдебно-икономическа експертиза установява, че в периода от 14.05.2010г. до 30.04.2012г. подсъдимата е получила от НОИ гр. София сумата от 4023,33лв, изплатена й като пенсии. За периода от 01.01.2011г. до 31.01.2016г. подсъдимата е получила от Агенция „Социално подпомагане“ гр. София сумата от 594,75лв, изплатена й като месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги.

В съдебната фаза на процеса е назначена и съдебномедицинска експертиза, която сочи, че подсъдимата разполагала с епикриза в която била отразена недействителна хоспитализация – подсъдимата не била хоспитализирана в посочения в епикризата период. За нито едно от посочените в експертното решение заболявания нямало консулт със съответен специалист, определеният пожизнен срок на инвалидност не отговаря на характера и тежестта на основното заболяване и в крайна сметка експертното решение не отразява обективно здравословното състояние на подсъдимата.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Безспорен факт е че подсъдимата лично е подала пред съответните институции заявленията си и молба – декларация за отпускане на пенсии и добавки за социална интеграция – това признава самата подсъдима и това е бил установеният ред за подаване на такива документи в съответните институции, както сочат свидетелите. Подписите в заявленията подадени пред в РУ„Социално осигуряване“ гр. Разград /сега ТП на НОИ-гр. Разград/ са положени от подсъдимата. Подписът в графа „подпис“ в молба –декларация с вх. №9/27.01.2011г. , подадена до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград не е изпълнен от подсъдимата както сочи почерковата експертиза /подсъдимата твърди, че и този подпис е неин/, но съществен е всъщност факта, че подсъдимата сама се е ползвала от неистинското експертно решение с което се била снабдила, а не дали сама е подписала тези заявления и молба -декларация. А че подсъдимата сама се е явила за да подаде тези заявления и молба-декларация, както се каза за съда е безспорен факт, а това означава и че подсъдимата лично е приложила и неистинското експертно решение, към тези молби. Също така за съда е несъмнено, че подсъдимата е била наясно, че това експертно решение е неистински документ. Елементарната логиката сочи, че принципно всеки е наясно, че за да се снабди с експертно решение следва да се яви пред съответна експертна комисия. Това очевидно е било ясно и на подсъдимата, което е видно и от обясненията й- тя дори твърди, че се е явявала на такава комисия и дори помнела някой от членовете й. Всъщност обаче подсъдимата не се е явявала пред такава комисия – липсва валидно експертно решение в този смисъл. При това съдът не кредитира твърденията на подсъдимата и ги възприема като защитна теза. Както сочи св. В. Ш. – председател на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, подсъдимата действително е подала молба за освидетелстване, съставено е съответно досие, видно и от приложената документация. В книгата за описване на издадени експертни решения, фигурирало отбелязване, че на подсъдимата е издадено лекарско решение- копие на л.69 от делото /на гърба/- но липсвало отбелязване във входящия журнал за освидетелствани лица. При това св. Ш. обяснява тази ситуация с факта, че бивша служителка на медицинското заведение, срещу която понастоящем се водело разследване за това, била отбелязвала неистинските експертни решения в книгата за описване на издадени експертни решения, като част от схема за създаване на привидност, че тези лица са действително освидетелствани. А подсъдимата не е освидетелствана, както се каза не се е явявала пред ТЕЛК и е наясно с това, решението с което е разполагала е неистинско, както сочи почерковата експертиза /не е подписано от посочените в него лица като комисия/, а фактът, че подсъдимата не е била реално освидетелствана означава, че тя самата е била наясно, че решението от което се ползва е неистинско, защото не е издадено по съответния ред и от съответните компетентни лица. Тези изводи не се променят от факта, че подсъдимата подала заявление да бъде освидетелствана. Така или иначе не се е стигнало до освидетелстване и подсъдимата е получила процесното експертно решение по друг начин, което опровергава всякакви доводи, че подсъдимата не била наясно, че получава едно неистинско решение. С ясното съзнание относно нередовността на това експертно решение подсъдимата го е представила пред съответните длъжностни лица. В този смисъл съдът приема, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс.М. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 08.11.2010 г. до 30.01.2016 г. включително в гр. Разград, в с. Езерче и в гр. Цар Калоян, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0653 от 04.10.2010 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представен на 08.11.2010 г. в гр. Разград пред Н.Д.В. – служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/ и на 27.01.2011 г. в гр. Цар Калоян, пред Й.И.Й. – служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:

-пари, на обща стойност 1189,50 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане – гр. София, всичко на обща стойност 5212,83 лв., с намерение да ги присвои.

Подсъдимата е използвала неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане” . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, добавки за социална интеграция. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. Д. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Подсъдимата се е явила пред две различни институции, ползвайки пред всяка от тях неистинското експертно решение. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата М. Д., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана. Отегчаващо обстоятелство е твърде продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на подсъдимата във връзка с извършените присвоявания. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, което е малко над минималния законов размер, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София сумата от 4023,33 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1189,50 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: