МОТИВИ към Присъда № 733/08.12.2016г.

по НОХД №852/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Н.И.К., ЕГН ********** за това, че за времето от 01.07.2015 г. до 29.07.2015 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – касиер в СД „БОМИ-КА-Ч., К. ***, ЕИК ***, с управител П.Т.К., присвоила чужди пари на стойност 13271.06лв., собственост на ЕТ „АДИ-Н. К.“ – гр. Разград, ЕИК ***, връчени в това й качество и поверени да ги пази – престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата К. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, ориентираното към минималното определено в Закона, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Предявен е и приет от съда граждански иск от пострадалото лице ЕТ АДИ-Н. К., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. България № 3, предст. от собственика Н. К. К., ЕГН ********** за сумата 5071.06 лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане. Собственика на гражданския ищец пледира гражданският иск да бъде уважен изцяло като доказан по основание и размер, претендира присъждане на разноски по водене на делото.

Защитата на подсъдимата пледира за приложение на чл.58а от НК, като съда при определяне на наказанието да съобрази наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимата Н.И.К. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Н.И.К. е родена на *** ***, български гражданин, с висше образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: СД „БОМИ-КА-Ч., К. *** има основен предмет на дейност предлагане и продажба на продуктите на „Уестърн Юнион“, свързани с трансфериране на информация за преводи на пари от страната, в страна и в чужбина. Съдружници в дружеството са свидетелите П.Т.К. и Д.Д.Ч., а св. К. е и негов управител. Дейността на дружеството се извършва в бюро за парични преводи, находящо се в град Разград, ж. к. „Орел“, Кооперативен пазар.

Съпругата на св. К.-св. Н. К. К., е собственик на ЕТ„АДИ-Н. К.“-гр. Разград с основен предмет хазартна дейност. Търговецът стопанисва игрална зала с 15 игрални автомата, находяща се в съседно на бюрото за парични преводи на СД „БОМИ-КА-Ч., К. И СИЕ“ помещение. С пълномощно per. № 2101/2013 г. на нотариус Р. И. с per. № 378 на Нотариалната камара, св. К. упълномощила св. Д.Ч. да я представлява в качеството й на физическо лице и едноличен търговец, а с трудов договор същият бил назначен в ЕТ на длъжност „Управител, игрална зала“. Реално за бизнеса с игрални автомати отговаряли свидетелите К. и Ч., но основно с дейността бил ангажиран св. Ч..

Помещенията, в които се намирали бюрото за парични преводи, стопанисвано от СД „БОМИ-КА-Ч., К. ***, и игралната зала, стопанисвана от ЕТ„АДИ-Н. К.“-гр. Разград, били свързани с обща врата. Оборотите от дейността на дружеството и ЕТ се съхранявали в каса, находяща се в бюрото за парични преводи, като били разделени по видове дейности. Всеки ден крупие от игралната зала предавало оборота от деня, описан в дневен отчет, на касиера в обменното бюро.

Подс. Н.К. била назначена с Трудов договор № 1/25.02.2015г. на длъжност „Касиер“ в СД „БОМИ-КА-Ч., К. ***. Трудовите задължения и характерът на работата на служителя били отразени в длъжностната характеристика, съгласно която подс. К. била длъжна да извършва парични преводи чрез системата „Уестърн Юнион“, да попълва установените документи и да изплаща/да получава паричната сума от/за превода на клиента, да отдава парични средства срещу залог на вещи, да води касова книга, да съхранява паричните средства и залозите. Като допълнително задължение в длъжностната характеристика прекият ръководител възложил на обвиняемата и приемане и съхранение на оборотите от игралната зала и обслужване на заложната къща. При изпълнение на посочените задължения подс. К. носела материална и отчетническа отговорност. подс. К. била запозната с длъжностната си характеристика, както и била получила устни разяснения от работодателя във връзка с възложените задължения.

Подс. К. приемала ежедневно от крупието, което било на смяна, събраните парични средства, придружени с дневен отчет за игрални автомати. През този период като крупиета в ЕТ работели К. С. и свидетелките Н.П. и Г.П. В дневните отчети, изготвени от крупието, били описани игралните автомати с техните номера, с показанията от електронните броячи за постъпили суми, за изплатени печалби и наличност в края на смяната. Подс. К., като касиер, проверявала правилността на изготвения отчет и съответствието на наличните парични средства, които отразявала в електронна таблица. След приемане на парите от дейността на игралната зала, тя ги съхранявала в касата, отделно от паричните средства на обменното бюро. Всяка сутрин по електронен път предоставяла информация на собствениците за наличностите в касата относно бюрото за преводи и игралната зала. Съгласно утвърдената практика оборотите от игралната зала се занулявали в началото на всеки месец и подс. К. предавала наличните парични средства на управителя, които следвало да отговарят на внесените в касата суми, намалени с изплатените бонуси и джакпот, отразени в отделни отчети.

За времето от 01.07.2015г. до 29.07.2015г. подс. К. приемала, обработвала и съхранявала получените парични средства от дейността на игралната зала. Но през този период на неустановени в хода на наказателното производство дати същата вземала от касата наличните към конкретния ден пари, представляващи отчетените до момента обороти. Така за посочения период подс. К. взела всички налични пари в общ размер на 13 271,06 лева, собственост на ЕТ„АДИ-Н. К.“, които изхарчила за свои лични нужди.

На 29.07.2015г. вечерта подс. К. се обадила по телефона на св. К. и поискала среща с него. При проведения разговор в заведение в град Разград, в присъствието и на св. К., подс. К. признала, че без тяхно знание и разрешение е взела оборота от игралната зала за времето от 01.07.2015 г. до 29.07.2015 г. в размер на около 13 300,00 лева. Заявила, че вече била изхарчила парите.

На следващия ден - 30.07.2015 г., била извършена проверка на касовата наличност на СД „БОМИ-КА-Ч., К. И СИЕ“ и ЕТ„АДИ-Н. К.“. Тъй като за помещението и за касата единствено подс. К. имала ключ, тя отключила бюрото за парични преводи, след това и касата. Назначената комисия в състав свидетелите К., Ч. и А.И., установила, че паричните средства, отделени като оборот на игралната зала, в размер на 13 300,00 лева, не били налични. Липси от паричните средства на обменното бюро не били установени. За извършената проверка бил съставен протокол, подписан от подс. К. и свидетелите К., Ч. и И.. Подс. К. отново потвърдила, че е взела наличните пари, представляващи месечния оборот на игралната зала, и ги е изхарчила за лични нужди. Тя изразила желание да възстанови отнетата сума в едномесечен срок, което било отразено в протокола за извършената проверка.

На 14.08.2015г. подс. К. предала на св. К. сумата от 8 000,00 лева. Двамата се уговорили останалата част да бъде изплатена до началото на 2016г. На 01.12.2015г. обвиняемата възстановила 100,00 лева, а на 06.01.2016 г. - още 100,00 лева. Тези обстоятелства също били вписани в протокола за извършената на 30.07.2015г. проверка. Останалата част от дължимата сума не била възстановена.

Със Заповед № 1/01.09.2015 г. на подс. К. било наложено наказание дисциплинарно уволнение, а със Заповед № 2/07.09.2015 г. трудовото правоотношение на обвиняемата със СД „БОМИ-КА-Ч., К. И СИЕ“ било прекратено.

От заключението на вещото лице по назначената по делото счетоводно-икономическа експертиза наличността в касата от парични средства от игралната зала на 01.07.2015г. е 0,00 лева. Получени парични средства от игралната зала за периода 01.07.2015г. - 29.07.2015 г. съгласно дневни отчети е в размер на 16 323,16 лева. Изплатени бонуси и джакпот за периода 01.07.2015 Г.-29.07.2015 г. в размер на 2 996,73 лева. Консумативи за периода-55,37 лева. Към 29.07.2015 г. наличността на парични средства от игралната зала, собственост на ЕТ„АДИ-Н. К.“, е следвало да бъде 13 271,06 лева. Намерени пари-0,00 лева. Липси- 13 271,06 лева. Внесени суми от Н.К.-8 200 лева, дължими- 5 071,06 лева.

Подс. К. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Справка, Жалба, Протокол за констатиране на липси, Договор, Дневни отчети, Трудов Договор и Длъжностна характеристика, Заповеди, Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената СИЕ, от показанията на свидетелите Д.Ч., П.К., А.И., Н.П., Г.П. и Н.Н., дадени на досъдебното производство по реда на НПК.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна –за времето от 01.07.2015 г. до 29.07.2015 г., в условията на продължавано престъпление, подс. К. в качеството си на длъжностно лице - касиер в СД „БОМИ-КА-Ч., К. ***, присвоила чужди пари на стойност 13 271,06 лева, собственост на ЕТ „АДИ-Н. К.“-гр. Разград, връчени в това й качество и поверени да ги пази.

Видно от доказателствата по делото подс. К. е била назначена с Трудов договор № 1/25.02.2015 г. на длъжност „касиер“ в търговско дружество СД „БОМИ-КА- Ч., К. *** за времето от 25.02.2015г. до 07.09.2015 г. Чуждите парични средства на стойност 13 271,06 лева, собственост на ЕТ „АДИ-Н. К.“-гр. Разград, са били връчени на подсъдимата в качеството й на длъжностно лице и поверени да ги пази, като самият начин на това поверяване е без значение, както е посочено например в Постановление 3/1970 г. на Пленума на Върховния съд или Постановление 7/1987 г. на същия, Решение 51/1971 г. на ВС И-ро н.о. От тук следва изводът, че подс. К. в качеството си на длъжностното лице е получила фактическа власт върху чуждото имущество, защото пазенето, като дейност по пазене и отчитане, или въобще неговото държане, е част от функцията й. В конкретния случай подсъдимата обективирала с действията си промяна в намерението си - от държател на парите да започне да ги свои за себе си, като се е разпоредила с тях в свой собствен интерес, което е по същество изпълнителното деяние на престъплението длъжностно присвояване по чл. 201 от НК. Това деяние е резултатно престъпление и е довършено със засягане на възможността на собственика на предмета на посегателството да се разпорежда с него.

От субективна страна подс. К. извършила деянието с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Същата напълно е съзнавала всички признаци от състава на престъплението, противоправния характер на извършеното, предвиждала е и е целяла настъпването на общественоопасните последици, а именно да присвои чужди пари на стойност 13 271,06 лева, с които да се разпореди в свой интерес. В този смисъл подс. К. ясно е възприемала, че присвоените пари са чужди - собственост на ЕТ „АДИ-Н. К.“-гр. Разград, и са попаднали у нея в качеството й на служител към СД „БОМИ-КА-Ч., К. И СИЕ“. Освен това съзнавала, че в резултат на извършеното от нея разпореждане, чуждите пари преминават в полза на нея самата и че това излиза извън предоставените й правомощия за разпореждане с предмета на посегателството.

В конкретния случай извършените от подс. К. деяния осъществяват едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законът предвижда лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37,ал.1,т.6 и т.7 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при спазване разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът намира, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, от гледна точка на упоритостта и настойчивостта, с която са извършвани отделните деяния, както и стойността на отнетите пари. От друга страна чистото й съдебно минало, направеното пред съда съмопризнание и критичното й отношение към стореното, беспорно обуславят една смекчена наказателна отговорност. Поради това съдът намира, че следва да наложи наказание „ лишаване от свобода” в размер определен към минималния такъв посочен в Закона. Като подхоящ такъв съдът определи 1 година „лишаване от свобода”, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, го намали с 1/3 и определи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изтърпяването на което отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Това наказание би осъществило целите посочени в чл.36 от НК и би оказало необходимото въздействие върху личността на подсъдимата, за да я поправи и превъзпита. Съдът намира, че не следва да налага на подсъдимата конфискация на имущество, което в случая е крайно оскъдно и едва задоволява нуждите на домакинството й. Не на последно място едно допълнително определено наказание би се явило несъразмерно тежко с оглед конкретиката и спецификата на извършеното от подсъдимата.

По гражданският иск:

С оглед постановената присъда, съдът намери предявеният иск за основателен и доказан и осъди подсъдимата Н.И.К., ЕГН ********** да заплати на ЕТ АДИ-Н. К., ЕИК *** предст. от собственика Н. К. К., ЕГН ********** сумата 5071.06 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане.

Съдът остави без уважение искането на ЕТ АДИ-Н. К., ЕИК *** предст. от собственика Н. К. К., ЕГН ********** за присъждане на разноски по водене на граждански иск поради недоказаност и неоснователност.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 57.96 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 20.00лева разноски в съдебното производство, както и сумата 202.84 лева, представляваща държавна такса върху уважения гражданския иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: