Мотиви към Решение  №748/15.12.2016г., постановено по НАХД №935/2016г. по описа на Разградския районен съд

                Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия С. *** за това, че на 20.04.2015г. в гр. Разград е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно на К. С. О. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради леко изразен оток на меките тъкани на лявата ушна мида в горната й трета, травматична перфорация на лявата тъпанчева мембрана, лек оток на меките тъкани на долната устна външно, средноположни на лигавицата на устната – кръвонасядания с малки охлузвания на лигавицата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия К.С. О., и на К.К.С. от гр. Разград лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание и лек травматичен оток в лявата лицева половина /буза, слепоочия, скула/, палпаторна болезненост в същата област, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК. 

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение  срещу  обвиняемия.

Обвинаемият не дава обяснения, но заявява, че признава виновността си. Лично и чрез защитника си моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият С.С.О. е роден на *** ***. Същият е  с висше образование, женен. Не е осъждан.

Св. К.К.С. е съдружник в „Арон логистик“ ООД. На 01.09.2012г. същото дружество сключило договор за наем с „Глобул-консулт“ ООД за временно и възмездно ползване за жилищни и бизнес нужди на апартамент, находящ се в гр. *****, ул. ***** №**, вх. *, ап.**. Една от стаите била ползвана от свидетелката като офис, а другите като жилище. Апартаментът бил собственост на св. Ц. Ч. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2013г., като било посочено, че срокът може да бъде продължен по съгласие на страните. Всяка от страните имала право да прекрати договора с едномесечно предизвестие.

Св. С. продължила да ползва имота и след изтичане на договорния срок със съгласие на собственика. На 19.02.2015г. св. Ч. сключил предварителен договор за покупко-продажба на жилището с „Д-р Ругизан Р.-Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика“ ЕООД с управител св. Р. Т. Р. – С.. На 09.04.2015г. страните сключили и договор за продажба на имота, за което бил съставен и съответен нотариален акт. В началото на м. април 2015г. Ч. уведомил по скайп св. С., че ще продава жилището, поради което следва да го освободи. С. обяснила, че ще напусне апартамента след като си намери ново жилище. Ч. посетил офиса и обяснил на С., че следва да напусне жилището, понеже сделката била изповядана. В следващите дни св. Р. посетила имота за да го огледа. Няколко дни по-късно св. Ч. се обадил по телефона на С. и й казал, че на следващия ден идва за ключовете. С. помолила за още малко време. На следващия ден св. Ч. продължил да търси С., но тя спряла да му отговаря. С. провела телефонен разговор със св. Р. – новата собственичка- и я помолила за още малко време за да напусне имота. Св. Р. и отвърнала, че следва да се изнесе. Накрая С. отговорила, че ще се възползва от едномесечния срок за освобождаване по силата на договора за наем. Св. С. подала жалба в полицията, от където я успокоили и й дали номер за връзка.

На 20.04.2015г. около 07,00 часа в кабинета на св. Р. се събрали обвинаемият С.О.С.  -неин съпруг и свидетелите С. С. /брат на обвиняемия/, Ц. Ч. и сина му, А. М. – медицинска сестра и съпругът й – И. Ш. Всички се отправили към апартамента ползван от С. и обвиняемият С. позвънил на входната врата. С. била в банята, поради което свидетелят К. О./неин баща/, който бил в апартамента попитал „кой е“. Отвън на турски му отговорили да отвори, при което св. О. отворил вратата. В този момент обвиняемият С. С. издърпал силно вратата, избутал св. О. навътре в коридора и влязъл в жилището. Веднага след това обвиняемият ударил с шамар св. О. по лицето и лявото ухо, въпреки че изобщо не го познавал. Св. О. изпитал силна болка и от устата му започнала да тече кръв. Той попитал обвиняемия какво искат, но обвиняемият го попитал дали ще продължава да говори и отново му нанесъл удар в лявата страна на главата. Обвиняемият започнал да крещи, че е новият собственик и казал на св. О. да си събират багажа. Св. С. чула разправията и излязла с мокра коса и по хавлия от банята. Виждайки непознаните за нея лица, тя също ги попитала какво искат. След това влязла в спалнята за да вземе мобилния си телефон и да се обади в полицията. Обв. С. влязъл след нея в спалнята и отново  заявил, че е новият собственик и следва да си събират багажа. Св. С.  държала телефона до ухото си -вече била набрала номера на полицията. Обвиняемият ударил на свидетелката шамар в лицето, при което тя паднала на леглото, а телефонът й паднал на земята, при което се разглобил. Св. С. изпитала силна болка и разплакана помолила обвиняемия да я остави да се облече. Последният попитал иска ли той да я облече веднага. През отворената врата св. С. видяла другите лица, сред които бил и св. Ч., който говорел, че носи предупреждение за напускане. След това обвиняемият излязъл от спалнята, а св. С. се облякла, сглобила телефона си и позвънила в полицията. Малко след това обвиняемият отново влязал в саята, като заплашил С., че ще й навре телефона в устата, ако не престане да говори. На мястото пристигнали полицейските служители Ат. А. и Ив. М., които изяснили сутуацията, а на обвиняемия бил съставен протокол за предупреждение. Впоследствие св. С. напуснала жилището и заедно с баща й се настанили в хотел. 

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно­медицинска експертиза е видно, че в резултат на инцидента на пострадалата К.К.С.  са причинени кръвонасядане и лек травматичен оток в лявата лицева половина /буза, слепоочие, скула/. Палпаторна болезненост в същата област. Тези увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание. Същите се заличават в кратки срокове /до 10-15 дни/ без трайни последици за здравето.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно­медицинска експертиза е видно, че в резултат на инцидента на пострадалия К.С. О. са причинени следните увреждания: Леко изразен оток на меките тъкани на лявата ушна мида в горната й трета, болезнена при опипване, без други външви видими увреждания.  Травматична перфорация на лявата тъпанчева мембрана. Лек оток на меките тъкани на долната устна външно. Срещуположно по лигавицата на устната – кръвонасядания с малки охлузвания на лигавицата. Анализът на медицинските документи показва: Травматичната  перфорация на лявата тъпанчева мембрана е установена на 20.04.2015г.. Същата персистира и при прегледа от 27.04.2015г. След последващ преглед  е регистрирано, че перфорацията е спонтанно заздравяла. Установено е комбинирано намаление на слуха на двете уши – дясно ухо -67,5 децибела, ляво ухо – 65 децибела. Впоследствие на 10.07.2015г. е установено звукоприемно намаление на слуха – средна слухова загуба 68,75 децибела вдясно и 67, 5 децибела вляво. Диагноза : Неврит на слуховите нерви двустранно, тимпаносклероза. Липсват данни за проводно намаление на слуха. Според приложените документи установената слухозагуба се дължи на неврит на слуховите нерви и не може да бъде свързана пряко с установената едностранна перфорация на лявото тъпанче. Експертизата приема, че при инцидента на пострадалия е  причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота със среден срок за възстановяване – около три седмици.

             Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Всички данни по делото подкрепят обвинението категорично, поради което съдът приема изложената в постановлението на прокурора фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

                       Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият С.С.  е осъществил състава на престъплението по  чл. чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като  на 20.04.2015г. в гр. Разград е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно на К.С. О. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради леко изразен оток на меките тъкани на лявата ушна мида в горната й трета, травматична перфорация на лявата тъпанчева мембрана; лек оток на меките тъкани на долната устна външно, средноположни на лигавицата на устната – кръвонасядания с малки охлузвания на лигавицата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия К.С. О., и на К.К.С. от гр. Разград лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание и лек травматичен оток в лявата лицева половина /буза, слепоочия, скула/, палпаторна болезненост в същата област, като деянието е извършено по хулигански подбуди.  Обвиняемият е нанесъл удари на пострадалите и така им е причинил констатираните от експертизата увреждания. Обвиняемият е действал с пряк умисъл –  съзнателно и целенасочено.  Действал е по хулигански подбуди, като аргумент за това е фактът, че е нанесъл удари и на свидетеля К. О., когото не познавал и нямал никакъв мотив да се нахвърля срещу него.

               При определяне на наказанието  на обвинаемия С. С.  съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му  от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление  се предвижда наказание лишаване от свобода до три  години години, обвиняемият  не е осъждан  и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, не са налице имуществени вреди. Чл.78а, ал.1  от НК  в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства направените от обвиняемия признания, чистото му съдебно минало. При това съдът намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния размер по чл.78, ал.1 от НК, при което съдът намира, че наказанието следва да бъде глоба  в размер на  1000 лв, като  този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето на обвиняемия. 

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението  си.

                                                                                  

                                                       

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: