Мотиви към присъда № 732
от 08.12.2016 г. постановена по нохд
№ 974/2016 г. по описа на Районен съд – Разград
Разградска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:
І.
Е.Х.С., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, български гражданин, с основно образование, неженен, месторабота:
Управител на „Д. Д“ЕООД-с.О., неосъждан, ЕГН **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На
04.07.2016 год. в землището на гр.Разград в близост до басейн „Път консулт“ в
съучастие като съизвършител с А.Б.Я. *** и две неустановени в хода на
разследването лица е причинил лека телесна повреда на А.С.Б. ***, изразяваща се
в болка, оток и кръвонасядане в теменно – тилна област на главата; характерни
охлузвания със забелване на повърхностния кожен слой в посока отгоре/надолу и
общо направление в гръдно-мишничната област от дясната страна, както и такова
охлузване в долната трета на гръдната кост, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
ІІ.
А.Б.Я., родена на *** г. в
гр.К., с постоянен адрес:***,
български гражданин, с начално образование, неомъжена, месторабота: продавач в магазин в с.Острово,
осъждана, ЕГН **********.
ЗА ТОВА, ЧЕ:
1.
На
04.07.2016г. в землището на гр.Разград в близост до басейн „Пътконсулт“ в
съучастие като съизвършител с Е.Х.С. *** и две неустановени в хода на
разследването лица е причинил лека телесна повреда на А.С.Б. ***, изразяваща се
в болка, оток и кръвонасядане в теменно – тилна област на главата; характерни
охлузвания със забелване на повърхностния кожен слой в посока отгоре/надолу и
общо направление в гръдно-мишничната област от дясната страна, както и такова
охлузване в долната трета на гръдната кост, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
И ЗА ТОВА,
ЧЕ:
2.
На
04.07.2016 г. в землището на гр.Разград в близост до басейн „Път консулт“
противозаконно е повредила чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Самсунг“
модел „Гранд Нео“, собственост на А.С.Б. ***, като е счупила дисплея и тъч
скрийн на мобилният телефон на стойност 100,00 лева – престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
участващият по делото прокурор от Разградска районна прокуратура поддържа
повдигнатите обвинения.
Защитниците на двамата подсъдими - адв. М. П. от АК – Разград и С.
К. от АК - Русе намират обвиненията за недоказани и молят за оправдателна
присъда. Излагат подробни съображения.
Двамата подсъдими
се явяват лично, отказват да дават обяснения и
се присъединяват към изложеното от защитниците си.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
04.07.2016 г. в късният следобед, св. А.С.Б. и св. И.М.Д. отишли в заведението
с басейн „Път консулт“, находящо се в землището на гр. Разград до главен път
„гр. Разград – гр. Попово“. Там те отишли с лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.
№ *** управляван от А.Б.. Понеже в момента в заведението имало сватба и всички
места на паркинга били заети, св. Б. паркирал извън заведението, непосредствено
до дясната пътна лента на главния път. Около 18,30 – 19,00 часа по-голямата
част от гостите на сватбата вече си били тръгнали. Тогава св. Б. решил да
премести автомобила си, като го паркира на паркинга на заведението. Същият
тръгнал заедно с приятеля си св. Д., като първоначално се движел по главния път
в посока към гр. Попово. Малко преди отбивката за местността „Пчелина“, на
около 500 метра след заведението „Път Консулт“, той направил обратен завой за
да се върне. След като стигнал до заведението, той трябвало да завие наляво
спрямо посоката на неговото движение, за да влезе към паркинга. Св. Б. обаче
без да подаде ляв мигач, предприел завиване на ляво. Точно тогава се блъснал с
движещият се зад него джип „БМВ Х 5“ с рег. № ***, управляван от обв. Е.Х.С.,
който от своя страна бил предприел маневра изпреварване, въпреки, че в тази
част на платното за движение това било забранено.
Двата
автомобила преустановили движението си, като лекият автомобил „Опел Зафира“
спрял в дясното пътно платно, спрямо посоката гр. Разград към местността
„Пчелина“, а джипът „БМВ Х 5“ спрял непосредствено до оградата на паркинга на
развлекателния комплекс. Св. Б. веднага излязъл от автомобила и се отправил към
джипа за да се извини за възникналият инцидент и да изяви готовност за уреждане
на евентуалните последици от така настъпилото ПТП, като с него слязъл и св. Д..
Едновременно с тях от джипа излезли водача – обв. С. и спътницата му – обв. А.Б.Я..
Св. Б. се обърнал към двамата с думите „Извинявам се, аз съм виновен, да
извикаме полиция“. Обвиняемите обаче започнали да крещят срещу него и да го
обиждат, като му казали „Глупак, простак, какво правиш, ще ни убиеш“. Обв. Я.
се приближила до св. Б. и посегнала да го удари с шамар по лицето, но той
хванал ръката ѝ за да предотврати удара. В този момент обв. С. го ударил
с юмрук в лицето, започнал да го блъска и удря, разкъсал тениската му. Обв. Я.
продължавала да му крещи и да го обижда, да го дере с нокти и удря в областта
на гърдите. Тогава от заведението „Път Консулт“ дошли още няколко мъже,
поведението на които се сторило агресивно на св. Б. и св. Д. и те силно
уплашени побягнали в посока към велоалеята за да избегнат физическото
нападение. Малко след това св. Д. усетил, че е останал сам и се обърнал за да
види какво става. Тогава видял, че обв. С. и двамата непознати за него мъже
/неустановени и в хода на разследването/ са повалили на земята св. Б. и му
нанасяли удари с ръце и крака по цялото тяло. Освен това, св. Д. видял, че от
заведението идват двама техни приятели – св. Н.П. и св. А.С., за да им помогнат
и решил да се върне. В този момент обв. Я. се навела, взела един камък и го
хвърлила по него като го уцелила в областта на бъбреците. Св. П. и св. С.
успели да преустановят нанасянето на побоя спрямо приятеля им. Обв. Я. обаче
продължавала да крещи, взела от автомобила на св. Б. документите за същия. След
това обв. Я. взела мобилният телефон на св. Б., марка „Самсунг“, модел „Гранд
Нео“ и със сила го ударила в земята като
дисплея и тъч скрийна му се счупили.
Малко
по-късно на место пристигнал дежурният автопатрул, а именно полицейските
служители – св. Р.Е. и св. К.К., които съставили на двамата водачи АУАН, за
извършените от всеки един от тях нарушения по ЗДвП.
От
заключението на съдебно-икономическа експертиза /л.74-75 ДП/, което съдът
възприема за пълно, обективно и компетентно изготвено е видно, че пазарната
цена към 04.07.2016 г. на: дисплей и тъч скрийн за мобилен телефон, марка
„Самсунг“, модел „Гранд Нео“ е в размер на 100,00 лева.
От
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, което съда възприема
като пълно, обективно и компетентно изготвено е видно, следното:
От
данните по досъдебното производство и приложената медицинска документация,
вещото лице установило, че в резултат на инцидента от 04.07.2016 г. на А.Б. са
причинени:
-
кръвонасядане в теменно-тилната област на главата;
-
охлузвания със забелване на повърхностния кожен слой в посока отгоре /надолу и
общо направление в гръдно-мишничната област от дясната страна и в долната трета
на гръдната кост.
Според
вещото лице, по своята медико-биологична характеристика описаните в
медицинската документация увреждания получени от св. Б. са обусловили болка
и страдание.
Пак
според вещото лице, травмите са причинени по общия механизъм на удари с/върху
твърд/и тъпи и тъпоръбести/и предмет/и. Кръвонасядането отговаря да е получено
от удар с юмрук или ритник, а характерните охлузвания със забелване на
повърхностния кожен слой по гръдната стена – от одраскване с нокти.
Установените
увреждания търпят пълно обратно развитие за срок 7 – 10 дни, без последици за
физическото здраве на пострадалия.
По
Горната фактическа обстановка
се установи от събраните по реда на съдебното следствие доказателства, както
следва:
1.показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели А.Б., И.Д., Н.П., А.С., Р.Е. и К.К.,
както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал.1 т.1 и т. 2 НПК
показания дадени пред орган на ДП;
2.заключението по
съдебно-медицинската експертиза;
3. заключенията по съдебно-
икономическата експертиза;
4. справките за съдимост на
подсъдимите;
Показанията на свидетели А.Б.,
И.Д., Н.П., А.С., съвпадат в значителна степен без да са налице обективни
противоречия относно фактите, които имат значение за елементите на деянието. От
тези показания се установяват обстоятелствата, при които е причинено
увреждането на пострадалия, както и начина и механизма.
Субективното отражение върху
интерпретацията на фактите се дължи на стресовата ситуация – нападение от
множество хора. Този субективен елемент не повлиява като цяло върху
обективността на информацията, която се съдържа в тези показания и липсва
основание за пълна или частична дискредитация.
Показанията на свидетелите К.
и Е. които не са очевидци на побоя, съвпадат в относно фактите, които те са
възприели лично. Чрез тях се установяват обстоятелствата, настъпили непосредствено
след като е причинено увреждането на пострадалия, както обстановката, при която
е бил заварен. Тези показания се явяват косвено потвърждение на фактите,
свързани с причинената телесна повреда. Така свидетеля К., сочи че документите на
пострадалия им били предоставени от подсъдимите – обстоятелство което съвпада с
показанията на пострадалия в които сочи, че при конфликта документите му били
отнети от подсъдимата. В показанията си сочат, че пред тях пострадалия се
оплакал за нанесения му побой от подсъдимите, и счупен мобилен телефон от
страна на подсъдимата. Същите сочат, че не е имало спор за механизма на
ПТП-то –л.а. Опел Зафира предприел завиване на ляво без включен ляв мигач, а в този момент бил
изпреварван от БМВ Х 5“, въпреки че изпреварването в този участък
било забранено, като за тези нарушения съставили съответните АУАН.
Съдът няма
основания да се съмнява в достоверността показанията на който и да било от
посочени по-горе свидетели, доколкото показанията им са логични и
последователни и не на последно място в унисон с приложения по делото писмен
материал /съдебно-медицинско удостоверение/ и изготвена съдебно-медицинска
експертиза. Показанията на цитираните свидетели посочват в нужната логична
последователност хода на стеклите се събития на инкриминираната от обвинението
дата. В този смисъл, изложената по-горе фактическа обстановка е изградена
именно на базата на заявеното от тези свидетели, в това число пострадалият.
В заключение съдът намира, че
липсват съществени противоречия, които обективно да водят до разколебаване на
обвинението относно авторството на деянието или настъпилия престъпен резултат.
От горната фактическа
обстановка съдът стига до следните правни изводи:
По обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът намира, че подсъдимите са е извършили от обективна страна
състава на престъплението по чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл. 130, ал.2,
вр. чл. 20, ал.2
НК, за което им е повдигнато и поддържано обвинение от РРП, тъй като на 04.07.2016 г. в землището на гр.
Разград в близост до басейн “Път консулт” в съучастие като съизвършители по
между си и с две неустановени в хода на разследването лица са причинили лека
телесна повреда на А.С.Б. ***, изразяваща се в болка, оток и кръвонасядане в
теменно – тилна област на главата; характерни охлузвания със забелване на
повърхностния кожен слой в посока отгоре/надолу и общо направление в
гръдно-мишничната област от дясната страна, както и такова охлузване в долната
трета на гръдната кост, довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето, като деянието е извършено по хулигански подбудикато леката телесна повреда е причинена по хулигански
подбуди - деянието е извършено на публично място, при липса на личен мотив, с
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, с пренебрежение към телесната
неприкосновеност, честта и достойнството на пострадалия.
Телесната повреда е типично
престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата
цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо
се в "противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите
или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание".
Предвид безспорно констатираните
увреждания на пострадалия, съдът приема, че на лицето е причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 НК.
Същата се изразява в изразяваща
се в болка, оток и кръвонасядане в теменно – тилна област на главата;
характерни охлузвания със забелване на повърхностния кожен слой в посока
отгоре/надолу и общо направление в гръдно-мишничната област от дясната страна,
както и такова охлузване в долната трета на гръдната кост, довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето. Съдържанието
на заключението на съдебно-медицинската експертиза за причинените на
пострадалия травматични увреждания съответства по медико-биологичния си и
правен характер на изложеното и в ППл на ВС № 3 от 27.09.1979 г. по н.д.№
6/1979 г. относно леката телесна повреда. В случая е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите - нанесени удари и
дране и полученото увреждане.
Досежно степента на участието
на двете неустановени лица в извършване на посоченото престъпление, на което
набляга защитата, настоящият състав намира това обстоятелство да е неотносимо
към настоящото производство. По делото е категорично установено, че резултата
/телесна повреда/ е последица от противоправните действия както на подсъдимите,
така и на другите две лица. Ирелевантно в случая е установяване конкретното
лично участие на всяко едно от лицата, доколкото поведението им стои в причинна
връзка с настъпилия противоправен резултат. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира за правилна дадената от РРП квалификация на деянието по чл. 20, ал.2 от НК.
Изпълнението на действията по нанасянето на телесната повреда е реализирано със
задружните усилия на няколко лица – двамата подсъдими и неустановените по
делото две лица, които пряко са участвали в изпълнителното деяние на
престъплението. Неустановяването съучастниците на подсъдимите не заличава
собственото им противоправно поведение. В този смисъл ноторно е правилото, че
всяко лице отговаря за собственото си поведение, с което е допринесло за
настъпване на престъпния в случая резултат.
Настоящият съдебен състав
категорично приема и че деянието на подсъдимите е извършено по хулигански
подбуди. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Разправата, която подсъдимите
осъществили с пострадалия, показва, че умисълът на подсъдимите значително
надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на
явно неуважение към обществото. Начинът на извършване на побоя, при който били
притеснени останалите свидетели, крясъците, обидите и заплахите, следва да се
определят като грубо нарушение на обществения ред, обхванато от съзнателните
представи на подсъдимите.
Категорично от материалите по делото е установено и че свидетелите
са се възмутили и уплашили от стореното от подсъдимите /свидетеля Д. - „ние
се уплашихме и тръгнахме да бягаме…….бях в шок“, свидетеля П. – „случи се някаква паника…….момичетата
почнаха да викат и да излизат хора навънка“, свидетеля Е. и К. прочетени показание по чл. 281, ал.4 НПК
относно пострадалия сочат че бил много
стресиран и уплашен и възмутен/,
което също подвежда извършеното от него като хулиганска проява.
По възражението, че
телесната повреда не е нанесена по хулигански подбуди, а поради лични мотиви.
Съчетаването
на личния мотив с „хулиганските подбуди” по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от
НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с
евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според
даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 година, т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС №
2/1957 година, т. 19, Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009
г., I н. о., НК, Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г.,
I н. о., НК, Решение № 255 от 3.07.2015 г. по
к.д. № 544/2015 г. на ВКС, І н.о., НК, Решение № 122 от 17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г., I н. о., НК,
Решение №
575 от 04.01.2011г. по н.д. № 2428/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК, Решение № 426
от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1526/2012 г., II н. о., НК.
Настоящият състав се счита за задължен да припомни обвързващите
мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., т.3, според които „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване
на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото.
Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от
целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл.”
При тези данни опитът на защитата да изключи хулиганските подбуди
за телесната повреда по чл. 131, ал.1, т.12 НК, изтъквайки личен мотив за
скандала, е неубедителен.
САМО ЗА
ПЪЛНОТА НА ИЗЛОЖЕНИЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ПОСОЧИ, ЧЕ ЗА НАСТОЯЩИЯ СЪСТАВ ПРЕДСТАВЛЯВА
ИСТИНСКА МИСТИФИКАЦИЯ, ЗАЩО РРП НЕ Е ПОВДИГНАЛА И ОБВИНЕНИЕ ПО ЧЛ. 325 НК СРЕЩУ
ПОДСЪДИМИТЕ. В разглеждания казус хулиганските действия и телесното увреждане
/по хулигански подбуди/ не са извършени с едно деяние. Хулиганското поведение
на подсъдимите е намерило проява и извън прякото насилие върху пострадалия,
поради което в съответствие със съдебната практика РРП е следвало да приложи
правилата за реалната съвкупност. За пълнота на изложението и избягване на
неясноти следва да се отбележи, че с ППВС № 2 от 1974 г.,т.7 съдебната практика
допуска и „идеална съвкупност, ако с
деянието, сочещо престъплението хулиганство , се осъществят и признаците на
едно или няколко други престъпления. Изключение от този принцип са случаите на
чл. 116 , т.11 от НК.” Така и Решение № 575 от 04.01.2011г. по н.д. №
2428/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК.
По възражението, за наличие на "афект" у подсъдимите при нанасянето на телесната повреда, поради
което същата е следвало да се квалифицира по чл. 132, ал.1, т.4 НК.
За
съставомерността на престъплението по чл. 132, ал. 1 от
НК е необходимо да бъде установено, че телесната повреда е извършена
в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с
насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие против
виновния или негови близки. Под силно раздразнение следва да се разбира такова
състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от
чувствата, че волята му се определя предимно от тях /Постановление №
2/1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление
№ 7/1987 г. на Пленума на ВС/. Така и Решение № 394 от 9.12.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1349/2015 г., III н. о., НК, Решение № 122
от 17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г., I н. о., НК.
При
установената фактология, няма
основание да приеме наличието на "афект" у подсъдимите при
извършването на деянието.
Не са
установени данни за такова поведение на пострадалия, с което законът свързва
приложението на привилегирования състав по чл. 132 от НК. Действително
пострадалият е предприел маневра за завиване на ляво без подаване на светлинен
сигнал. Следва облаче да се изтъкне че в момента на сблъсъка управлявания от подсъдимия С. автомобил е
изпреварвал автомобила на пострадалия, участък от пътя където е забранено
изпреварването, за което свидетелстват незаинтересованите от изхода на
делото свидетели – служители на КАТ, които съставили за това нарушение и АУАН.
Ако подсъдимият не бе предприел това забранено от закона действие, то
независимо от завиването без светлинен сигнал от страна на пострадалия, ПТП –
то не би се осъществило.
Поради
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай не се
установява пострадалият да е осъществил някое от действията, изчерпателно
изброени в закона, чрез които поначало би могло да се предизвика състояние на
силно раздразнение у подсъдимите.
Поведението
на пострадалия се цени от настоящата инстанция, като смекчаващо обстоятелство
при определяне на наказанието на подсъдимите, но не може да доведе до
преквалифициране не телесната повреда по чл. 132, ал.1, т.4 НК.
Ето
защо, в случая не е налице юридическият критерий за наличието на физиологичен афект. В този смисъл вж. Решение № 44 от
26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1693/2014 г., I н. о., НК. Поради
гореизложеното е ирелевантно дали е налице и кумулативно необходимия медицински
критерий - "състоянието
на силно раздразнение" у подсъдимите.
Само с оглед изчерпателност и пълнота на изложението, следва да се
посочи следното:
Преди да стане въпрос за правната квалификация, "състоянието
на силно раздразнение" по смисъла на посочената разпоредба е въпрос на
факти, респективно на доказването им. За да се стигне до извод за квалификация
на деянието по чл. 132, ал. 1 от
НК (също и по чл. 118 от НК
и др.), трябва да са налице както правните критерии, визирани в закона, така и
медицинските. Безспорно, действията на подсъдимите са непосредствен резултат от предизвикалия ги
повод – възникналото ПТП с участие на пострадалия. За приложимостта на чл. 132, ал. 1 от
НК е необходимо още в резултат на това провокиращо поведение деецът
да е изпаднал в състояние на силно раздразнение - т. нар. физиологичен афект, което състояние е именно решаващият
фактор в съзнанието на дееца, за да извърши престъпното посегателство. Предмет
на доказване във всеки конкретен случай е силно раздразненото състояние,
характеристиките на което са изяснени в достатъчна степен от съдебната практика
и повторението им е ненужно. Състоянието на физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос,
защото е свързано със стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика.
Преценката за такова стеснение на съзнанието се извършва на основание изводи,
направени в психолого-психиатричен аспект, а не само на основание съобщеното от
свидетелите и/или дееца, които безспорно също се съобразяват (виж в този смисъл
решение № 121/2011
г. на ВКС по н. д. № 12/2011 г., II н. о.). Така и Решение № 196 от 8.06.2015 г. на
ВКС по н. д. № 92/2015 г., I н. о., НК.
Въпросът дали подсъдимите са се намирали в състояние на силно
раздразнение или не, е фактически и неговото решаване е резултат от обстойна и
комплексна оценка на всички допустими по НПК доказателствени
средства, събрани и проверени по делото.
Тъй като съдът намира, че поведението на пострадалия не би
обусловило, правната квалификация по чл. 132, ал. 1, т.
4 НК, то намира за безпредметно да бъде назначавана
съдебнопсихиатрична експертиза.
Ядосването на подсъдимите от ПТП-то не е достатъчно, за да се
приеме наличие на афект от психологична
гледна точка. Сам по себе си този факт, не разкрива състояние на бурна нервна
реакция, при която съзнанието на подсъдимите да е било значително стеснено,
овладяно от чувства, а възможността им да вземат правилни решения и да
ръководят постъпките си да е значително намалена.
Ето защо, не са
налице основания за преквалификация на
деянието по чл. 132, ал. 1 от
НК.
От субективна страна
подсъдимите са действали при форма на вината умисъл и с хулигански мотив, демонстрирайки
безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави
в обществото. Те са съзнавали общественоопасния характер на действията си и са
предвиждали общественоопасните последици от своето поведение, като са целели
настъпването на тези последици. Предприемайки инкриминираните деяния, те са
съзнавали, че последиците от тях представляват грубо нарушение на обществения
ред и целейки да изразят явно неуважение към обществения ред, са ги извършили.
Въз основа на така
направените фактически и правни изводи, съдът стигна до единствения възможен
извод, че извършеното от подсъдимите деяние е съставомерно от обективна и
субективна страна спрямо така направена квалификация от РРП по чл. 131, ал.1,
т.12 вр. чл. 130, ал.2
вр. с чл. 20, ал.2
НК.
Съгласно нормата на чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл. 130, ал.2
НК предвиденото наказание за деянието, извършено от подсъдимите, е
"Лишаване от свобода" за срок до една година или Пробация.
Относно
подсъдимият Е.С..
Същият е пълнолетно лице,
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от
Глава Осма на НК, а от престъплението не са причинени имуществени вреди, съдът
стигна до единствения законосъобразен извод, че са налице предпоставките за
приложение на императивната разпоредбата на чл. 78а от НК,
а именно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При индивидуализация размера
на административното наказание, съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства: причинената лека телесна повреда в присъствието на множество други
лица и то в светлата част на денонощието на обществено место, на което се
събират множество хора, словесна агресия. Съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и липсата на критичност към извършеното
– така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94
от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Към смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящият
съдебен състав приема: поведението на пострадалия, липсата на други
противообществени прояви, добрите харатеристични данни, както и че същият не е осъждан за престъпление не само от
общ характер, но и от частен характер.
Като анализира
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест
на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки императивния характер на
нормата на чл. 78а, ал.1 от
НК, настоящият състав счете, че на подсъдимия Е.С. следва да
бъде наложено административно наказание при лек превес на смекчаващите обстоятелства
- "Глоба" в размер на 2 985 лв. /при среден размер от 3 000
лв./, която ще окаже нужното въздействие върху подсъдимия с цел предотвратяване
на последващи противоправни прояви от негова страна.
Така определената
административна санкция ще постигне и целите по чл. 12 от ЗАНН
- за индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите неустойчиви
членове на обществото.
Относно подсъдимата А.Я..
Спрямо същата разпоредбата на чл. 78а НК не намира приложение.
Тъй като подсъдимата вече е осъждана за извършено тежко умишлено
престъпление от общ характер по чл. 255, ал.1 НК, изтърпяла е наказание
Пробация, но същото не е могло да я поправи и превъзпита, както и предвид
обществената опасност на деянието, съдът й наложи наказание Лишаване от
свобода, а не алтернативно предвиденото наказание Пробация.
При индивидуализация размера на наказанието, съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства: обременото съдебно минало, причинената
лека телесна повреда в присъствието на множество други лица и то в светлата
част на денонощието на обществено место, на което се събират множество хора,
словесната агресия. Съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и липсата на критичност към извършеното
– така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94
от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Към смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема: поведението на пострадалия, добрите
харатеристични данни, лошото имотно положение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав счете, че на подсъдимата А.Я. следва да бъде наложено наказание ЛС при лек превес на
смекчаващите обстоятелства – за срок от 6 месеца /при среден размер от 7.5
месеца/.
Това наказание се явява съответно на процесното
престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че едно по - ниско
наказание от така определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК.
По обвинението по чл. 216, ал.1 НК
относно подсъдимата А.Я..
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира, че подсъдимата
А.Я., с действията си е осъществила състава на
престъпление по чл. 216, ал.1 от
НК, за което я призна за виновна.
От обективна страна, подсъдимата А.Я.
на 04.07.2016 г. в землището на гр. Разград в близост до басейн “Път
консулт” противозаконна е повредила чужда движима вещ – мобилен телефон марка
„Самсунг“ модел „Гранд Нео“, собственост на А.С.Б. ***, като е счупила дисплея
и тъч скрийн на мобилния телефон на стойност 100.00.
Всички съставомерни елементи
на изпълнителното деяние и участието на подсъдимата в неговото извършване като
едноличен извършител, се доказват по един безспорен и убедителен начин от
горепосочените кредитирани и кореспондиращи помежду си гласни и писмени
доказателства. Всички кредитирани гласни и писмени доказателства безспорно
установяват, че причинените имуществени вреди по инкриминирания телефон, са
довели до неговото повреждане, предвид счупването на дисплея и тъч скрийна.
От субективна страна,
престъплението е извършено при пряк умисъл -подсъдимата е съзнавала обективните
елементи от състава на престъплението, както е съзнавала и обществено-опасния
характер на деянието, като е предвиждала и пряко е целяла настъпването на общественоопасните
последици. Същата не е имал никаква смислена причина, за да вземе телефона на
пострадалия и да го хвърли на земята и то с такава сила, че този удар да доведе
до неговото повреждане.
По възражението, че предвид
ниската стойност на нанесените от деянието по чл. 216, ал.1 НК щети – 100 лв.,
то относно деянието по чл. 216, ал.1 НК, представлява маловажен случай по см.
на чл. 9, ал.2 НК.
Още през
1974г. ВС е имал повод да посочи в Решение № 37 от 21.1.1974 г. по н. д. №
860/73 г., I н. о., Съдебна практика на ВС -
наказателна колегия,
Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания
с т. II, 7 от ПлП ВС № 6/71 г. според които:
За да се определи дали престъплението
маловажен случай,
съдилищата трябва да преценяват не
само стойността имущество и липсата, и незначителността на вредните
последици, но и всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца.
Така и Решение
№ 421 от 1.06.2004 г. на ВКС по н. д. № 290/2004 г., III н. о.
Както е
посочено и в Решение № 233 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 196/71 г.,
I н. о. :“При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице "маловажен
случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не
само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните
последици, т. е. не само обстоятелствата
относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно
обществената опасност на дееца.“
Константната
съдебна практика съгласно която стойността на предмета на престъплението не е
единствения разграничителен критерий, е намерила израз и в:
- Решение
№ 115 от 06. 01.
- Решение № 300 от 17 август
2009 година ВКС, ІІІ
н.о. дело № 325/2009
година за кражба на
-
Решение № 387 от 18 октомври 2010 година на ВКС, І н.о. по н.д. № 382/2010 година – ОПИТ за кражба на
стойност 41 лв. е наложено наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода
ефективно.
В конкретния случай подсъдимата А.Я. е
осъждана за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер и въпреки
изтърпяното наказание, същата не се е поправила и превъзпитала. Горното сочи,
че процесното деяние не е изолирана проява от начина й на живот. Т.е. касае се
за личност с висока обществена опасност. Следва да се отчетат и обстоятелствата
характеризиращи деянието по чл. 216, ал.1 НК – същото е извършено в светлата
част от денонощието, след отнемането на вещта от пострадалия, независимо от
наличието на хора наоколо, като чрез повредата на телефона същевременно
пострадалият е бил лишен от възможността да се свърже с органите на реда и да
съобщи за нанесения му от подсъдимите побой.
Предвид високата обществена опасност,
както на деянието така и на дееца, независимо от ниската стойност на предмета
на престъплението, съдът намира че процесното деянието по чл. 216, ал.1 НК не е
малозначително по см. на чл. 9, ал.2 НК, както и не представлява моловажен
случай по см. на чл. 93, т. 9 НК.
По наказанието за извършеното престъпление по чл. 216, ал.1
НК.
При индивидуализация размера на наказанието, съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства: обременото съдебно минало, извършването
на деянието в присъствието на множество други лица и то в светлата част на
денонощието на обществено место, на което се събират множество хора. Съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94
от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Към смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема поведението на пострадалия, невисоката
стойност на предмета на престъплението, добрите харатеристични данни, лошото
имотно положение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав счете, че на подсъдимата А.Я. следва да бъде наложено наказание ЛС при превес на смекчаващите
обстоятелства – за срок от 2 години / при среден размер от 2 години и 7.5
месеца/.
Това наказание се явява съответно на процесното
престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че едно по - ниско
наказание от така определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК.
По приложението на чл. 23 НК.
От изложеното по-горе е видно, че са налице
предпоставките на чл.23 от НК, за налагане на общо наказание на подсъдимата А.Я. по
горепосочените две престъпления, в размер на най-тежкото от тях, а именно – 2 години лишаване от свобода. Това е така
тъй като и тези две отделни престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.
66, ал.1 НК, поради което отложи изпълнението на това общото наказание, за
изпитателен срок от 5 години, тъй като по – кратък срок не би могъл да постигне
целите на наказанието.
С
цел пълното постигане на целите на наказанието, съдът на основание чл. 67, ал.3
НК, постанови спрямо подсъдимата А.Я. пробационна
мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО през целия изпитателен срок. Съдът намери това за
необходимо, с цел пълното постигане на целите на чл. 36 НК и най - вече
индивидуална превенция, особено що се касае за личност с обременено съдебно
минало, извършило в реална съвкупност още 2 други престъпления.
По
приложението на чл. 24 НК.
На осн. чл. 24 НК, съдът увеличи с 6 месеца така определеното общо наказание, като
така увеличеното наказание се явява ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение се отлага за изпитателен срок от 5 години, на
осн. чл. 66, ал.1 НК, като на осн. чл. 67, ал.3 НК и постанови пробационна
мярка по чл. 42а, ал.1, т.1 НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО през целия изпитателен срок.
В случая РРС намери, че са налице
предпоставките на чл. 24 НК, поради следното:
Реалната съвкупност винаги е
по-обществено укорима от идеалната. Това е така поради обстоятелството, че при
реалната съвкупност, с няколко отделни деяния се извършват отделни престъпления
/така и Решение № 223 от 9.12.2008 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 270/2008 г.,
НО, докладчик съдията Здравко Трифонов/.
С разпоредбата на чл. 24 НК е предвидена
възможността да се изостави принципът на поглъщането, когато наложените
наказания са от един и същи вид и да се увеличи общо определеното наказание по
чл. 23 НК. В рамките на формалните параметри, съдът подложи на
оценъчен анализ (през призмата включително и на последно определеното
наказание) цялостната престъпна дейност и не на последно място, обществената
опасност на дееца, която се илюстрира един път от оценъчната дейност за
конкретно извършеното престъпление, но и в цялостно с оглед "легитимацията"
на лицето, с оглед предходното му
осъждане, като стигна до
извода, че са налице предпоставките за приложението на чл. 24 НК. В
този смисъл са и
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1965 г. В
т.1 от това
Постановление ВС
изрично е указал, че съдилищата задължително (т. е. и без да има искане от
прокурора) следва да извършват
преценка дали са налице предпоставките за приложението на чл. 24 НК, като преценяват
броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване,
характер, степен на обществена опасност и личността на подсъдимия. Следва да се
припомни и едно основно положение от наказателноправната теория, че
обществената опасност на личността намира отражение, на първо място, в самото
престъпно деяние, без изцяло да се покрива, тъй като отделно се преценяват и
всички останали белези на личността на дееца.
След тази
цялостна преценка на престъпната дейност на подсъдимата съдът, се убеди
и прецени, че и най-тежкото наложено му наказание за отделните престъпления не
е достатъчно да я поправи
и превъзпита, както и да изпълни другите цели на наказанието, предвидени в чл.
36 НК.
Съдът
намира, че следва да се приложи чл. 24
НК тъй като прие, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно
на съвкупността от престъпните деяния и второ, че със същото това наказание не
мога да се постигнат целите на наказателната репресия.
По разноските:
С оглед на това, че съдът е признал подсъдимите за виновни, то на
основание чл. 189, ал.3 от
НПК двамата подсъдими следва да заплатят по сметка на ОД на МВР Разград сумата
96.60 лева за разноски в досъдебното производство, както и да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград сумата от
100.00 лева, за разноски в съдебната фаза на процеса.
По тези мотиви съдът
постанови присъдата си.
/Атанас
Христов/