В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на четиринадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : С.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1010 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за делба и е във фазата по допускането й.

Ищецът-ЕТ”Буран-Ив. Ст.” иска съдът да постанови решение, с което да допусне до делба между него и ответника-„Ел. Груп”ЕАД посочения в исковата молба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с търговско предназначение „Магазин за промишлени стоки” с административен адрес-гр.Разград, бул.”България” №5 ет.1 с идентификатор №61710.504.3177.7.30., при квоти 34/117 идеални части за него и 83/117 идеални части за ответника. Иска още на основание чл.344 ал.2 от ГПК да се определи и обезщетение за ползване на имота, считано от депозиране на ИМ в съда до извършването на делбата, без да сочи размер.

Ответникът в писмения си отговор, твърди на първо място, че иска за делба е недопустим позовавайки се на СПН и влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№13/2011г. на РОС с което иска на ищеца по чл.108 от ЗС относно процесния имот е отхвърлен. На второ място, както в отговора си, така и в съдебно заседание ответникът твърди, че иска за делба на имота е неоснователен, настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски. Твърди, че е придобил имота чрез участие в публична продан, въведен е във владение на същия от ЧСИ и във вида, в който е съществувал още при въвеждането му в експлоатация през 2007г. Заявява, че не е налице съсобственост, оспорва и иска за плащане на обезщетение за ползването му.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представения по делото-л.11, договор за продажба на общински нежилищен имот на 30.03.2005г., ищецът като едноличен търговец е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ обект-нежилищен имот-частна общинска собственост-партерно помещение с административен адрес: гр.Разград, бул.”България” №5 със застроена площ 83 кв.метра. С договор от 07.08.2006г. за учредяване на право на строеж върху имот-частна общинска собственост-л.14 от делото, е придобил възмездно право на пристрояване върху 34 кв.метра общинска земя, за пристрояване към съществуващото партерно помещение със застроена площ от 83 кв.метра. Издадено е разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна линия и е извършено преустройство на съществуващия магазин за промишлени стоки, въведен в експлоатация на 23.11.2007г.-видно от представеното у-ние №78 на гл.архитект на община Разград-л.16 от делото. След преустройството, съгласно посоченото у-ние общо застроената площ на магазина е 117 кв.метра.

По повод гражданско правен спор върху процесния имот е наложена възбрана, вписана в СВ при РРС на 13.04.2010г., като в т.4 имотът е посочен с идентификатор и граници, но с площ 83 кв.метра/л.78 от делото/. С протокол за опис на недвижим имот от 22.04.2010г. ЧСИ Г.Солаков описва подробно имота, като отбелязва, че по документи той е с площ 83 кв.метра, но измерен на място е с площ 117 кв.метра. Насрочена е публична продан на имота, като в обявлението и в съобщението до ищеца-л.87 от делото- в т.4 имотът е посочен с площ 83 кв.метра. С постановление за възлагане от 30.07.2010г. процесния имот е възложен на ответното дружество-л.26 и 27 от делото, а с протокол от 05.08.2010г. за въвод във владение на недвижим имот-л.94, ответникът е въведен във владение. И в двата акта на ЧСИ е посоченото, че имотът е „ площ по документ 83 кв.метра”.

По делото е назначена техническа експертиза. Според заключението на вещото лице-л.105 от делото, Хр.П., правото на строеж от 34 кв.метра, изразяващо се в пристрояване на магазина е реализирано, изградената пристройка не представлява самостоятелен обект на собственост, пристрояването представлява ново изграждане на фасадата на бившия магазин в северна посока и изравняване с фасадите на останалите магазини, двете помещения се обединяват в един общ обект с площ 117 кв.метра, за който е отреден обект с идентификатор №61710.504.3177.7.30. В заключението си вещото лице сочи пазарен месечен наем за целия магазин 600 лева. Назначена е и техническа експертиза с три вещи лица, които в заключението си подробно проследяват посочените по-горе записвания, касаещи процесния имот. Видно от заключението с декларация обр.14 по ЗМДТ от 30.09.2010г. ответното дружество е декларирало имота с площ 83 кв.метра, като със заявление с вх.№99-3466 от 17.10.2010г. на СГКК е заявило промяна на собствеността на основание постановлението за възлагане на ЧСИ, и в служба „Кадастър и кадастрален регистър”-Разград имотът е регистриран с площ 83 кв.метра. Вещото лице инж.Т. обяснява в съдебно заседание, че ищецът през 2014г. е поискал изменение на кадастралната карта като е поискал промяна с отразяване на реализираното право на строеж, издадена е заповед за изменение с дата 19.11.2014г., която обаче е обжалвана и не е влязла в сила.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Процесният недвижим имот е преустроен от ищеца и още с въвеждане на обекта в експлоатация през 2007г. е с площ от 117 кв.метра. Участвайки в публичната продан на имота през 2010г. ответното дружество придобива имота във вида, в който той е бил вече преустроен и пред вид разпоредбата на чл.496 ал.2 от ГПК купувачът е станал собственик на цялата площ от магазина, независимо че в титула за собственост-постановлението за възлагане на ЧСИ е посочена по-малко площ-83 кв.метра. Това е така и пред вид отбелязването, извършено от ЧСИ в протокола за опис на недвижимия имот-„с площ измерена на място 117 кв.метра” и в самото постановление за възлагане „по документ”. Обстоятелството, че ответникът е декларирал по-малка площ и имотът е регистриран в СККР с площ от 83 кв.метра, не означава, че дружеството е придобило и станало собственик само на част от магазина. Напротив, придобило е всички права, които е имал длъжника-настоящия ищец. Той вече е бил собственик на магазин за промишлени стоки с площ от 117 кв.метра. След като пристроеното няма качество на самостоятелна вещ с влизане в сила на постановлението за възлагане на ЧСИ е настъпил вещно прехвърлителния ефект на проданта за целия имот. Ищецът не би могъл да запази реална или идеална част от имота, предмет на извършената публична продан. Той не е съсобственик и предявения иск за делба следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника заплащане на правените от него разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.109 от делото, са в размер на 200 лева, а на районен съд-Разград на основание т.9 от ТДТССГПК -100 лева държавна такса.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ”БУРАН-ИВ. СТ.” с ЕИК-826053879 със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.**** с представител Ив. Т. Ст. против „ЕЛ. ГРУП”ЕАД с ЕИК-175340415 със седалище и адрес на управление гр.С., община Ст., район Л., ул.”***** иск за делба и иск за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.2 от ГПК относно недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, с търговско предназначение „Магазин за промишлени стоки” с административен адрес: гр.Разград, бул.”България” №5, ет.1 с идентификатор 061710.504.3177.7.30 със застроена площ от 117 кв.метра, заедно със сътветните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при граници и съседи: на същия етаж- имот №6171.504.3177.7.29; под обекта-нямо; над обекта: имот №61710.504.3177.7.11 и имот №61710.504.3177.7., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ”БУРАН-ИВ. СТ.” с ЕИК-826053879 със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.”**** с представител Ив.Т. Ст. да заплати на „ЕЛ. ГРУП”ЕАД с ЕИК-175340415 със седалище и адрес на управление гр.С., община Ст., район Л., ул.”**** сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото, а на районен съд-гр.Разград държавна такса в размер на 100 лева/сто лева/.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: