Р Е Ш Е Н И Е

              Номер  429                                       05.12.2016 г.                                      гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На шестнадесети ноември                                       две хиляди и шестнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар     Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1346/2016 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.240  от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от А. Х.М., с която е предявен иск за установяване, че ответника К.С.К. му дължи сумата 12 000 лв. по договор за заем, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№846/2016 г. Сочи, че на 25.11.2014 г. между двамата е сключен договор за заем за горепосочената сума, която е следвало да бъде върната от ответника до 25.11.2015 г. Договорът е бил в писмена форма. Ответникът не върнал сумата в срок и ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът  възразил.

            Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е получил сумата, посочена в договора за заем, както и че представения със заявлението договор не е в оригинал.

            Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №846/2016 г. на РС Разград за сумата 12 000 лв. ведно със законната лихва от 09.05.2016 г.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 25.11.2014 г. между страните по делото – А.Х.М. и К.С.К. е сключен договор за заем. Според този договор ищецът е дал на ответника в заем сумата 12 000 лв. В договора изрично е посочено, че сумата е изплатена напълно и в брой в деня на сключване на договора. Ответникът се е задължил да върне заетата сума до 25.11.2015 г.

            Във връзка със заявеното от ответника оспорване на този документ е назначена графологическа експертиза. Вещото лице по същата е посочило, че печатния текст в договора за заем е ксерокопие, но отпечатъкът от печат е действителен, а подписите и ръкописния текст са изписани  с химикал и на оригинални. Саморъчните подписи на „заемодател“ и „заемополучател“ са изпълнени съответно от А.Х.М. и К.С.К..

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният иск е основателен и доказан. Страните по делото са подписали договор за заем, в който е посочено, че сумата е получена от ответника. Следователно между тях е сключен договор по чл.240 от Закона за задълженията и договорите и за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума. Същата се дължи ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така както е и присъдена.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски по делото, като на основание т.12 от Тълкувателно решение №4 /18.06.2014 г. по т.д.№4/20143 г. на ВКС  ОСГТК, съдът, разглеждащ иска за установяване на вземането, следва да се произнесе и за разноските, направени в заповедното производство. Така ответникът следва да заплати на ищеца сумата 240 лв. за платена държавна такса и 850 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№846/2016 г. на РС Разград, както и сумата 240 лв. държавна такса и 850 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.К., ЕГН ********** ***, че същият дължи на А.Х.М., ЕГН ********** ***  сумата  12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/  по договор за заем от 25.11.2014 г., ведно със законната лихва от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,  за която е издадена заповед за изпълнение. по ч.гр.д.№846/2016 г. на РС Разград.

            ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ А.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/  държавна такса и 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/  адвокатско възнаграждение по настоящото дело, както и сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ държавна такса и 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/   адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№846/2016 г. по описа на РС Разград.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

            След влизане в сила на решението препис от същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№846/2016 г. по описа на РС Разград.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: