Р Е Ш Е Н И Е

Номер 437 23.12.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1508 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.26, предл. трето, чл.33 и чл.29 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Р.А.Р., с която срещу „В.“ЕООД са предявени обективно съединени искове за установяване нищожността на споразумение от 15.07.2016 г., сключено между страните по делото порази накърняване на добрите нрави, а в условията на алтернативност същото да бъде унищожено като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия и измама. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника, че е претърпял тежка трудова злополука на 26.05.2013 г., изразяваща се в една тежка и шест средни повреди и е бил пенсиониран с решение на ТЕЛК с установена 97% неработоспособност, че е завел иск за заплащане на сумите 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 10 000 лв. за имуществени вреди, че от 2013 до 2016 г. той и семейството му са живеели в нищета и се е нуждаел от значителни средства за провеждане на лечение, на 15.07.2016 г. се срещнал с управителя на ответното дружество В.Д. по негово настояване и след многократни обаждания по телефона и адвоката му, които го убедили да приеме сумата 7 000 лв. и му обещали сумата 5000 лв. в зависимост от показанията, които ще даде на досъдебното производство по воденото наказателно дело, като изтъкнал колко много му бил помагал до този момент. Съответно придружаващия го адвокат обяснил, че няма съдът да му присъди сумата 110 лв. и че ще се наложи да заплаща разходи по делото. След този разговор го завели пред нотариус в гр.Търговище, където той подписал споразумението, подготвено предварително от ответника и адвоката му. Заверена била и молба за отказ на ищеца от иска. Твърди, че няколко пъти поискал да се свърже с адвокатите си, но представителя на ответника и адвоката му го уверили, че всичко което правят е съобразено със закона. Впоследствие ищецът решил да не депозира отказа от иска пред съда, но представителят на ответника го изпратил по пощата. Сочи, че уговореното обезщетение е около 15 пъти по-ниско от обезщетенията, които са присъдени в подобни случаи. Счита, че споразумението е постигнато чрез умишленото му въвеждане в заблуждение от другата страна.

Ответникът в своя писмен отговор в законоустановения срок прави възражение за неподсъдност на делото и заявява искане същото да бъде изпратено за разглеждане от РС Мадан. По същество твърди, че дружеството действително е положило грижи за ищеца, вкл. и чрез изплащане на здравните осигуровки за предходните три години преди злополуката и заплащане за избор за екип, закупило апарат на стойност 1200 лв. и изплатило на ищеца 1000 лв. на ръка и 860 лв. по банкова сметка, ***. за покриване на разходите по лечението в София. Освен това изплатили 7000 лв. на 15.07.2016 г. Твърди, че ищецът по собствено убеждение подписал споразумението пред нотариус. Твърди, че и преди трудовата злополука ищецът е бил в тежко икономическо състояние, тъй като не е работил и е бил без доходи в продължение на години.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника. Като такъв е претърпял трудова злополука на 26.05.2013 г. Същата е приета за трудова по чл.55 ал.1 от КСО с разпореждане №44/10.07.2013 г. След злополуката същият е бил в отпуск по болест, а с решения от 30.01.2014 г. и 19.02.2014 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Анна“ Варна му е призната 97% трайна нетрудоспособност без чужда помощ с водеща диагноза придобита липса на бял дроб /или част от него/. С ново решение от 15.12.2015 г. е определена 84% трайна нетрудоспособност на ищеца.

По искова молба на ищеца от 20.05.2016 г. е образувано гр.д.№1011/2016 г. със същата са предявени два обективно съединени иска – за заплащане на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за заплащане на имуществени вреди в размер на 10 000 лв.

Във връзка с трудовата злополука е водено досъдебно производство №62/2013 г. по описа на РУП Лозница за престъпление по чл.136, ал.1 от НК. Процесуален представител на Р., в качеството му на пострадал, е бил свидетеля адв. Р.В.. На 15.07.2016 г. в ранния следобед двамата били призовани и посетили ОД на МВР Разград за предявяване на материалите по досъдебното производство. Няколко пъти звънял телефона на Р., за което последният обяснил, че го търси работодателят му. Споделил, че го убеждавали да оттегли исковата си молба, припомняли му, че по време на неговото лечение са му дали значителни средства. Адвокатът го посъветвал да не контактува с тях, както и това, че след като има заведено дело, съдът ще реши въпроса. Свид.М., майка на ищеца, не разбрала кога сина й и представител на ответника са се уговорили да се срещнат, но инициативата била на последния. След като пристигнали от гр.Разград в гр.Лозница, свид.М. и брата на ищеца го оставили на мястото на уговорената среща. Свид.В.Д., син на управителя на ответното дружество и свид.М. се срещнали с ищеца в техния автомобил. Разговорът между Д. и ищеца бил за нуждите на последния. Д. предложил да му даде някаква сума и да приключат нещата. Споразумели се за сумата, Д. се обадил в офиса и от там го насочили към нотариус. В нотариална кантора в гр.Търговище разпечатали споразумението и двамата го подписали. Екземплярът, който взел свид.Д., представил в офиса на дружеството. В 15,30 -16,00 часа ищецът се прибрал в дома си и носел 7000 лв. Според майка му ищецът е малко неадекватен, не е нормално мислещ. След това Р. обяснил на адв.В., че е бил изплашен, притеснен. Според този свидетел крайната нищета, в която живее семейството е допълнителен повод ищецът да се съгласи да сключи това споразумение. При работата си по делото този свидетел контактувал основно с майката на ищеца, тъй като с него трудно се комуникирало. Единствените доходи на ищеца са от пенсия в размер на 200 лв. С нея се издържат двамата с майка му. След злополуката ответното дружество изпращало пари по банковата сметка на ищеца, като според свид.М. това ставало всеки месец. Заплатили и здравните осигуровки /вкл. и за предходните години/, за да продължи лечението. По време на престоя в болнично заведение в гр.София ищецът бил посещаван от свид.М. поне през ден. Той му носел храна и други необходими неща, оставял му дребни суми за харчене. Това ставало по молба и за сметка на законния представител на ответника и неговия син, свид.В. Д.. Така свид.М. платил 700 лв. за избор на екип, за да бъде опериран ищеца от най-добрия професионалист и 1200 лв. за консуматив, който е бил използван при операцията. Няколко пъти давал пари и на брата на ищеца, когато ходел в София, за да го види, плащал хотела и горивото.

В представеното по делото споразумение страните са уговорили, че ответникът заплаща на ищеца сумата 7 000 лв. обезщетение за претърпяната от него като работник в дружеството на 26.05.2013 г. трудова злополука, а ищецът приема, че тази сума напълно компенсира претърпените от него вследствие на трудовата злополука материални и нематериални щети и че няма да претендира такива за в бъдеще и се задължава да заяви отказ от иска. На 15.07.2016 г. ищецът е подписал и заявление за отказ от предявения иск с правно основание чл.200 от КТ срещу „В.ио“ЕООД.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявени са три иска за недействителност на договора – споразумение от 15.07.2016 г. – за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, за унищожаване поради измама, както и като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Въпреки че ищецът е заявил, че предявява тези искове в условията на алтернативност, съдът е длъжен да разгледа първо твърдяното основание за нищожност и само ако приеме, че сделката е валидна, следва да разгледа твърдените от ищеца основание за унищожаемост на сделката, а именно първо измамата като порок на сделката с по-голяма тежест и след това крайната нужда като причина за сключването на същата.

Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и в чл.26 от ЗЗД са въздигнати като критерии за оценка на сделките. Това понятие предполага известна еквивалентност на насрещните престации, като при тяхното несъответствие се прави извод за нищожност на сделката. Еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. В случая споразумението няма за цел размяна на престации, а в т.1. регламентира обезщетяване на вреди, които вече са настъпили за ищеца. Тези вреди е много трудно да бъдат оценени, поради което не може да се направи извод, че сумата 7000 лв. е толкова ниска, че да бъде приравнена на липса на обезщетение, още повече че бе установено, че ищецът е получил и други суми от ответника. Ето защо съдът счита, че сделката не страда от твърдяния, порок противоречие с добрите нрави, който порок да я прави недействителна.

С оглед неоснователността на иска за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, съдът следва да разгледа иска за унищожаване на същата поради измама. Фактическият състав на чл.29 от ЗЗД изисква да е сключена сделка, едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера на сделката и /или последиците от нея, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението. Измамата по смисъла на чл.29 от Закона за задълженията и договорите представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване на същата е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявляващия. Това умишлено заблуждаване обикновено се предприема с цел да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. Вследствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й. Невярната представа /заблудата/, под въздействие на която е действал ищеца и която го е мотивирала да подпише процесното споразумение, се изразява в създаденото у него убеждение, че по този начин ще си спести разноски по делото и че по-голяма сума не би могъл да получи по съдебен ред. Наличието на измамни действия от страна на ответника са установява от редица косвени доказателства – неколкократни обаждания, опити за среща с ищеца насаме, сключване на споразумение без участие на вече ангажиран от ищеца адвокат, подписване на споразумението в гр.Търговище, където няма опасност ищеца да се види с адвоката си, споделеното от ищеца със свид.В. след сключването на споразумението. Това наличие се установява и от резултата – подготвяне и подписване на споразумение за обезщетяване на всички вреди, вкл. и тези, които могат да възникнат за в бъдеще в рамките на около час и то за сума, повече от десет пъти по-малка от размера на иска, подаден от ищеца два месеца преди това. Въвеждането на ищеца в заблуждение е било улеснено от социалната му изолация и от положените от ищцовото дружество грижи по време на лечението. Именно това негово състояние го е мотивирало да подпише процесното споразумение. Ето защо съдът счита, че то не е израз на неговата свободна воля, поради което искът за унищожаване на споразумението от 15.07.2016 г. като сключено в резултат на измама е основателен и доказан.

Предвид основателността на този иск съдът не следва да установява дали договорът е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, тъй като същият следва да бъде разгледан само в условията на евентуалност, обусловена от отхвърляне на предходните искове предвид по-малката тежест на този порок на волята.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 500 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса за уважения иск в размер на 280 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска, предявен от Р.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу „В.“ЕООД, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.“**“, №** за установяване нищожност на договор, сключен между двамата на 15.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите при нотариус с рег.№496 с район на действие РС Търговище, наречен „споразумение“ поради противоречието му с добрите нрави.

УНИЩОЖАВА на основание чл.29 от Закона за задълженията и договорите, договорът, наречен споразумение, сключен на 15.07.2016 г. между Р.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** и „В.“ЕООД, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.“.“, №* с нотариална заверка на подписите при нотариус с рег.№496 с район на действие РС Търговище, като сключен след умишлено въвеждане в заблуждение на Р.А.Р., ЕГН **********.

ОСЪЖДА В.“ЕООД, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.“..“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 500 лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски за един адвокат.

ОСЪЖДА В.“ЕООД, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.“*“, №* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: