Р Е Ш Е Н И Е
Номер 431 16.12.2016 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд на 17.11.2016 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: П.Т.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1517 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искане на
ищеца "СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
Разград 7200, ул. Дондуков No 3, законен представител - Пано Георгиев Изворов –
изпълнителен директор.
С искова молба ищеца е предявил против ответниците:
-
Ц.И.Ц., с адрес: ***, ЕГН **********
-
М.П.Д., с адрес: ***, ЕГН **********,
пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135, ал.1
ЗЗД, а при условие на евентуалност -
иск с правно основание чл. 26, ал.1, предложение 3 ЗЗД.
Ищецът моли да бъде постановено решение с
което обяви сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№**, дело №** от **г. на
нотариус Р. И.-рег.№** на НК град София, район на действие-Р.С.Разград, вписан
в СВ вх.рег.№**г., акт №**, том **, дело №**г., имотна партида **, КОЙТО ИМОТ СЪСТАВЛЯВА: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.504.137.25.14/шестдесет
и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, сто
тридесет и седем, точка, двадесет и пет, точка, четиринадесет/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри/КККР/ на град Разград, одобрени със Заповед
№РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се в
сграда с идентификатор 61710.504.137.25, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.504.137, с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ,
със застроена площ от 56.02кв.м./петдесет и шест цяло и две стотни квадратни
метра/, състоящ се от: дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, брой нива:
1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с
идентификатор 61710.504.137.25.13 и обект с идентификатор 61710.504.137.25.15,
под обекта: обект с идентификатор 61710.504.137.25.11, над обекта: обект с
идентификатор 61710.504.137.25.17, заедно с принадлежащото му избено помещение
№14/четиринадесет/, с полезна площ от 5.53кв.м./пет цяло и петдесет и три
стотни квадратни метра/, при граници за избеното помещение: коридор,
изток-избено помещение №13 на жилище №13, запад-избено помещение №15 на жилище
№15, горе-първи жилищен етаж, както и 5.53%/пет цяло и петдесет и три стотни
процента/ идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, за относително
недействителен по отношение на „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град Разград за 1/2/една
втора/ идеална част от имота, като сключен с цел увреждане на интересите на
дружеството като кредитор, ведно с
всички законови последици от това.
При условията на евентуалност, ако съда приеме първия
предявен иск за неоснователен, се прави искане да се прогласи нищожност на горецитирания Договор, тъй като накърнява добрите нрави,
тъй като е сключен при съществено отклонение на продажната цена на имота
от действителната пазарна продажна цена на същия.
Ищецът сочи, че първият
ответник е бивш служител на ищеца. На 04.02.2015 година в землището на
град Разград по път RAZ-1113 /гр.Разград-с.Дянково/, при управление на
МПС-товарен автомобил марка „МАН”, с рег.№***, собственост на „СТРОЙМОНТАЖ”
ЕАД, ответникът Ц.Ц. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди на дружество „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град Разград на обща стойност 29 681.50 /двадесет и девет хиляди
шестстотин осемдесет и един лева и петдесет стотинки/.
Извършеното от този ответник съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК /като са нарушени чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1от ЗДвП /. За същото на
производство пред Районен съд град Разград бе нохд №584/2015г., приключило с влязла в сила Присъда № 91 от 18.02.2016г., с която Ц.И.Ц. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му е наложено наказание Пробация.
Районен съд град Разград уважи и предявеният граждански иск на
„СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град Разград против дееца Ц.И.Ц. в пълен размер от
29 681.50 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта
04.02.2015г.
В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването, се явява пълномощникът на ищеца адв. М.М. ***, който
поддържа исковата молба и излага подробни съображения. Депозира и подробна
писмена защита.
Ответникът М.П.Д. депозира отговор на ИМ. Оспорва
изцяло исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Сочи че с другия ответник се намират във фактическо
съжителство. Другия ответник – Ц.И.Ц. му предложил да закупи процесната
½ от имота, тъй като Цвятков имал нужда от пари, като цената от
6 000 лв. била съобразена с обстоятелството, че когато ответниците са
закупили имота цената изцяло била заплатена от ответника М.П.Д.. Излага
подробни съображения. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването
се явява ответникът Д., заедно с пълномощника си адв. Д. Б. от АК-Разград, като
поддържат отговора на ИМ и излагат допълнителни съображения.
Ответникът Ц.Ц. не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването се явява лично и
моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като
прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е безспорно, а и се установява
че двамата ответници са родители на две общи деца –близнаци /л.96 - 97 и 100-101/.
На 23.06.2014г. с нотариален акт за
покупко продабжа на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **г. на
нотариус Р. К., двамата ответника закупили процесния имот, като всеки от тях
придобил по ½ ид.ч. от имота /л.84-85/.
Отв. Ц. е бивш служител на ищеца.
С Присъда от 18.02.2016г. по нох дело №
584/2016 год. на Районен съд Разград, потвърдена с окончателното Решение № 26
от 26.04.2016г. по внохд № 87/2016г. по
описа на Окръжен съд Разград /л.10-17/,
е признал ответника Ц. за виновен за това, че:
На 04.02.2015 година в землището на град Разград по път RAZ-1113 /гр.Разград-с.Дянково/, при управление на МПС-товарен автомобил марка
„МАН”, с рег.№**, собственост на „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД, е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, и чл. 16, ал.1, т.1
ЗДвП, като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на
„СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град Разград на обща стойност 29 681.50 лв. на товарен автомобил „МАН” с рег.№** и на товарен автомобил „МАН” с
рег.№** – и двата собственост на ищеца, престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Наложено
му е наказание Пробация и лишаване от право да управлява МПС. На осн. чл. 45 ЗЗД отв. Ц. е осъден
да заплати горецитираната сума – обезщетение за причинени имуществени вреди на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на деликта – 04.02.2015г., до
окончателното изплащане на сумата.
На 13.05.2016г. на ищеца бил издаден изпълнителен лист
за това вземане /л.20/. Въз основа на същия е образувано изпълнителна дело с
взискател ищеца и длъжник – отв. Ц. №
20169120402018 по описа на ЧСИ Георги Стоянов Рег. № *** на КЧСИ София /л. 21/
На 25.09.2015г. с нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № **, том.**, рег. №**, дело № ***г. на нотариус Р.И., отв. Ц.
продал на отв. Д. притежаваната от него ½ ид. ч. от процесния имот. При
данъчна оценка за целия имот в размер на 10 194.80 лв., процесната
½ ид.ч. от имота е продадена за 6 000 лв. /л. 18-20/.
Не се спори, че това е единствения имот на ответника Ц..
Видно от заключението на повторната съдебно оценителна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно
изготвено, е че към 25.09.2015г. /датата
на сключването на атакувания договор/, пазарната стойност на имота е
32 000 лв., респективно ½ от същия е 16 000 лв. /л. 151/.
Предвид атакуваната продажба, ищецът не може да събере
вземането си въпреки образуваното изпълнително дело.
Горната фактическа обстановка е безспорна.
Единствените спорни въпроси по делото са знаел ли е
купувачът – отв. Д. за увреждането /да
се избегне и осуети
принудително изпълнение срещу притежаваната от отв. Ц. идеална част от имота/, както и дали към момента на атакувания договор
ответниците са били във фактическо съжителство, или са се разделили в края на
2014г.
В показанията си св. В. /служител при ищеца/, сочи че познава отв.
Ц. с когото са работили при ищеца, знае че има две деца – близначета от
фактическата си съжителница и за последно през лятото на 2016г. ги е виждал
заедно, не е чул да са се разделели.
В показанията си св. Й. - майка на
ответника Д., сочи че дъщеря й М.Д. и фактическия й съжителник Ц.Ц., от който
има две близначета, се разделили към края на 2014г. Отв. Ц. продължавал да
контактува с децата и да се интересува от тях.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (вж. чл. 135, ал. 1, изр.
2).
Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. Ищецът да е кредитор на отв. Ц.;
2. Отв Ц. да е
извършил действие (сделка), което да е валидно (вж. в този смисъл и решение на
ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д. 13/1986 г.);
3. Това действие
(сделка) да уврежда ищеца;
4. Отв. Ц. и
отв. Д. да са знаели за увреждането.
Счита се, че кредитора е увреден тогава,
когато с правни действия длъжника намалява платежоспособността си и след това
намаление имуществото му ще е недостатъчно, за да задоволи кредитора. Ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, знанието за
увреждане се предполага до доказване на противното. Тази презумпция е в полза
на кредитора и го освобождава от доказване, че длъжника и третото лице знаят,
че увреждат кредитора. В случая ищецът е доказал, че има качеството на кредитор
спрямо ответника Ц., който прехвърляйки единствения си недвижим имот е целял да
увреди интересите му - сключването на договора за продажба е след деликта. Трайна и
последователна е съдебната практика и по отношение на въпроса, че качеството на
длъжник по отношение на деликвента
възниква от момента на увреждането така и Определение № 234 от 11.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6269/2013 г., III г. о., ГК. Ищецът обаче не е доказа, че ответника Д.
е знаел за задължението на прехвърлителя и за увреждането на
кредитора от възмездната разпоредителна сделка, която е сключил.
Налице е увреждане на кредитора от
страна на длъжника, тъй като същия е прехвърлил единствения си недвижим имот-
жилище, но за уважаване на иска е необходима и друга
субективна предпоставка, когато сделката е възмездна- необходимо
е освен длъжникът и третото лице да знае, че с извършване
на сделката уврежда интересите на кредитора, а по настоящото дело това не е
доказано.
Ищецът носи доказателствената тежест да
установи знанието на ответника Д., че ответникът Ц. му дължи пари,
както и знанието за увреждането при осъществяване на възмездната сделка между
тях, а доказателства в тази насока по делото не са представени.
Както е посочено
и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК: „Презумпцията по чл. 135, ал. 2
ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на
близост в отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани
лица по см. на § 1 ДР ТЗ и
др.) имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на
фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата
фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства.“
Съдът намира за недоказано
твърдението на ищеца, че към момента на сключване на атакувания договор
фактическото съжителство между двамата ответника не е било прекратено.
Заявеното от св.В. – служител при
ищеца, че е виждал на обществени места ответниците заедно с децата им, не
доказва съгл. чл. 172 ГПК, че съжителстването им продължава. Други
доказателства за фактическо съжителство между ответниците към датата на
договора не бяха представени.
Безспорно и от показанията на св. Й.
- майка на ответника Д., се установява че ответниците контактуват по между си
предвид грижите за общите им деца, но същото не може да се приравни на
фактическо съжителство.
Твърдението, че ответниците
живеят заедно и имат деца не е достатъчно за да се направи извода, че Д. е
знаела за задължението на Ц. и че с прехвърлянето на единственото му жилище се
цели увреждане интересите на ищеца, тъй като презумпцията за знание по чл. 135
ал.2 ЗЗД се отнася само за изброените лица, а Д. не попада в кръга
на тези лица.
Ето защо, предявения иск по чл. 135, ал.1
ЗЗД, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, с който
се иска да се приеме за установено, че сключеният между ответниците договор за
покупко-продажба на имота е нищожен, защото накърнява „добрите нрави“, предвид неравностойността на насрещната
престация.
Чл. 9 от
Закона за задълженията и договорите определя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността
от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Следователно
облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност, от една страна и от
друга, се рамкира от „добрите нрави“ и от императивните правила, които при
продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната
оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно
законодателя допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните
може да бъде по-ниска от данъчната оценка – а в случая продажната цена е над
данъчната оценка. В същото време понятието „добри нрави“ предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Съдът счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и
заплащането на цена на имота по близка до данъчната оценка не налага извод за
такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на
„добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал.
1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява от
обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка
нищожна. В този смисъл вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г., Г. К., І Г. О., ВКС.
Както е
посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 119 от 22.03.2011
г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната
практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните
възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да
преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и
целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е
каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността
й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона
интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да
се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е.
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“.
Ето защо, съдът намира иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД за
неосноветелен и недоказан.
По разноските.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, на ответника Д. следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 155 лв., от
които 150 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. за платена
държавна такса за издадено съдебно удостоверение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани,
предявените от
ищеца "СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Дондуков No 3, законен
представител - Пано Георгиев Изворов – изпълнителен директор,
против ответниците:
-
Ц.И.Ц., с адрес: ***, ЕГН **********
-
М.П.Д., с адрес: ***, ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 135, ал.1
ЗЗД,
за признаване за установено, че по отношение на ищеца е недействителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №**, том **, рег.№**, дело № ** от **г. на нотариус Р. И.-рег.№**
на НК град София, район на действие-Р.С.Разград, вписан в СВ вх.рег.№**г.., акт
№**, том **, дело №**г., имотна партида **, с предмет:
една втора идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 61710.504.137.25.14 /шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, сто тридесет и седем,
точка, двадесет и пет, точка, четиринадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри/КККР/ на град Разград, одобрени със Заповед
№РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се в
сграда с идентификатор 61710.504.137.25, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.504.137, с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 56.02кв.м./петдесет и
шест цяло и две стотни квадратни метра/, състоящ се от: дневна, спалня, кухня и
сервизни помещения, брой нива: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: обект с идентификатор 61710.504.137.25.13 и обект с
идентификатор 61710.504.137.25.15, под обекта: обект с идентификатор
61710.504.137.25.11, над обекта: обект с идентификатор 61710.504.137.25.17,
заедно с принадлежащото му избено помещение №14/четиринадесет/, с полезна площ
от 5.53кв.м./пет цяло и петдесет и три стотни квадратни метра/, при граници за
избеното помещение: коридор, изток-избено помещение №13 на жилище №13,
запад-избено помещение №15 на жилище №15, горе-първи жилищен етаж, както и
5.53%/пет цяло и петдесет и три стотни процента/ идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от "СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр.
Разград 7200, ул. Дондуков No 3, законен представител - Пано Георгиев Изворов –
изпълнителен директор,
против:
-
Ц.И.Ц., с адрес: ***, ЕГН **********
-
М.П.Д., с адрес: ***, ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 26, ал.1,
предложение 3 ЗЗД,
за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№**, дело № ** от **г. на
нотариус Р. И.-рег.№** на НК град София, район на действие-Р.С.Разград, вписан
в СВ вх.рег.№**г., акт №**, том **, дело №**г., имотна партида **, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
"СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
Разград 7200, ул. Дондуков No 3, законен представител - Пано Георгиев Изворов –
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д., с адрес: ***, ЕГН **********, сумата от 155 лева /сто
петдесет и пет лева/, представляваща сторените по делото съдебно -
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: