Р Е Ш Е Н И Е

№ 452 16.12.2016 г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на 01.12.2016 г. в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов гр. дело № 1770 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от:

ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК **, с адрес гр. Разград, бул. Бели лом № 37, представлявана от д-р Валентин Стефанов Василев – кмет,

ПРОТИВ

ЕТ "СЕВДАЛИН ЛЕВЕНОВ", ЕИК **, седалище и адрес на управление област Разград, община Разград с. Ясеновец 7250, ул. Иван Вазов No 21, тел.: 08322344, законен представител Севдалин Вергилов Левенов.

Със същата, са предявени кумулативно съединен искове по чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, като се иска да бъде осъден ответника, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумите:

- 4 480.60 лв. /четири хиляди четиристотин и осемдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща годишна наемна цена за стопанската 2014/2015г. по Договор № 205 от 20.07.2012г. за наем на земеделска земя, сключен между страните,

- 6 720.90 лв. /шест хиляди седемстотин и двадесет лева и деветдесет стотинки/, представляващи неустойка за периода от 1.07.2015г. до 30.07.2015 г. поради неплащане на наемна цена за повече от един месец след падежа – 31.05.2015г., на основание чл. 20 от Договор № 205 от 20.07.2012 г. за наем на земеделска земя, сключен между страните, сключен между страните.

Претендират се разноски.

Пълномощника на ищеца юрисконсулт Сабри Велиев Дурльов, поддържа исковите претенции и претендира разноски /л.92/.

Ответникът, при редовно връчени книжа, чрез управителя му на 26.09.2016г. /59/, не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание за ответника се явява пълномощникът му адв. Жоро Чобанов от АК – Разград, който оспорва исковата молба. Сочи, че част от имотите посочени в процесния договор за наем - тези с №№ 009034, 022026 и 005021, не са били предоставени от ищеца за ползване за стопанската 2014/2015г., тъй като с решение № 489 от протокол № 33 от проведено заседание на 26.11.2013г. на Общински съвет – Разград, същите са предоставени на наследниците на К. Г. П.. Последните от своя страна сключили на 12.05.2014г. Договор за аренда за 5 стопански години считано от 01.10.2014г. до 01.10.2019г. /л.80-82/. Относно иска за заплащане на наем намира същия за основателен до размера на сумата от 3 378.01 лв., като за разликата до претендирания размер моли за отхвърлянето му. Относно иска за неустойка намира същия за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е предал за стопанската 2014/2015г. всички имоти в договора. Сочи, че на ищецът не следва да се присъждат разноски, тъй като ответникът не е станала причина за завеждане на делото, съгл. чл. 78, ал.2 ГПК. Претендира разноски. Излага подробни съображения.

Разградският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е безспорно, че между страните е сключен

Договор № 205 от 20.07.2012г. за наем на земеделска земя /л. 48-50/. С договора за наем ищецът се задължава да предаде на ответника - наемател за временно и възмездно ползване посочени в договора ниви за срок от 3 стопански години, считано от 01.10.2012г. до 01.10.2015г., а ответника приема да заплаща годишна наемна цена в размер на 4 300 лева, без вкл. ДДС, в срок до 31.05. за съответната година, съгл. чл. 5. С Анекс № 1 от 20.03.2013г. към Договора, годишната наемна цена е актуализирана на 4 480.60 лв.

В чл. 20 от Договора е записано, че при забава в плащането на наемната цена за повече от месец, наемателят дължи неустойка в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но за не повече от 30 дни.

Част от имотите посочени в процесния договор за наем - тези с №№ 009034, 022026 и 005021, не са били предоставени от ищеца за ползване за стопанската 2014/2015г., тъй като с решение № 489 от протокол № 33 от порведено заседание на 26.11.2013г. на Общински съвет – Разград, същите са предоставени на наследниците на К.Г.П.. Последните от своя страна сключили на 12.05.2014г. Договор за аренда за 5 стопански години считано от 01.10.2014г. до 01.10.2019г. /л.82/.

Видно от първоначалното и допълнителното заключение на СИЕ, които съдът възприема като пълни, обективни и комптентно изготвени /л.74-76/ и /89-90/, е че доказателства за плащане на наемната цена за стопанската 2014/2015г. не са представени. Падежът на плащането на стопанската 2014/2015г. е 31.05.2015г., съгл. чл. 5, ал.2 от Договора. Размерът на дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015г. върху имотите предмет на процесния договор, ако се изключат имотите с № 009034, 022026 и 005021 е 3 378.01 лв. Респективно размерът на неустойката по чл. 20 от Договора е за всички включени в него имоти е 6720.90 лв., а при изключването на гореописаните 3 имота ще бъде 5 067.00 лв. Счетоводството на ищеца за проверявания период е редовно водено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. Относно искът по чл. 232, ал.2, пр.І ЗЗД.

Съгласно чл. 232, ал.2, пр. І ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена. Плащането на наемната цена за исковия период е положителен факт, който следва да се докаже от ответника (чл. 154, ал.1 ГПК), каквото доказване по делото не беше извършено, поради което съдът приема, че претендираната наемна цена не е платена в уговорените в договора срокове, нито след изтичането им.

С оглед доказателствата, че част от имотите в процесния договор – тези с №№ 009034, 022026 и 005021, са предоставени от страна на ищеца на трети лица, които от своя страна са ги дали под аренда, то за тях ищецът не дължи заплащането на наем.

Дължимата наемна цена за процесния период, възлиза на сумата в размер от 3 378.01 лева. Ищецът проведе успешно доказване на предпоставките, които следва да бъдат налице за да възникне насрещното задължение на наемателя да заплати наемната цена за ползването на имотите, с изключение на горепосочените 3 бр. имоти с №№ 009034, 022026 и 005021. Възникването на наемното правоотношение с предмет цитираните в ИМ недвижими имоти се установява чрез ангажирания договор за наем на недвижим имот, които е подписан от ответника. Ищецът от своя страна е изпълнил своето основно задължение да предаде държането на вещта в полза на ответника и страна по договора за наем, с изключение на имотите №№ 009034, 022026 и 005021. Ответникът не сочи доказателства за плащане на процесния наем, следователно при липса на такива, съдът приема, че наемът не е заплатен, а исковата претенция на ищеца за заплащане на наемната цена е доказана за сумата от 3 378.01 лв. За разликата до първоначално предявения размер от 4 480.60 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

ІІ. Относно иска по чл. 92, ал.1 ЗЗД.

С оглед настъпилата забава /въпреки падежа на 31.05.2015г. и продължилото и до момента неплащане на дължимата сума за стопанската 2014/2015г./, ответникът дължи на ищеца неустойката предвидена в чл. 20 от Договора. Същата е в размер на 5 067.00 лв., с оглед изключването на имотите с №№ 009034, 022026 и 005021. Така иска за разликата до първоначално предявения размер от 6720.90 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските.

По възражението че на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признал иска за наем, поради което на осн. чл. 78, ал.2 ГПК не дължи разноски на ищеца.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Освен признание на иска, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, е необходимо ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. След като в договорения срок не е заплатил на ищеца наемната цена за частта земеделските земи които е наел и ползвал, то с това си поведение е дал повод на ищеца за завеждане на делото.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 289.41 лв., представляваща деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 1 710.14 лв., искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

С оглед изхода от спора, ищеца следва да заплати на ответника сумата от 112.33 лв., представляваща деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 456.60 лв., искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

По изложените мотиви съдът,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ "СЕВДАЛИН ЛЕВЕНОВ", ЕИК **, седалище и адрес на управление област Разград, община Разград с. Ясеновец 7250, ул. Иван Вазов No 21, тел.: 08322344, законен представител Севдалин Вергилов Левенов ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК **, с адрес гр. Разград, бул. Бели лом № 37, представлявана от д-р Валентин Стефанов Василев – кмет, сумите:

- 3 378.01 лв. /три хиляди триста седемдесет и осем лева и една стотинка/, представляваща годишна наемна цена по за стопанската 2014/2015г. по Договор № 205 от 20.07.2012г. за наем на земеделска земя, сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 4 480.60 лв., като неоснователен и недоказан.

- 5 067.00 лв. /пет хиляди и шестдесет и седем лева/, представляващи неустойка за периода от 1.07.2015г. до 30.07.2015 г. поради неплащане на наемна цена за повече от един месец след падежа – 31.05.2015г., на основание чл. 20 от Договор № 205 от 20.07.2012 г. за наем на земеделска земя, сключен между страните, сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 6 720.90 лв., като неоснователен и недоказан,

- 1 289.41 лв. /хиляда двеста осемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени съдебни разноски, съразмерно уважената част от исковите претенции, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от 1 710.14 лв. като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК **, с адрес гр. Разград, бул. Бели лом № 37, представлявана от д-р Валентин Стефанов Василев – кмет ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ "СЕВДАЛИН ЛЕВЕНОВ", ЕИК **, седалище и адрес на управление област Разград, община Разград с. Ясеновец 7250, ул. Иван Вазов No 21, тел.: 08322344, законен представител Севдалин Вергилов Левенов, сумата 112.33 /сто и дванадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени съдебни разноски, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от 456.60 лв. като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: