Мотиви към Решение №747/15.12.2016г., постановено по НАХД №1012/2016г. по описа на Р.ския районен съд

Р.ска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Б.А.Х. *** за това, че на 11.11.2016 г. за времето между 22,15ч. и 22,45ч. в гр. Р. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удари с шамар в областта на лицето на Т. С. Н. от гр. Р., говорел на висок тон, ритал, блъскал и удрял с арматурно желязо по входната врата на апартамент, находящ се в ж.к. ***, собственост на С.Н.Т. от гр. Р., като повредил облицовката на вратата и декорацията на шпионката, нанесъл удари с арматурно желязо и счупил поставеното в асансьорната кабина огледало, етажна собственост на живущите в същия вход, нанесъл удари с арматурно желязо и счупил дясно стъкло на л.а. „Мазда 6“ с рег. №***, паркиран пред входа, собственост на Н.Ц.И. от гр. Р., управляван от В.И.И. от гр. Р. – престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвинаемият Б.Х. заявява, че се признава за виновен и изразява съжаление за случилото се. Не дава обяснения по делото преднастоящия съдебен състав. Дал е обяснения на досъдебното производство, в които е признал виновността си.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият К. И. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, неженен. Не е осъждан.

Обвиняемият Б.Х. и св. Т. Н. били приятели, но в началото на м. ноември 2016г. се разделили. Св. Т. Н. живеела в апартамент в гр. Р., ж.к. **, собственост на св. С.Н.Т.. На 11.11.2016г. около 20,00 часа обвиняемият Б. Х. бил със свои познати в бар „Милениум“ в гр. Р.. Малко по-късно по покана на обвиняемия, към компанията се присъединил и св. Б. М., негов приятел. След пристигането му обвиняемият му казал, че следва да отидат някъде и двамата напуснали заведението и отишли пред блок ** в ж.к. **в гр. Р.. Там седнали на беседка пред блока и обвиняемият извадил бутилка уиски от сак, който носел. Около половин час двамата разговаряли и пиели алкохол. Обвиняемият казал на св. М., че иска да говори с приятелката си, която живеела в блока. Около 22,15 часа обв. Х. извадил от сака парче арматурно желязо, което сложил под якето си и двамата влезли във вх. Г на блока. С асансьора се качили на шестия етаж и обвиняемият позвънил на звънеца на вратата на апартамента, в който живеела св. Т. Н.. През това време извадил и арматулното желязо, но св. М. го взел от ръцете му. Св. Т. Н. била в дома си и през шпионката на вратата, видяла обв. Х., след което отворила вратата. На въпрос на обвиняемия тя отговорила, че е сама в жилището. Обв. Х. не й повярвал и се опитал да влезе в жилището, като започнал да вика към свидетелката, питайки я на каква се прави и защо не иска да излиза с него. Свидетелката заявила, че не желае да контактува с обвиняемия, след което той й ударил шамар. След това обвиняемият й ударил втори шамар, при което свидетелката си блъснала главата в касата на вратата. Т. Н. изпитала болка, но въпреки това избутала обвиняемия и успяла да затвори входната врата. Обв. Х. започнал да блъска, да рита и да удря с арматурното желязо по вратата, при което повредил облицовката на вратата и декорацията на шпионката. Чувайки ударите, от отсрещния апартамент излязъл св. Д. А. /живеещ там/. На площадката вече бил дошъл и св. В. И., живущ на петия етаж, който също бил чул виковете. От силните викове, кучето му започнало да лае и събудило бебето му. Свидетелите А. и И. накарали обвиняемия и св. М. да влязат в асансьора и двамата поели надолу с асансьора. Свидетелката Т. Н., която била много уплашена и плачела, помолила съседите да не казват на баща й. Св. И. се прибрал в дома си, но отново чул силни удари – вече в асансьорната кабина. Докато слизали с асансьора обв. Х. нанесъл няколко удара с арматурното желязо по поставеното на стената в асансьорната кабина огледало и го счупил. Когато излезли пред входа обв. Х. видял л.а. „Мазда 6“ с рег. №**, който бил паркиран пред входа. Същият автомобил бил собственост на св.Н. И. и бил ползван от св. В. И.. Обвиняемият не знаел чий е автомобилът, но ударил силно с арматурното желязо задното дясно стъкло на автомобила и го счупил. Св. К. А., който живел на петия етаж, също бил чул виковете от кавгата, излязъл на терасата си и видял как обвиняемият Х. счупил стъклото на колата на съседа му В. И.. Пред входа на блока слезли свидетелите А., И., А. и П. П. /домоуправител/. Обвиняемият и св. М. се били качили в такси, но живущите във входа го спрели и повикали полиция. На мястото се явили полицейските служители Д. И. и И. И., които били назначени в наряд като автопатрул. Те установили самоличността на обвиняемия и го отвели в полицейското управление за изясняване на случая.

Обвиняемият предал доброволно използвания от него при деянието метален прът. Обвиняемият също така впоследствие предал на св. В. И. сумата от 90,00 лв., покривайки така стойността на счупеното стъкло на автомобила, ползван от свидетеля. Също така обвиняемият заместил счупеното огледало в асансьорната кабина и обезщетил св. С. Т. за причинените повреди по вратата на жилището му.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на инцидента на пострадалата Т. Н. е причинена травма в лява челна област на главата – вертикално кръвонасядане на меки тъкани с площ 3,5/1,3 см. По своята медико-биологична характеристика описаното увреждане обуславя болка и страдание.

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че стойността на счупеното стъкло на процесния автомобил, към момента на деянието е 90,00лв., стойността на счупеното огледало възлиза на 4,00 лева, повредата на входната врата на апартамента възлиза на 15,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Всички данни по делото подкрепят обвинението категорично, поради което съдът приема изложената в постановлението на прокурора фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Б.Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на на 11.11.2016 г. за времето между 22,15ч. и 22,45ч. в гр. Р. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удари с шамар в областта на лицето на Т. С. Н. от гр. Р., говорел на висок тон, ритал, блъскал и удрял с арматурно желязо по входната врата на апартамент, находящ се в ж.к. ***, собственост на С.Н.Т. от гр. Р., като повредил облицовката на вратата и декорацията на шпионката, нанесъл удари с арматурно желязо и счупил поставеното в асансьорната кабина огледало, етажна собственост на живущите в същия вход, нанесъл удари с арматурно желязо и счупил дясно стъкло на л.а. „Мазда 6“ с рег. №**, паркиран пред входа, собственост на Н.Ц.И. от гр. Р., управляван от В.И.И. от гр. Р.. Обвиняемият е действал явно непристойно – викал, крещял, нанесъл удари на св. Т. Н., демонстративно повредил чужда собственост. Тези му действия са нарушили обществения ред, възмутили са свидетелите, които са възприели поведението на обвиняемия и по този начин обвиняемият е демонстрирал явно неуважение към обществото. Обвиняемият е действал с пряк умисъл – напълно съзнателно и преднамерено.

При определяне на наказанието на обвинаемия Б.Х. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години години или пробация /кумулативно и обществено порицание/, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, причинените от него имуществени вреди са възстановени. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита в тежест на обвиняемия проявената упоритост, но в крайна сметка намира, че съществено значение в случая имат смекчаващите обстоятелства – признаването на виновността от обвиняемия и изразеното съжаление, младата му възраст, предприетите действия от обвиняемия по възстановяване на причинените имуществени щети. При това съдът намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния размер по чл.78, ал.1 от НК, при което съдът намира, че наказанието следва да бъде глоба в размер на 1000 лв, като този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето на обвиняемия.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Съдът се произнесе и по вещественото доказателство.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: