В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и първи ноември, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2117 по описа за 2015г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са четири обективно съединени иска: по чл.232 ал.2 от ЗЗД с цена 3 543,57 лева, по чл.86 от ЗЗД-обезщетение за забава с цена 921,31 и в условията на евентуалност иск по чл.55 ал.1 и иск по чл.59 от ЗЗД за същите суми.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: 3 543,57 лева, представляващи незаплатен наемна цена за периода от 20.02.3013 г. до 30.06.2013 г. за ползване на три недвижими имота по три договора за наем от 20.02.2013 г.; 921,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на издадените по трите договора фактури до предявяване на иска-30.11.2015г. Ищецът претендира посочените суми евентуално на основание чл.55 ал.1 или чл.59 от ЗЗД. Върху наемната цена ищецът претендира и законна лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда-01.11.2015г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.

Ответникът-ЕТ”ИРА-Й. П.”-Разград депозира писмен отговор, с който заявява, че иска по чл.59 от ЗЗД е недопустим, а другите два-по чл.232 ал.2 и чл.55 ал.1 от ЗЗД неоснователни. Твърди, че е заплатил договорената наемна цена по трите договора в пълен размер и настоява исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ищецът-ЕТ”БУРАН-И. С.”-Разград в периода 20.02.2013г.-30.06.2013г. е собственик на следните три недвижими имота: 1/ самостоятелен обект „АПТЕКА”, находяща се в гр.Разград, бул.”Васил Левски” №2 със застроена площ от 53,26 кв.метра; 2/ земя-ПАРЦЕЛ до ЖП ГАРА, бивша земеделска земя, отдадена за промишлени нужди, включена в Гарова промишлена зона-Разград, кв.4 парцел ІІІ с площ 36040 кв.метра, заедно с построените в нея: складове, битови помещения, сгради, гаражи, навеси, кантар и асфалтова площадка; 3/ магазин за промишлени стоки в гр.Разград, бул.”България” №5 с площ 54,50 кв.метра. На 20.02.2013г. ЕТ”Буран-И. С.”, тогава в производство по несъстоятелност, представляван от назначения синдик В. Б. , е сключил с ответника три договора за наем с наемна цена съответно: 350 лева; 120 лева и 350 лева с включен ДДС. По първия договор за процесния период са издадени пет фактури: №1000000103/27.02.2013г.; 1000000109/31.03.2013г.; №100000014/30.04.2013г.; № 1000000119/31.05.2013г. и №1000000124/28.06.2013г.; по втория договор-фактури с №1000000104/27.02.2013г.; 1000000110/31.03.2013г.; 1000000115/30.04.2013г.; №1000000120/31.05.2013г. и №1000000125/28.06.2013г. и по третия договор издадените фактури също пет на брой са: №1000000102/28.02.2013г.; №100000108/31.03.2013г.; №1000000113/30.04.2013г.; №1000000118/31.05.2013г. и №1000000123/28.06.2013г.

Съгласно заключението на вешото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза всички посочени по-горе фактури са осчетоводени при ищеца, а при ответника са осчетоводени само първата фактура и по трите договора, няма плащане от страна на ответника по нито една фактура, дължимия наем за процесния период за трите обекта е в размер на 3 543,57 лева, а изтеклата законна лихва от падежа на фактурите до 01.12.2015г. е в размер на 908,39 лева.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателя се задължава да предостави на наемателя определена вещ за временно ползуване, а наемателят- да му плати определена цена. Ответникът, наемател по договора, не е изпълнил поетото задължение да заплати определена договорената наемна цена за нито един от трите обекта, макар да е длъжен да стори това, както на основание сключените договори, така и на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД и затова следва да бъде осъден да заплати сумата 3 543,57 лева, която изцяло съвпада с исковата претенция.

Ответникът на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава, поради неплащане на наемната цена в уговорените срокове, което обезщетение е в размер на изтеклата законна лихва от датата на фактурите до предявяване на иска-908,39 лева.

Върху размера на неплатената наемна цена ответникът дължи и законна лихва до окончателното плащане.

Пред вид изхода от делото и уважаване на първите два иска, съдът не дължи произнасяне по двата евентуално предявени иска: този по чл.55 ал.1 и по чл.59 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1 173,60 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ”ИРА-Й. П.” с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.”България” №17, вх.А, ет.***, ап.*** с представител Й. Й. П. да заплати на ЕТ”БУРАН-И. С.” с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.”13-ти март” №*** с представител И. Т. С. сумата 3 543,57 лева/три хиляди петстотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ представляващи наемна цена за предоставени под наем три недвижими имота за периода от 20.02.2013г. до 30.06.2013г., ведно със законна лихва считано от 01.12.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 908,39 лева/деветстотин и осем лева и тридесет и девет стотинки/обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на всяка фактура до предявяване на иска-31.11.2015г. и 1 173,60 лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД до първоначално претендирания размер от 921,31 лева, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :