Р Е Ш Е Н И Е
Номер 421 09.12.2016 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд на 10.11.2016 г. в публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 2013 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
Жалба от Р.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат М.
Радоев М. ***, починала в хода на процеса и заместена на осн. чл. 227 ГПК от
своя единствен наследник – дъщеря си С.И.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес
***.
Жалбата е подадена срещу Решение № 11СР за обезщетяване с
поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл. 19, ал. 17, т.2
от ППЗСПЗЗ за землището на с. Мортагоново, ЕКАТТЕ 49093, община Разград,
издадено от Общинска служба по земеделие – Разград на 07.08.2003г.
Жалбоподателя моли съда да
прогласи нищожността на горицитираното решение. Претендира разноски.
Жалбоподателят сочи, че е
наследник Й. К. П., ЕГН **********, бивш жител ***, чиито наследници са
обезщетени с атакуваното Решение. Прилага Удостоверение за наследници на
горното лице, както и препис от обжалваното Решение. Жалбоподателят сочи, че
горецитираното решение представлява нищожен индивидуален административен акт.
Същото не е взето от надлежен състав на административния орган и от
необходимото мнозинство от членовете на Общинската служба по земеделие гр. Разград, а и не е подписано от
компетентните за това лица.
В открито съдебно заседание
жалбоподателя С.И.М. се явява лично и с пълномощника си адв. М.М. ***.
Поддържат жалбата и излагат подробни съображения.
Насрещната страна по жалбата -
Общинска служба по земеделие – Разград не депозира становище по жалбата. В
открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли за нейното отхвърляне. Излага подробни съображения.
По делото е безспорно, че
жалбоподателят е лице с правен интерес, тъй като е наследник на Й. К. П., ЕГН **********,
бивш жител ***, чиито наследници са обезщетени с атакуваното Решение.
Ето защо, жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следното.
Видно от представените в о.с.з.
писмени доказателства, е че лицето Кр. Кр. посочен в процесното решение като
Председател на комисията, за процесния период е заемал длъжността Началник ОСЗГ
– Разгра /л.64 и 73/.
Лицето П. посочен в процесното
решение като секретар на комисията, за процесния период е бил назначен на
длъжност зам. Началник в ОСЗГ – Разград /л.72/.
Лицето В. В. посочен като член на
комисията, за процесния период е бил назначен на длъжност старши експерт в ОСЗГ
– Разград /л.74/.
Ето защо, решението е издадено от компетентни длъжностни
лица.
По възражението на жалбоподателя, че в представения препис от решението
липсват подписи /л. 77/,
поради и което ответната страна следва да предсатви ригинала на същото, на осн.
чл. 183 ГПК.
В постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3, т.1 ГПК, представляващо задължителна съдебна практика за
долустоящието на ВКС съдилища .
Определение № 916 от 30.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6343/2014 г. на ВКС, ІІІ
г.о., е посочено че:
“Разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска
представянето на заверен от страната препис като писмено доказателство. При
поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен
препис от него. Когато документът е
издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в
препис, при поискване от противната страна или от съда е достатъчно
представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал.
Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК.
Именно такъв е и настоящият случай. По
делото е приложено копие от удостоверението, заверено с печат „вярно с
оригинал” и подпис на длъжностното лице. То има характер на официално заверен
препис. В този случай е недопустимо изискването по реда на чл. 183 ГПК
оригинала на документа, тъй като законът го приравнява по значение с официално
заверения препис.“
Ето защо, процесната жалба се явява неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът,
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ Жалба с вх. №
П006-35/04.04.2016г. подадена от Р.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, починала
в хода на процеса и заместена на осн. чл. 227 ГПК от своя единствен наследник –
дъщеря си С.И.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, с която жалба се
прави искане ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на Решение № 11СР за обезщетяване с
поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл. 19, ал. 17, т.2
от ППЗСПЗЗ за землището на с. Мортагоново, ЕКАТТЕ 49093, община Разград,
издадено от Общинска служба по земеделие – Разград на 07.08.2003г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Препис от Решението да се връчи
на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Разградския административен съд в 14-дневен
срок от връчването му, по реда на АПК.
Съдия: