Р Е Ш Е Н И Е

Номер 491 12.01.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. 298 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.211 ал.5 т.2 пр.1 във вр. с ал.6 от ЗМВР/отм./, чл.211 ал.5 т.2 пр.2 от ЗМВР/отм./ чл.202 ал.5 ЗМВР/отм/чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, чл.187 ал.5 т.1 ЗМВР, чл.179 ал.2 ЗМВР, чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Т.И.Н. с която са предявени обективно съединени искове. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, изменени в с.з. от 21.12.2016г. за заплащане на положен извънреден труд за периода от 01.07.2013г.-12.12.2015г. в размер на 660,20лв., ведно със законната лихва, обезщетение за неизползван отпуск в размер на 230 дни за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие в размер на 10899,02лв, обезщетение за забава в размер на 84,92лв. върху сумата 857,60лв. за 20 дни неизползван платен отпуск за периода 29.06.2009г.-29.06.2012г., дължимо за периода 01.12.2014г. до 09.02.2016г.; обезщетение за забава в размер 525,74лв. върху сумата 4330,88лв. за неизползвани отпуск от 101дни за положен извънреден труд за периода от 01.04.1995г. до 30.06.2013г. съгласно влязло в сила решение по гр.д. №1192/2013г. на РРС дължим за периода от 01.12.2014г. до 09.02.2016г.;, сумата 63,09лв. обезщетение за забава върху сумата 5731,64лв. за неизползван платен отпуск от 109 дни следващ се от неспазени между сменни почивки за периода от 01.04.1995г. до 12.12.2015г, дължимо за периода 12.12.2015г. до 09.02.2016г.; сумата 500лв. допълнително трудово възнаграждение за работа с видеодисплеи за периода от 08.08.2014г. до 12.12.2015г.; сумата в общо размер на 1000лв., от които 500лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неотчитане на извънредния труд и полагащ се допълнителен отпуск от извънреден труд и неспазени между сменни почивки, респективно по правилно отчитане на трудовия и осигурителен стаж, съставляващо административно нарушение за периода 01.09.2015г. до 12.12.2015г., както и за нереализирани в срок претенции за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.06.2005г. до 29.06.2009г. в размер на 4500лв., от които претендира частично сумата 500лв.; сумата 500лв. частично от общо 5000лв., представляваща сума за причинени неимуществени вреди от неотчитане на извънредния труд и полагащ се допълнителен отпуск от извънреден труд и неспазени между сменни почивки, респективно по правилно отчитане на трудовия и осигурителен стаж, съставляващо административно нарушение в размер на не получена пенсия за периода 01.09.2015г. до 04.12.2015г. Иска и законната лихва. Сочи, че е бил служител при ответника от 01.04.1995г., на длъжност “надзирател”, като със Заповед от 08.12.2015г. служебното му правоотношение било прекратено на основание чл.13 ал.2 т.4 и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.226 ал.1 т.13 от ЗМВР, поради придобито прано на пенсия при условията на чл.69 от КСО , а на 12.12.2015г. сдал длъжността. Преди това водил две дела срещу ответника – гр.д. №993/2012г. на РРС и гр.д. №1192/2013г. на РРС, като по първото ответникът бил осъден да му заплати сума в размер на 1553,72лв. възнаграждение за положен извънреден труд, както и че следва да бъде компенсиран с допълнителен отпуск от 20 дни, за периода 29.06.2009г-29.06.2012г. за отработени над 50часа на тримесечие, което не било сторено от ответника. Тези дни отпуск, не били включени от последния в изготвените документи при прекратяване на трудовото правоотношение. По гр.д. №1192/2013г. на РРС ответникът бил осъден да му заплати сума 459,32лв. за положен извънреден труд за периода 01.07.2008г.-30.06.2009г. и за периода 01.07.2012г. – 30.06.2013г., както и било признато, че има право на 101дни допълнителен платен отпуск за положения извънреден труд за периода 01.04.1995г.-30.06.2013г. Твърди, че поради това съществува правен интерес от присъждане на обезщетение за не ползван допълнителен платен отпуск от неспазени между сменни почивки за периода 01.04.1995г- до 12.12.2015г. в размер на 109 дни, като в случая общият размер на не ползвания отпуск е 230дни, от които 20дни от извънреден труд установен по гр.д. №993/2012г., 101 дни отпуск от извънреден труд за периода 01.04.1995г.-30.06.2013г. установени по гр.д. №1192/2012г., както и твърдените 109дни, че ответникът е изпаднал в забава и дължи общо сумата 100лв. /20лв.+40лв.+40лв./ мораторна лихва върху претендираните съответни обезщетения за не ползван отпуск. Твърди, че за периода от 01.07.2013г. до 12.12.2015г. отново е полагал извънреден труд, за който не му е заплащано допълнително възнаграждение в размер на 200лв. като е работи на 24 часови смени, като е бил длъжен да се явява 15 минути преди началото на работното време за инструктаж, а след всяка смяна оставал допълнително още 15минути, за да предаде на следващата смяна, т.е. работи по половин час към 24 часовата смяна. Твърди, че поради неправилното отчитане на положен извънреден труд и полагащ се допълнителен отпуск от този труд и неспазени между сменни почивки, претърпял имуществени вреди, в размер на не получената пенсия за периода от 01.09.2015г. до 04.12.2015г. в размер на 500лв., или по 157,44лв. на месец. Твърди, че претърпените имуществени вреди от не надлежно отчитане на извънредния труд и невъзможността да претендира за присъждане на допълнително трудово възнаграждение, са в размер на 4500лв, от които претендира частично 500лв., или общо в размер на 100лв. За периода от 01.09.2015г. до 04.12.2015г. твърди, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 500лв./частичен от 5000лв./ изразяващи се в неблагоприятни изживявания от невъзможността да удостовери пред пенсионния орган, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като изживял силен стрес, поради не изпълнение от страна на ответника да отчита редовно извънредния труд и полагащ се допълнителен отпуск от него и неспазени между сменни почивки, респективно по правилно отчитане на трудовия и осигурителен стаж предвиден в редица нормативни документи, съставлява административно нарушение. На последно място, с Постановление №235 на МС от 31.07.2014г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР било въведено допълнително заплащане при работа с видеодисплеи в размер на 4лв. на дежурство, което не му било изплатено от работодателя, поради което сочи, че последния му дължи сума в размер на 500лв. за периода от 08.08.2014г. до 12.12.2015г.

Ответникът депозира отговор, признава съществувало служебно правоотношение с ищеца, като намира претенциите за имуществени и неимуществени вреди за недопустими, тъй като се твърди, че са в резултат на административно нарушение на работодателя, поради което редът е по ЗОДОВ и компетентен е административен съд. Евентуално ги оспорва по основание и размер, като сочи, че липсват доказателства, че ответникът в периода от 30.06.2005г. до 29.06.2009г. в качеството си на работодател не е спазил законови или подзаконови нормативни актове, във връзка с отчитането на извънредния труд, на липса на данни за придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от които да е видно, че е причина да не получи полагащата му се пенсия, както че е бил възпрепятстван да предяви пред компетентния съд правото си да получи възнаграждение за положения, но незаплатен според него извънреден труд за този период, съответно при приложението на чл.111 б.”а” от ЗЗД. Оспорва останалите претенции както по основание, така и по размер. Твърди, че претендираните за заплащане часове, не се включват в работното време. Посочва разпоредби от ППЗИН, Заповеди на МП, че времето за почивки не се включва в продължителността на служебното време, тъй като не носи служба по това време, има задължение да е на разположение на командира на отделение или на дежурния по арест. Сочи, че няма право да съблича униформата си и да напуска района на поделението, което е изискване обвързано със специфичния режим на работа ва арестите, заложено и в подзаконов нормативен акт издаден от МП. Сочи, че съгласно чл.305 ал.1 от ППЗИНЗС, назначените в наряд се явяват в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, тогава се подготвя за встъпване в наряд, като му се провежда инструктаж, което също е обичайно и законосъобразно действие, свързано със специфичния режим на работа. Съответно при приключване на съответната смяна надзирателят изпълняващ функциите на дежурен по арест за съответната смяна, предава резултатите от носенето на служба през изтеклото денонощие, като ако се счита за удължаване на работното време, съгл. чл.302 ал.2 от ППЗИНЗС/обн.ДВ бр.9/02.02.10г., отм. §92 от ПИД на ППЗИНЗС, обн.ДВ бр.20/07.03.2014г./ не следва да се отчита и компенсира като извънреден труд, както и че инструктажа преди наряда и сдаването му, не са действия свързани с фактическо носене на служба. Твърди, че в сектор Арести при ОС ИН Разград, има създадена организация по отчитане и възмездяване на труда. Сочи, че решение по гр.д. №993/2012г. на РРС не е произнесено по отношение размера на допълнителен отпуск на ищеца в периода 29.06.2009г.-29.06.2012г. а по отношение на иск в размер на 3520лв. обезщетение за неизползван отпуск от 101 дни е налице влязло в сила решение по гр.д. №1192/2013г. поради което признава съществуването на това задължение. Сочи, че претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 3780лв. неизползван отпуск от 109 дни от неспазени между сменни почивки за периода 01.04.1995г. до 12.12.2015г. не почива на правно основание, като в чл.189 от ЗМВР действащ към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, не е заложен отпуск от такъв тип, такъв отпуск липсва и в действащия преди 01.07.2014г. ЗМВР. Оспорва акцесорните претенции представляващи обезщетение за забавено плащане на претендираните неизползвани отпуски от 20 дни, 101 дни и 109 дни, поради неоснователност на главния иск, като по отношение на претенцията за забава за 101 дни неизползван отпуск, сочи, че липсват данни ищецът да е предприел действия да му бъде изплатено обезщетение ,поради което иска за забавено плащане следва да се извърши о 09.02.2016г., а не от 01.12.2014г. Сочи се, че ищецът неоснователно се позовава на Пост. №235/31.07.2014г. по отношение на претенцията за допълнително възнаграждение за работа н видеодисплеи, тъй като в местоработата на ищеца е създадена организация по силата на указания на дадени в писмо рег. №967/29.01.2015г., като на служителите са изплатени по 160лв. за възстановяване на разходи за корекция на зрението

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Между страните съществувало служебно правоотношение в периода от 01.04.1995г. до 08.12.2015г., като ищецът изпълнявал длъжността «надзирател» в Следствен арест в Областна служба «Изпълнение на наказанията»/ОСИН/ гр.Разград. Служебното правоотношение било прекратено на основание чл.13 ал.2 т.4 и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.26 ал.1 т.13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО. Длъжността била сдадена на 12.12.2015г. С Разпореждане на ТП на НОИ Разград, на ищеца била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минималния размер 157,44лв. Преди прекратяване на служебното правоотношение ищецът завел срещу ответника две дела - гр.д. №993/12г. и №1192/13г. двете на РРС. С влязло в сила решение по първото дело ответникът бил осъден да заплати сумата 1553,72лв. възнаграждение за 440 часа положен извънреден труд за периода 29.06.2009г. – 29.06.2012г. и 155,79лв. обезщетение за забава. С влязло в сила решение по второто дело ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата 459,32лв. за положен извънреден труд за периода 01.07.2008г. до 30.06.2009г. и от 01.07.2012г. до 30.06.2013г., както и 25,80лв. мораторна лихва, като освен това е установено, че има право на платен годишен отпуск в размер на 101 дни за положен извънреден труд за периода 01.04.1995г. до 30.06.2013г. По претенцията за признаване на трудов стаж за периода от 01.04.1995г. до 30.06.2013г. в размер на 513 дни и допълнителен осигурителен стаж в размер на 252 дни, с решение на РОС като недопустима е било обезсилено решението на РРС. По жалба на ищеца до НАП София с вх. №24-27-562 от 17.06.2014г. била извършена проверка на ответника, относно спазване на данъчното и осигурително законодателство. При проверката било установено, че ГД ИН не е подала декларация образец №1 съгласно Наредба №Н-8 от 2005г. за изплатената на ищеца сума от 1842,34лв, която е присъдена с решение№72 от 05.06.2013г. на РОС и съответно не са внесени осигурителни вноски. ГДИН дължи осигурителни вноски за посоченото възнаграждение за извънреден труд. Поради неподаване на посочената информация, ГДИН е предложена за извършване на ревизия.

В процесния период ищецът полагал 24-часови дежурства, също така 12-часови, при нужни условия изплънявал часове охрана в болнично заведение, които били съпроводени със заповед на началника на ОСИН. Положения труд е изплащан в месеца, следващ тримесечие начислен към месечното възнаграждение за съответния месец. По делото е разпитан като свидетел П.Г., който работил в ГД ИН от ноември 1999г. до м. март 2012г. на длъжност надзирател, както и Р.Р., който работил от 2000г. до м. ноември 2013г. на същата длъжност в ОЗСА. В показанията си свидетелите сочат, че работели на 24 часови дежурства, започвали смяната от 8,30ч. сутринта до 8,30ч. на следващата нощ. Трябвало да бъдат 15 минути по-рано преди инструктажа, който продължавал 15минути с облечени униформи. Надзирателите работели като дежурен по арест, разводач и постови. Всеки един имал неща, които трябвало да предаде на сменника си - приемали се общи помещения, документация, каса за оръжие, задължани лица по опис. По време на смените било забранено да напускат територията на ареста, единствено при заповед на ръководителя при конвоирани на лице. Нямали право да свалят униформите си. Водела се книга за инструктаж, където се отбелязвал часът на приключване на инструктажа и се подписвали служителите приели новата смяна. Във връзка с твърденията на ищеца за причинени вреди с разпитана като свидетел неговата съпруга – П.Н.. В показанията си свидетелката сочи, че през м. септември 2015г. ищецът подал заявление за напускане, но се наложило да го оттегли, т.к. му заявили, че не му достига трудов стаж от 2 месеца и нямал право да се пенсионира. Подал си документите в НОИ, където му обяснили, че има достатъчнен стаж за пенсиониране. Месец декември 2015г. му отпуснали пенсия. През това време той станал избухлив, нервен, високо кръвно, лекари, това продължило до като му приели документите за пенсиониране м. декември 2015г. По това време ползвал отпуск, тъй като се кандидатирал за кмет. Изборната кампания започнала септември или октомври месец 2015г., около месец бил в отпуск.

По искане на ответната страна е разпитан като свидетел С.С. -командир на отделение в ОС ИН Разград от 01.08.2014г. Сочи, че работното време започвало в 8,30ч., когато служителите трябвало да се явят, смените били 24 часови. Тогава се провеждал инструктажа, старата смяна през това време била там. Сдаването на дежурството ставало за около 5-6 минути според натовареността на ареста, съответно за повече време. Имало дневник, където се отразявало кога е прието дежурството и кога е сдадено от стария. Старият и новият дежурен правели вписването в дневника. В книгата за инструктаж не се вписвал продължителността му, а само кога е започнал. В инструктажа запознавали дали има произшествия по време на изтеклата смяна, през деня ако имало за деня се уведомявали. Предаването на дежурство ставало от постовия. Всяка килия се отваряла и се приемали задържаните по списък, оглеждали се решетките дали са здрави. Предаването на смяната от разводача - нямало къде да издава дежурства. Дежурния по арест издавал каса с оръжие, предавал задържаните, книги, хигиената в ареста.

Заключението на вещите лица по назначената съдебно-счетоводна експертиза и корекциите направени в с.з. от 21.12.2016г. е изготвено във варианти за положени часове извънреден труд, в които се включват времето за почивка от 90 мин. при 24 часовите дежурства, приравнени часове нощен труд, часове от почивки при 12 часовите дежурства, часове инструктаж при всяко дежурства от 30 минути и са взети предвид дните, в които ищецът е бил в отпуск или отсъства. За включените часове от приравнен нощен труд с коефициент 1,143, е налице произнасяне на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, че при сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни – Р-е № 14/27.03.2012г. гр.д. №405/2011г. ІVг.о. Посочен е размерът на незплатените часове положен труд до 50 часа на тримесечие, съответно до 70часа на тримесечие,/след 01.07.2014г./ съответния размер полагащ се отпуск. В периода 01.04.1995г. – 12.12.2015г. при ответника са водени за положен извънреден труд нарядни ведомости, папки наряди – присъствени форми, книги за инструктаж на наряда за същия период. На база на изложени в обстоятелствената част на заключението, за периода 01.07.2013г. до 12.12.2015г. е положен от ищеца и незаплатен извънреден труд: По първи вариант/с включено време за инструктаж 30мин./ - 660,22лв., във втори вариант/без включ. 30 мин. време за инструктаж/ – 564,83лв. коригиран в с.з./л.286 от делото/. За работа в празнични дни дължимата сума и по двата варианта е в размер на 859,53лв. Възнаграждението за 20 дни отпуск за период 29.06.2009г. - 29.06.2012г. е в размер на 857,60лв., за 109 дни отпуск за периода 01.04.1995г.-12.12.2015г. в размер на 4673,92лв. Възнаграждението за 101 дни отпуск/съгл. р-е по гр.д. № 1192/2013г. на РРС за периода 01.04.1995г.-30.06.2013г./ е в размер на 4330,88лв. Неизплатения годишен отпуск от извънреден труд за исковия период е в размер на 23 дни по първи вариант на стойност 1057,77лв., съответно в същия размер и стойност и по втори вариант/обяснения на в.л. в с.з. от 21.12.16г. на л.282/. Съответно вещите лица са изчислили лихвата за забава за посочените в исковата молба периоди върху претендираните размери отпуск. По отношение на получената пенсия от ищеца за периода 01.09.2015г.-04.12.2015г.: Отпусната е в размер на 157,44лв. считано от 15.08.2015г., изменена в размер на 565,95лв. от 01.11.2015г. С ведомости от 15.12.2015г., 04.10.2016г. и 19.02.2016г., на ищеца е изплатена разликата между определения минимален размер и полагащата се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО в размер на 473,16лв. Съдът кредитира заключението, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е, че в процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността “надзирател” с място на работа ОСИН гр.Разград. За всяко 24 часово дежурство през процесния период са били отчитани 22,30часа, като работодателят е възприел останалите 90 минути като почивка, както и при дежурства от 12 часа, не са били заплащани почивките. Спорно е между страните дали почивките следва да се заплащат при тези дежурства, както и времето през което е бил провеждан инструктаж – общо 30 минути на смяна. Съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Съгласно чл.211 ал.3 от ЗМВР/отм/ работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР/отм/ работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по ал.3, а съгласно ал.6 извънредния труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Аналогична на отменената разпоредба на чл.211 ал.1 ЗМВР/отм/ е разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР/бр.53/2014г./, която предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-,12, 24-часови смени-сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно да полага труд и през нощта между 22ч. и 06ч. Компенсациите са уредени в чл.187 ал.5 от ЗМВР, като работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни-на служителите с ненормиран работен ден. В чл.301 ал.4 от ППЗИНЗС/отм./ е посочено, че когато службата се носи без прекъсване, работното време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа – 45 минутна почивка, а за работно време от 24 часа – 90 минути почивка. Установено бе, че служителите в ОСИН нямат право да събличат униформата си и да напускат района на службата, видно от показанията на свидетелите Г. и Р., последният работил при ответника през част от процесния период. В показанията си същите сочат, че следва да се явяват и по-рано на работа, като 15 минути преди започването на работното време следва да са облекли униформата, тъй като е провеждан инструктаж. В областта на работното време съществува нормативен акт на Европейския съюз – Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организация на работното време. Съгласно чл.2 т.1 от същата “работно време” означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, а в т.1а се сочи, че “време на разположение” означава всеки период, през който работникът е длъжен да бъде на разположение на работното място, с цел по искане на работодателя да се намеси и да изпълни професионалната си дейност или задължения. Разпоредбите на правото на ЕС следа де се прилагат по отношение на всички, като има произнасяне на ЕС, че работното време състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното място, е част от понятието “работно време”. При съобразяване със задължителния характер на преюдициалните тълкувателни заключения постановени от ЕС съдът намира, че незаплатените минути почивка в рамките на дежурствата на ищеца, е следвало да се включат в работното му време. С ТР по т.д.№8/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място определено от работодателя. Поради изложените съображения въз основа на посочените доказателства, намира че ищецът през процесния период е осъществявал при ответника трудова дейност при непрекъсваем производствен процес, поради което времето за почивки следва да бъде включено в работното време. Това се отнася и времето, през което се провеждал инструктаж – 15 минути преди и след края на смяната, общо 30 минути, но до 10.03.2014г. до когато е действала разпоредбата на чл.305 ал.1 от ППЗИНЗС/отм./ - назначените в наряд следва да се явяват най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж работно време. След този момент по делото не са събрани доказателства за това, ищецът да е бил длъжен и да се е явявал 15 минути преди началото на работното време за инструктаж. В периода след 10.03.2014г. свидетелите Г. и Р., които дават показания в този смисъл, не са работили при ответника, няма и писмени доказателства за това, тъй като в инструктажната книга не се отбелязвало времето на продължителността на инструктажа. Предвид и разпоредбата на чл.16е ал.1 т.3 от ППЗИНЗС/бр.20/14г./ - отработеното време включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд. Поради което съдът намира, че тези 30 минути за инструктаж, следва да се считат като част от работно време, а от там и да бъдат заплащани като положен извънреден труд за част от исковия период от 01.07.2013г. до 10.03.2014г., но не и след това. Видно от заключението на вещото лице по изготвената експертиза и корекциите отразени в с.з., което не е оспорено от страните, за времето от 01.07.2013г. до 12.12.2015г. неизплатения извънреден труд положен от ищеца е в размер на 660,22лв. по първи вариант - с включено време за инструктаж, в размер на 564,83лв./л./286/ по втори вариант, а обезщетението за неплатен отпуск натрупан за положен над 50часа извънреден труд, е в размер на 23 дни. Дължима сума за работа в почивни дни е 3662,12лв, а за работа в празнични дни – 859,53лв. Съобразно изложените съображения за включване в работното време на 30мин. за инструктаж, но до март 2014г., след изчисляване на отразените в заключението суми на л.13-л.19 от експертизата, предвид вариант 1- за трето, четвърто тримесечие на 2013г. и първо тримесечие на 2014г, както и по вариант II - за второ, трето четвърто тримесечие на 2014г, първо, второ и трето тримесечие на 2015г., се получава сума в общ размер на 564,85лв., представляваща стойността на положен извънредния труд незаплатен на ищеца, която съдът намира за доказана. Към нея като се прибавят посочените от вещото лице дължими суми за заплащане за работа в празнични дни размер на 859,53лв., която се дължи съгл. чл187 ал.5 т.1 пр. посл. ЗМВР, то дължимата и незаплатена сума за извънреден труд за процесния период е в размер на 1424,38лв./564,85+859,53/ Тъй като тази претенция на ищеца е за 660,20лв., в този размер следва да бъде уважена.

По отношение на претенциите за заплащане обезщетение за неползван отпуск и за забава при изплащане обезщетението за този отпуск: Разпоредбата на чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР/отм./ действала до 01.07.2014г. предвижда компенсиране на работата извън работно време с възнаграждение за отработени до 50 часа на отчетен период с допълнителен отпуск за отработеното над 50часа. Забраната за компенсиране с този вид платен допълнителен отпуск е по чл.211 ал.5 – до 12 работни дни, отпада при прекратяване на служебното правоотношение, съгласно чл.212 ал.4 от ЗМВР/отм/ Следователно след прекратяване на правоотношението,респ. от поканата, ищецът има право да получи парично обезщетение за допълнителен отпуск за отработеното над 50часа. Съответно от този момент е изискуемо и започва да тече срокът за обезщетението за забава. С приемането на новия ЗМВР в сила от 01.07.2014г. за служителите работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период чл.187 ал.5 т.2. Новия ЗМВР не предвижда компенсиране на извънредния труд с допълнителен отпуск за отработено време/чл.187 ал.5 т.1 ЗМВР/ Поради което след 01.07.2014г. такава компенсация не се следва. Размерът на неползвания отпуск от положен извънреден труд за периода 01.07.2013г. до 12.12.2015г. е 23 дни на стойност 1057,77лв., както е отразено в експертизата. За периода преди 01.07.2013г. претенцията за обезщетение за неползван 20 дни отпуск за периода 29.06.2009г.-29.06.2012г. е неоснователна, тъй като има влязло в сила съдебно решение по гр.д. №1192/13г. на РРС за полагащ се отпуск на ищеца в размер на 101 дни за период от 01.04.1995г. до 30.07.2013г., в който период се включва претендирания. Неоснователно е претендираното обезщетение за забава върху тази сума в размер 857,60лв., предвид неоснователността на главната. По отношение претенция в размер на 525,74лв. представляваща мораторна лихва върху дължимо обезщетение за неползван отпуск от 101 дни, установен в посоченото по-горе решение на РРС и признат от ответника, чийто размер се установи в с.з., че е 4330,88лв., за периода 01.04.1995г. до 30.06.2013г., е частично основателна. Обезщетението за забава е дължимо от датата на изискуемостта, в случая от прекратяване на правоотношението-12.12.2015г./поканата е преди това с вх.№707/23.09.15г. считано от 23.10.15г./. Поради което съдът намира, че обезщетение за забава е за периода от 12.12.2015г. до 09.02.2016г. за 101 дни отпуск в размер на 4330,88лв. е 72,33лв., изчислено с електронен калкулатор. За част от претендирания период - от 01.12.2014г. до 12.12.2015г, както и до предявения размер 525,74лв. е недоказан и следва да се отхвърли.

По отношение на претенциите за заплащане на сумата 5731,64лв. за неизползван платен отпуск от 109 дни следващ се от неспазени между сменни почивки за периода от 01.04.1995г. до 12.12.2015г, както и сумата 63,09лв. върху същата, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 12.12.2015г. до 09.12.2016г.,: Предвид заключението на вещото лице неизползвания отпуск за периода 01.07.2013г. - 12.12.2015г. е в размер на 23 дни по първи по втори вариант и е на стойност 1057,77лв. Недоказано е твърдението на ищеца за полагащ му се отпуск над този размер както и за периода преди 01.07.2013г. Доказан се явява посочения от вещото лице неизползван отпуск от 23 на стойност 1057,77лв. за период 01.07.2013г. до 12.12.2015г. Обезщетението за забава върху тази сума по изложени по-горе съображения е изискуемо от 12.12.2015г. Дължимата лихва за забава върху сумата 1057,77лв. за периода 12.12.2015г. до 09.02.2016г. е в размер на 17,66лв., изчислена с електронен калкулатор. Като до първоначалния размер главната и акцесорна претенция следва да се отхвърлят, като първата и за периода от 01.04.1995г. до 30.06.2013г.

По иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за работа с видеодисплеи: На доказване в случая подлежи това, дали е приложима посочената от ищеца разпоредба на чл.1 и сл. от Постановление №235 на МС от 31.07.2014г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР. Съгласно която това възнаграждение се определя от елементите и в размерите съгласно приложението. Разпоредбата на чл.2 от същия нормативен акт предвижда, че това възнаграждение се изплаща при пряко изпълнение на служебните задължения в специфични условия само в дните, в които служителите са работили при специфични условия, през повече от половината от законоустановената продължителност на работното време. От събраните доказателства по делото, не бе установено ищецът да е работил с видеодисплеи през повече от половината от законоустановената продължителност на работното време, както е посочено в ал.2 при дежурствата, които е полагал. Дори действително в периода 01.09.2014г.-12.12.2015г. да е отработил твърдения брой 95 дежурства, то не е ясно при колко от тях и евентуално с каква продължителност е работил с видеодисплеи. Дежурствата включвли работа като разводач, дежурен по арест и постови, видно от показанията на свидетелите, а и предвид чл.300 ал.4 от ППЗИНЗС. Нито в нормативния акт, нито от показанията на свидетелите се установи при изпълнение на задълженията във връзка с тази дейност, ищецът да е работил в посочените в чл.2 от Постановление №235 на МС от 31.07.2014г. специфични условия. Поради което тази претенция не е доказана и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в общ размер на 1000лв., от които частичен иск в размер на 500лв. от 4500лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от неотчитане на извънредния труд и полагащ се допълнителен отпуск от извънреден труд и неспазени между сменни почивки за период 30.06.2005г.-26.09.2015г., респективно по правилно отчитане на трудовия и осигурителен стаж и неполучена пенсия за периода 01.09.2015г. до 12.12.2015г. в размер на 500лв., поради неправилно отчитане на извънреден труд, полагащ се допълнителен отпуск от извънреден труд и неспазени междусменни почивки: Искът е допустим, тай като както е посочено и в определение №1442/13.05.16г. по настоящото дело, това са претенции за обезщетения при полагането на труд, при което субектите са равнопоставени и е приложим реда по ГПК, а не по ЗОДОВ, в какъвто смисъл е възражението на ответника. В този смисъл е ТР № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Ищецът на доказа твърдяната невъзможност да се пенсионира. Независимо от издадените му от ОС ИН удостоверения за липса на изискуемия стаж, с Разпореждане от 04.12.12015г. на ТП НОИ на същия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2015г. Т.е. на ищецът е признат достатъчен стаж от компетентните органи, за да може той да се пенсионира, дори от по-ранен от претендирания от него момент. Освен това от заключението на вещото лице се установява, че на ищецът е изплатена полагащата се сума определена за пенсия поради осигурителен стаж и възраст за периода от 15.08.2015г. Поради което евентуално невписване на следващия се трудов и осигурителен стаж в издадените документи от ответника, в крайна сметка не е довело до невъзможността за ищецът да придобие право на пенсия. Освен това за претендирания период 01.09.2015г. – 04.12.2015г. е получил следващата пенсия, изплатена му с посочените от вещото лице разпореждания и ведомости. Изплатена е и разликата от минималната отпусната пенсия в размер на 157,44лв. и полагащата се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради което и иска за обезщетение от 500лв. представляващ разлика от неполучена пенсия за период 01.09.2015г. до 04.12.2015г. е неоснователен. Действително ответникът е бил обект на проверка от органите на НАП, чиито констатации сочат за некоректност от негова страна при прилагането на трудовото и осигурителното законодателство, за което същият следва да понесе съответната административна отговорност. Но това не обосновава наличие на претърпени от ищеца имуществени вреди. Недоказано остана и твърдението за това, че не е реализирал в срок претенциите си за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за период 30.06.2005г. до 29.06.2009г., както и това, че същото е в твърдения размер на 4500лв. Поради което претенцията в общо размер на 1000 лв. за претърпени имуществени вреди е неоснователна.

По отношение на претенция в размер на 500лв. частично от общо 5000лв., за причинени неимуществени вреди от неотчитане на извънредния труд и полагащ се допълнителен отпуск от извънреден труд и неспазени между сменни почивки, респективно по правилно отчитане на трудовия и осигурителен стаж, съставляващо административно нарушение в размер на не получена пенсия за периода 01.09.2015г. до 04.12.2015г.: От показанията на св. Н. съпруга на ищеца, същият станал избухлив, нервен, високо кръвно, поради това, че подаденото от него заявление през м. септември 2015г. за напускане било оттеглено, поради това, че служители на работодателя му обяснили, че не му достига трудов стаж от два месеца. След като подал документи в НОИ му обяснили, че има достатъчен трудов стаж за пенсиониране. Съдът намира, че иска е доказан в размер на 250лв., който е съответен на изживените душевни болки и страдания. Явно, че в този период от време служебното правоотношение не е било прекратено, като подаденото от ищеца заявление вх.№707 от 23.09.2015г. за прекратяването му е било оттеглено и не е породило в този период целените правни последици. Те са станали факт по-късно - на 08.12.2015г., когато със Заповед №Л-6661//2 служебното правоотношение между страните било прекратено, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО. Като взе предвид продължилия период от време - два месеца, че след това няма данни състоянието на тревожност на ищеца да е продължило, както и обстоятелството, че през този период е бил в отпуск и поради кандидатура за кмет, намира, че не се доказаха в случая по-големи страдания от обичайните. Поради което, съдът намира, че сумата 250лв. е справедлива и достатъчна за овъзмездяването им. До предявения частичен размер от 500лв. като недоказан, следва да се отхвърли.

Няма искане от ищеца, съответно не са направени разноски.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се дължат за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г., съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 350лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, след като делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса или от разноски, осъденото лице е длъжно да заплати всички такси и разноски по делото. Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса за уважените искове в размер на 423,23лв., сумата от 1180лв. платени от бюджета за експертиза и 10лв. разноски за свидетел, или общо 1563,23лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН********** адрес ***, сумата 660,20лв. /шестотин и шестдесет лева и двадесет стотинки/ неизплатен извънреден труд за периода от 01.07.2013г. – 12.12.2015г., ведно със законната лихва считано от 09.02.2016г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН********** адрес *** сумата 4330,88лв./четири хиляди триста и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/ обезщетение за 101 дни/сто и един/ неползван отпуск за периода 01.04.1995г. до 30.06.2013г., ведно със законната лихва считано от 09.02.2016г. до окончателното изплащане, сумата 72,33лв./седемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 12.12.2015г. до 09.02.2016г., като ОТХВЪРЛЯ втория иск до първоначално предявения размер, както и за периода от 01.12.2014г. до 12.12.2015г.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН********** адрес *** сумата 1057,77лв. /хиляда петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ обезщетение за неползван отпуск за 23/двадесет и три дни/ за периода от 01.07.2013г. до 12.12.2015г., ведно със законната лихва считано от 09.02.2016г. до окончателното изплащане, сумата 17,66лв./седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава от 12.12.2015г. до 09.02.2016г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ до първоначално предявените размери, както първия и за периода 01.04.1995г. до 30.06.2013г.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН********** адрес *** сумата 250лв./двеста и петдесет лева/ неимуществени вреди предявен като частичен от общо 5000лв., от неотчитане на извънреден труд и полагащ се отпуск от извънреден труд и неспазени междусменни почивки, респективно по правилното отчитане на трудовия и осигурителен стаж, неполучена пенсия за периода 01.09.2015г. до 04.12.2015г. ведно със законната лихва считано от 09.02.2016г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до първоначално предявения размер.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Т.И.Н., ЕГН********** адрес *** срещу на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, за заплащане на сумата 857,60лв./осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ за 20 дни неползван отпуск от извънреден труд за период 29.06.2009г.-29.06.2013г., както и сумата 84,92лв./осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ обезщетение за забава за период 05.06.2013г. до 09.02.2016г., като неоснователни

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Т.И.Н., ЕГН********** адрес *** срещу на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, за заплащане на сумата 500лв. /петстотин лева/ допълнително трудово възнаграждение за работа с видеодисплеи за периода от 08.08.2014г. до12.12.2015г. като неоснователен

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Т.И.Н., ЕГН********** адрес *** срещу на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, за заплащане на сума в общ размер на 1000лв. /хиляда лева/ за имуществени вреди от които: 500лв./петстотин лева/ от неотчитане на извънредния труд и полагащ се допълнителен отпуск от извънреден труд и неспазени междусменни почивки, респективно по правилно отчитане на трудовия и осигурителен стаж, от неполучена пенсия за периода 01.09.2015г. до 04.12.2015г. и 500лв./петстотин лева/ частичен от 4500лв, за нереализиране в срок претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.06.2005г. до 20.06.2009г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН********** адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21, сумата 350лв./триста и петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Генерал Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 1563,23лв. /хиляда петстотин шестдесет и три лева и двадесет и три стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: