Р Е Ш Е Н И Е

Номер 477 11.01.2017 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 789/2016 г.

Производството е с правно основание чл.91 от Закона за застраховането /отм./.

Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд със седалище гр.София срещу С. М. Т., с която е предявен иск за заплащане на сумата 9 944,42 лв., представляващи паричната равностойност на 5084,50 евро, възстановени от ищеца обезщетения по щета ГФ №120068/06.04.2011 г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба и разноските по делото. Твърди, че на 09.12.2009 г. ответникът е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН **, собственост на В.А.Я. и е причинил ПТП на ул.Карел Мирейстраат в гр.Хент при движение с висока и несъобразена с пътните условия скорост и увредил л.а. „БМВ 318“ с рег.№**собственост на Б.С. и л.а.“Ауди А3“ с рег.№** собственост на А.И.. За управлявания от ответника лек автомобил не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния период. Твърди, че обезщетението е изплатено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и платената сума е възстановена от ищеца.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначенията му особен представител прави възражение за погасяване на иска по давност. В условията на евентуалност оспорва вземането. Твърди, че в представените доказателства липсват данни за противоправно поведение на ответника и вината му.

След преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: С писмо от 04.04.2011 г. Националното бюро на българските застрахователи е поискало от Гаранционния фонд изплащане на сумата 4 799,58 евро за изплатени имуществени щети вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен №**, както и на сумите 231,92 евро разходи за превод и 53,00 евро банкови такси. Горепосочената сума от 4 799,58 евро е поискана от Бюрото на белгийските застрахователи с писмо от 07.02.2011 г. С платежно нареждане от 30.03.2011 г. сумата е преведена от Националното бюро на българските застрахователи на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи. Съответно с превод от 21.04.2011 г. ищецът е превел на Националното бюро на автомобилните застрахователи сумата 5084,50 евро.

Според представените по делото протоколи, изготвени от полицейски служители н съдебен район Хент, Кралство Нидерландия на 09.12.2009 г. в 01,00 часа след полунощ в гр.Хент, на ул.Карел Мирейстраат“№35 автомобил е ударил МПС с марка БМВ с регистрационен № **, което е било паркирано на дясната страна на улицата. От удара това превозно средство се е ударило в друго Ауди с рег.№ **, което пък от удара се е ударило в трето – Опел Вектра с рег.№**. На трите автомобила са били нанесени щети. В полицейското управление ответникът е дал показания, като е обяснил, че е ударил само БМВ, но не и други два автомобила. Полицейските служители са констатирали и повреда на превозното отпред, както и това, че същото има карта за паркиране на същата улица, на която е станал инцидента. Нанесените на двата автомобила щети са оценени в Нидерландия с експертиза.

Видно от представените квитанции на собствениците на пострадалите автомобили – С.Б. и И.А. са платени съответно 2 920 евро и 1 098,88 евро. Претендираната от Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи сума освен 4 018,88 евро /сбора от двете обезщетения/ включва и 177,87 евро външни разходи и 602,83 евро такса за обработка.

Според справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд договорът за застраховка на МПС, с което ответникът е причинил ПТП-то, а именно лек автомобил с рег.№** е прекратен на 22.08.2009 г.

С писмо от 04.11.2015 г., което не е потърсено от получателя ответникът е поканен да заплати на ищеца сумата 10 148,75 лв. регресно вземане.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Тъй като застрахователното събитие е настъпило на 09.12.2009 г. към настоящия спор следва да се приложат разпоредбите на Кодекса за застраховането от 2005 г. Ищецът по делото – Гаранционен фонд е юридическо лице, създадено по силата на чл.287 от КЗ /отм./. В съответствие с чл.288 от КЗ Гаранционния фонд плаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на друга държава –членка на ЕС и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и виновния водач няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изплащане на това обезщетение Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

За да възникне правото на регресен иск срещу ответника е необходимо да бъдат установени предпоставките на деликтната отговорност и плащането на обезщетението. В случая представените писмени доказателства – протоколи, съставени от полицейски инспектори не са опровергани от останалите доказателства по делото. От тях може да се направи извод, че ответникът е извършил неправомерно действие - удар в друг лек автомобил, с което е причинил увреждане на този автомобил, както и на още един автомобил, паркиран до него. Този втори автомобил е бил блъснат от първия пострадал автомобил. Според собственичката на третия ударен автомобил, по него няма щети. Освен, че ответникът си е признал пред полицейския служител за участието си в ПТП-то, следи от съприкосновение е имало по управлявания автомобил, а очевидец е видял част от номера на автомобила. Не е установено кое правило за движение по местния закон е нарушил ответника, но с нанасянето на удар на спрял лек автомобил той е нарушил общия принцип на правото да не се вреди другиму. Причинната връзка между деянието и щетите, вкл. и размера им са установени с експертизи, изготвени от лица, назначени от Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи. В този, както и в останалите случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Направеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането е неоснователно и недоказано. В съответствие с т.14 от ППВС №7/1977 г. на ВС за регресните искове важи общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а началния момент на давностния срок е момента на изплащане на застрахователно обезщетение на правоимащите лица. В случая ищецът е заплатил претендираното обезщетение на 21.04.2011 г. Следователно давностния срок за претендиране на същото изтича на 21.04.2016 г. От тази дата е пощенското клеймо на писмото, с което е изпратена исковата молба. Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК, съдът счита, че срокът не е пропуснат и исковата молба е подадена преди изтичането му.

Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски. На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 1225 лв. за направените по делото разноски.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес ***0 ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд със седалище гр.София, ул.”Граф Игнатиев”, №2, ет.4 сумата 9 944,42 лв. /девет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ на основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./ ведно със законната лихва от 25.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1225 лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева / за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: